ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР


ЮНИ
  • 03.06.1919 г.
  • 03.06.1915 г.
  • 07.06.1988 г.
  • 08.06.1898 г.
  • 13.06.1875 г.
  • 14.06.1916 г.

На 3 юни 1919 г. в Гюмюрджина е роден Евгени Георгиев Тончев. През 1942г. завършва Военното на Негово Величество училище (ВНВУ) с чин подпоручик, летец- пилот. По време на обучението си през 1941 г. е изпратен на специализация в гр. Казерта, Италия. След завършване на училището е разпределен във Въздушния разузнавателен полк на летище Горна Оряховица. През есента на 1943г. подпоручик Тончев е изпратен на обучение в Изтребителната школа в Долна Митрополия. От 1944 г. преминава на служба в 6-и изтребителен полк в състава на 3-ти изтребителен орляк. По време на Втората св. война участва във въздушните боеве в защита на българското въздушно пространство от англо-американските бомбардировки. На 18 май 1944 г. със самолет Месершмит-109Г-2 сваля един четиримоторен бомбардировач В-24Н „Либърейтър“, а на 23 юни поврежда още един. В завързалия се въздушен бой с изтребителите на противника снаряд попада в бронираното стъкло на пилотската кабина. Парчета от разбитото стъкло повреждат зрението му и той е принуден да напусне полесражението. След като се възстановява, продължава участието си във въздушните сражения до края на войната. От 1945 г. е старши инструктор в Изтребителния полк. Уволнен е от армията през 1946 г. Умира на 29 февруари 1979 г.

Пронизаното стъкло от Месершмита на Евгени Тончев е представено във вътрешната експозиция на Музея на авиацията. В нея могат да се видят орденът „ За храброст” за участието му във Втората световна война, и негови лични вещи - албумът на 61-ви випуск на ВНВУ, табакера, запалка и други.

На 3 юни 1915 г. в София е роден Михаил Георгиев Григоров.През 1935 г. завършва курс по безмоторно летене в Божурище. Кандидатства във Военното училище, но не е приет и завършва Школата за запасни офицери със звание фелфебел-школник. През 1938 г. постъпва във Въздушната школа в Казанлък за летци- пилоти . Усъвършенства обучението си в Изтребителната школа в Карлово през 1939 г. Преминава подготовка за инструктор в юнкерския учебен орляк на летище Враждебна. От 1940 г. е включен в групата за подготовка на самолет Месершмит-109Е. В периода на обучение е приравнен към 59-и випуск на Военното на Негово Величество училище и му е присвоено офицерско звание подпоручик. Започва службата си в 6-и изтребителен полк. В началото на Втората световна война в периода 1941 – 1942 г. е включен в Черноморската охрана на летище Сарафово.

На 1август 1943 г. е първото нахлуване на съюзническите бомбардировачи в България. Михаил Григоров носи бойно дежурство и излита за противодействие срещу тях. На 14 ноември 1943 г. във въздушен бой над Скопие сваля американски изтребител П-38 „Лайтнинг“. На 24 ноември 1943 г. поврежда четиримоторен бомбардировач Б-24 „Либърейтър“. Прострелян в двигателя, прекратява боя и успешно се приземява. На 30 март 1944 г. в състав на група сваля четиримоторен бомбардировач Б-17 „Фортрес“. Общо провежда 9 въздушни боя в 11 бойни полета.Участва във втората фаза на войната. След нея завършва курс за управление на самолет ЯК-9М. Командир на полк в Карлово, заместник-командир на изтребителна авиодивизия, инструктор по техника на пилотиране. През 1950 г. извършва първия нощен полет с изтребител. Началник на ГКП-ИА (Главен команден пункт на изтребителната авиация). През 1955 г. се пенсионира и започва работа като инспектор по техника на пилотиране в ДОСО. Последно войнско звание е полковник.

На 7 юни 1988 г. в 18.03 ч. от космодрума Байконур (СССР) е изведен в орбита около Земята космическият кораб „Союз ТМ-5” с екипаж: командир на кораба Анатолий Соловьов, борден инженер Виктор Савиних и българския космонавт изследовател Александър Панайотов Александров. Свързването с орбиталната станция „Мир“, пилотирана от Владимир Титов и Муса Манаров, се извършва на 9 юни след 33-ата обиколка на Земята. В продължение на 9 денонощия 20 ч. и 9 мин. на борда на орбиталната станция космонавтите изпълняват цялостно програма „Шипка“, включваща научните направления: физика на Космоса, дистанционни изследвания на Земята, микрогравитационни изследвания, космическа биология и медицина, техника. На 17 юни 1988г. в 10.12 ч., след успешно приключване на задачите космонавтите Анатолий Соловьов, Виктор Савиних и Александър Александров с космическия кораб „Союз-ТМ-4” се приземяват в определения район в Северен Кавказ. Извършен е вторият съвместен съветско-български космически полет по Международната програма Интеркосмос.

На 8 юни 1898 г. в Кюстендил е роден Кирил Якимов Петков. Завършва ВНВУ през 1920 г. Служи до1923 г., когато е съкратен по силата на Ньойския договор. Установява се в САЩ, където завършва аероинженерство в Мичиганския университет. В България се завръща през 1930 г. и постъпва на работа в конструкторското отделение на Държавната аероплана работилница(ДАР) – Божурище. През 1933 г. е назначен за началник на отделението. Първата самостоятелна конструкция на инж. Кирил Петков е прототип на самолет ДАР-7 С.С., който проектира през 1933 г. Самолетът е биплан (едноплощник), с черупковидно тяло (монокок ), със закрита кабина, с двигател „Джипси –мажор“ 130 к.с. Летателните изпитания са извършени от пилота Тодор Рогев, след което работата по него се спира. Следващата самостоятелна конструкция на инж. Кирил Петков е самолет ДАР-8 „Славей“– учебно- тренировъчен двуплощник със смесена конструкция, с двигател „Валтер Мажор“ 130 к.с. Летателните изпитания показват много добри летателни храктеристики. Построени са 12 самолета за нуждите на Въздушни войски.

От 1936 г. инж. Кирил Петков е началник на техническата контрола в работилницата, преподава и в Аеропланното училище в Казанлък. През 1943 г.е назначен за началник на техническия контрол към Въздушни войски, където служи до пенсионирането си през 1946 г. Последното войнско звание е полковник. Умира на 26 март 1964 г. в София.

На 13 юни 1875 г. във Велико Търново е роден Хараламби Джамджиев. През септември 1893 г. постъпва във Военното училище в София, но поради заболяване временно го напуска. Успява да завърши през 1895 г. Постъпва в 18-и пехотен етърски полк – Велико Търново. Пет години по-късно е преместен в Русе. През 1900 г. е разпределен в 8-а пионерна дружина в Стара Загора, където служи до 1904 г. Година по-късно напуска военната служба.

Още през 1895 – 1896 г. конструира летателна машина, а през март 1902 г. изпитва успешно модел на орнитоптер с разпереност 1,05 м и обща дължина 1,25 м. Той има елиптични криле, задвижвани от силна спирална пружина. При извършените опити е достигната височина от 20 м и далечина на прелитането до 200 м. За засилване се използва наклонена дъсчена платформа и триопорен колесник от велосипеден тип. Орнитоптерите на Джамджиев са с подвижни криле, които извършват сложни движения. На 03.02.1921 г. регистрира пред чехословашките патентни органи в Прага свой модел самолет под името „Бързолет“. В него използва за самолетно крило тесни (ивични) профили.

През 1903 г. достига до извода, че летателните апарати с неподвижно крило са бъдещето на авиацията.

Хараламби Джамджиев предлага две теории: рикошетно-параболична (за обяснение на птичето летене) и теория за хидро-аеродинамичния вакуум.

На 06.02.1911 г. във Франция Хараламби Джамджиев патентова с № 26224 летателен апарат под името „Нова система аероплан". Умира на 13 март 1961 г.

На 14 юни 1916 г. на пилот-авиатора поручик Миланов и на военния наблюдател поручик Дремсизов е зададена разузнавателна задача над Орфанския залив от началника на аеропланното отделение в Ксанти. В 5.20 ч. преди пладне авиаторите излитат. Над с. Дрезна при залива Дефтерос апаратът им е обстрелван от неприятеля с артилерийски огън и повредата ги принуждава да слязат на гръцка територия близо до с. Караяни. Като се уверяват, че е невъзможно самолетът да полети, те повреждат картечницата и фотографския апарат и изгарят аероплана. Възползвайки се от паниката, която обхванала събралото се наоколо гръцко население, незабелязано се достигнали до близката гора. След петдневен преход се добират до българските части на летище Ксанти.

  • 17.06.1951 г.
  • 21.06.1917 г.
  • 26.06.1940 г.
  • 27.06.1937 г.
  • 28.06.1944 г.

На 17 юни 1951 г. със Заповед № 856 на министъра на отбраната на летище Граф Игнатиево е сформиран 25-и изтребителен авиационен полк(ИАП) в състава на 1-ва изтребителна дивизия. За командир е назначен капитан Желязко Нанев Желязков Полкът е въоръжен със самолети ПО-2, ЯК-11 и ЛАЗ-7. Първите реактивни самолети ЯК-17 и ЯК-23 постъпват в края на 1951 г. През месец октомври същата година поделението е пребазирано на летище Толбухин.

Със Заповед №-077/13.09.1955 г. на министъра на отбраната 25 ИАП е включен в състава на 10-а изтребителна дивизия и пребазиран на летище Граф Игнатиево. През 1956 г. полкът се превъоръжава със самолети МиГ-15. В резултат на реорганизацията на ВВС от 1 февруари 1961г. и създаването на фронтова авиация полкът се преименува в 25-и изтребително-бомбардировъчен авиополк в състава на 10-а изтребително-бомбардировъчна авиодивизия. В курсовете по бойна подготовка са включени наред с изтребителните задачи и задачи за нанасяне на удари по земни и морски цели. Започва въоръжаването със самолети МиГ-17. На 30 септември 1961 г. е сформиран 10-и смесен авиационен корпус (САК) включващ в състава си 25 изтребително-бомбардировъчен авиополк. На 15 октомври 1961 г. полкът се пребазира на новопостроеното летище Чешнегирово.

Подготовката на летателния, инжинерно- техническия и осигуряващ състав се провежда съгласно курсовете за бойна подготовка на изтребителната и изтребително- бомбардировъчна авиация. Летателният състав е подготвен за водене на бойни действия във всички метеорологични условия, денем и нощем, над суша и море. До 1975 г. се носи непрекъснато бойно дежурство денем в прости и сложни условия. Поддържа се непрекъсната подготовка за полети на големи, малки и пределно малки височини, над суша и море.

През 1976 г. в 25 изтребително-бомбардировъчен авиополк постъпва на въоръжение самолет трето поколение – свръхзвуковият самолет с променлива геометрия на крилото МиГ-23БН. На 19 февруари 1976 г. полк. Васил Величков и подп. Белков със самолет МиГ-23УБ с б.номер 020 кацат на летище Чешнегирово, след тях кацат три самолета МиГ-23БН. Самолетът е с възможности за преодоляване противовъздушната отбрана на свръхзвукова скорост на малка височина, бордовото оборудване позволява полети в автоматични режими на управление, управляемото конвенционално и специално (ядрено) въоръжение дава нови способности на Българската армия. Подготовката на летателния и техническия състав първоначално се извършва в СССР и впоследствие се провежда в България. До 1978 г. полкът е напълно превъоръжен със самолет МиГ-23БН. Постигнатата висока степен на подготовка позволява да се участва във всички крупни учения, провеждани на територията на България и страните от Варшавския договор: ТУНДЖА, ГРАНИТ, МАРИЦА, САКАР, БАЛКАН, ЩИТ.

Със Заповед №-070/22.02.1993 г. на командуващия на ВВС, считано от 01.05.1993 г. в авиополка се въвежда базова организационна структура и се преименува в 25 изтребително-бомбардировъчна авиобаза. С подписването на Договора за ограничение на въоръжените сили (ДОВСЕ) започва съкращението на българската авиация. Двадесет и пети изтребително-бомбардировъчен авиополк провежда летателна дейност до 2001 г. Със Заповед №0108/07.06.2002 г. на командира на кТА на 14 юни 2002 г. авиобазата е закрита.

Командири на авиополк, авиобаза:
1. Капитан Желязко Нанев Желязков, 17.06. 1951 – 14.11.1952 г.
2. Майор Спас Иванов Содев, 14.11.52 – 13.03.1953 г., (загинал при изпълнение на боен полет)
3. Капитан Иван Тодоров Станков, 27.06.1953 – 21.09.1955 г.
4.Майор Лазар Илиев Белухов, 01.11. 1955 – 13.02.1956 г.
5. Майор Димо Иванов Димов, 13.02. 1956 – 04.03.1957 г.
6. Майор Велчо Георгиев Велчев, 12.10.1957 – 05.11.1960 г.
7. Майор Кирил Найденов Кирилов, 1960 – 1967г.
8. Подполковник Джанко Кирилов Джанков, 14.10.1967 – 26.10.1970г.
9. Подполковник Димитър Стоянов Радев, 26.09. 1970 – 1974 г.
10. Подполковник Иван Марков Андреев, 1974 – 1975 г.
11. Подполковник Руси Йорданов Михайлов, 03.09. 1975 – 28.09.1979 г.
12. Подполковник Малчо Димитров Малчев, 28.09. 1979 – 04.10.1982 г.
13. Майор Иван Дочев Иванов, 04.10. 1982 – 01.10.1985 г.
14. Подполковник Слави Цветанов Павлов, 01.10.1985 – 8.09.1987 г.
15. Майор Калчо Танев Танев, 18.09. 1987 – 14.09.1989 г.
16. Подполковник Младен Исаев Казаков, 14.09.1989 – 25.08.1992 г.
17. Полковник Спас Ненчев Спасов, 25.08.1992г. – 01.09.1998 г.
18. Полковник Валентин Боянов Чакмаков, 01.09.1998 – 19.06.2000 г.
19. Полковник Митко Стоянов Христов, 28.06.2000 – 15.09.2001 г.
20. Полковник Златко Иванов Русимов, от 15.09.2001 – 14.06.2002 г.

На 21 юни 1917 г. в с.Мирково, Софийско, е роден поручик Неделчо Бончев. Завършва Втора софийска мъжка гимназия и Военното на Н.В. училище през1940 г.с чин подпоручик. Поручик 16.04.1943 г, капитан 01.01.1945 г. По време на обучението си специализира в Италия. Обучава се в Изтребителната школа в Карлово. Командир на 642- ро ято към 2/6 орляк. Като пилот- изтребител взима участие в отбраната на страната през 1943 – 1944 г.

По време на въздушния двубой на 17 април 1944 г. (Черния Великден) поручик Неделчо Бончев извършва втория таран в историята на бойната ни авиация и сваля бомбардировач В-24Н „Либерейтър“. След сблъсъка тежката четиримоторна машина се взривява и отломките и се посипват край пернишкото село Крапец. Самолетът на българския пилот също е разрушен, но той успява да се спаси с помощта на парашута си. След като се възстановява от тежка бронхопневмония, продължава бойната си дейност. Неделчо Бончев участва в 11 въздушни боя, изпълнява 20 бойни полета. На 20.12.1943 г. поврежда Б-24 „Либерейтър“, на 30.03.1944 г. сваля Б-17„Фортрес“, на 17.04.1944 г. след таран сваля В-24Н „Либерейтър“.

Във втората фаза на Втората световна война, на 5 октомври 1944г., излита начело на две четворки изтребители Месершмит 109-Г2 от 2/6 орляк. Бойната задача е да проведат атаки по земни цели по шосето Крива Паланка – Куманово. При атаката самолетът на поручик Бончев е улучен от противникови зенитни оръдия. Пилотът успява да скочи с парашут, но е пленен от германците. По- нататъшната му съдба остава неизвестна.

На 26 юни 1940 г. с министерска заповед №243 на бойните самолети се поставят нови отличителни знаци – черен стилизиран андреевски кръст върху бял квадрат с тънка черна рамка. Нанася се върху тялото и крилата, а на опашното кормило се поставя националният трицвет.

На 27 юни 1937 г. цар Борис III връчва бойните знамена на авиационните подразделения. Програмата за развитие на Въздушни войски набира скорост, подпомогната и от Солунското споразумение с Балканския съюз (31 юли 1938 г.), по силата на което отпадат ограниченията за въоръженията. През 1937 – 1938 г. се засилва и подготовката на летателния и земен състав. Много българи се обучават за усвояване на новата техника в Германия, Италия, Унгария и Полша.

На 28 юни 1944 г. американска формация от 800 бомбардировача и 350 изтребителя води курс към Плоещ. Заради зачестилите набези на българската авиация край Враца 350 бомбардировача, прикривани от изтребители, се отделят от основната група. Целта им е летище Карлово и военната фабрика в Сопот, която не е засегната. Артилерията успява да свали един B-24H „Либерейтър“. Съдбата на летището обаче е фатална. То е засипано с над 4000 авиобомби от различен калибър. Разрушени са складовете, работилниците и хангарите. 25 души загиват, а ранените са два пъти повече. Напълно разрушени и повредени са над 70 самолета.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.