Архив 2012

Назад


Дарителската акция продължава


Синът на Георги Дреников, Иван Дреников, дари на Музея на авиацията лични вещи, принадлежали на известния му баща. Сред тях са кутия сувенир, получена от Георги Дреников при едно от посещенията му за купуване на самолети P.Z.L. в Полша, лупа, която е използвал по време на Втората световна война, сребърните му копчета за риза и снимки от живота, военната и авиаторска му служба. Експонатите са изключително ценни, тъй като са сред малкото запазени в България и постъпили във фонда на български музей.

Полковник Георги Дреников е роден на 15 януари 1897 г. в гр. Рила. Завършва Военното на Н.В. училище през 1916 г. с 38-и Нишки боен випуск. Офицер, авиатор и спортист, основоположник на безмоторното летене в България, носител на първия за България бронзов медал от олимпиадата в Берлин през 1936 г., той е последният командир на Въздушните на Н. В. войски до октомври 1944 г. Военната му кариера започва веднага след завършване на Военното училище като доброволец-участник в боевете при Драва през Първата световна война. През пролетта на 1939 г. подполковник Дреников е назначен за командир на новосъздадения Въздушен учебен полк с щаб на летище Казанлък. През март 1941 г. е назначен от щаба на войската за началник на групата за връзка при VIII германски въздушен корпус с командир генерал Фрайхер фон Рихтхофен. За активното си участие e награден с най-високото немско отличие за принос във въздухоплаването – орден Белият орел в степен командирски кръст. От 1942 г. е назначен за командир на учебните части, които са дислоцирани освен в Казанлък и на други 10 летища. В началото на септември 1944 г. предвид събитията по фронтовете на Втората световна война и наближаващия в България военен преврад Крум Лекарски предлага на Дреников да подготви летателния и техническия персонал за предстоящите събития. След 9 септември 1944 г. полковник Дреников заема генералска длъжност – става командир на Въздушните на Н.В. войски. По това време на разположение на Въздушните войски са летищата, учебните бази, противовъздушната отбрана и персонал от 443 летци и 330 самолета. С действията си Дреников допринася да се избегне хаосът и анархията, да бъдат освободени арестуваните офицери от новата власт, да се заздрави дисциплината и повдигне бойния дух на армията, така необходими за участието на българската войска в предстоящите военни действия. Георги Дреников е освободен от длъжността на 23 октомври 1944 г. Уволняването му от армията е начало на арести, малтретиране в милицията и изправяне пред Народния съд. Осъден е на 15 години строг тъмничен затвор, конфискация на имуществото, лишаване от пенсия. След излизане от затвора следват отново преследване, затвор във Варна и остров Белене. Умира на 6 ноември 1980 г.

По-големият син на полковник Дреников, д-р Кирил Дреников, завършва право в Софийския университет, емигрира във Франция, където получава докторската си степен, работи в Международния съд. През 1978 г. заедно с брат си Иван създават Института за балкански изследвания със седалище в Брюксел и събират богат исторически архив за България – документи, книги, предмети, археологически ценности. В момента документалните фондове и библиотеката на този Институт са депозирани и се съхраняват в Института “Хувър” на Университета в Станфорд – Калифорния,САЩ, и се считат за най-голямата колекция за България извън страната.

По-малкият син на Георги Дреников, Иван Дреников, напуска през 1936 г. България, живее и учи в Париж, а по-късно се установява и работи като директор на библиотеката в Каракас, Венецуела.


30.07.2012 г.


Назад

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.