ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦА


Месец септември


През 1961 г. с Указ на Президиума на НС във ВВС се създава Десети смесен авиационен корпус (10-и САК). Под негово командване са: 15-и иап на летище Равнец, 21-ви иап на летище Узунджово, 22-ри ибап на летище Безмер, 25-ти ибап на летище Чешнигирово, 26-ти рап на летище Тобухин, 16-ти трап на летище Враждебна, 44-ти вап на летище Пловдив и 10-и радио-технически батальон. Управлението на корпуса с първи командир генерал-майор Симеон Симеонов се установява в района на летище Пловдив. След септември 1993 г. формированията, влизащи в състава му, преминават на базова структура. През 1996 г. със заповед на началника на ГЩ на БА 10-и САК се реорганизира в корпус Тактическа авиация, който се закрива през 2006 г. Последният командир на корпус Тактическа Авиация е бригаден генерал Спас Ненчев Спасов.

Той e роден на 29 март 1952 г. в гр. Добрич (тогава Толбухин) в семейството на военен пилот. Детството му преминава през няколко военни летища и изборът му да постъпи във ВНВВУ „Г. С. Бенковски“ през 1970 г. е напълно естествен. Учебните му полети като курсант преминават на самолет Л-29 на летище Щръклево и МиГ-15УТИ, и МиГ-17 на летище Каменец.

Първата военна служба на лейтенат Спас Спасов започва като инструктор във Втори учебно-боен авиполк – Каменец. Там той е избран в групата на 15-те пилоти от ВВС за усвояване на самолет МиГ-23БН. След приключване на курса през 1981 г. започва службата му в 25-и ибап, където преминава през всички длъжности от старши пилот (1981) до командир на полка (1993). През 1993 г. под негово ръководство се провежда експериментален вариант за реорганизация на първата авиобаза по натовски образец във ВВС. След успешно проведения експеримент подполковник Спас Спасов е назначен за командир на 25-а изтребително-бомбардировачна авиационна база – Чешнегирово. От 1998 г. той влиза в управлението на 10-и САК като заместник-началник щаб. След завършване на генерал-щабния факултет на ВА „Г. С. Раковски“ (2000) преминава през длъжностите заместник-командир и началник щаб на корпус „Тактическа Авиация“ (кТА). През 2004 г. е произведен в чин бригаден генерал и назначен за командир на кТА. Изпълнява тази длъжност до закриване на кТА през 2006 г. В периода 2006 – 2008г. бриг. генерал Спасов е началник на служба „Личен състав“ в Генералния щаб на БА, след което преминава в резерва.

По време на своята служба той има прелетени 2 300 часа на самолети Л-29, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21, МиГ-23БН, Л-39 и вертолет Бел-206.

Днес о.р. бриг. генерал Спас Спасов е председател на Фондация „Български ВВС“.

Месец август


На 21 август 1905 г. в Сухиндол, Търновско е роден Петко Недялков Попганчев. През 1925 г. завършва Аеропланно училище, а през 1928 г. Военното на Н. В. училище с чин подпоручик. Първото назначение на пилота е като инструктор в учебната летателна част на летище Казанлък. През 1934 г. заминава за Германия, където след пет годишно обучение в Берлин получава диплома за аероинженер.

След завръщането си в България през 1939 г. е назначен за началник на конструкторската служба и летец-изпитател в ДАР – Божурище. От май 1942 г. капитан Петко Попганчев е началник на новопостроената Държавната самолетостроителна фабрика (ДСФ) в Ловеч. В началото на 1944 г. е назначен за инструктор в Долна Митрополия, където преподава и техника на пилотиране. След 9 септември 1944 г. отново е началник на ДСФ – Ловеч. На 10 юни 1948 г. полк. Петко Попганчев извършва първия изпитателен полет на учебно-тренировъчния самолет Лаз-7. С Министерска заповед № 37/28.06.1949 г. полковник Попганчев е назначен в инспектор по пилотиране и теория на летенето в Щаба на Военновъздушните сили. От есента на следващата година е заместник- началник на НВВУ „Г. Бенковски“ – Долна Митрополия по учебната и летателна подготовка, а през 1959 г. полковник Попганчев става старши преподавател по аеродинамика във Военнотехническата академия.

Летял е на 138 типа самолети, носител на пет немски бревета за пилотиране в сложни условия. Петко Попганчев е първият републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет. Негови са рекордите за изпълнени 127 лупинга с ДАР-1 и 135 свързани лупинга с Avia B-122. Като легенда остава забележителният му полет през май 1932 г. над река Янтра, когато със самолет ДАР-1 прелита под Стамболовия мост.

Носител е на званието „Заслужил майстор на спорта по моторно летене“. През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт е награден с диплом „Пол Тисандие“ – най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване.

Месец юли


На 1 април 1951 г. със секретно писмо на началника на ГЩ N 1-А-3014/30.03.1951 г. е сформиран 26-ти отделен разузнавателен авиационен полк (орап) с командир поручик Йордан Йорданов Стефанов. Той е наследник на 5-и авиационен бом¬бардировъчен полк въоръжен със самолети Дорниер-17 „Ураган“, Авиа Б-71 „Жерав“, Физилер-156 „Дрозд“ и Фоке-Вулф-58 „Гълъб“. От май до септември поделението е базирано на летище Крумово. За периода от 2 октомври 1951 г. до 23 септември 1955 г. разузнавателният полк е дислоциран на летище Горна Оряховица. С указ № 298/26.08.1953 г. на Народното събрание 26-ти орап получава бойното си знаме. На 23 септември 1955 г. полкът е пребазиран на летище Толбухин (Добрич).

На 13 април 1955 г. 3-та бомбардировъчна дивизия в Балчик е разформирована и първите самолети Ту-2 и Ил-28 пристигат в 26-ти орап. През периода 1959 –1960 г. летците Янаки Янакиев и Кирил Стоянов прелитат с първите самолети МиГ-15, с които по-късно е въоръжена една ескадрила. През 1961г. в авиополка постъпва на въоръжение самолет Ил-28Р, а през 1963 г. майор Димитър Глушков прелита с първия от самолетите МиГ-17 на летище Добрич. Пет години по-късно (1968) група летци преминават обучение за приучаване на самолет МиГ-21, който става част от въоръжението на полка. През 1982 г. 26-ти орап участва в учението „ЩИТ-82“. Същата година на 3 ноември на летище Добрич кацат самолети МиГ-25. Полк. Влаю Генов е първият български пилот летял на този тип машина на 2.12.1982 г. Сформира се звено от 4 броя МиГ-25, които оперират до 1992 г. В периода 29.02 – 1.06.1984 г. летците и техниците преминават обучение в Краснодар за приучаване на самолет Су-22М4. Първите пилоти летели на тази машина са полк. Фотев и м-р Щетинин на 18 септември 1984 г.

На 1 септември 1994 г. със заповед от министъра на отбраната на основата на 26-ти орап е сформирана 26-та разузнавателна авиационна база (раб) с тилов и свързочен батальон и радиолокационен пост.

През 1995 г. на 26-та раб започва експлоатацията на самолет Л-39, а от 1 септември 1998 г. и на самолети МиГ-21 бис от закриващата се 6-а авиобаза Балчик. През април 2001 г. самолетите Су-22М4 са прехвърлени в авиобаза Безмер, а 26-та раб е преобразувана в авиотехническа база.

На 16 юни 2002 г. със заповед на министъра на отбраната базата е закрита.

    Командири на 26 орап/раб :
  1. поручик Йордан Йорданов Стефанов 1951 – 1952 г.
  2. майор Йордан Върбанов Песаров 1952 – 1955 г.
  3. генерал-майор Щерьо Александров Щерев 1955 – 1958 г.
  4. полковник Георги Иванов Стоев 1958 – 1959 г.
  5. полковник Серафим Митев Колчев 1959 – 1966 г.
  6. полковник Дельо Иванов Колев 1966 – 1968 г.
  7. полковник Христо Иванов Костадинов 1968 – 1971 г.
  8. полковник Тодор Маринов Плачков 1971 – 1974 г.
  9. полковник Христо Димитров Костов 1974 – 1978 г.
  10. полковник Влаю Христов Генов 1978 – 1981 г.
  11. полковник Димитър Петров Фотев 1981 – 1985 г.
  12. генерал-майор Иван Николов Парапунов 1985 – 1987 г.
  13. полковник Марин Стоянов Христов 1987 – 1990 г.
  14. подполковник Руси Вълчев Русев 1990 – 1993 г.
  15. полковник Иван Георгиев Пейчев 1993 – 1995 г.
  16. полковник Альоша Петров Стоянов 1995 – 2000 г.
  17. полковник Валентин Георгиев Милев 2000 – 2002 г.

Месец юни


На 17 юни 1951 г. със Заповед № 856 на министъра на отбраната на летище Граф Игнатиево е сформиран 25-и изтребителен авиационен полк (иап) в състава на 1-ва изтребителна дивизия. За командир е назначен капитан Желязко Желязков. Полкът е въоръжен със самолети ПО-2, ЯК-11 и ЛАЗ-7. През месец октомври 1951 г. поделението е пребазирано на летище Добрич /Толбухин/, а първите реактивни самолети ЯК-17 и ЯК-23 постъпват в края на годината.

Със Заповед на министъра на отбраната през 1955 г. 25 иап е включен в състава на 10-а изтребителна дивизия и е дислоциран на летище Граф Игнатиево. През 1956 г. полкът се превъоръжава със самолети МиГ-15. В резултат на реорганизацията на ВВС от 1 февруари 1961 г. и създаването на фронтова авиация той се преименува в 25-и изтребително-бомбардировъчен авиополк (ибап) в състава на 10-а изтребително-бомбардировъчна авиодивизия. В курсовете по бойна подготовка са включени наред с изтребителните задачи и задачи за нанасяне на удари по земни и морски цели. Започва въоръжаването със самолети МиГ-17.

На 30 септември 1961 г. е сформиран 10-и смесен авиационен корпус (САК), включващ в състава си 25-и ибап, който на 15 октомври се пребазира на новопостроеното летище Чешнегирово. Подготовката на летателния състав се съсредоточава върху водене на бойни действия във всички метеорологични условия, денем и нощем, над суша и море. До 1975 г. се носи непрекъснато бойно дежурство денем в прости и сложни условия. През 1976 г. в 25- и ибап постъпва на въоръжение самолет трето поколение – свръхзвуковият, с променлива геометрия на крилото МиГ-23БН. Първи, на 19 февруари 1976 г. със самолет МиГ-23УБ, на летище Чешнегирово кацат полк. Васил Величков и подполк. Белков, а след тях и първите три МиГ-23БН.

Самолет МИГ-23БН е с възможности за преодоляване противовъздушната отбрана на свръхзвукова скорост на малка височина, бордовото оборудване позволява полети в автоматични режими на управление, управляемото конвенционално и специално (ядрено) въоръжение дава нови способности на Българската армия. Постигнатата висока степен на подготовка позволява да се участва във всички крупни учения, провеждани на територията на България и страните от Варшавския договор: ТУНДЖА, ГРАНИТ, МАРИЦА, САКАР, БАЛКАН, ЩИТ.

Със заповед на командващия на ВВС от 1 май 1993 г. в авиополка се въвежда базова организационна структура и се преименува в 25-а изтребително-бомбардировъчна авиобаза (ибаб). С подписването на Договора за ограничение на въоръжените сили (ДОВСЕ) започва съкращението на българската авиация. Със Заповед №0108/07.06.2002 г. на командира на корпус „Тактическа авиация“ на 14 юни 2002 г. авиобазата е закрита.

    КОМАНДИРИ НА 25-и ИБАП/ ИБАБ:
  1. Капитан Желязко Нанев Желязков, 17.06.1951 – 14.11.1952 г.
  2. Майор Спас Иванов Содев, 14.11.1952 – 13.03.1953 г.
  3. Капитан Иван Тодоров Станков, 27.06.1953 – 21.09.1955 г.
  4. Майор Лазар Илиев Белухов, 01.11.1955 – 13.02.1956 г.
  5. Майор Димо Иванов Димов, 13.02. 1956 – 04.03.1957 г.
  6. Майор Велчо Георгиев Велчев, 12.10.1957 – 05.11.1960 г.
  7. Майор Кирил Найденов Кирилов, 1960 – 1967 г.
  8. Подполковник Джанко Кирилов Джанков, 14.10.1967 – 26.10.1970 г.
  9. Подполковник Димитър Стоянов Радев, 26.09.1970 – 1974 г.
  10. Подполковник Иван Марков Андреев, 1974 – 1975 г.
  11. Подполковник Руси Йорданов Михайлов, 03.09. 1975 – 28.09.1979 г.
  12. Подполковник Малчо Димитров Малчев, 28.09. 1979 – 04.10.1982 г.
  13. Майор Иван Дочев Иванов, 04.10. 1982 – 01.10.1985 г.
  14. Подполковник Слави Цветанов Павлов, 01.10.1985 – 08.09.1987 г.
  15. Майор Калчо Танев Танев, 18.09.1987 – 14.09.1989 г.
  16. Подполковник Младен Исаев Казаков, 14.09.1989 – 25.08.1992 г.
  17. Полковник Спас Ненчев Спасов, 25.08.1992 – 01.09.1998 г.
  18. Полковник Валентин Боянов Чакмаков, 01.09.1998 – 19.06.2000 г.
  19. Полковник Митко Стоянов Христов, 28. 06.2000 – 15.09.2001 г.
  20. Полковник Златко Иванов Русимов, от 15.09.2001 – 14.06.2002 г.

Месец май


Климент Димитров Карадимчев е роден на 15 януари 1898 г. в Трън, където баща му Димитър Карадимчев е учител.

През 1919 г. завършва Военното на Н.В. училище в 39-и випуск и е произведен в чин подпоручик. Служи последователно в 15-и пехотен ломски полк, 6-и пехотен търновски полк и в 22-ри пограничен участък. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин поручик, а от 15 септември 1928 г. е капитан.

През 1929 г. е назначен за командир на ято, от 1930 г. служи в Балонната рота в Ямбол, а от 1931 г. е адютант на Въздушния полк. През 1932 г. капитан Карадимчев е отново на служба в Балонната рота в Ямбол, където през 1933 г. се ражда неговия син – известният български композитор Борис Карадимчев.

От 1935 г. Климент Карадимчев е в тренировъчното ято. На 6 май 1936 г. е произведен в чин майор и назначен за началник на секция в щата на Въздушни войски, а през следващата година за началник на отделение в щаба на Въздушни войски. От 1939 г. е на служба в 3-ти армейски орляк. На 6 май 1940 г. е произведен в чин подполковник и назначен за командир на 3-ти армейски въздушен полк на летище Ямбол.

По време на Втората световна война (1941 – 1945) подполковник Климент Карадимчев е интендант на Въздушни войски (1941 – 1942) и началник на Въздушното училище (1942 – 1943). През 1943 г. е уволнен от служба.

Месец април


По повод Международния ден на авиацията и космонавтиката представяме част от колекцията марки и монети, посветени на овладяването на космическото пространство, които са съхранени във фонда на Музея на авиацията. Сред тях са издадените по повод полета с космическия кораб „Восток-1“ на първия човек в Космоса Юрий Гагарин на 12 април 1961 г., полета с космическия кораб „Восток 6“ на първата жена космонавт Валентина Терешкова на 15 юни 1963 г., както и полетите на българските космонавти Георги Иванов със “ Союз-33“ на 10 април 1979 г. и Александър Александров със “ Союз-ТМ5“ на 7 юни 1988 г.

Месец март


За да избегне непрекъснатото наблюдение на дипломатическите представители върху летателната дейност в Божурище, Българското правителство през 1926 г. премества Въздушното на Н.В. училище от София в Казанлък.

На новото място се обучават летци офицери, ШЗО летци, метеоролози и аеромонтьори. За пръв началник и преподавател на училището е назначен майор Георги Минев Попвасилев – летец, получил подготовката си в авиационната школа в Божурище.

С 50-ти випуск са приети и първите юнкери, обучаващи се за летци. Първоначално те преминават обща военна подготовка, а през втората година започват да изучават специалните предмети, предвидени в програмата по въздухоплаване.

През 1945 г. училището в Казанлък е преименувано на Подофицерско въздушно училище от Въздушните учебни части и много авиомонтьори, ел. техници по аеропланната част и др. получават там техническо образование.

Представените записки и учебни тетрадки са свързани с обучението на летци и авиомонтьори във Въздушното училище в Казанлък. Записките са подготвени от майор Г. Попвасилев и използвани от него в преподавателската му кариера при изучаване на история на авиацията. Тетрадките принадлежат на техника Тодор Тодоров, дипломирал се в училището през май 1947 г. В тях са записани лекции по няколко учебни предмета, сред които обща военна подготовка, електроника, телеграфна и телефонна техника.

Месец февруари


Военният летец Стефан Маринов Стефанов е роден на 24 октомври 1956 г. в Силистра. Началните стъпки в летателната си кариера прави в Аероклуба в Русе, където се обучава в курсове по моторно летене и приключва първия етап с прелетени 26 часа в 131 полета. През 1980 г. завършва ВНВВУ „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия с квалификация „летец-пилот“. Службата му във Военновъздушните сили преминава последователно през 2-ри убап (учебно боен авиационен полк) на летище Каменец и 22-ри ибап (изтребително бомбардировъчен авиационен полк) на летище Безмер, където лети на самолети МиГ-17. От 1983 г. е в щатния състав на 26-ти рап (разузнавателен авиационен полк) на летище Добрич и лети на самолет Су-22. Пенсионира се през 1992 г. с чин „капитан“.

Умира на 14.08.2020 г. в гр. Силистра.

Месец януари


Лазар Белухов е роден на 27 декември 1922г. в ело Чепино (днес Велинград). През 1945 г. постъпва в Школата за летци в Казанлък. В края на 1947 г. завършва ВВУ в София, 67-ми випуск с чин подпоручик. През 1950 г. е в групата летци, които заминават за СССР за обучение на реактивните самолети Як-23.

От 1952 до 1954 г. капитан Белухов е командир на 15-и изтребителен авиополк – Равнец. В периода от 1 ноември 1955 г. до 13 февруари 1956 г. майор Лазар Белухов е командир на 25-и изтребително-бомбардировъчен авиополк в Чешнегирово. Служи и на летищата в Граф Игнатиево и Безмер.

Военен летец е първи клас. От септември 1956 г. е началник на ВНВВУ „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия. В периода 1959-1966 г. е Генерален директор на БГА „Балкан“. Лети в състава на екипажите на самолетите Ан-24, Ил-14, Ил-18. По-късно е генерален представител на БГА „Балкан“ в Москва, Будапеща и Брюксел. От 1971 г. до 1977 г. генерал-майор Лазар Белухов е заместник-командващ по тила на ПВО и ВВС.

През 1975 г. завършва Военна академия „Ворошилов“ в Москва. Лети на 20 типа витлови и реактивни самолети и има пролетени около 5000 часа.

Умира през 2002 г.


АРХИВ    – 2020     2019     2018     2017     2016

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.