ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦА


Месец март


На 14.10.1915 г. Царство България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили. В началото на 1916 г. съглашенската авиация започва системно нанасяне на бомбени удари по българските ж.п. гари и градовете Струмица, Мелник, Ксанти и други. При тази обстановка българското командване решава на летището в Ксанти да се установи Аеропланна команда. Тя трябва да действа съвместно с базираното там Първо германско разузнавателно отделение. На летището са изпратени и всички офицери – наблюдатели, завършили Аеропланното училище, за да преминат едномесечно обучение от германските инструктори. През месец май 1916 г. Аеропланната команда се пребазира на полево летище на 3.5 км южно от град Ксанти. През този начален период се изпълняват ограничен брой бойни задачи в пограничната полоса, както и фотографско заснемане на военни обекти. Част от осъществените дейности на летище Ксанти са запечатани във фотографиите на албума „Спомени от войната 1915-1916 г. на поручик Бандев, наблюдател авиатор, София“. Албумът съдържа 11 листа с 13 броя снимки, които дават ценни сведения за разположението на противниковите сили, както и възможност за изпреварващи действия на българската авиация.

Васил Димитров Бандев е роден на 18 май 1892 г. в Ески Джумая /Търговище/. На 25.08.1915г. завършва Военното на Негово Величество училище и е зачислен в 4-та сборна пионерна дружина. Участва в Първата световна война и получава орден „За храброст“, IV ст. 2 клас. През 1921 г. е включен в състава на Въздухоплавателното отделение, а от 1925 г. е на работа в Дирекцията на въздухоплаването. През 1929 г. е началник на Авиационното училище в град Казанлък. От 1930 г. е командир на учебния орляк, а от 1933 г. – началник на техническата служба на Въздушни войски. През 1934 г. преминава в запаса. В същата година в София е основан съюз „Родна авиация - Царство България“, който взема решение в средата на август да организира във Варна Авиационна въздушна седмица. Председател на организационния комитет е майор о.з. Васил Бандев – началник на водолетище „Пейнерджик“ и председател на Варненския клон на съюза. Създава се инициативен комитет за набиране на средства за закупуване на хидроплан. В местния печат се появява името му „Варна“, но дарителското начинание остава неизпълнено. За следващите години от живота на Васил Бандев няма информация.

Месец февруари


На 6 февруари 1904 г. в село Бесарбово, Русенско, е роден Захари Симеонов Захариев. Завършва гимназия в Разград през 1923 г. През 1927 г. завършва Авиационното училище в Божурище. Става член на нелегалната Българска комунистическа партия. През 1931 г. е арестуван и даден под съд като организатор на първомайска стачка. Уволнен е от армията и преминава в нелегалност. През ноември с.г. емигрира в СССР. Повишава подготовката си като пилот в Тамбовското авиационно училище на Гражданския въздушен флот (ГВФ) и става летец- инструктор. През лятото на 1936 г. с първата група съветски доброволци заминава като интербригадист за Испания. Лети като пилот на самолет-бомбардировач „Потез-54“ и участва в боевете на Мадридския фронт. С постановление на правителството на СССР от 31 декември 1936 г. му е присвоено звание „Герой на Съветския съюз“.След завръщането си в СССР е назначен за началник на Тамбовското авиационно училище. По време на Втората световна война е началник на Управление „Учебни заведения“ на ГВФ. През периода 1941 – 1944 г. са подготвени над 20 хиляди летци за ВВС и за ГВФ. Между неговите възпитаници има 27 герои на СССР. През есента на 1944 г. се завръща в България. Той е сред организаторите и ръководителите на новите военновъздушни сили. Бил е заместник-командващ на Народните въздушни войски (1945– 1947), командващ ВВС (1947 – 1955), командващ ПВО и ВВС (1957 – 1959), заместник-министър на народната отбрана (1954 – 1956). Звание генерал-полковник. Заслужил летец №1 на България, преминава в запаса през 1973 г. С указ на Държавния съвет на НРБ през 1974 г. му е присвоено званието „Герой на Народна република България”.

Автор е на книгите „ Вярност“, „Доверие“, „Върнете се“, „Образите, които са в мене“, ”Доблест“.

Умира на 25 април 1987 г.





АРХИВ – 2016    

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.