ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР


АПРИЛ
  • 01.04.1920 г.
  • 02.04. 1917 г.
  • 02.04.1920 г.
  • 03.04.1909 г.
  • 03.04.1911 г.
  • 09.04.1919 г.
  • 09.04.1925 г.
  • 10.04.1979 г.

На 1 април 1920 г. в София е роден Тодор Николов Розев. След завършване на средното си образование следва Славянска филология. През 1940 г. напуска студентската скамейка и постъпва в Школата за запасни офицери-летци в Казанлък. Първенец на випуска за 1942 г. Разпределен е да служи на летище Божурище. През 1943 г. продължава подготовката си в Изтребителната школа в Долна Митрополия за подготовка като летец- изтребител. Включен е в състава на 4/6 изтребителен орляк в Карлово, лети на самолет Девоатин D.520. На 10 януари 1944 г. изпълнява първия си боен полет. Преминава подготовка на самолет Месершмит 109Г и е включен в състава на 3/6 изтребителен орляк, базиран на летище Божурище. На 11юни във въздушен бой със самолет Месершмит Ме-109Г6 сваля четиримоторен бомбардировач „Либърейтър“ Б-24. В поредната битка на 24 юни 1944 г. е прострелян от превъзхождащия противник.Самолетът се взривява, пилотът успява да отвори спасителния парашут и благополучно се приземява. Участва активно във втората фаза на войната срещу хитлеристка Германия. В периода 1943 – 1944 г. поручик Тодор Розев изпълнява 30 бойни полета и участва във 14 въздушни боя. След края на войната продължава службата си във военновъздушните сили на България. Усвоява съветския изтребител Як-9 и става пилот инструктор. В учебен полет при полет в група самолетът му е повреден и Тодор Розев за втори път прибягва до парашута, за да се спаси. През 1956 г. е уволнен със звание полковник. След напускане на армията работи в Държавната въздухоплавателна инспекция към Министерството на транспорта. Автор на книгата „Спомени на летеца“. Умира на 7октомври 1990 г.

На 2 април 1917 г. за първи път в българската авиационна история страната губи двама летци в резултат на проведен въздушен бой. Загиват поручик Никола Божков (пилот) и поручик Димитър Петров (наблюдател). По време на Първата световна война двамата служат към 2-ро аеропланно отделение, дислоцирано на летище Удово. В този ден поручик Божков и поручик Петров се завръщат от изпълние на разузнавателна задача, когато в района на с. Тушин техният „Албатрос“ Ц-III е нападнат от френски изтребител „Нюпорт“. В завързалия се въздушен бой пилотът поручик Божков е убит. При снижаването наблюдателят изхвръкнал от кабината. Самолетът пада между двете бойни линии и през целия ден бил под постоянен обстрел. Вечерта под прикритието на нощта, българските войници от 45-ти пехотен полк успяват да приберат тялото на пилота и да го погребат в участъка си. Тялото на наблюдателя е открито след седем дни и е погребано до пилота.


На 2 април 1920 г. в гр. Фере, Дедеагачко, е роден Христо Панайотов Лазаров . Произхожда от учителско семейство. Средното си образование получава в Стара Загора. През 1941 г. завършва Военното на Н.В. Училище в София. На 16 юни 1941 г. е произведен в чин подпоручик. Заминава за Германия, за да усъвършенства летателните си умения. След завръщането си в България заема длъжността командир на крило в 5-ти бомбардировъчен полк на летище Пловдив. Участва във Втората световна война като командир на 2/5 бомбардировъчно ято. След 9 септември 1944 г. до края на войната извършва 32 бойни полета със самолет „Дорниер“-17. Командир на ескадрила. От 1951г.става командир на 25-и минноторпеден полк. През 1953 г. завършва курс за командир във Военно-техническата академия – София. Последно войнско звание полковник. След преминаване в запаса от 15 май 1955 г. работи в областта на търговията, нещатен сътрудник в ДОСО Пловдив.


На 3 април 1909 г. в Казанлък е роден Димитър Иванов Маказчиев. Завършва Военното на Н.В Училище през 1931 г. Става последователно подпоручик на 6.09.1931 г., поручик на 3.10.1934 г., капитан 6.05.1940 г., майор от 9.09.1945 г., подполковник от 9.09.1947 г. Служи във въздухоплавателния полк 1931 г., смесения орляк 1934 г., армейски орляк 1934 г., 3-ти учебен орляк 1939 г. Бил е командир на учебна рота от 1940 г., началник на Наблюдателното училище в Казанлък от 1941 г., началник на разузнавателна секция въздушни ескадри от 1942 г., комендант на летище Д. Митрополия от 1945 г., както и временен заместник- командир на 2-ра пехотна дивизия от 1948 г. Лети на самолети ДАР-1, ДАР-1А, КБ-2УТ, ДАР -3 „Гарван“ 1, ДАР- 8 „Славей”, „Фоке Вулф“ ФВ-44 „Врабче“, ДАР- 8 „Славей“ и др. ,


На 3 април 1911 г. в Плевен е роден Николай Стоянов Бошнаков. Средното си образование завършва в Ловеч през 1929 г. Постъпва във Военното на Н. В. Училище в София, а през 1936 г. се премества във Въздушни войски. Завършва въздушната пилотска школа в Казанлък. Служи в 1-ви смесен орляк в Божурище, 3-ти армейски орляк Ямбол. Преминава подготовка в Изтребителната школа в Карлово.Назначен е за командир на ято, след това за командир на 2/6 изтребителен орляк.Участва в пребазирането на сто френски „Девоатин“ 520 от Лион, Франция, на летище Карлово. Във въздушните боеве срещу съюзническата авиация през Втората световна война на 30 март 1944 г. поврежда Б-24 „Либерейтър“. На „Черния Великден“, 17 април 1944 г., подпалва летяща крепост Б-17 „Фортрест“, но и неговият самолет е прострелян и започва да гори.Успява да скочи с парашут, но ларингофонът притиска гърлото му и очите му се пълнят с кръв. Приземява се в близост до село Добри дол. След този инцидент получава забрана да лети . След 9 септември известно време служи в Щаба на въздушни войски. През 1946 г. Н. Бошнаков е задържан от полицията по недоказани обвинения. Престоява в ареста 3 месеца, а в гарнизонния затвор без присъда – 11 месеца. Оправдан по делото за двамата избягали пилоти в чужбина. Известно време живее в с. Орешак, Троянско, след което е в неизвестност. Близките му получават смъртен акт на 16 август 1946 г. Застрелян е при инсцениран опит за преминаване на държавната граница.


На 9 април 1919 г. в Стара Загора в семейството на учители е роден Христо Василев Костакев. Завършва през 1937 г. гимназия в Стара Загора, а две години по-късно след успешно издържан конкурсен изпит е приет за летец във ВНВУ София. През 1941 г. е изпратен на специализация в Кралската въздухоплавателна академия в гр. Казерта, Италия. На 3 януари 1942 г. е произведен в чин подпоручик. Разпределен е на летище Божурище в Първи разузнавателен орляк. В края на 1943 г. завършва Изтребителната школа в Долна Митрополия. В началото на 1944 г. е приведен в 6-и изтребителен полк в Карлово. Лети на изтребител „Девоатин“ 520 и „Месершмит“-109. Христо Костакев участва активно в отбраната на страната по време на англо-американските бомбардировки в 3/6 орляк. На 30 март 1944 г. във въздушен бой прострелва Б-17 „Фортрес“, самолетът се взривява и поразява втори Б-17. Така в една атака сваля две „летящи крепости“. Самолетът на Костакиев също попада под ударите на осколките, но успява да кацне . Общо участва в 11 въздушни боя, както и във втората фаза на войната срещу Германия. След 9 септември лети на съветския изтребител „Як“-9 в Балчик и Божурище. През 1946г. е уволнен като „царски офицер“.

От 1956 г. до пенсионирането си лети в селскостопанския авиоотряд в Стара Загора.

Умира на 19 юни 1994 г. в Стара Загора.


На 9 април 1925 г. е роден Симеон Стефанов Симеонов в с. Шейново, Казанлъшко. След завършване на основното си образование през 1939 г. постъпва в габровското електротехническо училище. Става член на РМС, командир на бойна група. През 1944 г. се включва в Габровския партизански отряд. През 1946 г. завършва Школата за запасни офицери-летци в Казанлък, Народно военновъздушното училище „Георги Бенковски“, 1947 г., Военна академия „Г.С. Раковски“ 1958 г., Генералщабна академия „К. Е. Ворошилов“ в Москва 1961г., Командир на 19-и изтребителен полк 1951г., Командир на 10-а изтребителна дивизия 1951 г., Командващ ВВС, Командир на 10 Смесен авиационен корпус 1961г., Кандидат на военните науки 197 1г., Командващ ПВО и ВВС от 1973 до 1975 г., Заслужил летец на България, 1974 г. Лети на 10 типа витлови и 12 типа реактивни самолета. Генерал-полковник Симеон Ст. Симеонов е свързан с едни от най-важните моменти в развитието на българската авиация след 1945г., когато се извършва превъоръжаване с реактивна материална част, подготовка на летателния състав за полети нощем в сложни метеорологически условия 195 3г, , организационно развитие на военновъздушните сили (ВВС).Създава се Фронтова авиация в лицето на Смесения авиационен корпус – най- голямото въздушно съединение, на което той е и първият командир, въвеждат се нови способи за бойни действия, нови видове подготовки. Под негово ръководство през 1974 г. се подготвят три проекта за създаване на Музей на авиацията в Пловдив, задача, която той с особена жар се опитва да осъществи. Умира на 24 май 1975 г.


На 10 април 1979 г. в 20.35 ч. московско време от космодрума Байконур, СССР в орбита около Земята е изведен космическият кораб „Союз-33“ с екипаж: командир на кораба Николай Рукавишников и космонавт изследовател българският гражданин майор Георги Иванов. Полетът се изпълнява в съответствие с програмата „Интеркосмос 1300“. На височина 330 км са изпълнени 31 пълни обиколки около Земята. Задачата на полета предвижда скачване с орбиталната станция „Солют-6“ и провеждане на космически изследвания в продължение на 7 денонощия. Поради отказ в работата на основния двигател на системата за управление на космическия кораб скачване с орбиталната станция „Салют-6“ не се осъществява. Центърът за управление взима решение за прекратяване на полета и завръщане на космонавтите на Земята.При започване на снижението двигателят за намаляване на скоростта на космическия кораб работи повече от разчетното време. Налага се изключването му от космонавтите. Траекторията на снижение става по-стръмна и космонавтите са подложени на претоварване по-голямо от предвиденото. Благодарение на тяхното хладнокръвието и точни действия полетът завършва нормално. Приземяват се успешно в 19.35 ч. на 12 април 1979 г. на 320 км югоизточно от град Джесказган, Казахстан, СССР. Продължителността на полета в Космоса е 1 ден, 23 часа и 1 минута. Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се съхранява в Музея на авиацията – Крумово, филиал на НВИМ.

  • 11.04.1964 г.
  • 12.04.1961г.
  • 14.04.1915 г.
  • 17.04.1944 г.
  • 18.04.1929 г.
  • 20.04.1906 г.
  • 22.04.1951 г.

На 11 април 1964 г. за първи път е осъществен презокеански полет на българската гражданска авиация по направление София-Лима. През 1964 г. световното първенство по баскетбол за жени се провежда в Перу. Българският национален отбор се класира за финалите, но до там няма как да стигне. Правителството потърсило съдействие от Югославия за превоза на нашите спортисти. Западната ни съседка притежавала самолет, който можел да прелети до Америка, но молбата не била удовлетворена. Откази България получава и от Чехословакия и от Франция. Всъщност самата френска страна изпитвала затруднение и търсела начин да превози собствения си отбор.

Въпреки патовата ситуация и забранатана съветските авиоконструктори, българските летци Андрей Иванов, Павел Игнатов и Господин Господинов поемат добре премерен риск и осъществяват полета с модерния за времето си ИЛ-18.

Полета с дължина 16 123 км. е по маршрута София - Париж - Дакар - Расифе - Асунсион – Лима. За него Андрей Иванов разказва следното: „На борда бяха, освен българските баскетболистки Ваня Войнова, Дора Василева и другите, но и тимовете на Югославия, Чехословакия и Франция. През цялото време ни питаха кои са в самолета, тъй като мислеха, че са съветските баскетболистки, които взеха първо място там, но те пътуваха с американски самолет"

През 2012 г. на тържествена церемония тримата летци са наградени лично от президента Росен Плевнелиев с орден „За граждански заслуги”. Зад гърба си Андрей Иванов има 20 000 летателни часа, Господин Господинов - 16 000 летателни часа, а Павел Игнатов - 15 000 летателни часа.

Международен ден на Авиацията и космонавтиката

На 12 април 1961 г. в 9.07 ч. (московско време) от космодрума Байконур , СССР стартира космическия кораб „Восток”, пилотиран от ст. лейтенант Юрий Алексеевич Гагарин. На 13-ата минута от старта корабът е изведен в орбита около Земята. Максимална височина на орбитата – 327 км, минимална височина 181км. Скорост на кораба 8км/сек ( 28 260 км в час). Извършена е една обиколка на Земята за 108 мин. Спускането по траекторията за кацане започва в 9.55 ч. На височина 7000 м космонавтът майор Юрий Гагарин напуска кораба чрез катапултиране и се приземява с парашут в 10.55 ч. в района на с. Смеловка, Терновски район, Саратовска област. Извършен е първият полет на човек в Космоса и е поставено началото на пилотируемите полети в околоземна орбита. По решение на Международната федерация по авиация (ФАИ) от 1969 г. 12 април е обявен за Международен ден на авиацията и космонавтиката.


На 14 април 1915 г. е роден Любен Захариев Кондаков в Сливен. Завършва Военното на Негово Величество училище за офицер-пилот през 1937 г. Произведен е в чин подпоручик. През 1938 г. се обучава в Школата за висш пилотаж в Пловдив, след което е изпратен в Изтребителна школа в гр. Груджонс, Полша. От 1939 г. е инструктор в Изтребителната школа в Карлово. Един от първите, усвоили съвременния немски изтребител Месершмит 109Е. Участва активно във въздушните сражения срещу англо- американската авиация. На 10 декември поврежда „Либерейтър“ Б-24, на 30 март 194 4 г. – Б-17 „Фортрес“. Провежда общо 5 въздушни боя с 12 бойни полета. Като водач на 3/6 орляк поручик Кондаков загива в неравния въздушен бой на 17 април 1944 г.

На 17 април 1944 г. в 11.45 ч. минути е последният масиран дневно-нощен удар на съюзническата авиация срещу България. През деня навлизат 350 Б-24Н „Либерейтър“, прикривани от новите и по-съвършени П-51Б „Мустанг“ и П-47Д „Тъндърболт“. Първи излита 2/6 изтребителен орляк от Враждебна с 16 Ме-109Г2 и 2 Девоатин Д.520, а към тях се присъединява и 3/6 изтребителен орляк с 14 Ме-109Г6 от Божурище. Пилотите от 3/6 орляк, след като не откриват обичайните изтребители – двутелите П-38 „Лайтнинг“, се насочват към бомбардировачите. Поручик Николай Йорданов, водещ 672-ро ято подпалва един от тях. Повреди на противника нанасят и подпоручик Борис Дамев и фелдфебел Дако Даков. Капитан Николай Бошнаков от 2/6 орляк унищожава един В-24Н. С таранен удар поручик Неделчо Бончев сваля втори и четиримоторната машина се взривява над с.Крапец. Българският пилот се спасява, като скача с парашут. В този бой авиацията ни понася най-тежката си загуба. Поради голямата прилика между Месершмит и американския изтребител П-51 „Мустанг” българските самолети не разпознават врага и се приближават в опасна близост. Двата орляка приемат захождащите в атака американски изтребители за свои подкрепления. Загиват шестима пилоти – командирът на 692-ро ято капитан Любен Кондаков, подпоручик Христо Арнаудов, подофицер Атанас Кръстев, поручик Димитър Попов, подпоручик Веселин Рачев, подпоручик Иван Стефанов, унищожени са девет български самолета, три са повредени. Във въздушния бой е свален и първият американски „Мустанг” край село Дуган. Зенитната артилерия засяга 9 неприятелски самолета, като част от тях не достигат базите си.

17 април 1944 г. влиза в историята на българската авиация като „Черния Великден“. Музеят на авиацията – филиал на НВИМ, съхранява снимки и документи на подпоручик Христо Арнаудов и поручик Димитър Попов, както и части от самолет Месершмит на поручик Неделчо Бончев, с който той извършва успешен таран на 17 април 1944 г.


поручик Любен
Кондаков

поручик Веселин
Рачев

поручик Атанас
Кръстев

поручик Димитър
Попов

поручик Христо
Арнаудов

На 18 април 1929 г. в Белица е роден Георги Димитров Разсолков. През 1951 г. завършва НВВУ „Г. Бенковски“, а през 1965 г. ВА „Г. С. Раковски“. Бил е старши пилот, командир на изтребителна ескадрила, командир на ИАП, старши експерт по техниката на пилотиране в ПВО и ВВС, заместник главен щурман на ПВО и ВВС, заместник-председател на Организацията на съдействие на отбраната по въздушна подготовка. Зад него стоят 33 години служба, полети с 21 типа самолети, над 3200 часа във въздуха. Първият българин летял на свръхзвуковия самолет МИГ-19 и преминал звуковата бариера на 12 септември 1957г. Летец първи клас.

На 20 април 1906 г. с Височайши указ № 28 на княз Фердинанд се създава Въздухоплавателно отделение в състава на Техническия парк на Железопътната дружина от Инженерните войски. За командир е назначен капитан Васил Златаров, дипломирал се в Санктпетербургската въздухоплавателна школа. Отделението е с щатен състав от 37 души и разполага с един френски сферичен балон La Shambre ( Ла Шамбр) с обем 360 куб.м, с който може да се извършва въздушно наблюдение от височина 400 – 500 м.

С този акт се поставя началото на военновъздушните сили на българската държава.

На 22 април 1951 г. Васил Стоичков Величков извършва първи полет с реактивен самолет „Як“-23. С това се поставя началото на реактивната авиация в България. Полетът е изпълнен на на летище Граф Игнатиево. От март до септември 1951 г. са получени 30 изтребителя „Як“-23 и 4 учебно-бойни „Як“-17. Първата група пилоти завършва подготовката си в края на март в СССР и след завръщането си в България се подготвя за облитането им. При излитането отказва двигателят на самолета, но Величков успява да кацне по „корем”. Въпреки възникналия инцидент събитието е знаменателен факт в историята на българската военна авиация.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.