ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦА


Месец юни


На 17 юни 1951 г. със Заповед № 856 на министъра на отбраната на летище Граф Игнатиево е сформиран 25-и изтребителен авиационен полк (иап) в състава на 1-ва изтребителна дивизия. За командир е назначен капитан Желязко Желязков. Полкът е въоръжен със самолети ПО-2, ЯК-11 и ЛАЗ-7. През месец октомври 1951 г. поделението е пребазирано на летище Добрич /Толбухин/, а първите реактивни самолети ЯК-17 и ЯК-23 постъпват в края на годината.

Със Заповед на министъра на отбраната през 1955 г. 25 иап е включен в състава на 10-а изтребителна дивизия и е дислоциран на летище Граф Игнатиево. През 1956 г. полкът се превъоръжава със самолети МиГ-15. В резултат на реорганизацията на ВВС от 1 февруари 1961 г. и създаването на фронтова авиация той се преименува в 25-и изтребително-бомбардировъчен авиополк (ибап) в състава на 10-а изтребително-бомбардировъчна авиодивизия. В курсовете по бойна подготовка са включени наред с изтребителните задачи и задачи за нанасяне на удари по земни и морски цели. Започва въоръжаването със самолети МиГ-17.

На 30 септември 1961 г. е сформиран 10-и смесен авиационен корпус (САК), включващ в състава си 25-и ибап, който на 15 октомври се пребазира на новопостроеното летище Чешнегирово. Подготовката на летателния състав се съсредоточава върху водене на бойни действия във всички метеорологични условия, денем и нощем, над суша и море. До 1975 г. се носи непрекъснато бойно дежурство денем в прости и сложни условия. През 1976 г. в 25- и ибап постъпва на въоръжение самолет трето поколение – свръхзвуковият, с променлива геометрия на крилото МиГ-23БН. Първи, на 19 февруари 1976 г. със самолет МиГ-23УБ, на летище Чешнегирово кацат полк. Васил Величков и подполк. Белков, а след тях и първите три МиГ-23БН.

Самолет МИГ-23БН е с възможности за преодоляване противовъздушната отбрана на свръхзвукова скорост на малка височина, бордовото оборудване позволява полети в автоматични режими на управление, управляемото конвенционално и специално (ядрено) въоръжение дава нови способности на Българската армия. Постигнатата висока степен на подготовка позволява да се участва във всички крупни учения, провеждани на територията на България и страните от Варшавския договор: ТУНДЖА, ГРАНИТ, МАРИЦА, САКАР, БАЛКАН, ЩИТ.

Със заповед на командващия на ВВС от 1 май 1993 г. в авиополка се въвежда базова организационна структура и се преименува в 25-а изтребително-бомбардировъчна авиобаза (ибаб). С подписването на Договора за ограничение на въоръжените сили (ДОВСЕ) започва съкращението на българската авиация. Със Заповед №0108/07.06.2002 г. на командира на корпус „Тактическа авиация“ на 14 юни 2002 г. авиобазата е закрита.

    КОМАНДИРИ НА 25-и ИБАП/ ИБАБ:
  1. Капитан Желязко Нанев Желязков, 17.06.1951 – 14.11.1952 г.
  2. Майор Спас Иванов Содев, 14.11.1952 – 13.03.1953 г.
  3. Капитан Иван Тодоров Станков, 27.06.1953 – 21.09.1955 г.
  4. Майор Лазар Илиев Белухов, 01.11.1955 – 13.02.1956 г.
  5. Майор Димо Иванов Димов, 13.02. 1956 – 04.03.1957 г.
  6. Майор Велчо Георгиев Велчев, 12.10.1957 – 05.11.1960 г.
  7. Майор Кирил Найденов Кирилов, 1960 – 1967 г.
  8. Подполковник Джанко Кирилов Джанков, 14.10.1967 – 26.10.1970 г.
  9. Подполковник Димитър Стоянов Радев, 26.09.1970 – 1974 г.
  10. Подполковник Иван Марков Андреев, 1974 – 1975 г.
  11. Подполковник Руси Йорданов Михайлов, 03.09. 1975 – 28.09.1979 г.
  12. Подполковник Малчо Димитров Малчев, 28.09. 1979 – 04.10.1982 г.
  13. Майор Иван Дочев Иванов, 04.10. 1982 – 01.10.1985 г.
  14. Подполковник Слави Цветанов Павлов, 01.10.1985 – 08.09.1987 г.
  15. Майор Калчо Танев Танев, 18.09.1987 – 14.09.1989 г.
  16. Подполковник Младен Исаев Казаков, 14.09.1989 – 25.08.1992 г.
  17. Полковник Спас Ненчев Спасов, 25.08.1992 – 01.09.1998 г.
  18. Полковник Валентин Боянов Чакмаков, 01.09.1998 – 19.06.2000 г.
  19. Полковник Митко Стоянов Христов, 28. 06.2000 – 15.09.2001 г.
  20. Полковник Златко Иванов Русимов, от 15.09.2001 – 14.06.2002 г.

Месец май


Климент Димитров Карадимчев е роден на 15 януари 1898 г. в Трън, където баща му Димитър Карадимчев е учител.

През 1919 г. завършва Военното на Н.В. училище в 39-и випуск и е произведен в чин подпоручик. Служи последователно в 15-и пехотен ломски полк, 6-и пехотен търновски полк и в 22-ри пограничен участък. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин поручик, а от 15 септември 1928 г. е капитан.

През 1929 г. е назначен за командир на ято, от 1930 г. служи в Балонната рота в Ямбол, а от 1931 г. е адютант на Въздушния полк. През 1932 г. капитан Карадимчев е отново на служба в Балонната рота в Ямбол, където през 1933 г. се ражда неговия син – известният български композитор Борис Карадимчев.

От 1935 г. Климент Карадимчев е в тренировъчното ято. На 6 май 1936 г. е произведен в чин майор и назначен за началник на секция в щата на Въздушни войски, а през следващата година за началник на отделение в щаба на Въздушни войски. От 1939 г. е на служба в 3-ти армейски орляк. На 6 май 1940 г. е произведен в чин подполковник и назначен за командир на 3-ти армейски въздушен полк на летище Ямбол.

По време на Втората световна война (1941 – 1945) подполковник Климент Карадимчев е интендант на Въздушни войски (1941 – 1942) и началник на Въздушното училище (1942 – 1943). През 1943 г. е уволнен от служба.

Месец април


По повод Международния ден на авиацията и космонавтиката представяме част от колекцията марки и монети, посветени на овладяването на космическото пространство, които са съхранени във фонда на Музея на авиацията. Сред тях са издадените по повод полета с космическия кораб „Восток-1“ на първия човек в Космоса Юрий Гагарин на 12 април 1961 г., полета с космическия кораб „Восток 6“ на първата жена космонавт Валентина Терешкова на 15 юни 1963 г., както и полетите на българските космонавти Георги Иванов със “ Союз-33“ на 10 април 1979 г. и Александър Александров със “ Союз-ТМ5“ на 7 юни 1988 г.

Месец март


За да избегне непрекъснатото наблюдение на дипломатическите представители върху летателната дейност в Божурище, Българското правителство през 1926 г. премества Въздушното на Н.В. училище от София в Казанлък.

На новото място се обучават летци офицери, ШЗО летци, метеоролози и аеромонтьори. За пръв началник и преподавател на училището е назначен майор Георги Минев Попвасилев – летец, получил подготовката си в авиационната школа в Божурище.

С 50-ти випуск са приети и първите юнкери, обучаващи се за летци. Първоначално те преминават обща военна подготовка, а през втората година започват да изучават специалните предмети, предвидени в програмата по въздухоплаване.

През 1945 г. училището в Казанлък е преименувано на Подофицерско въздушно училище от Въздушните учебни части и много авиомонтьори, ел. техници по аеропланната част и др. получават там техническо образование.

Представените записки и учебни тетрадки са свързани с обучението на летци и авиомонтьори във Въздушното училище в Казанлък. Записките са подготвени от майор Г. Попвасилев и използвани от него в преподавателската му кариера при изучаване на история на авиацията. Тетрадките принадлежат на техника Тодор Тодоров, дипломирал се в училището през май 1947 г. В тях са записани лекции по няколко учебни предмета, сред които обща военна подготовка, електроника, телеграфна и телефонна техника.

Месец февруари


Военният летец Стефан Маринов Стефанов е роден на 24 октомври 1956 г. в Силистра. Началните стъпки в летателната си кариера прави в Аероклуба в Русе, където се обучава в курсове по моторно летене и приключва първия етап с прелетени 26 часа в 131 полета. През 1980 г. завършва ВНВВУ „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия с квалификация „летец-пилот“. Службата му във Военновъздушните сили преминава последователно през 2-ри убап (учебно боен авиационен полк) на летище Каменец и 22-ри ибап (изтребително бомбардировъчен авиационен полк) на летище Безмер, където лети на самолети МиГ-17. От 1983 г. е в щатния състав на 26-ти рап (разузнавателен авиационен полк) на летище Добрич и лети на самолет Су-22. Пенсионира се през 1992 г. с чин „капитан“.

Умира на 14.08.2020 г. в гр. Силистра.

Месец януари


Лазар Белухов е роден на 27 декември 1922г. в ело Чепино (днес Велинград). През 1945 г. постъпва в Школата за летци в Казанлък. В края на 1947 г. завършва ВВУ в София, 67-ми випуск с чин подпоручик. През 1950 г. е в групата летци, които заминават за СССР за обучение на реактивните самолети Як-23.

От 1952 до 1954 г. капитан Белухов е командир на 15-и изтребителен авиополк – Равнец. В периода от 1 ноември 1955 г. до 13 февруари 1956 г. майор Лазар Белухов е командир на 25-и изтребително-бомбардировъчен авиополк в Чешнегирово. Служи и на летищата в Граф Игнатиево и Безмер.

Военен летец е първи клас. От септември 1956 г. е началник на ВНВВУ „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия. В периода 1959-1966 г. е Генерален директор на БГА „Балкан“. Лети в състава на екипажите на самолетите Ан-24, Ил-14, Ил-18. По-късно е генерален представител на БГА „Балкан“ в Москва, Будапеща и Брюксел. От 1971 г. до 1977 г. генерал-майор Лазар Белухов е заместник-командващ по тила на ПВО и ВВС.

През 1975 г. завършва Военна академия „Ворошилов“ в Москва. Лети на 20 типа витлови и реактивни самолети и има пролетени около 5000 часа.

Умира през 2002 г.


АРХИВ    – 2020     2019     2018     2017     2016

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.