ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦА


Месец юли


Иван Андонов Андонов е роден в София на 24 октомври 1917 г. Израства в Пловдив в дома на дядо си Иван Андонов (революционер и участник в Съединението на България от 1885 г.). Завършва пловдивското немско училище и Военното на Н. В. училище със специалност летец пилот. Владее перфектно немски език и стенография. От 1939 г. служи в Първи армейски орляк, а от 1940 г. е завеждащ противовъздушна и химическа защита на летищата.

През същата година е назначен за адютант на ген. Васил Бойдев – началник на Въздушни войски. По негова заповед и в пълна тайна подпоручик Иван Андонов организира заминаването от летище Божурище на Цар Борис ІІІ за среща с Хитлер. На 19.01.1941 г. адютант Иван Андонов придружава генерал Бойдев в Румъния на преговори с фелдмаршал Зигмунд Лист във връзка с присъединяването на Царство България към Тристранния пакт. От 1942 до 1945 г. е военновъздушно аташе на Царство България в Берлин. В края на войната е задържан от френските окупационни войски. По-късно е освободен, но остава в Германия, тъй като комунистическата власт в България му издава смъртна присъда.

На 24.01.1948 г. сключва брак с Ингеборг Юстус, с която емигрират в Австралия. По-късно се преместват в Лос Анджелис, САЩ, където Иван Андонов започва работа като администратор в авиокомпания „Локхийд“. След 52-годишно изгнание, през 1999 г. се завръща в България. Умира на 19.08.2007 г. в Калифорния, САЩ.

Месец юни


Евгени Георгиев Тончев е роден на 3 юни 1919 г. в Гюмюрджина. През 1942г. завършва Военното на Негово Величество училище (ВНВУ) с чин подпоручик, летец- пилот. По време на обучението си през 1941 г. е изпратен на специализация в гр. Казерта, Италия. След завършване на училището е разпределен във Въздушния разузнавателен полк на летище Горна Оряховица. През есента на 1943г. подпоручик Тончев е изпратен на обучение в Изтребителната школа в Долна Митрополия. От 1944 г. преминава на служба в 6-и изтребителен полк в състава на 3-ти изтребителен орляк. По време на Втората световна война участва във въздушните боеве в защита на българското въздушно пространство от англо-американските бомбардировки. На 18 май 1944 г. със самолет Месершмит-109Г-2 сваля един четиримоторен бомбардировач В-24Н „Либърейтър”, а на 23 юни поврежда още един. В завързалия се въздушен бой с изтребителите на противника снаряд попада в бронираното стъкло на пилотската кабина. Парчета от разбитото стъкло повреждат зрението му и той е принуден да напусне полесражението. След като се възстановява, продължава участието си във въздушните сражения до края на войната. От 1945 г. е старши инструктор в Изтребителния полк. Уволнен е от армията през 1946 г. Умира на 29 февруари 1979 г.

Пронизаното стъкло от Месершмита на Евгени Тончев е представено във вътрешната експозиция на Музея на авиацията. В нея могат да се видят орденът „ За храброст” за участието му във Втората световна война, и негови лични вещи - албумът на 61-ви випуск на ВНВУ, табакера, запалка и други.

Месец май


Рачо Станчев Батанов е роден на 27 октомври 1909 г. в Разград. През 1931 г. завършва Военното на Н.В. училище с чин подпоручик и получава назначение във Въздухоплавателния полк. През следващата година е в 4-ти дивизионен артилерийски полк, а от 1933 г. – в Смесения орляк. През 1934 г. поручик Батанов е на служба в морското ято. От 1936 г. е в 1-ви армейски орляк, а от 1939 г. в учебния орляк. В Школата за запасни офицери в Княжево командва 1-ви пилотски взвод на Въздушната рота. През 1940 г. капитан Батанов служи във 2-ри армейски въздушен полк, а от 1941 г.е командир на орляк „Ураган“ /въоръжени с Дорниер-17/ в 5-и бомбардировъчен полк в Пловдив. На 10 септември 1944 г. орлякът се пребазира на летище Враждебна, за да се включи в бойните действия срещу отстъпващите германски части. Участието му във войната приключва на 2 декември 1944 г. На 9 септември 1945 г. Рачо Батанов е повишен в чин майор. През 1946 г. е уволнен от армията.

Майор Рачо Батанов е носител на ордените „За заслуга“ Втора Борисова емисия, „За военна заслуга“ V ст., Кавалерски кръст, и „За храброст“ IV ст. II кл.

Месец април


Мирчо Колев Калчев е роден на 13 април 1929 г. в с. Голяма Железна, Троянско. Завършва НВВУ „ Г. Бенковски“ през 1951 г. като летец- пилот с първо офицерско звание - лейтенант. Службата си във ВВС започва на летище Ямбол, но още същата година е прехвърлен във Водосамолетна станция „Чайка“, Варна, където лети на водосамолет Арадо 196-А3 „Акула“ до закриване на водосамолетната ескадрила през 1955 г. Службата си във ВВС продължава в 23-ти щурмови авиационен полк в Пловдив на самолети Ил-10 и Лаз-7М. През 1957 г. преминава на летателна работа в Гражданска авиация – ТАБСО. Последователно е командир на екипаж на самолети Ан-2 и Ли-2 на вътрешни линии и Ил-14, Ил-18 и Ту-134 на международни линии. Главен пилот в БГА „Балкан“ до1971 г. В периода 1972 – 1976 г. е представител на БГА „Балкан“ в Холандия. След завръщането си в България е инструктор- пилот на самолет Ту-134 до 1982 г., когато е назначен за представител на БГА „Балкан“ в Белгия. През 1986 г. преустановява работата си в БГА и летателната си дейност.

Професионален пилот 1-ви клас, прелетял 16350 часа на 15 вида самолети във военната и гражданска авиация на България Мирчо Калчев е член на Съюза на запасните офицери и дарител на Музея на авиацията.

Месец март


На 28 март 1929 г. в с. Одърне, Плевенско е роден Тодор Трифонов Тодоров. Завършва аероклуб Горна Оряховица (1948) и НВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия (1950) випуск 70-и. Служи в 36-и изтребителен авиополк, Марино поле. Назначен за щурман на 19-и изтребителен авиополк в Граф Игнатиево и щурман на 10-а изтребителна авиодивизия (1952). През 1953 г. получава звание „Военен летец първи клас“ с първата група български летци, усвоили полетите в сложни метеорологични условия. Командир на ескадрила в 19-и изтребителен авиополк (1954). През 1956 г. сваля четири американски разузнавателни балона и става първият пилот от страните на Варшавския договор, свалили автоматичен дрейфуващ аеростат. Старши инспектор по изтребителна авиация в командването на ВВС (1957). Завършва Военната академия „Г. С. Раковски“ (1963). Командир на 19-и изтребителен авиополк в Граф Игнатиево (1964). Завършва Генералщабната академия в Москва (1968). Заместник-командир на 10-и смесен авиокорпус, командир на корпуса (1973 – 1979). През 1974 г. му е присвоено званието генерал-майор. Удостоен със званието „Заслужил летец на НРБ“ (1976). Старши инспектор по авиацията на Българската армия и инспектората на МНО (1980 – 1992). Лети на Ме-109, Як-9У, Як-11, Як-17, Як-23 , УМиГ-15, МиГ-17ПФ, МиГ-19С, МиГ-19ПМ, МиГ-21Ф и МиГ-21М. Награден с орден „За военна заслуга“ (2014). Умира на 13 юни 2016 г.

Месец февруари


Захари Симеонов Захариев е роден на 06.02.1904 г. в с. Бесарбово, Русенско. През 1925 г. завършва Авиационното училище в Божурище и служи като летец. През 1931 г. участва в организирането на първомайска стачка и е уволнен от армията. Заминава за СССР и до 1944 г. е политически емигрант под името Волкан Симьонович Горанов. В съветската авиация е летец-инструктор, командир на ескадрила, началник на Тамбовската авиационна школа, началник на управление „Бойна подготовка“ и „Учебни заведения“ на Гражданския въздушен флот на СССР. От лятото на 1936 г. е интербригадист в Испания под името Халил Екрем. Лети като пилот на бомбардировач „Потез-54“ на Мадридския фронт.

На 31.12.1936 г. става „Герой на Съветския съюз“ и е първият чуждестранен гражданин, получил това звание. Депутат два мандата във Върховния съвет на СССР. През периода 1941 – 1944 г. като началник управление „Учебни заведения“ участва в подготовката на над 20 хиляди летци. Сред неговите възпитаници са 27 герои на СССР, 16 герои на социалистическия труд, 18 заслужили летци.

След завръщането си в България през 1944 г. се включва в изграждането на новите военновъздушни сили. От 1945 г. до 1947 г. е заместник-командващ Въздушните войски. В периода 1947 – 1955 г. е командващ ВВС, а през 1957 – 1959 г. командващ ПВО и ВВС. Заместник-министър е на народната отбрана от 1954 г. до 1956 г. През периода 1959 – 1965 г. е военен, военновъздушен и военноморски аташе в СССР. Заместник-министър на народната отбрана от 1965 г. до 1973 г. Генерал-полковник Захариев преминава в запаса през 1973 г.

С указ на Държавния съвет на НРБ през 1974 г. му е присвоено званието „Герой на Народна република България“. Носител е на медал „Златна звезда“ и орден „Георги Димитров“. Автор на книгите „Вярност“, „Доверие“, „Върнете се“, „Образите, които са в мене“, „Доблест“ и други. Умира на 25.04.1987 г.

Месец януари


Любен Захариев Кондаков е роден на 14.04.1915 г. в Сливен. Баща му, артилерийският офицер майор Захари Кондаков е герой от войните 1912 – 1918 г., награден с три военни ордена „За храброст“. През есента на 1934 г. Любен Кондаков постъпва във Военното на Н. В. училище в София. През 1934 – 1935 г. завършва курса за обучение на щурмани, а през 1937 г. продължава обучението си като пилот на учебното летище в Казанлък. През същата година завършва 56-и Симеоновски випуск на Военното на Н. В. училище и на 3 октомври 1937 г. е произведен в чин подпоручик. Назначен е в Учебния орляк. През 1938 г. подпоручик Кондаков завършва Школа за висш пилотаж в Пловдив, след което е изпратен на обучение в Изтребителна школа в Полша. От 1939 г. е инструктор в Изтребителната школа в Карлово. На 30 октомври 1940 г. е произведен в чин поручик.

На 17 април 1944 г. по София е нанесен последният трети комбиниран дневно-нощен удар от англо-американската авиация. Хвърлени са около 2500 бомби. Българските летци изтребители, макар и в малоброен състав, смело атакуват противника, но поради голямата прилика между използваните от тях Messerschmitt и американските изтребители P-51 „Mustang“ те не разпознават врага и се приближават в опасна близост. Загиват шест български пилоти. Жертва в този „Черен Великден“ става и командирът на 692-ро изтребително ято в 3/6 орляк поручик Кондаков, който попада под противниковия огън и самолетът му се разбива до село Дреново, Благоевградско.

През 1944 г. посмъртно е произведен в чин капитан, а през 1992 г. в чин полковник. Носител е на орден „За храброст“.


АРХИВ2018     2017     2016

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.