ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР


МАРТ
  • 03 .03.1883 г.
  • 05 .03.1883 г.
  • 12.03.1913 г.
  • 13.03.1913 г.
  • 16.03.1890 г.
  • 17.03.1951 г.
  • 23.03.1913 г.
  • 24.03.1888 г.

На 3 март 1905 г. в Русе е роден Любен Кръстев Шороплов. Завършва Аеропланното училище през 1925 г. В Дирекцията по въздухоплаване е от 1926 до 1931 г. През 1934 г. заминава за Полша, където се обучава за летец-изтребител. След завръщането си в България служи в състава на възстановяващата се българска авиация. Любен Шороплов е един от пилотите, внедрили висшия пилотаж в подготовката на българските пилоти. Служи във Въздушни войски от 1934 до 1946 год. От 1947 до 1948 г. е привлечен в гражданската авиация към Дирекцията на въздушните съобщения – началник на „ Вътрешни линии.

На 30 юни 1948 г. при редовен пътнически полет със самолет Юнкерс -52 с командир на екипажа Любен Шороплов, който излита от летище Бургас за София със 17 пътници на борда и 4 души екипаж, въоръжена група под ръководството на Страшимир Михалакиев, бивш военен пилот , напада екипажа и отнемат управлението. Убити са директорът на гражданското въздухоплаване Борис Ганев и радиотелеграфистът Недялко Недялков, командирът на екипажа е ранен и завързан. Самолетът, управляван от Михалакиев, успява да кацне на летището в Истанбул. Пътниците и останалият екипаж са върнати в България. Въоръжената група иска политическо убежище и остава в Турция. След този инцидент Любен Шороплов е уволнен от авиацията.Умира на 75-годишна възраст.

На 5 март 1883 г. в Пловдив е роден Радул Михайлов Милков. През 1906 г. завършва Военното училище в София. Служи в 36-и пехотен козлодуйски полк и 8-а тунджанска пионерна дружина. През 1912 г. след конкурс е включен в групата за подготовка на летци- пилоти. От 09.04.1912 г. до 5.10.1912 г. се обучава във фабриките „Райт“ и „Албатрос“ в Берлин, където получава бревет за правоспособен пилот. През Първата балканска война е назначен за командир на 1-во аеропланно отделение на летище Мустафа паша. На 16 октомври 1912 г., заедно с поручик Продан Таракчиев извършват първия боен полет в историята на българската авиация за разузнаване на противника в Одринската крепост със самолет биплан Албатрос Ф-2. До края на войната изпълнява 10 бойни полета. Във Втората балканска война е пилот от 2-ро аеропланно отделение. По време на Първата световна война (1915 – 1918) командва последователно 1-во аеропланно отделение (1915 – 1916) и Аеропланната група (1917 – 1918). На 11 ноември 1920 г. преминава в запаса. След 1939 г. работи в самолетната фабрика „Български Капрони“ в Казанлък и издава сп. „Нашата авиация“. През 1948 г. е повишен в чин полковник. Умира на 16 февруари 1962 г.

На 12 март 1913 г. в с. Галата, Варненско, е роден Стоян Илиев Стоянов. Баща му Илия Стоянов е знаменосец на 8-и приморски пехотен варненски полк и загива в Първата балканска война на 16 октомври 1912 г. при атаката на Люлебургаз. Стоян Стоянов завършва училището за сираци във Варна, а през 1934 г. Духовната семинария.

Обучава се във 57-и випуск на Военното Н.В. училище и през 1937 г. му е присвоено звание подпоручик и специалност летец-пилот. През 1938 г.е включен в групата за специализация във Висшата изтребителна школа „Вернойхен“, Германия. Преминава подготовка за летци изтребители и инструкторска работа на самолет Месершмит 109. В България се завръща през юли 1939 г. и е назначен на служба във Висшата изтребителна школа в Карлово. През 1940 г. във Въздушни войски постъпват на въоръжение самолетите Месершмит 109Е. Стоян Стоянов е изпитател на новопристигналите самолети и инструктор в школата за подготовка на български летци. От 1942 г. е командир на 682-ро ято на летище Балчик. Участва активно във Втората световна война в състава на 3/6 изтребителен орляк от 6-и изтребителен полк. В периода август 1943 г. – септември 1944 г. със самолет Месершмит 109 провежда 35 бойни полета, участва в 15 въздушни боя. Сваля 3 бомбардировача: 2 Б-24 „Либърейтър“ , 1В-17„Фортрес“ , 2 изтребителя Р-38 „Лайтнинг“, поврежда и извежда от строя 5 противникови самолета. Във втората фаза на войната срещу Германия участва в осигуряване бойните действия на щурмовата авиация и сухопътните войски до ноември 1944 г. След 9 септември 1944 г. последователно е командир на 36-и изтребителен полк, командир на изтребително-щурмова школа, през 1947 г. е инспектор по Изтребителната авиация към ПВО, от 1951 г. заместник-командващ ПВО, през 1953 г. е началниик на Главен команден пункт на ВВС. От 1954 до 1956 г. работи в ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната) за подготовка на млади летци в аероклубовете. Присвоени военни звания – капитан, майор, подполковник, полковник.

След уволнението си 30 години работи в Рилския манастир, където е фондовик, а по-късно екскурзовод в Националния музей „Рилски манастир“. Автор е на книгата „ Ние бранихме тебе, София“. Като запасен офицер е произведен в чин генерал-майор през 1992 г. Умира на 13 март 1997 г. в Карлово.

На 13 март 1913 г. по време на Първата балканска война след няколко месечна обсада пада считаната за непревзимаема крепост Одрин. Във военните действия участва Втора българска армия, наброяваща 153 700 души с 424 оръдия и 94 тежки картечници. От тях 71 000 души с 230 оръдия са съсредоточени в Източния сектор под командването на генерал-майор Георги Вазов. Именно там е извършен пробивът, довел до окончателното падане на крепостта.

Принос за успеха на военната кампания има и българската авиация в лицето на Второ аеропланно отделение, което в първите дни на м.март извършва десетки разузнавателни полета. Пилотите Симеон Петров и Ернст Бюри донасят изключително ценна информация за състоянието, позициите и логистиката на османските сили по време на обсадата на Одрин.

От изключителна важност са и данните, които двамата дават в деня на падането на крепостта, като извършват непрестанни полети в дълбочина на цялата Чаталджанска позиция. Те докладват, че противникът изоставя главните си отбранителни позициите и отстъпва към Цариград. В доклада си Ернст Бюри съобщава „…Неприятелят по цялата предна линия се е оттеглил и палатките са прибрани. Никакво движение и придвижване на части от старата позиция към предната не е забелязано“.

Подобен е и докладът на Симеон Петров, в който той записва „…Турците почти са опразнили предната позиция, като се отбранявали със съвършено слаби части… Зад предните неприятелски позиции никакво движение. Голямо движение на коли по сухопътната ивица при Бююкчекмедже.“

На изображението: Второ аеропланно отделение

На 16 март 1890 г. в Лом е роден Милчо Тодоров Митев. Завършва Военното училище през 1908 г., звание подпоручик, поручик 22.09.1911 г., капитан 01.01.1918 г., майор 01.04.1918 г.

Служи във 2-ри кавалерийски полк и Лейбгвардейски кавалерийски полк. Явява се на конкурсен изпит за летец-пилот и е избран в групата за обучение във Франция, фабрика „Сомер“. Поради започването на Първата балканска война не успява да завърши подготовката си и е изпратен на служба в 1-во аеропланно отделение. Лети като наблюдател със Стефан Калинов и Джовани Сабели. При сформиране на 3-то аеропланно отделение прелита на летище Урша и лети като наблюдател с Джовани Сабели на самолет „Воазен“. След войната се завръща в кавалерията в състава на 3-ти и 2-ри кавалерийски полк. Участва в сраженията през Първата световна война.Уволнен от армията на 14.12.1920 г. Назначен на служба в Българското консулство в Бреслау (Германия). Умира през 1942 г.

На 17 март 1951 г. с Указ на Президиума на Народното събрание в състава на 10-а изтребителна авиационна дивизия се създава 19-и изтребителен авиационен полк (ИАП) на летище Граф Игнатиево. За командир е назначен ст.лейтенант Симеон Стефанов Симеонов. Полкът е в състав от щаб със служби, командно звено, три изтребителни ескадрили с по три звена. Полкът се осигурява в техническо и материално отношение от интендантска (летищна) дружина, батальон за летищно техническо осигуряване (БЛТО), отделен авиотехнически батальон(ОАТБ), подвижна авиоремонтна работилница (ПАРР). На летището е разположена авиоремонтна база (АРБ) за ремонт на двигатели и самолети. 19-и ИАП е определен за усвояване на новата реактивна авиационна техника. От СССР постъпват на въоръжение реактивните самолети Як-23 и учебните Як-17. Летателният състав, завършил подготовката си в СССР, се завръща в България и е разпределен в 19-и ИАП. На 22 април майор Васил Величков извършва първи полет с реактивен самолет в България. До края на юли 1951 г. на самолет Як-23 са подготвени 36 пилоти. В края на 1951 г. от СССР се завръща групата, подготвена на реактивни самолети със стреловидно крило МиГ-15. В началото на 1952 г. пристигат първите самолети МиГ-15 и УТИ МиГ-15. Последователно полкът преминава на самолети МиГ-15бис, МиГ-17, МиГ-17ПФ. Свръхзвуковите МиГ-19 пристигат в 19-и ИАП и на 12 септември 1957 г. капитан Георги Разсолков изпълнява първи полет в България със скорост, по-голяма от звука.Усвояват се самолетите МиГ-19П, МиГ-19ПМ. На 12 ноември 1963 г.капитан Иван Бедрозов изпълнява първи полет на самолет с триъгълно крило МиГ-21Ф-13. Полкът последователно се превъоръжава с МиГ-21ПМ, МиГ-21ПФМ, МиГ-21М, МиГ-21МФ, МиГ-21бис, МиГ-21У, МиГ-21УС, МиГ-21УМ.

Летателният състав се обучава в курсове за бойна подготовка на изтребителната авиация. Изпълнява задачи и носи непрекъснато бойно дежурство във всички видове метеорологични условия денем и нощем, от пределно малки до стратосферни височини, на дозвукови и свръхзвукови скорости.Полкът е подготвен за участие с целия си състав във всички провеждани учения на Българската армия и силите на Варшавския договор. Организационно 19-и ИАП преминава под командването на: 1-ви корпус ПВО – 1960 г., 10 САК – 1961 г. На 18 август 1994 г. 19-и ИАП се преструктурира в 3-а изтребителна авиобаза(ИБА) в състава на 10-ти САК. В резултат на структурните промени в българските ВВС през 1996 г. 3-та ИАБ преминава в състава на корпус ПВО София (КП к ПВО), а през 2001 г. от разформированата 5-а ИАБ Равнец се пребазират самолетите МиГ-29. От 2006 г. 3-а ИАБ е на подчинение на Щаба на ВВС.

След влизането на България в НАТО през 2004 г. 3-а ИАБ изпълнява задачи в рамките на новата колективна структура за сигурност: мероприятия по интегриране на ВВС в новите структури, охрана на въздушното пространство Air Policing, участие в съвместни учения със силите на НАТО.

На 23.03.1913 г. летецът Джовани Сабели с наблюдател поручик Пеньо Попкръстев от 3-то аеропланно отделение със самолет Блерио-ХІ-2 излитат от летище Урша по маршрут: Урша – Булаир – Галиполи – Лапсаки – Чардак – Булаирска позиция – Урша, за да проверят сведенията за прехвърляне на турски войски от Галиполския полуостров на малоазийския бряг. Събраните данни потвърждават разположението на противника, не се установява товарене или разтоварване на пристанището на Галиполи. В хода на изпълнение на задачата те хвърлят по две бомби над Галиполи и Лапсаки. На отиване и връщане самолетът е обстрелван с артилерия от Булаирската позиция.

На 24 март 1888 г. в Копривщица е роден Гавраил Киров Стоянов – един от първите пилоти на българската авиация. Завършва през 1908 г. Военното училище като част от 28-и випуск с чин подпоручик. Служи в 16-и пехотен ловчански полк. На 19 февруари 1911 г. е повишен в поручик. От 30 юли до 19 октомври 1912 г. се обучава в авиационното училище в Мурмелон, Франция. От 18 май 1915 г. е капитан. В спомените си Радул Милков разказва, че през 1915 г. Гавраил Стоянов заедно с капитан Цвятко Старипавлов получават едномесечен задграничен отпуск и заминават за Русия, като това е причината да не участват в Първата световна война. По-късно Гаврил Стоянов заминава за САЩ, където и остава да живее.

В книгата си „История на авиацията“, т.1, 1923 г., Асен Юрданов Попов разказва, че Гавраил Стоянов пръв облита легендарния самолет на Асен Йорданов – „Поменатия аероплан, пръв изпитан бил от пилота Гаврил Стоянов (Гавроша)...“. В мемоарната си книга „Асен Йорданов и авиацията“ сестрата на Асен Йорданов Милка Маркова цитира негов спомен, който доказва това твърдение: „След едно обстойно оглеждане от главния техник на „Божурище“ преместих го там, за да бъде изпробван. Авиаторът Гавраил Стоянов също одобри всичко, отнасящо се до правилното построяване, и даде съгласието си да бъде пуснат в движение. Той беше първият, който се качи и го изпита, и всичко мина благополучно“.

  • 28.03.1929 г.
  • 29.03.1944 г.
  • 29.03.1944 г.
  • 30.03.1944 г.
  • 30.03.1944 г.
  • 30.03.1944 г.

На 28 март 1929 г. в с. Одърне, Плевенско е роден Тодор Трифонов Тодоров. Завършва аероклуб Горна Оряховица (1948) и НВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия (1950) випуск 70-и. Служи в 36-и изтребителен авиополк, Марино поле. Назначен за щурман на 19-и изтребителен авиополк в Граф Игнатиево и щурман на 10-а изтребителна авиодивизия (1952). През 1953 г. получава звание „Военен летец първи клас“ с първата група български летци, усвоили полетите в сложни метеорологични условия. Командир на ескадрила в 19-и изтребителен авиополк (1954). През 1956 г. сваля четири американски разузнавателни балона и става първият пилот от страните на Варшавския договор, свалили автоматичен дрейфуващ аеростат. Старши инспектор по изтребителна авиация в командването на ВВС (1957). Завършва Военната академия „Г. С. Раковски“ (1963). Командир на 19-и изтребителен авиополк в Граф Игнатиево (1964). Завършва Генералщабната академия в Москва (1968). Заместник-командир на 10-и смесен авиокорпус, командир на корпуса (1973 – 1979). През 1974 г. му е присвоено званието генерал-майор. Удостоен със званието „Заслужил летец на НРБ“ (1976). Старши инспектор по авиацията на Българската армия и инспектората на МНО (1980 – 1992). Лети на Ме-109, Як-9У, Як-11, Як-17, Як-23 , УМиГ-15, МиГ-17ПФ, МиГ-19С, МиГ-19ПМ, МиГ-21Ф и МиГ-21М. Награден с орден „За военна заслуга“ (2014). Умира на 13 юни 2016 г.

Според клаузите на Ньойския договор (27.11.1919 г.) на България се разрешава да притежава само гражданска авиация със самолети, развиващи скорост до 180 км/ч. В края на 1919 и началото на 1920 г. за първи път се изпълнява пощенска служба по линията – София – Горна Оряховица – Варна с отклонение Горна Оряховица – Русе. През 1921 г. в района на сегашното летище Горна Оряховица е извършен демонстративен полет и кацане със самолет, управляван от пилота Асен Агов. На 01.04.1922 г. към Министерството на железниците, пощите и телеграфите се образува Отделение за въздухоплаване, разположено на летище Божурище. За негов директор е назначен Асен Йорданов Агов. Основни му задачи са превоз на пощи, стоки и хора. През 1923 г. България става член на Международната въздухоплавателна федерация. На 15.07.1924 г. с Царски указ №40 Отделението за въздухоплаване към Министерството на железниците, пощите и телеграфите се преобразува в Дирекция на въздухоплаването, състояща се от 69 души. От тях 11 са пилоти. За директор е назначен подп. Пеню Д. Попкръстев. На 29.03.1925 г. е отслужена божествена служба и осветена аерогара Горна Оряховица. Директорът на Дирекцията на въздухоплаването подп. Пеню Попкръстев произнася реч. През периода 28.09 – 09.10.1926 г. се осъществяват 11 курса за пренасяне на поща по маршрута Божурище – Горна Оряховица с междинно кацане Варна. През 1931 г. е открито първото приемно здание на аерогара Горна Оряховица. През следващите години аерогара Горна Оряховица функционира като гражданско и военно летище.

На 29 и 30 март 1944 г. столицата София е подложена на втория комбиниран нощно- дневен удар от англо-американската авиация.Нощният удар е нанесен с 40 – 50 бомбардировача от 21.14 ч. до 21.34 ч. от височина 3000 до 4000 м. Първоначално се пускат осветителни, а след тях около 30 фугасни и запалителни бомби в различни райони. Бомбардирано е и летище Враждебна с 12 фугасни бомби.Убити са 11 души, избухват много пожари. Противодействие указва само противовъздушната артилерия.

На 30 март в 9.45ч. е нанесен дневният удар от около 450 бомбардировача Б-24„Либърейтър“, Б-17„Фортрес“, „Халифакс“ и „Митчел“ .Изтребителното прикритие е от 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг“ . Ударът е нанесен последователно в два ешелона с интервал от 50 мин. от височини 4000 – 6000 м. Българската изтребителна авиация участва в отразяването на удара с 77 изтребителя. От летище Карлово излита 1/6 изтребителен орляк с 28 „Девоатин- 20“, от Враждебна 2/6 изтребителен орляк с 19 Ме-109Г-2 и 6 „Девоатин- 520“, от Божурище 3/6 изтребителен орляк с 20 Ме-109 Г-2/6, от Изтребителната школа 4 Авиа 534„Доган“. Във завързалите се въздушни боеве нашите изтребители свалят 4 тежки бомбардировача Б-17 „Фортрес“, 3 изтребителя П-38 „Лайтнинг“, повреждат и изваждат от строя 6 бомбардировача и 4 изтребителя. Загубите на нашата авиация – загиват поручик Иван Василев Бояджиев, фелдфебел Христо Цанков Коев и фелдфебел. Йордан Николов Кубадинов.

Превъзходството 7:1 в полза на противника позволява над София да бъдат пуснати 3000 фугасни бомби, възникват над 2000 пожара, загиват 139 души, разрушени са 3575сгради, опожарени са Министерският съвет, Народният театър, Светият синод и др. Бомби са пуснати и над Враца, Фердинанд, Лом и др.

Христо Цанков Коев(Гърмидолов) е роден през 1913 г. в с.Шипка. Завършва подофицерската школа за летци-пилоти в Казанлък 1937г.Участва активно в отбраната на въздушното пространство на България през Втората световна война срещу съюзническата англо- американска авиация.Лети в състава на 682 ято от 3/6 изтребителен орляк на самолет Месершмид Ме-109 Г-6. Участва в 6 въздушни боя, извършва 14 бойни полета. На 24 ноември 1943г. сваля бомбардировач Б-24 „Либърейтър“, на 20 декември изтребител П-38 „Лайтнинг“. При най- голямото комбинирано нощно- дневно въздушно нападение на София на 29 и 30 март 1944г. в разразилата се битка с превъзхождащите противникови изтребители фелдфебел Христо Коев е прострелян и загива. Самолетът пада в района на с. Гълъбник, Радомирско. Погребан с почести в родната му Шипка.Посмъртно е произведен в чин поручик.

На 30 март 1944 г. загива Иван Василев Бояджиев – участвал активно в отбраната на страната ни по време на англо-американските бомбардировки.

Той е роден на 23.07.1916 г. в Русе. Завършва Военното на Н.В. училище през 1939 г. с чин подпоручик. Специализира в Полша. През 1939 г. получава назначение в 4-ти армейски орляк , а от 1940 г. е в изтребителния полк. През март 1944 г.е повишен в чин капитан. Бил е инструктор. Летял е на 5 типа самолети.

Иван Бояджиев загива във въздушен бой със самолет „Девоатин“ D 520 над с. Жабокрек, Кочериново.

На този ден през 1944 г. загива Йордан Николов Кубадинов – участвал активно в отбраната на страната ни по време на англо-американските бомбардировки.

Той е роден на 10.08.1919 г. в с. Орландовци (сега квартал на София). През 1939 г. подофицер Йордан Кубадинов завършва 10-и пилотски випуск. От 1940 г. фелдфебел- пилот Йордан Кубадинов е в състава на 672-ро ято на 6-и изтребителен полк, където лети на Avia-534 „Доган“. От лятото на 1942 г. ятото на Йордан Кубадинов е дислоцирано на летище Божурище. Със самолетите „Девоатин“ -520 участва при отбраната на София по време на бомбардировките на 10 януари , 24 януари. На 30 март 1944 г. при завързалия се въздушен бой Йордан Кубадинов е свален и загива. Самолетът пада в района на с. Алино, Софийско..”

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.