ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦА


Месец ноември


Станко Иванов Станков е роден на 2 ноември 1935 г. в гр. Раковски. През лятото на 1951 г. завършва школа по безмоторно летене в с. Голямо Конаре (гр. Съединение). Лети на безмоторните самолети Учебен плъзгач УП-1, „Саламандра“ и Учебен реяч УР-1 „Бебе“. През 1953 г. полага първи пилотски изпит на самолет Лаз-7 в Аероклуб Пловдив. В периода 1953 – 1956 г. е курсант в НВВУ „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия, където усвоява управлението на самолетите Лаз-7М, Як-11, Як-17, Як-23. От 1956 г. служи в 25-и изтребителен полк на летище Чешнегирово, а от 1967 г. в 19-и изтребителен полк в Граф Игнатиево. Лети на МиГ-15, МиГ-17, МиГ-19 С, МиГ-19 ПМ. Достига до чин майор. От 1968 г. преминава в Селскостопанската авиация, където пилотира самолетите Ан-2 и Злин-37. Взема участие в осем задгранични мисии в Египет 1969 – 1978г. и в Судан през 1979 – 1980 г. Изпълнява длъжностите командир на звено и инструктор. Има налетяни около 10 000 часа.

Месец октомври


Христо Пеев Мацалов е роден на 19 октомври 1920 г. в с. Крън, Казанлъшко. През 1942 г. завършва Военното на Н. В. училище с чин подпоручик и е разпределен в 3-ти разузнавателен орляк на летище Ямбол. От средата на 1942 г. е назначен за помощник-командир на крило в 4-ти армейски смесен орляк на летище Горна Оряховица. През 1943 г. е произведен в чин поручик и постъпва като инструктор-пилот на водосамолетно ято, а след това е негов помощник – командир. По време на приводняване в Черно море на 23 октомври 1943 г. хидропланът Арадо 196 А-3„Акула“ се преобръща в ледените води. Пилотът поручик Цанев капотира, а наблюдателят поручик Мацалов не успява да напусне кабината и загива.

Месец септември


Симеон Константинов Петров е роден на 1 септември 1888г. в Русе. През 1907 г. завършва Военното на Н. В. училище. Служи в 4-ти артилерийски полк в София. През януари 1912 г. поручик Петров се явява на конкурс за пилоти и авиомеханици. На 9 април 1912 г. заминава в Школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп, Франция. По време на подготовката си поручик Петров демонстрира изключително самообладание. При самостоятелен полет със самолет „Bleriot“ XІ моторът му изгасва на височина 1400 метра, но той успява да го приземи.

За три месеца получава свидетелство за летателна правоспособност. Бреветът на Симеон Петров от Френския аероклуб е под № 68, а международният му бревет е № 949. Той е сред първите 1000 летци на планетата. На 13 август 1912 г. поручик Петров излита над София със самолет „Bleriot“ ХХІ и извършва първия в историята на авиацията ни полет на български летец в родното небе.

През есента на 1912 г. поручик Симеон Петров се включва в започналата Първа балканска война. Командир е на Второ аеропланно отделение на летище Черкезкьой. Със своя самолет „Bleriot“ ХХІ разузнава над турските позиции на Чаталджанския фронт и крепостта Одрин, осъществява първия нощен полет.

През Втората балканска война е на аеродрум Сливница и лети в трудни атмосферни условия до Пирот и Ниш. За двете балкански войни е награден с ордените „Св. Александър“ V ст. и „За храброст“ ІVст. IІ кл.

От 1915 г. е началник на Аеропланното училище в Божурище. В края на Първата световна война е командир на Първо аеропланно отделение на летище Белица.

След Първата световна война майор Симеон Петров е демобилизиран. В средата на 20-те години на ХХ век започва търговия със спортни стоки и става представител на велосипедните заводи на Еужени Пежо. По време на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. е водач на българския колоездачен отбор. През 1938 г. Симеон Петров създава дружество „Симонавия“ (от СИМеОН АВИАтора), което внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно започва производството им в България с марка „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, поставили основата на репертоара на радио София. През 1947 г. компанията „Симонавия“ е национализирана и преименувана в „Балкантон“. Известно време той работи като технически ръководител в предприятието. Принуден да напусне, става бобиньор в Силнотоковия завод в София. Забравен от всички, първият български дипломиран пилот умира през 1950 г. в София.

Месец август


Петко Попганчев е роден на 21 август 1905 г. в с. Сухиндол, Търновско. Завършва Военно въздушно училище през 1927 г., а през 1934-1938 г. –аероинженерство в Германия. Работи в конструкторската служба на Държавна аеропланна работилница – Божурище. От 1941 г. е началник на ДСФ-Ловеч и пилот на предприятието. През 1948 г. провежда първия изпитателен полет на прототипа Лаз-7. Изпълнява всички фигури от висшия пилотаж сам и с човек в първа кабина. Установява своеобразни рекорди: през 1932 г. с ДАР-1А прелита под Стамболовия мост над р. Янтра във В. Търново; през 1933 г. прави 127 свързани лупинга със самолет ДАР-1А при полет от Карлово до Казанлък; със самолет Фоке Вулф-44 извършва гръбен полет в продължение на 33 минути; с Авиа B-122 прави 135 свързани лупинга. През 1959 г., вече пенсионер, Петко Попганчев става първият републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет. Той е единственият носител на званието „Заслужил майстор на спорта по моторно летене“ (1964). През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт е награден с диплом „Пол Тисандие“ – най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване. Носител е на орден „Народен орден на труда“ – сребърен, и два ордена „Червено знаме“. Лети до 65-годишна възраст на 138 типа самолети. Има пролетени 3 500 часа. Умира на 8 март 1983 г.

Месец юли


Андрей Трендафилов Керезов е роден на 29 юли 1930 г. в с. Малко Градище, Хасковско. През 1952 г. завършва НВВУ „Г.Бенковски“, Долна Митрополия като пилот. Обучението му се осъществява на самолети Фоке Вулф-44 „Врабче“, Арадо -96 „Сойка“. Назначен е на летище Крумово в щурмовия полк на самолетите Ил-2 и Ил-10. От 1958 г. лети на изтребителите МиГ-17Ф и МиГ-19 на летище Узунджово. Преминава през длъжностите инструктор и инспектор по техника на пилотиране. През 1974 г. завършва курс за вертолети Ка-26 и Ми-2 в гр. Кременчук (СССР). Назначен е в Селскостопанската авиация, авиоотряд Пловдив. Командир на звено от вертолети Ми-2. Лети до 1985 г.

Месец юни


70 години от основаването на Народното военновъздушно техническо училище „Васил Коларов“, Ловеч.

С Постановление на Министерския съвет № 100 от 8 юни 1948 г. е създадено Народно военновъздушно техническо училище „Васил Коларов“ в Ловеч. За негов пръв началник е назначен ветеранът от авиацията полковник Къньо Христов. Обучението на курсанти и офицери се извършва в три- и двегодишен курс. През 1951 г. от училището излизат два големи випуска офицери авиотехници от всички специалности, които стават ръководния инженерно-технически състав на авиацията. От 1951 г. в учебната програма е включено изучаването на първите реактивни самолети, приети на въоръжение във ВВС – Як-23 и МиГ-15. За учебната 1951 – 1952 г. НВВТУ „Васил Коларов“ е класирано на първо място сред всичките 16 военни училища. През есента на 1955 г. се взема решение за пребазирането му на летище Горна Оряховица, а от септември 1960 г. е включено в състава на ВНВВУ „Г. Бенковски“ на летище Долна Митрополия.


Хубен Влашев Господинов е роден 1927 г. в Пловдив. През 1951 г. завършва Военното техническо училище „В. Коларов“ в Ловеч – 72-ри авиационен випуск със звание лейтенант и постъпва като техник на самолет Як-23 в Граф Игнатиево. От 1954 до 1956 г. е техник на звено на МиГ-19 в Узунджово, а от 1959 до 1965 г. – инженер на ескадрила МиГ-21 в Граф Игнатиево. От 1965 г. работи в Авиоремонтния завод в Пловдив на длъжност инспектор по качеството по ремонта на реактивни двигатели. Пенсионира се през 1989 г. със звание полковник.

Месец май


Добри Бочев Доневски е роден на 24.08.1907 г. в Бели Осъм, Троянско. На 06.IX.1931 г. завършва Военното на Н.В. училище с чин подпоручик и постъпва на служба във Въздухоплавателния полк. Той е един от създателите на безмоторното летене в България. През 1936 г. пилотира безмоторен самолет на Берлинската олимпиада. По-късно е инструктор, началник на школата за висш пилотаж в Карлово и Долна Митрополия. Участва във Втората световна война. Лети на 35 типа моторни и 9 типа безмоторни самолета.

Михаил Георгиев Григоров е роден на 03.06.1915 г. в София. Завършва курс по моторно летене през 1935 г., Авиационно училище през 1938 г. и Изтребителна школа през 1939 г. През 1943/1944 г. участва в отбраната на България от въздушните нападения на съюзническата авиация. Има признати 5 въздушни победи. След 1945 г. завършва курс за летене със съветските изтребители Як-9М и става инструктор. Командир на Авиополк в Карлово. Инструктор по техника на пилотиране и заместник- командир на изтребителна авиационна дивизия. През 1955 г. е уволнен от армията. Работи като електротехник, киноактьор, общ работник в БГА „Балкан” и други. Владее английски, руски, немски, италиански, арабски и френски език.

Албум с рисунки на летеца Михаил Григоров, представящ различни летателни апарати и авиационни ситуации. На 23.11.1937 г. авторът го подарява на командира си поручик Добри Доневски. През 2012 г. синът му професор Борислав Доневски го предоставя на Музея на авиацията.

Месец април


Христо Георгиев Арнаудов е роден на 1 юли 1916 г. в Севлиево. Семейството му се преселва в Ловеч. През 1935 г. завършва с отличен успех ловешката смесена гимназия „Цар Борис III“, след което е приет в Софийския университет – специалност „Медицина“. След първия семестър се прехвърля във Военното на Н.В. училище, дипломира се като летец-изтребител. Служи на летище Карлово. Специализира в Германия на изтребител Месершмит Me-109.

На 17 април 1944 г. в 11.45 ч. е последният масиран дневно-нощен удар на съюзническата авиация срещу България. През деня навлизат 350 Б-24Н „Либерейтър“, прикривани от новите и по-съвършени П-51Б „Мустанг“ и П-47Д „Тъндърболт“. Първи излита 2/6 изтребителен орляк от Враждебна с 16 Ме-109Г-2 и 2 „Девоатин“ Д-520, а към тях се присъединява и 3/6 изтребителен орляк с 14 Ме-109Г-6 от Божурище. Пилотите от 3/6 орляк, след като не откриват обичайните изтребители – двутелите П-38 „Лайтнинг“, се насочват към бомбардировачите. Поручик Николай Йорданов, водещ 672-ро ято, подпалва един от тях. Повреди на противника нанасят и подпоручик Борис Дамев и фелдфебел Дако Даков. Капитан Николай Бошнаков от 2/6 орляк унищожава един В-24Н. С таранен удар поручик Неделчо Бончев сваля втори и четиримоторната машина се взривява над с. Крапец. Българският пилот се спасява, като скача с парашут. В този бой авиацията ни понася най-тежката си загуба. Поради голямата прилика между Месершмит и американския изтребител П-51 „Мустанг“ българските самолети не разпознават врага и се приближават в опасна близост. Двата орляка приемат захождащите в атака американски изтребители за свои подкрепления. Загиват шестима пилоти – командирът на 692-ро ято капитан Любен Кондаков, подпоручик Христо Арнаудов, подофицер Атанас Кръстев, поручик Димитър Попов, подпоручик Веселин Рачев, подпоручик Иван Стефанов, унищожени са девет български самолета, три са повредени. Във въздушния бой е свален и първият американски „Мустанг“ край село Дуган. Зенитната артилерия засяга 9 неприятелски самолета, като част от тях не достигат базите си.

Капитан Арнаудов е прострелян смъртоносно и се разбива в околностите на с. Вердикал (дн. квартал на Банкя). Посмъртно е награден с орден „За храброст“ V ст. През 1992 г. е повишен в чин полковник.

17 април 1944 г. влиза в историята на българската авиация като „Черния Великден“. Музеят на авиацията съхранява снимки и документи на подпоручик Христо Арнаудов и поручик Димитър Попов, както и части от самолет Месершмит на поручик Неделчо Бончев, с който той извършва успешен таран на 17 април 1944 г.

Месец март


Стоян Илиев Стоянов е роден на 12 март 1913 г. в с. Галата, Варненско. Баща му загива по време на Балканската война и Стоян расте в училище за сираци от войните. Учи в Духовната семинария в София, но мечтае да стане военен. Завършва Школата за запасни офицери като кавалерист и през 1934 г. постъпва във Въздушния взвод на Военното на Н. В. училище. В средата на 1938 г. е изпратен да специализира висш пилотаж във Вернойхен, Германия.

От есента на 1939 г. е инструктор на летище Марино поле, Карловско. През 1942 г. е назначен за командир на 682-ро изтребително ято – Балчик, а година по-късно отново е в Карлово като командир на ято от 3/6-и изтребителен полк. Оттук той ще излети за своята първа въздушна битка на 1 август 1943 г., когато 178 тежко въоръжени бомбардировача пресичат българското въздушно пространство. Дежурните изтребители прихващат формация от 24 самолета В-24 „Liberator“ над град Фердинанд (дн. Монтана). Поручик Стоянов в четворка с Петър Бочев, Христо Кръстев и Иван Бонев свалят общо пет машини. На 7 август 1943 г. цар Борис III лично връчва на поручик Стоянов орден „За храброст“ ІV ст. За периода 1943 – 1944 г. той участва в 35 бойни полета и реализира 15 въздушни победи.

През септември 1944 г. поема командването на 3/6 изтребителен орляк под новото наименование 36-и полк. Този път той води бойците в сраженията срещу Германия. В края на първата фаза на Втората световна война, капитан Стоян Стоянов е повишен в звание майор и е награден с третия „Орден за храброст“ ІІІст., II кл. Орлякът /полкът/ се завръща в базата си на летище Карлово, а командирът му поема ръководството на Изтребително-щурмовата школа в Долна Митрополия.

От лятото на 1945 г. до края на 1947 г. майор Стоянов командва 36-и изтребителен авиополк. По-късно е инспектор на изтребителната авиация в щаба на ВВС, заместник-командващ ПВО. Вече полковник, е началник на Главния команден пункт на изтребителната авиация.

През 1956 г. е пенсиониран на 43-годишна възраст. Започва работа като общ работник в строителството, а по-късно е статист в Младежкия театър.

От 1963 г. Стоян Стоянов е в Рилския манастир. Почти 30 години работи като управител на хотела към манастира, фондовик, екскурзовод и заместник-директор на музея. Вече доизживяващ старините си в Карлово, през 1992 г. той е произведен в чин генерал-майор от запаса. Умира на 13 март 1997 г., оставяйки ни военната документална книга „Ние бранихме тебе, София“ и неиздадената все още автобиография.

Месец февруари


Йордан Николов Ерев е роден на 27 февруари 1931 г. в гр. София. Започва летателната си дейност през 1948 г. в Школата за безмоторно летене в с. Мусачево, Софийска област, която приключва с „А“, „Б“ и „С“ изпити. От април 1949 г. е помощник-инструктор. През 1949 – 1951 г. се обучава в Школата за безмоторно летене в Полша. Лети на витловите самолети Фоке-Вулф-44 „Врабче“, ДАР-9 „Синигер“, Бюкер-Бю-181 „Бестман“, Лаз-7, Лаз-7М и Як-11. През периода 1952 – 1955 г. е курсант в НВВУ „Г. Бенковски“ – 75-ти випуск. Служи в изтребителния авиационен полк на летище Граф Игнатиево. Той е военен летец I клас. Лети на реактивните самолети: Як-17, Як-23, МиГ-15, МиГ-15М, МиГ-17П, МиГ-19 и МиГ-19ПМ. След пенсионирането си през 1972 г. постъпва в селскостопанската авиация в авиотряд – Пловдив. Като летец на вертолети Ка-26 и Ми-2 участва в задранични мисии в Судан. Лети на 22 типа самолети с над 12 000 часа. Умира през 2016 г.

Месец януари


На 21 януари 1893 г. в Казанлък е роден Васил Тенев Бойдев. През 1912 г. завършва Военното на Негово Величество училище в София. С кавалерийските части, в които служи като млад офицер – 4-и и 7-и конен полк, преминава през войните от 1912 – 1918 г. Началник-щаб на 8-а пехотна дивизия, началник на Военното училище (1935 г.) На 7 октомври 1936 г. встъпва в длъжност като командир на Въздушните на Негово Величество войски. Започва периода на възстановяване на българската военна авиация. Извършва структурната организация на Въздушни войски, поставя основата за развитие на военната авиация и подготовката й за предстоящата война. Васил Бойдев изпълнява редица дипломатически мисии – срещи с Гьоринг, Молотов, Хитлер. Владеещ френски, немски, руски и турски език, той се проявява като умел дипломат. Организира обучението на български пилоти в Полша, Италия и Германия. Развива производството на български самолети в Държавната аеропланна работилница – Божурище, Капрони Български в Казанлък, започва строежа на самолетната фабрика в Ловеч. Осъществяват се доставките на самолети от Полша и Чехия. През лятото на 1939 г. пристигат първите модерни самолети Месершмид-109. През 1941 г. генерал Васил Бойдев е назначен за командир на 5-та българска армия, дислоцирана на територията на Македония. На тази длъжност остава до април 1944 г., когато подава оставка и напуска армията. Девети септември 1944 г. променя коренно живота на генерал Бойдев. Като царски офицер той е интерниран със семейството си в Троян, където живее повече от тридесет години. Умира на 21 април 1984 г.


АРХИВ2017    2016

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.