Архив 2013

Назад


70 години от подвига на капитан Димитър Списаревски


Лейтенант Едуард Тинкер: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията.”


На 20 декември 1943 г. армада от 50 съюзнически самолети B-24 „Liberator”, охранявани от близо 50 изтребители Р-38 „Lightning”, за пореден път бомбардират София. Поручик Димитър Списаревски е един от пилотите на бойно дежурство. Поради техническа неизправност излита със закъснение. Когато достига до неприятелските бомбардировачи въздушният бой вече е започнал. Със смела маневра той атакува противника, но патроните на бордовата му картечница свършват. Тогава поручик Списаревски се насочва към съюзническия бомбардировач и се врязва със своя самолет в него. От удара, огромната четиримоторна машина се разпада на три части и заедно с българския изтребител се насочват към земята. Самолетът на поручик Списаревски пада на височините над село Долни Пасарел, Софийско.

Героят извършил първия въздушен таран в историята на българската авиация Димитър Светозаров Списаревски е роден в Добрич на 19 юли 1916 г. По това време Добруджа е под румънско владение и семейството е принудено да напусне своя дом. Първоначално живеят в Лом, където Димитър тръгва на училище, а през 1931 г. се преместват в София. Тук той учи във Втора мъжка гимназия и се включва в кръжока по авиация. Шестокласникът сам майстори самолети от дърво, а по-късно участва в построяването на безмоторния самолет по немски модел „Цьоглинг”.

През 1934 г. Димитър Списаревски е приет във Военното на Н.В. училище, което завършва четири години по-късно с общ успех 11.011 по дванадесетобалната система. Включен е в групата изпратена на обучение в Изтребителната школа във Вернойхен, Германия. Той е един от първите български изтребители, които усвояват модерния самолет Messerschmitt Me-109. Списаревски се завръща в България на 4 юли 1939г. и започва службата си в 3/6 орляк на летище Марино поле. Със своето 222 ято, въоръжено със самолети Аvia В-534 „Доган” поема различни длъжности – охрана на българо-турската граница, охрана на столицата, защита на Черноморското крайбрежие. Лети на изтребителите PZL-24 „Ястреб”, Аvia L-122 „Оса”. През пролетта на 1942 г. е назначен за инструктор към Изтребителната школа в Долна Митрополия.

През лятото на 1943 г. поручик Димитър Списаревски е командирован като офицер-наблюдател към германските изтребителни части във Франция. От там се завръща с натрупан опит по тактика на въздушния бой. Включен е в състава на 3/6 орляк с командир капитан Чудомир Топлодолски на летище Божурище. По това време орлякът води активни бойни действия срещу англо-американската авиация. Приятелите му го определят като буен, непоколебим, решителен – човек, който гори от желание и нетърпение да се срещне с въздушния противник. Сам казва: “Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!”.

Героят извършил първия въздушен таран в историята на българската авиация посмъртно е награден с Кръст за храброст и произведен в чин капитан, а през 1992 г. в полковник.

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно моли за среща с майката на Списаревски за да й предаде своите медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син. Един от най-близките приятели на героя, генерал-майор Стоян Стоянов, казва за него: „За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен...Отстъплението при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура.”



 

20.12.2013 г.


Назад

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.