ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦА


Месец октомври


Две момчета от семейството на шивача Атанас Чирпанлиев и Рада Попсимеонова от село Шипка свързват живота си с българската авиация. Най големият – Петко Чирпанлиев е роден на 18 август 1890 г. Завършва Шипченското класно училище, а след това Държавното железарско училище в София. След Балканските войни започва работа като механик на летище Божурище, а по-късно участва в Първата световна война. По време на военните действия изпълнява разузнавателни задачи и заснема с фотоапарат от въздуха разположението на неприятелските обекти.

След Ньойския мирен договор се уволнява от армията и започва кариера в киното. Създава най-успешния ням филм на българското кино – „Под орлово гнездо“. Продукцията излиза на екран едновременно с първия звуков филм и поради лошото стечение на обстоятелствата търпи големи финансови загуби.

Най-малкият син на семейството – Александър, е роден на 24 юни 1908 г. Завършва Педагогическото училище в Казанлък, а през 1927 г. е приет в Аеропланното. С още 29 курсисти през 1928 г. е изпратен в Школа за запасни офицери – София, където получава военно образование и е произведен в чин „фелдфебел-школник“. По-късно се завръща в Казанлък за да продължи летателната си подготовка като „военен пилот-авиатор“.

По политически причини заедно с целия випуск е уволнен от армията и от 1931 до 1935 г. е учител в село Велковци, Брезнишко. През 1935 г. випускът е възстановен и Александър Чирпанлиев е разпределен в Пловдив, а на 9 ноември 1936 г. е назначен във Втора летателна част. Участва в Царските маневри през 1937 г. През 1938 г. е преместен в Казанлък, където става офицерски кандидат и инструктор-летец при Въздушните школи на Въздушните на Н. В. войски.

В началото на октомври 1939 г. е командирован в Германия за доставката на самолети Летов-Шмолик-328 „Врана“. На 15 октомври 1939 г., водени от немски пилот на път за България и малко преди Виена, самолетите попадат в гъста мъгла. Машината на Александър Чирпанлиев е ударена от друг Летов-Шмолик и се разбива, а той загива. Четири дни по-късно командването на Луфтвафе в Германия устройва тържествена траурна церемония с отдаване на военни почести за загиналия български летец.

Месец септември


Константин Бошнаков е роден на 11 септември 1911 г. в град Враца. По-късно със семейството си се премества в София. През 1937 г. завършва специалност Въздухоплавателно инженерство в Париж, Франция. През 1938 г. се връща в България и постъпва в Школата за запасни офицери.

След отбиване на военната си служба инж. Бошнаков започва работа в конструкторския отдел на Държавна аеропланна работилница (ДАР) в Божурище. В края на 1941 г. се премества в новопостроената Държавна самолетостроителна фабрика в Ловеч. Като началник на конструкторския отдел взема пряко участие в изготвянето на динамичните и якостни изчисления на самолет ДАР – 10Ф. В последствие оглавява плановия отдел на фабриката. През 1945 г. постъпва на служба в Щаба на Въздушни войски в София.

През лятото на 1949 г. участва в изпитанията на прототипа ЛАЗ-7.2. По-късно работи в Управлението по стандартизация към Комитета по машиностроене.

Умира през 1971 г.

Месец август


Васил Маринов Бенчев е роден на 12 август 1902 г. в Синьо Бърдо, Врачанско. През 1925 г. завършва Морското машинно училище в град Варна, а през 1927 г. Аеропланното училище в Казанлък. На 6 септември 1932 г. се дипломира във Военното на Н. В. училище с чин подпоручик и е назначен на служба във Въздухоплавателния полк – учебен орляк, а през 1933 г. във флота – морско ято.

От 1935 г. е адютант на учебния орляк. От 1937 г. е инструктор и пилот-изпитател в ДАР – Божурище. Той е един от първите пилоти, внедрили висшия пилотаж в българската военна авиация.

Загива при катастрофа край Божурище на 06 юни 1938 г.

Месец юли


На 02 юли 1940 г. в Ловеч е роден първият български космонавт Георги Иванов Какалов. Започва летателна подготовка в аероклуб на летище Горна Оряховица. През 1959 г. взема втори пилотски изпит на самолет Лаз-7. През 1964 г. завършва НВВУ „Георги Бенковски“ със специалност „летец-пилот“. Първото назначение на лейтенант Георги Иванов във ВВС е като пилот-инструктор. Последователно присвоява класните квалификации „летец-инструктор ІІ клас“, „летец-пилот І клас“. Лети на самолетите Л-29, МиГ-15 УТИ, МиГ-17, МиГ-19, МиГ-21. През 1977 г. майор Георги Иванов е кандидат за космонавт в предстоящия съветско-български полет. След приключване на подготовката в „Звездното градче“ е избран за първи български космонавт. На 10 април 1979 г. Георги Иванов излита в Космоса на борда на космическия кораб „Союз-33“. Приземява се на 12 април 1979 г. след успешно справяне с възникналата аварийна ситуация. През 1984 г. защитава дисертация и става доктор на физическите науки. Присвоено му е военното звание генерал-лейтенант.

Месец юни


На 3 юни 1915 г. в София е роден Михаил Георгиев Григоров. През 1935 г. завършва курс по безмоторно летене в Божурище. Кандидатства във Военното училище, но не е приет и завършва Школата за запасни офицери със звание фелфебел-школник. През 1938 г. постъпва във Въздушната школа в Казанлък за летци-пилоти. Усъвършенства обучението си в Изтребителната школа в Карлово през 1939 г. Преминава подготовка за инструктор в юнкерския учебен орляк на летище Враждебна. От 1940 г. е включен в групата за подготовка на самолет Месершмит-109Е. В периода на обучение е приравнен към 59-и випуск на Военното на Негово Величество училище и му е присвоено офицерско звание подпоручик. Започва службата си в 6-и изтребителен полк. В началото на Втората световна война в периода 1941 – 1942 г. е включен в Черноморската охрана на летище Сарафово.

На 1август 1943 г. е първото нахлуване на съюзническите бомбардировачи в България. Михаил Григоров носи бойно дежурство и излита за противодействие срещу тях. На 14 ноември 1943 г. във въздушен бой над Скопие сваля американски изтребител П-38 „Лайтнинг“. На 24 ноември 1943 г. поврежда четиримоторен бомбардировач Б-24 „Либърейтър“. Прострелян в двигателя, прекратява боя и успешно се приземява. На 30 март 1944 г. в състав на група сваля четиримоторен бомбардировач Б-17 „Фортрес“. Общо провежда 9 въздушни боя в 11 бойни полета. Участва във втората фаза на войната. След нея завършва курс за управление на самолет Як-9М. Командир на полк в Карлово, заместник-командир на изтребителна авиодивизия, инструктор по техника на пилотиране. През 1950 г. извършва първия нощен полет с изтребител. Началник на ГКП-ИА (Главен команден пункт на изтребителната авиация). През 1955 г. се пенсионира и започва работа като инспектор по техника на пилотиране в ДОСО. Последно войнско звание – полковник.

Месец март


Ангел Коев Кибарски е роден на 18 март 1930 г. в село Борец, област Пловдив. През 1949 г. е приет във Военновъздушното училище в Долна Митрополия. Служи като боен пилот в авиополка на летище Граф Игнатиево. Усвоява първите реактивни изтребители Як-23 и МиГ-15, а по-късно и изтребителите МиГ-17ПФ и МиГ-19. В авиационния полк на летище Граф Игнатиево заема длъжностите командир на звено и щурман на ескадрила.

През 1964 г. е освободен от действителна военна служба и завършва Висшия медицински институт в град Пловдив.

Ангел Кибарски започва работа в БГА „Балкан“, където е командир на екипаж на самолети Ан-24 и Ил-18. Лети до 1987 г., като нальотът му в бойната авиация е около 1400 часа, а в гражданската – около 10 000 часа.

Месец февруари


Тодор Неделчев Тотев е роден на 17 февруари 1930 г. в село Каблешково, област Бургас. През 1949 г. завършва Аероклуб към Доброволната организация за съдействие на отбраната в Бургас. През 1951 г. приключва обучението си в Народното военновъздушно училище в Долна Митрополия, Плевенско.

Служи във Военновъздушните сили от 1951 г. до 1972 г. като инструктор и щурман на авиополк. Лети на 13 типа самолети. Има над 1500 бойни дежурства. Летец-пилот е 1-ви клас с пролетени 2000 летателни часа. Достига чин полковник. Лети в Селскостопанската авиация на едномоторния двуплощник Ан-2. В края на професионалната си кариера работи в летателно-щурманския отдел на Българската гражданска авиация като специалист по безопасност на полетите.

Месец януари


Йордан Фердинандов Петров е роден на 13 януари 1915 г. в село Комарево, Плевенско. През 1937 г. се обучава в Пилотската школа в Казанлък. Изпратен е на летище Марино поле край Карлово, където лети на изтребител „Месершмит 109“. През 1943 г. завършва Школата за запасни офицери. Командването на Въздушни войски му възлага обучението на млади летци в Изтребителната школа на летище Долна Митрополия. Участва в отбраната на София срещу англо-американските бомбардировачи (1943 – 1944). Взема участие и в заключителните бойни действия на Въздушните ни войски през Втората световна война (септември 1944 – май 1945). За проявен героизъм е награден с два ордена „За храброст“.

От 1950 г. е пилот-изпитател в Държавна самолетна фабрика, Ловеч на самолетите българска конструкция – Лаз-7, Лаз-7М, Лаз-8, Лаз-12 и други. Лети на повече от 12 типа самолети. През 1955 г. се пенсионира с чин подполковник. През следващите години е един от най-активните ръководители, а също и инструктор в Аероклуб –Ловеч.


АРХИВ2019     2018     2017     2016

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.