ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР


ФЕВРУАРИ
  • 03.02.1889 г.
  • 06.02.1904 г.
  • 25.02.1896 г.

На 3 февруари 1889 г. в Лясковец е роден Стефан Ганчев Калинов. Завършва Военното училище през 1909 г. с чин подпоручик, поручик от 1912 г. Той е от първата група обучаващи се във Франция български пилоти. Обучава се в Аеропланната фабрика Воазен (гр.Вилакур) от 9 май до 11октомври 1912 г. Взема активно участие в бойните действия по време на Балканската война в състава на Първо аеропланно отделение. Със самолет „Воазен“ и наблюдател Милчо Митев изпълнява 8 бойни полета за разузнаване и бомбопускане. По време на първото военно примирие при един от тренировъчните полети на 30 ноември 1912 г. със самолет „Воазен“, с поручик Стефан Калинов лети първата българка – Райна Касабова.

През Втората балканска война поручик Стефан Калинов с наблюдател поручик Димитър Сакеларов лети в състава на Трето аеропланно отделение. На 26 юни 1913 г. при прелитане със самолет „Воазен“ от Демирхисар за Радовиш принудително кацат в района на Струмица, успяват да заредят с бензин и излитат за Сандански. Във въздуха самолетът се запалва. Пилотът се приземява сполучливо, но машината изгаря. В края на юни след много премеждия летците се добират до София.

След приключването на Балканските войни останалите изправни самолети са крайно недостатъчни. Налага се българските летци и механици да строят собствени конструкции от аварирали самолети. Върху видоизменена конструкция на „Воазен” поручик Стефан Калинов монтира двигател „Аргус“ с мощност 100 к.с. Новопостроеният самолет той нарича „Доган“. При един от пробните полети на 15 юли 1915 г. самолетът катастрофира. Конструкторът поручик Стефан Калинов и ученикът пилот подпоручик Христо Джинджифоров загиват.

На 6 февруари 1904 г. в село Басарбово, Русенско, е роден Захари Симеонов Захариев. Завършва гимназия в Разград през 1923 г. Постъпва на наборна служба в армията. През 1927 г. завършва Авиационното училище в Божурище. Става член на нелегалната Българска комунистическа партия. През 1931 г. е арестуван и даден под съд като организатор на първомайска стачка. Уволнен е от армията и преминава в нелегалност. През ноември с.г. емигрира в СССР. Политемигрант от 1931 до 1944 г. Повишава подготовката си като пилот в Тамбовското авиационно училище на Гражданския въздушен флот (ГВФ) и става летец- инструктор. В съветската авиация последователно заема длъжностите командир на звено, командир на авиоотряд, командир на ескадрила. През лятото на 1936 г. с първата група съветски доброволци заминава като интербригадист за Испания. Воюва в състава на 1-ва интернационална авиационна бомбардировъчна ескадрила от ВВС на републиканска Испания, лети като пилот на самолет-бомбардировач „Потез-54“ и участва в боевете на Мадридския фронт. С постановление на правителството на СССР от 31 декември 1936 г. му е присвоено звание „Герой на Съветския съюз“. След учредяване на съпътстващия знак за особено отличие „Златна звезда“ на Захари Захариев е връчен медал № 22, с което става първият чуждестранен гражданин, получил тази висша степен на отличие на СССР. След завръщането си в СССР е назначен за началник на Тамбовското авиационно училище на ГВФ. Присвоено му е военно звание полковник. Избран е за депутат (2 мандата) във Върховния съвет на СССР. Става началник на Управление „Бойна подготовка“ на ГВФ през 1939 г. По време Втората световна война е началник на Управление „Учебни заведения“ на ГВФ. През периода 1941 – 1944 г. в тези авиошколи са подготвени над 20 хиляди летци за ВВС и за ГВФ.Между неговите възпитаници има 27 герои на СССР, 16 герои на социалистическия труд, 18 заслужили летци. През есента на 1944 г. се завръща в България. Той е сред организаторите и ръководителите на новите военновъздушни сили. Бил е заместник-командващ на Народните въздушни войски (1945– 1947), командващ ВВС (1947 – 1955), командващ ПВО и ВВС (1957 – 1959), заместник-министър на народната отбрана (1954 – 1956).

През периода 1959 – 1965 г. е военно, военновъздушно и военноморско аташе в СССР. Заместник-министър на народната отбрана (1965-1973), звание генерал-полковник. Заслужил летец №1 на България, преминава в запаса през 1973 г. С указ на Държавния съвет на НРБ през 1974 г. му е присвоено званието „Герой на Народна република България“ с връчване на медал „Златна звезда“ и орден „Георги Димитров“.

Автор е на книгите „ Вярност“, „Доверие“, „Върнете се“, „Образите, които са в мене“, ”Доблест“.

Умира на 25 април 1987 г.

На 25 февруари 1896 г. в Плевен е роден Цветан Лазаров Лазаров. Средно образование завършва в Плевен. Участва в Балканските и Първата световна войни. Постъпва в авиационното училище в Божурище през 1918 г , където завършва пълен курс за пилот с чин подпоручик. Служи като летец до 1 февруари 1920 г, когато по силата на Ньойския договор е демобилизиран. През 1922 г. заминава за Германия и завършва Висшето техническо училище в Шарлотенбург. През 1926 г. е назначен за конструктор в Държавната аеропланна работилница Божурище, където участва в разработката на самолети ДАР. През 1932 г. Цветан Лазаров заема длъжността технически директор в новооткритата българо-италианска самолетна фабрика „Български Капрони“ в Казанлък, а през 1936 г. се връща отново в ДАР – Божурище, за да оглави конструкторския отдел.

В периода 1942 – 1949 г. Цветан Лазаров е главен инженер- конструктор на Държавната самолетна фабрика, Ловеч. В периода 1948 – 1954 г. вече като професор, той оглавява Катедрата по самолетостроене в Държавната политехника в София. Във Военна академия е началник на Техническата авиационна катедра. Цветан Лазаров е основоположник на аеродинамичните изследвания в България. Автор е на конструкцията на самолетите ДАР-6, КБ-3„Чучулига-1“, ДАР-9 „Синигер–, ДАР-10А, ДАР-10Ф, Лаз-7, Лаз-8, Лаз-7М и Лаз-12, от които общо са произведени 381 броя. Последно войнско звание – полковник.

Умира на 13.01.1961 г.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.