ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР


МАЙ
  • 06.05.1937 г.
  • 13.05.1918 г.
  • 15.05.1924 г.
  • 17.05.1914 г.
  • 23.05.1918 г.

На 6 май 1937 г. в Деня на храбростта и Празник на българската армия за първи път над София прелитат формации от учебни и бойни самолети. Сред тях са и произведените в самолетостроителните фабрики на България – Капрони Български и ДАР –Божурище; шест КБ-2А и шест ДАР-3 „Гарван-I“.

На 13 май 1918 г. четири български изтребителя от 1-во аеропланно отделение (два Roland D-III, един Roland D-II и един трофеен Nieuport XXIV), пилотирани от капитан Миланов, поручик Йорданов, поручик Рачев и поручик Узунов, излитат за прехват на 13 противникови самолета. Групата е водена от двуместния биплан D.F.W. C-V с екипаж фелдфебел Рогев (пилот) и подпоручик Кулев (наблюдател).След 40-минутен бой българските летци принуждават противника да напусне въздушното пространство на България, без да е изпълнил задачата си.

На 15 май 1924 г. в София е роден Иван Георгиев Карапанчев. Първите си полети на безмоторни самолети извършва през 1941– 1942 г. а на моторни през 1943 – 1944 г. През 1945 г. се обучава в Школата за запасни офицери-летци. През 1947 г. е инструктор по безмоторно летене, а през 1948 – 1949 г. – инструктор по моторно летене. От 1950 до 1953 г. е авиационен командир и пилот от ВВС и лети на всички използвани тогава транспортни самолети. Член на първия правителствен екипаж. През 1953 г. е командир в ДОСО. От 1968 г. преминава в гражданската авиация. Полковник от резерва. Заслужил майстор на спорта. Носител на международната значка „С“ с два диаманта.

На 17 май 1914 г. в София е роден Август Христов Кабакчиев.

През 1927 г. емигрира в СССР, където от 4 февруари 1933 до 6 октомври 1944 г. служи в Съветската армия. Завършва Военноинженерната академия „Н. Е. Жуковски“ като инженер-механик във ВВС. Активно участва във Втората световна война. Изпълнява редица авиационни длъжности: началник на моторен цех, инженер по производството в авиоремонтен завод, военен представител в авиационен завод, инженер по ремонта в авиодивизия, заместник-командир по инженерно-авиационната служба на 64-ти гвардейски авиационен полк. Лично участва в летателните и експлоатационни изпитания на самолет Пе-2. Завършва участието си в Отечествената война на СССР като гвардейски инженер-майор в състава на 2-ри прибалтийски фронт в боевете край Рига.

В България се завръща през 1944 г. и служи в Българската армия до1982 г. Главен инженер на авиацията(1945 – 1954), заместник-командващ ВВС, заместник-началник на Генералния щаб на БНА, заместник- министър на отбраната, заместник-председател на Държавния комитет по планирането.

Извън военното дело Август Кабакчиев е активен общественик и въздушноспортен деятел, председател на Българската авиационна федерация, вицепрезидент на Международната авиационна федерация и член на Международната спортна комисия. Генерал-полковник от запаса. Умира на 6 май 1999 г.

В нощта на 23 срещу 24 май 1918 г. по време на Първата световна война поручиците Иван Узунов ( пилот) и Константин Попатанасов ( наблюдател) провеждат нощно летене над позициите на противника. Те се завръщат от района на Тахинското езеро, след като са пуснали 75 кг авиационни бомби и са обстрелвали с картечница вражеските биваци край Гюмюшдере. Обстрел от земята слага край на летенията на двамата офицери с английския трофеен аероплан „Армстронг“. Попадението е в двигателя на самолета и той пламва. Въпреки мрака поручик Узунов успява да кацне на левия бряг на р.Струма и заедно с наблюдателя К. Попатанасов се добират до предните позиции на 12-а дружина. Повреденият аероплан е унищожен от пет неприятелски биплана.

  • 25.05.1923 г.
  • 27.05.1885 г.
  • 26.05.1912 г.
  • 31.05.1945 г.
  • 31.05.1917 г.

На 25 май 1923 г. в село Ивановское, Ставрополски край, СССР, е роден Петър Христов Томов. През 1935 г. семейството му напуска СССР и се завръща в България. Учи в 5-та прогимназия в Пловдив, където завършва трети клас и се записва в „техникума“ . На 23 септември 1943 г. Петър Томов влиза в армията. Постъпва в 5-ти въздушен полк. В края на 1943 г. от София пристига комисия за избор на бъдещи парашутисти, които да се обучават в Германия. От 80 кандидати, той е избран на 3-то място и заминава за Брауншвайг, Германия. Заради продължилите дни бомбардировки над града групата се насочва към Кралево, Сърбия, където завършва обучението си за парашутисти. Участва в боевете край Стражин и Крива Паланка, в които е ранен и откаран в Пловдив. Оздравял, той се завръща на фронта и участва в битките при Страцин. На 16 април 1945 г. при Ястребец отново е ранен този път сериозно в областта на корема.От войната излиза военноинвалид.

Снимки и отличителни знаци, принадлежали на подоф. Петър Томов са част от фонда на Музея на авиацията.

На 27 май 1885 г. в Сухиндол е роден Пеню Дончев Попкръстев. Завършва Свищовската търговска гимназия . Постъпва в ШЗО и ВНВУ и през 1911 г. е произведен в чин подпоручик. Включен в групата за подготовка на пилоти в Берлин, Германия, във фабриките „Райт” и „Албатрос” . На 23 септември 1912 г. се бреветира като пилот в Берлинския аероклуб и на 17 октомври се завръща в България. На 10 ноември 1912 г. е назначен за командир на новосформираното 3-то аеропланно отделение, разположено на летище Урша за съдействие на 4-та армия в района на Булаир и Галиполи. Лети като наблюдател с руския пилот Яков Седов, по-късно с Джовани Сабели на самолет Блерио-ХІ-2. Изпълнява 5 полета като наблюдател за разузнаване и бомбопускане над Булаир и Галиполи. В края на октомври 1915 г. по време на Първата световна война Пеньо Попкръстев е в състава на Аеропланното отделение, действащо от летище София(до жп гарата) в бойните действия срещу Сърбия. Лети със самолет Блерио ХІ-1. През 1916 г. Пеню Попкръстев е в състава на 1-во аеропланно отделение, базирано на летище Белица до Свети Врач (Сандански). След реорганизация на Въздушната дружина през 1917 г. е назначен за командир на 1-во аеропланно отделение. Изпълнява 89 бойни полета. Провежда 4 въздушни боя. На 5 май 1918 г. сваля противников самолет от неизвестен тип, който пада на противникова територия.

След подписването на Ньойския договор през 1919 г. е уволнен. През 1921 г. е избран за председател на Аероклуба. С Царска заповед ЦЗ №26/1923 г. е назначен за Началник на въздухоплаването. От 15 юли 1924 г. е Началник на Дирекцията на въздухоплаването. През 1928 г. е повишен в чин полковник.Уволнен с ЦЗ № 8/1930 г. Умира през 1942 г.

На 26.05.1912 г. в Кюстендил е роден Чудомир Миланов Топлодолски. На 26.08.1934 г. завършва Военното на Н. В. училище в София със звание подпоручик. Поручик от 03.10.1937 г., капитан 03.10.1942 г., майор 23.06.1947 г. Служи във 2-ри конен полк през 1934 г, в учебния въздушен орляк от 1936 г., в 5-ти бомбардировъчен орляк, специализира във Висшата изтребителната школа „Вернойхен“, Германия. След завръщането си в България през 1940 г.е началник на Школата за висш пилотаж в Карлово. Командир на 3/6 изтребителен орляк от март 1943 до август 1944 г. Активно участва в бойните действия по време на Втората световна война. Извършва 15 бойни полета, провежда 6 въздушни боя, сваля сам и в състав на група два бомбардировача Б-24 „Либърейтър“, два изтребителя П-38 „Лайтнинг“, поврежда един бомбардировач Б-24 „Либърейтър“ и един изтребител П-38 „Лайтнинг“. От август 1944 г., след заболяване е изпратен в Щаба на Въздушни войски към Командния център за управление в Бояна, където служи до края на бойните действия. След края на войната за кратък период е инструктор в състава на Народния съюз за спорт и техника (НССТ). През 1946 г. е задържан и обвинен по делата „Неутрален офицер“ и „Бягството на двама царски летци“. Оправдан и по двете дела. Уволнен от армията през 1947 г. Завършва право, но не му разрешават да практикува. Работи в строителството и ръководи бригада. Участва в изграждането на стадион „ Юнак“ („Васил Левски“), София. Работи в Медодобивния завод, Пирдоп. Участва в строителството на десетки театри, занимава се и със сценична техника. Умира на 02.05. 1987 г.

На 31 май 1945 г. в София е роден Чавдар Добрев Джуров.Завършва през 1964 г. Механотехникум в София и заминава за СССР, където учи във Военно училище. След дипломирането си е произведен в чин лейтенант. Постъпва във Военноинжинерната академия „Жуковски“, която завършва през 1969 г. По време на следването си изпълнява парашутни скокове, а през 1967 г. започва летателна подготовка във ВНВВУ „Г.Бенковски“ с инструктор капитан Цветан Стойновски. На 25 август 1965 г. поставя височинен световен рекорд по нощен групов парашутен скок с незабавно отваряне на парашута от височина 13 198 м. През 1966 г. подобрява световния рекорд на единичен дневен височинен парашутен скок с незабавно отваряне на парашута от височина 15 418 м. Изпълнил е над 200 парашутни скока със задържане и незабавно отваряне на парашута от различни височини, световен и републикански рекордьор по парашутизъм, заслужил майстор на спорта. Завършва ВНВВУ през 1971 г.

Загива при самолетна катастрофа със самолет Л-29 на 14 юни 1972 г.

На 31май 1917 г. се провежда първият боен ден на новото флотско авиационно подразделение, базирано на водолетище „Пейнерджик“ край Варна. Младши подофицер Лефтер Антонов и старши подофицер Стефан Власев с водосамолет „Фридрихсхафен“ FF-33 участват в групата от шест водосамолета в бомбардировката на водосамолетната станция край Сулина. Хвърлените осем 10-килограмови бомби от българския екипаж поразяват набелязаните цели. Следват 10 подобни полета през юни и юли1917 г. Под ударите на българските екипажи попадат пристанища, складове и обекти от морските комуникации на пронивника, с което подпомагат действията на сухопътната армия.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.