Архив 2012

Назад


Продълажават даренията за Музея на авиацията


Музеят на авиацията продължава да попълва фондовете си с нови експонати. Парадна униформа на пилот от гражданската авиация, лятна пилотска куртка, снимки, документи, медали и уреди предостави на музея Йордан Ерев. Униформа на пилот от гражданската авиация, както и книгата „Тактика на въздушния фронт”, автор Н. Яцук, София 1927г., постъпиха с дарението на Петър Петров. Подполковник Димо Желев предаде снимки и личния си параден кортик от 60-те години на ХХ век.


  Дарителите:

Подполковник Йордан Николов Ерев е роден през 1931 г . в София. Започва летателната си дейност през 1948 г. в школата за безмоторно летене в с. Мусачево, Софийска област. През 1951г. продължава обучението си в школа за безмоторно летене в Полша. Летял е на Фоке-ВулфФВ- 44 „Врабче”, Дар-9 „Синигер”, Бюкер – 181 „Бестман”, Лаз-7, Лаз-7М и Як-11. Завършва НВУ „Г. Бенковски” – Долна Митрополия през 1955 г. Служи на летище Граф Игнатиево. Военен летец І клас. В бойната авиация лети на самолетите - Як-17, Як-23, МиГ-15, УМиГ-15, МиГ-17ПФ, МиГ-19С, МиГ-19ПМ. След пенсионирането си през 1972 г . постъпва в селскостопанската авиация в Авиоотряд – Пловдив. Лети на вертолети Ка-26 и Ми-2.


Полковник Петър Петров е роден през 1933 г. в град Харманли. През 1951-1952 г. се обучава в Аероклуб – Казанлък. През 1955 г завършва НВУ „Г. Бенковски” в Долна Митрополия. Лети на Фоке-ВулфФВ- 44 ”Врабче”, По-2, Як-23, МиГ-15, МиГ-15 бис, МиГ-17 и МиГ-19С. Във ВВС е заемал длъжностите командир на звено, заместник командир на ескадрила и командир на ескадрила на летище Узунджово. Пенсионира се през 1967 г. и започва да работи в ТЕКСИМ – Плевен, а след разформироването му преминава в селскостопанската авиация в Авиоотряд – Пловдив. Работи в Судан, Иран, Етиопия, Египет.


Подполковник Димо Христов Желев е роден през 1928 г. в с. Яворово, Чирпанско. Завършва средно образование през 1946 г. и постъпва във НВУ „Г. Бенковски” – Долна Митрополия. През 1950 г. получава военно звание подпоручик и е назначен за летец-пилот. Последователно е младши и старши пилот, командир на звено, инструктор за подготовка на летци І клас, инспектор по техника на пилотиране на 21-ви изтребителен полк, ръководител на полети, оперативен дежурен в 10-ти смесен авиокорпус – Пловдив. Летял е на: Фоке-Вулф ФВ-44”Врабче”, Дар-9„Синигер”, КБ-2А „Чучулига”, Як-9, Як-11, Як-17, МиГ-15, МиГ -17, МиГ-19. Преминава в запаса през 1968 г. и работи като ръководител движение в гражданската авиация до 1980 г.


*  *  *

Дарение свързано с участието на български пилоти във Втората световна война също постъпи в Музея на авиацията. Железен кръст за храброст и паспорт на подпоручик Ненко Дереков подари неговият син – Христо Дереков. Нагръден знак на парашутист, снимки и документи дари Петър Томов.


Подпоручик Ненко Дереков е роден през 1919 г . в гр. Плевен. От 1939 г. се обучава за пилот в Школата за запасни офицери на летище Казанлък. През пролетта на 1941г. взема втори пилотски изпит и е изпратен на летище Телиш за обучение в сляпо летене и нощни полети. Лети на АЕРО МБ -200 „Бухал”, Фоке-Вулф -58 „Гълъб”, Юнкерс Ю-52. Бойният си стаж провежда на летище Ямбол със самолет Летов-Шмолик 328 „Врана”, откъдето е пренасочен на летището в Сарафово. През 1942 г. е награден с немски железен кръст за храброст за военни заслуги.От ноември 1943 г. е на летище Божурище.

Когато започват бомбардировките над София, всяка сутрин пилотът подпоручик Дереков излита със своята „Врана” с окачени на крилата индикатори за измерване на температурата, влажността, налягането и други показатели, необходими за извършване на полетите. Любопитна е случката от 19 декември 1943 г., когато при завръщането си от полет подпоручик Дереков вижда, че на неговата стоянка е Месершмит Ме-109 и при опит да се приземи отнася с крилото на „Враната” си опашните кормила на Месершмита. Това е самолета на капитан Списаревски , който известен с буйния си нрав предизвиква юмручен бой и едва е удържан от саморазправа. До сутринта самолетът му е ремонтиран и на 20 декември 1943 г. капитан Димитър Списаревски излита за последния си полет.


Петър Христов Томов e роден през 1923 г. в с. Ивановка, Ставрополско, Русия. Семейството се преселва в България през 1935 г. и се установява в Пловдив. През 1943 г. той постъпва в 5-ти парашутен полк и е определен за обучение в Германия, но поради зачестилите бомбардировки над страната, обучението се провежда в Кралево, Сърбия. „Томич”, както всички започват да го наричат, е изпратен в Скопие във Въздушно-свързочното училище и завършва школа за борден радиотелеграфист. Участва в двете фази на Отечествената война в състава на парашутната дружина. На 16 април 1945 г. е тежко ранен в Унгария. Малко след това е осъден и лежи 8 години в Пазарджишкия затвор по обвинение в антинародна дейност.

19.12.2012 г.


Назад

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.