ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР


ЯНУАРИ
  • 10.01.1882 г.
  • 13.01.1915 г.
  • 15.01.1903 г.
  • 20.01.1892 г.
  • 21.01.1893 г.
  • 23.01.1891 г.

На 10 януари 1882 г. във Враца е роден Йордан  Казанджиев. Завършва Военното училище в София, а през 1908 г. Въздухоплавателна школа в Санкт Петербург, Русия, като балонист. Заедно с Васил Златаров през 1912 г.  построяват първия български сферичен  балон „София-1“ с обем 640 м3. Назначен е за командир на балонното отделение към Въздухоплавателния парк. По време на Балканската война, на 15 октомври 1912 г. в 9.00 ч., поручик Казанджиев се издига с балона на височина 600 м. и извършва първото въздушно наблюдение над Одрин.  В хода на войната капитан Казанджиев  изпълнява въздушни наблюдения в продължение на 10 бойни дни. През Първата световна война  балонното отделение отново се ръководи от капитан Казанджиев. С новопостроения змейков балон „Солун“ се извършват наблюдения и коригиране огъня на артилерията в поддръжка на Първа българска армия в  районите на Цариброд и Пирот. След влизането на Румъния във войната балонното отделение се пребазира на Добруджанския фронт и изпълнява задачи от района на Русе. Активно участва в превземането на крепостта  Тутракан, пробива на Кубадинската позиция, наблюдения в районите на Тулча.От 31 декември 1916 г. капитан Казанджиев е назначен за командир на новосформираната Балонна група, в чийто състав влизат 1-во и 2-ро балонно отделение с балон „Солун“ и новополучения балон от Германия „Одрин“, разположени в района на Тулча. До август 1918 г. изпълняват бойни задачи на  Добруджанския фронт, след което са прехвърлени на Солунския фронт, където воюват  до края на войната.

Капитан Казанджиев извършва най-много бойни полети с балон, създава и обучава балонни класове, автор е на първите български учебници и инструкции по въздухоплаване.

На 13 януари 1915 г. в с. Комарево, Плевенско, е роден Йордан Фердинандов Петров. През 1937 г. завършва Школата за запасни офицери в Казанлък като летец-пилот. От 1942 г. е инструктор на млади летци в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

В състава на 3/6 изтребителен орляк участва в отбраната на България през 1943 – 1944 г., провежда три въздушни боя. На 30 март 1944 г. в двойка с друг самолет поврежда един бомбардировач. През 1950 г. постъпва на работа в Държавната самолетна фабрика в Ловеч („Завод-14“) като пилот-изпитател. Извършва летателни изпитания на самолети Лаз-7М, прототипите на Лаз-12 и Як-12. Лети на повече от 15 типа самолети.

На 15 януари 1903 г. в с. Върбовка, Севлиевско, е роден Къню Иванов Христов. Завършва Авиационното училище в Божурище през 1925 г. с отличен успех и квалификация авиатор- пилот. Инструктор е на самолети Шмолик-18 и Дар-1 в Аеропланното училище на летището в Казанлък. Изключителните му професионални умения на пилот и фигурите от висшия пилотаж, които демонстрира с лекота, му носят славата на един от най-добрите летци. В резултат на многобройните полети по всяко време заболява и временно е снет на наземна работа. По-късно става началник на Техническото училище в Ловеч. От месец май 1949 г. до 1954 г. е началник на Военновъздушното училище в Долна Митрополия. Последно присвоено военно звание – полковник. След този период живее в Казанлък, където е привлечен като нещатен сътрудник в местния аероклуб.

Умира през 1983 г. в Казанлък.

На 20 януари 1892 г. в Берковица е роден Марко Тодоров Първанов. Завършва Военното училище на 2 август 1912 г., произведен в чин подпоручик, на 2 август 1914 г. – поручик, на 20 юли 1917 г. – капитан, 1 януари 1928 г. – майор.

Започва службата си като офицер в аеропланната рота към техническата дружина на инженерни войски. Завършва Аеропланното училище през 1916 г. в състава на първия випуск пилоти. Участието си в Първата световна война започва в състава на 2-ро аеропланно отделение на летище Ксанти, впоследствие на летище Удово на Солунския фронт. В поддръжка на Първа и Втора българска армия изпълнява разузнавателни задачи, нанасяне на бомбови удари, коригиране огъня на артилерията. През септември 1916 г. е изпратен на летище Божурище за приучване на новопристигналите самолети Фокер Е-ІІІ, предназначени за водене на въздушен бой. На 30 септември 1916 г. Марко Първанов със самолет Фокер Е-ІІІ във въздушен бой сваля противников самолет Фарман-40, проникнал над София. Екипажът – френският пилот фелдфебел Морис Роябл и сръбския поручик Бранко Наумович (наблюдател), са пленени.Това е първият свален противников самолет от български пилот във въздушен бой. На 10 октомври 1917 г. води въздушна битка в района на Солун срещу 15 френски изтребителя СПАД, на 6 май – срещу три английски самолета. След войната –от 1925 до 1929 г., Марко Първанов е директор на ДАР в Божурище и летец-изпитател. Преминава на служба като офицер по поръчки в щаба на въздухоплаването, помощник- началник на въздухоплавателен полк. През 1932 г. е уволнен. След уволнението се занимава с търговска дейност. Преследван от новата власт след 9 септември 1944 г. като царски офицер.

Умира на 9 февруари 1962 г. в Берковица.

На 21 януари 1893 г. в Казанлък е роден Васил Тенев Бойдев. През 1912 г. завършва Военното на Н. В. училище в София. С кавалерийските части , в които служи като млад офицер – 4-и и 7-и конен полк, преминава през войните от 1912 – 1918 г. През 1925 г. завършва Военна академия. Издава редица теоретични трудове и анализи за действията на българската армия. Началник-щаб на 8-а пехотна дивизия, началник на Военното училище (1935 г.) На 7 октомври 1936 г. встъпва в длъжност като командир на Въздушните на Н.В.войски. Започва периода на възстановяване на българската военна авиация. Извършва структурната организация на Въздушни войски, поставя основата за развитие на военната авиация и подготовката й за предстоящата война. През 1937 г. Цар Борис ІІІ връчва бойните знамена на въздушните полкове. Васил Бойдев изпълнява редица дипломатически мисии – срещи с Гьоринг, Молотов, Хитлер. Владеещ френски, немски, руски и турски език, той се проявява като умел дипломат. Организира обучението на български пилоти в Полша, Италия и Германия. Развива производството на български самолети в Държавната аеропланна работилница – Божурище, Капрони Български в Казанлък, започва строежа на самолетната фабрика в Ловеч. Осъществяват се доставките на самолети от Полша и Чехия. През лятото на 1939 г. пристигат първите модерни самолети Месершмид-109. През 1941 г. генерал Васил Бойдев е назначен за командир на 5-та българска армия, дислоцирана на територията на Македония. На тази длъжност остава до април 1944 г., когато подава оставка и напуска армията. Девети септември 1944 г. променя коренно живота на генерал Бойдев. Като царски офицер той е интерниран със семейството си в Троян, където живее повече от тридесет години.

Умира на 21 април 1984 г.

На 23 януари 1891 г. във Варна е роден Иван Георгиев Узунов. Подпоручик – 1913 г., поручик – 1916 г., капитан – 1919 г. Служи във военно- инженерния отдел на 29-и пехотен полк. След завършване на Аеропланното училище в Божурище(1916 г.) е изпратен в състава на 1-во аеропланно отделение. В периода 1916 – 1917 г., по време на Първата световна война, извършва най-много бойни полета (30), участва в 11 въздушни боя. Иван Узунов в двойка с Влайко Балан са първите пилоти, изпълняващи задачи, характерни за зараждащата се изтребителна авиация. На 8 юли 1917 г. във въздушен бой двойката със самолети Роланд Д-II, сваля английския едноместен самолет Армстронг FK.8. След Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. Иван Узунов е в състава на новосформираното Въздухоплавателно отделение (1921 г.), от 1923 г.е в Дирекцията по въздухоплаване.

На 14 април 1925 г. на летище Божурище при изпитателен полет с унгарски самолет Авис А-16 загива един от най-добрите пилоти на България. През 1925 – 1926 г. в създадената Държавна аеропланна работилница (Божурище) започват да се строят първите серийни български самолети, които носят името „Узунов-1“ в памет на трагично загиналия пилот капитан Иван Узунов.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.