ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦА –   2016


Месец ноември


Ганчо Иванов Манчев е роден на 11юни 1894 г. в гр. Дряново. Завършва Априловската гимназия в Габрово и Военното на Н.В. училище с 38-и випуск като артилерист. В Първата балканска война участва като доброволец. Във Втората балканска война и Първата световна война е редовно мобилизиран. Във въздухоплаването постъпва през 1918 г. Специализира в Германия, а от 1919 г. е авиатор в Аеропланното училище в Божурище. През 1926 г. е изпратен да организира прехвърлянето на училището от Божурище в Казанлък. Там е инструктор и обучава първата си група пилоти – Добри Доневски, Борис Попов, Николай Александров, Руси Коларов и Антон Узунски. През 1928 г. участва в първата въздушна обиколка на България заедно с пилотите Христо Лазаров и Манчо Манов. От 1930 до 1934 г. служи в Божурище, където обучава втора група ученици-пилоти. През 1935 г. е арестуван във връзка с процеса Дамян Велчев и Кирил Станчев. Осъден е на 8 години затвор по Закона за защита на държавата. Освободен е предсрочно през 1940 г. Завръща се във военната авиация на 15 октомври 1944 г. като нейн командир и командващ бойните действия през първата фаза на Втората световна война 1944 – 1945 г. Произведен в чин полковник, след това в генерал-майор. Уволнява се по собствено желание на 11 ноември 1946 г. След многократни арести на 9 ноември 1951г. е изпратен в лагера Белене, където е до декември 1954 г., след като Военният съд го оправдава по повдигнатите обвинения. Умира на 23 юни 1968 г. Погребан е в Алеята на летците в Централните гробища в София.


Месец октомври


Стоян Пенев Дойчинов е роден на 10 юли 1928 г. в с. Софрониево, Врачанско. През 1948 г. завършва първи пилотски изпит при Комитета за моторно летене към Народен съюз за спорт и техника, което му дава правото да пилотира туристически самолет. През 1949 и 1950 г. се обучава в НВВУ „ Г. Бенковски“, специалност летец- пилот. От 1951 г. до 1957 г. служи в 20-и Щурмови авиационен полк /ЩАП/,Крумово, където преминава през длъжностите командир на звено, командир на ескадрила, заместник-командир и командир на полк. В периода 1954 –1957 г. завършва курс във Военно-техническата академия, София, профил Команднощабен за ВВС. От 1957 до 1958 г. е заместник-командир на 5-а щурмова авиационна дивизия, Пловдив. От 1958 г. преминава в Доброволна организация за съдействие на отбраната /ДОСО/, като началник на Централния авиационен комитет на летище Мусачево и летище Божурище. От 1966 до 1975 г. е инструктор-пилот в ДП „Граждански летища“ и „Селскостопанска авиация“. В периода 1975 – 1985 г . е Главен инспектор в Държавна въздухоплавателна инспекция към Министерството на транспорта. През 1985 г. е директор на СП „Селскостопанска авиация“ /ССА/ към СО БГА. Лети на самолети от витлова и реактивна авиация: Бюкер – Бю-181 „Бестман“, Ил-10, Лаз-7, Лаз - 7М, Як-17, Як-23, Як-11, Л-60 „Бригадир“, ПЗЛ-101 „Гаврон“, По-2, Ан-2. Напуска авиацията през 1987 г. Умира през 1992 г.

Месец септември


По повод 120 години от рождението на Асен Христов Йорданов представяме част от
издадените в САЩ негови книги „Летенето и как то да се извърши“, Ню Йорк, 1932 г.,
„Илюстрован авиационен речник на Йорданов“, Ню Йорк, 1942 г., „Хора и криле“, Ню Йорк, 1942 г.


Асен Христов Йорданов е роден на 2 септември 1896 г. в София. Увлечен от авиацията, още като ученик построява планер.

В края на 1914 г. деветнадесетгодишният Асен Йорданов започва строителството на аероплан, който става първият успешен самолет, конструиран в България.

Асен Йорданов участва в Балканската и Първата световна война. Кавалер е на два ордена „За храброст“.

През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята по въздух. Асен Йорданов и Александър Стоянов се кандидатират за участие, но конкурсът е отложен. Асен Йорданов остава в САЩ. Започва работа като общ работник и изучава английски език. По-късно постъпва в самолетостроителната компания „Къртис Райт“ като инструктор. Записва аероинженерство. Работи като конструктор в заводите „Боинг“, „Къртис“ и други. Участва в разработката на бойните самолети B-17 „Flying Fortress“, B-29 „Superfortress“, Р-38 „Lightning” и военно-транспортния самолет Douglas DС-3 „Дакота“.

През 1941г. в Ню Йорк създава авиационната компания – „Джорданов Авиейшън Корпорейшън“ с основна дейност - създаване и разпространение на авиационна техническа литература за обучение на пилоти и механици. Издава 9 книги, като най- известните са „Летенето и как то да се извърши“, „Вашите криле“, „Хора и криле“, „През облаците“, „Илюстрован авиационен речник на Йорданов“ и др. Неговите книги са преведени на всички основни езици, включително на японски и китайски. Само в САЩ са продадени над 750 000 екземпляра. За първи път книга на Асен Йорданов е преведена в България през 2015 г. и това е „Вашите криле“.

Асен Йорданов е награден със званието „почетен гражданин“ на Ню Йорк, вписан е в Златната книга на Америка за високи заслуги към авиацията. Умира на 18 октомври 1967 г. По решение на федералните власти прахът му е разпръснат от самолет над територията на САЩ.

Месец август


По повод 130 години от рождението на Асен Йорданов Попов
представяме неговите книги „Въздухоплавание“ изд. 1911 г.
и „Теория на аероплана“, изд. 1927 г.


Асен Йорданов Попов е роден на 23 януари 1886 г. в с. Хотница, Великотърновско. През 1902 г. след лекция на Хараламби Джамджиев за въздухоплаването в Търново създава малък хартиен модел на летателен апарат, наподобяващ лястовица. През 1904 г. постъпва в Софийския университет със специалност математика и физика. По същото време създава проект на хвърчило, чиято основна част е направена от тънки и прави върбови пръчки, обвити с плат. С него той осъществява издигане и спускане, съобразно силата на вятъра или тази на тичането. През 1907 г. конструира летателен апарат, снабден с теглително витло. След дипломирането си е учител в Стара Загора, Разград, Пловдив и София. Изнася лекции за въздухоплаването, придружени с демонстрация на модели. В Стара Загора през 1911 г. отпечатва „Въздухоплавание“, една от първите книги, посветени на авиацията. През 1915 г. постъпва в Авиационното училище в Божурище. След завършване на курса заминава за Първо аеропланно отделение, разположено на Солунския фронт. Участва в полети до 1917 г., след което преминава на служба в пехотата. След демобилизацията през 1919 г. отново става учител и работи върху „История на авиацията“, чийто единствен том излиза през 1923 г. Това е първата книга, посветена на зараждащата се българската авиация, събрала сведения за нейните първопроходци – пилоти, наблюдатели, механици. Пред 1927 г. е учител по математика в Държавното средно техническо училище в София и издава книгата „Теория на аероплана“, в която разяснява научните основи на въздухоплаването, представя създадената до тогава теория и конструкция на авиационните летателни уреди, като отделя специално място на аероплана. Учителства до 1944 г., а авиацията е една от любимите му теми в редица публикации. Умира на 85 години през 1971 г.

Месец юни

Чертеж и изчисления на Змейков балон „Солун“, 780 куб. м. Балонът е направен през 1914 г. в София във Военното на Н.В училище. Използван по време на Първата световна война на Южния фронт в района на Цариброд и Пирот. В началото на 1916 г. Балонното отделение се премества на Добруджанския фронт. Балонът „Солун“ извършва разузнавателни издигания, чрез които коригира артилерийската стрелба на българските батареи срещу румънците. През втората половина на септември 1917 г. към отделението е придаден нов английски змейков балон и „Солун“ е спрян от експлоатация.

Месец май

Протоколна книга на Софийския аероклуб, основан на 14 ноември 1910 г. Аероклубът е създаден по инициатива на капитан Васил Златаров – началник на Въздухоплавателното отделение. На заседание, проведено на 21 ноември 1910 г., е приет Уставът и е избрано Настоятелство с председател – генерал-майор Янков, подпредседател Васил Златаров, секретар М. Десимиров, в състава на съветниците е Иван Гевренов. Приема се предложението руският пилот Борис Маслеников със самолет „Фарман“ да направи демонстративно летене в полза на аероклуба. Отделя се специално внимание на създаването на библиотека. На заседание от 1 март 1915 г. е направен отчет за изминалия период и са избрани новите членове на Настоятелството – полковник Загорски, поручик Генчев, М. Десимиров, подпоручик Ранков, капитан Милков, капитан Казанджиев, както и членове на Контролната комисия, с което записванията в книгата приключват.

Месец април

Капак от бомбардировач Б-24 „Либерейтър“, намерен в околностите на с. Мечка, Русенско, бе подарен през 2015 г. на Музея на авиацията от Румен Христов от гр. Камено, обл. Бургас .

Капакът е изработен от дуралуминий и има правоъгълна форма със заоблени краища. Към него е монтирана здрава стабилна дръжка, а от вътрешната страна има 3 куки за закрепване към корпуса на тялото. В центъра му се виждат няколко отвора, най-вероятно от повреда или вражески огън. По капака няма надписи. Елементът е бил разположен зад кабината на самолета. Под него са се съхранявали части от аварийно-спасителните средства.

Самолет Б-24 „Либърейтър“ е четиримоторен тежък бомбардировач, създаден от американската компания „Консолидейтед“ през 1939 г. Максималното му тегло е над 29 тона, бомбовото въоръжение до 5,8 тона. Обслужван е от 10-членен екипаж. Самолет Б-24 нанася най-тежките разрушения на българските градове по време на съюзническите бомбардировки през 1943 – 1944 г.

Сред българските пилоти, свалили Б-24 в защитата на родното небе, са капитаните Чудомир Топлодолски и Кръстьо Атанасов, поручиците Стоян Стоянов, Христо Кръстев, Димитър Списаревски, подпоручиците Петър Бочев, Иван Бонев, Стефан Маринополски, Генчо Димитров, Димитър Бъчваров, Петър Петров, Марин Цветков, Тодор Розев, фелдфебел Христо Цанков и др. Общо са свалени 23 бомбардировача Б-24 „Либърейтър“ , а 9 са повредени и извадени от строя.

Месец март

Музеят на авиацията получи дарение авиационна бомба от Първата световна война. Тя беше предоставена от Благой Викторов Поповски от Варна, родственик на д-р Стоян Тюлев.

Д-р Тюлев е роден на 21 ноември 1871 г. във Варна. Завършва ветеринарна медицина в Италия през 1893 г. Участва във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. и е награден с орден „За военна заслуга“. По време на Първата световна война д-р Тюлев открива и пренася авиационната бомба, която дълги години съхранява и предава на своите наследници.

Бомбата е с фугасно действие, предназначена за поражение на войски и бойна техника. Корпусът на бомбата е крушовиден, с четири стабилизатора с разпереност 12,5см. Има два възела за окачване. В предната част е разположена конусна част на взривател, без детонатор и задействащ механизъм. В опашната част е монтиран дънен взривател, без детонатор с ветрянка (устройство за задействане на взривателя) с диаметър 18 см. В предната част се намира отвор с винт за зареждане. Корпусът на бомбата, стабилизаторите и ветрянката са боядисани в черен цвят. На единия стабилизатор са разположени два реда надписи – на горния ред на латиница RL 3 V, а на втория ред С6LB17.

Теглото и е 4,4 кг, дължината 56 см, диаметър 18 см.

Бомбата е произведена във Франция и използвана от френските въздушни войски в сраженията на Солунския фронт срещу България.

Месец февруари

В юбилейната си годишнина Музеят на авиацията ежемесечно ще представя пред посетителите си непоказвани експонати от своя фонд. През февруари по повод 120 години от рождението на проф. Цветан Лазаров ще можете да видите негови оригинални фотографии, автобиография от 1952 г., макети на самолети, построени от българския конструктор.

Проф. Цветан Лазаров Лазаров е роден на 25 февруари 1896 г. в Плевен. Средно образование завършва в родния си град. Участва в Балканските и Първата световна войни. През 1918 г. постъпва в Авиационното училище в Божурище, където завършва пълен курс за пилот с чин подпоручик. Служи като летец до 1 февруари 1920 г., когато по силата на Ньойския договор е демобилизиран. През 1922 г. заминава за Германия и завършва Висшето техническо училище в Шарлотенбург. През 1926 г. е назначен за конструктор в Държавната аеропланна работилница Божурище и участва в разработката на самолети ДАР. През 1932 г. Цветан Лазаров заема длъжността технически директор в новооткритата българо-италианска самолетна фабрика „Български Капрони“ в Казанлък, а през 1936 г. се връща отново в ДАР -Божурище, за да оглави конструкторския отдел.

В периода 1942 – 1949 г. Цветан Лазаров е главен инженер- конструктор на Държавната самолетна фабрика, Ловеч. В периода 1948 – 1954 г. вече като професор оглавява Катедрата по самолетостроене в Държавната политехника в София. Във Военна академия е началник на Техническата авиационна катедра. Цветан Лазаров е основоположник на аеродинамичните изследвания в България. Автор е на конструкцията на самолетите ДАР-6, КБ-3„Чучулига“-1, ДАР-9 „Синигер“, ДАР-10А, ДАР-10Ф, Лаз-7, Лаз-8, Лаз-7 М и Лаз-12, от които общо са произведени 381 броя. Последно войнско звание – полковник. Умира на 13.01.1961 г.




 


Назад


Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.