ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦА


Месец юли


Лазар Миков Лазаров е роден на 03.10.1923 г. в гр. Смолян. Завършва гимназия в родния си град. Продължава образованието си във Въздушното на Н.В. училище в Казанлък. Завършва на 10 юни 1944 г. с 15-и пилотски випуск и получава свидетелство №1392 с чин подофицер. Разпределен е на летище Горна Оряховица, откъдето през 1946 г. е уволнен. През 1947 г. се завръща в гр. Смолян и започва временна работа. Участва в основаването на Родопския народен театър през 1953 г. и в театрални постановки, където използва псевдоним „Гаврош“. От 1965 г. е механик в рудника в гр. Мадан. Пенсионира се през 1973 г. Умира през 1986 г.

Месец юни


Цвятко Марков Загорски е роден на 17.02.1916 г. в село Попинци, Панагюрско. Баща му загива през Първата световна война, без да види сина си. Първоначално учи в родното си село, а след това в училище за сираци от войната в Стара Загора. През 1936 г. като войник е изпратен в Аеропланното училище в Казанлък. Фелдфебел Цвятко Загорски служи в Божурище, Марино поле, Бургас и отново в Божурище. Той участва в отбраната на София от съюзническите нападения и изпълнява 21 бойни задачи, участва в 7 въздушни боя, сваля един самолет В-17 и поврежда още един.

На 24.06.1944 г. 800 самолета, от които 600 бомбардировача и 200 изтребители извършват поредните бомбени удари над Плоещ /Румъния/. Над територията на страната те са пресрещнати от 23 самолета Месершмит -109G , които успяват да свалят 4 бомбардировача. Това е и прощалната въздушна победа на фелдфебел Цвятко Загорски. Той няма време да проследи последния полет на поразената от него цел, защото сам се превръща в мишена. Двутелите изтребители от съюзническата авиация успяват да го откъснат от основната група и след кратък бой машината му е ударена в горния резервоар. Възпламенява се и горящите и останки се посипват в района на Новоселци, днес Елин Пелин.

Месец май


Кръстю Михайлов Георгиев e роден на 1 август 1898 г. в с. Соволяно, Кюстендилско. Завършва Военното училище в София като кавалерист през 1917 г. По време на Първата световна война е назначен за взводен командир на 4-ти конен полк на фронта в Добруджа.

През 1925 г. подпоручик Кръстю Георгиев завършва Авиационното училище в Божурище като пилот. До 1931 г. е инструктор, завеждащ летателните курсове, инспектор на класовете и началник на Въздушното училище в летищата Божурище и Казанлък. От 1931 до 1935 г. е ротен командир в смесения орляк на летище Божурище, началник личен състав, завеждащ учебната секция и интендант в Щаба на Въздушните войски. Две години е инструктор на летците във Военното училище в София. От 1937 до 1942 г. е командир на 2-ри смесен орляк на летище Пловдив и командир на 2-ри изтребителен орляк на летище Марино поле, Карловско. В началото на 1939 г. заминава на обучение в Изтребителната школа във Вернойхен, Германия. От 1942 до 1943 г. е командир на Линейния полк на летище Граф Игнатиево. От 1943 до 1944 г. е началник на Въздушното училище на летище Казанлък и началник на Въздушните учебни части. През 1944 г. е произведен в чин полковник.

Уволнен е с поверителна заповед № 117/13.09.1944 г. поради навършване на 25-годишна служба. След 9.09.1944 г. работи в ТКЗС – Пловдив, в с. Соволяно и Драгалевци. Умира на 28 август 1977 г.

Месец март


На 14.10.1915 г. Царство България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили. В началото на 1916 г. съглашенската авиация започва системно нанасяне на бомбени удари по българските ж.п. гари и градовете Струмица, Мелник, Ксанти и други. При тази обстановка българското командване решава на летището в Ксанти да се установи Аеропланна команда. Тя трябва да действа съвместно с базираното там Първо германско разузнавателно отделение. На летището са изпратени и всички офицери – наблюдатели, завършили Аеропланното училище, за да преминат едномесечно обучение от германските инструктори. През месец май 1916 г. Аеропланната команда се пребазира на полево летище на 3.5 км южно от град Ксанти. През този начален период се изпълняват ограничен брой бойни задачи в пограничната полоса, както и фотографско заснемане на военни обекти. Част от осъществените дейности на летище Ксанти са запечатани във фотографиите на албума „Спомени от войната 1915-1916 г. на поручик Бандев, наблюдател авиатор, София“. Албумът съдържа 11 листа с 13 броя снимки, които дават ценни сведения за разположението на противниковите сили, както и възможност за изпреварващи действия на българската авиация.

Васил Димитров Бандев е роден на 18 май 1892 г. в Ески Джумая /Търговище/. На 25.08.1915г. завършва Военното на Негово Величество училище и е зачислен в 4-та сборна пионерна дружина. Участва в Първата световна война и получава орден „За храброст“, IV ст. 2 клас. През 1921 г. е включен в състава на Въздухоплавателното отделение, а от 1925 г. е на работа в Дирекцията на въздухоплаването. През 1929 г. е началник на Авиационното училище в град Казанлък. От 1930 г. е командир на учебния орляк, а от 1933 г. – началник на техническата служба на Въздушни войски. През 1934 г. преминава в запаса. В същата година в София е основан съюз „Родна авиация - Царство България“, който взема решение в средата на август да организира във Варна Авиационна въздушна седмица. Председател на организационния комитет е майор о.з. Васил Бандев – началник на водолетище „Пейнерджик“ и председател на Варненския клон на съюза. Създава се инициативен комитет за набиране на средства за закупуване на хидроплан. В местния печат се появява името му „Варна“, но дарителското начинание остава неизпълнено. За следващите години от живота на Васил Бандев няма информация.

Месец февруари


На 6 февруари 1904 г. в село Бесарбово, Русенско, е роден Захари Симеонов Захариев. Завършва гимназия в Разград през 1923 г. През 1927 г. завършва Авиационното училище в Божурище. Става член на нелегалната Българска комунистическа партия. През 1931 г. е арестуван и даден под съд като организатор на първомайска стачка. Уволнен е от армията и преминава в нелегалност. През ноември с.г. емигрира в СССР. Повишава подготовката си като пилот в Тамбовското авиационно училище на Гражданския въздушен флот (ГВФ) и става летец- инструктор. През лятото на 1936 г. с първата група съветски доброволци заминава като интербригадист за Испания. Лети като пилот на самолет-бомбардировач „Потез-54“ и участва в боевете на Мадридския фронт. С постановление на правителството на СССР от 31 декември 1936 г. му е присвоено звание „Герой на Съветския съюз“.След завръщането си в СССР е назначен за началник на Тамбовското авиационно училище. По време на Втората световна война е началник на Управление „Учебни заведения“ на ГВФ. През периода 1941 – 1944 г. са подготвени над 20 хиляди летци за ВВС и за ГВФ. Между неговите възпитаници има 27 герои на СССР. През есента на 1944 г. се завръща в България. Той е сред организаторите и ръководителите на новите военновъздушни сили. Бил е заместник-командващ на Народните въздушни войски (1945– 1947), командващ ВВС (1947 – 1955), командващ ПВО и ВВС (1957 – 1959), заместник-министър на народната отбрана (1954 – 1956). Звание генерал-полковник. Заслужил летец №1 на България, преминава в запаса през 1973 г. С указ на Държавния съвет на НРБ през 1974 г. му е присвоено званието „Герой на Народна република България”.

Автор е на книгите „ Вярност“, „Доверие“, „Върнете се“, „Образите, които са в мене“, ”Доблест“.

Умира на 25 април 1987 г.





АРХИВ – 2016    

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.