ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР


МАРТ
  • 03 .03.1883 г.
  • 05 .03.1883 г.
  • 12.03.1913 г.
  • 16.03.1890 г.
  • 17.03.1951 г.
  • 23.03.1913 г.
  • 24.03.1888 г.
  • 29.03.1925 г.

На 3 март 1905 г. в Русе е роден Любен Кръстев Шороплов. Завършва Аеропланното училище през 1925 г. В Дирекцията по въздухоплаване е от 1926 до 1931 г. През 1934 г. заминава за Полша, където се обучава за летец-изтребител. След завръщането си в България служи в състава на възстановяващата се българска авиация. Любен Шороплов е един от пилотите, внедрили висшия пилотаж в подготовката на българските пилоти. Служи във Въздушни войски от 1934 до 1946 год. От 1947 до 1948 г. е привлечен в гражданската авиация към Дирекцията на въздушните съобщения – началник на „ Вътрешни линии.

На 30 юни 1948 г. при редовен пътнически полет със самолет Юнкерс -52 с командир на екипажа Любен Шороплов, който излита от летище Бургас за София със 17 пътници на борда и 4 души екипаж, въоръжена група под ръководството на Страшимир Михалакиев, бивш военен пилот , напада екипажа и отнемат управлението. Убити са директорът на гражданското въздухоплаване Борис Ганев и радиотелеграфистът Недялко Недялков, командирът на екипажа е ранен и завързан. Самолетът, управляван от Михалакиев, успява да кацне на летището в Истанбул. Пътниците и останалият екипаж са върнати в България. Въоръжената група иска политическо убежище и остава в Турция. След този инцидент Любен Шороплов е уволнен от авиацията.Умира на 75-годишна възраст.

На 5 март 1883 г. в Пловдив е роден Радул Михайлов Милков. През 1906 г. завършва Военното училище в София. Служи в 36-и пехотен козлодуйски полк и 8-а тунджанска пионерна дружина. През 1912 г. след конкурс е включен в групата за подготовка на летци- пилоти. От 09.04.1912 г. до 5.10.1912 г. се обучава във фабриките „Райт“ и „Албатрос“ в Берлин, където получава бревет за правоспособен пилот. През Първата балканска война е назначен за командир на 1-во аеропланно отделение на летище Мустафа паша. На 16 октомври 1912 г., заедно с поручик Продан Таракчиев извършват първия боен полет в историята на българската авиация за разузнаване на противника в Одринската крепост със самолет биплан Албатрос Ф-2. До края на войната изпълнява 10 бойни полета. Във Втората балканска война е пилот от 2-ро аеропланно отделение. По време на Първата световна война (1915 – 1918) командва последователно 1-во аеропланно отделение (1915 – 1916) и Аеропланната група (1917 – 1918). На 11 ноември 1920 г. преминава в запаса. След 1939 г. работи в самолетната фабрика „Български Капрони“ в Казанлък и издава сп. „Нашата авиация“. През 1948 г. е повишен в чин полковник. Умира на 16 февруари 1962 г.

На 12 март 1913 г. в с. Галата, Варненско, е роден Стоян Илиев Стоянов. Баща му Илия Стоянов е знаменосец на 8-и приморски пехотен варненски полк и загива в Първата балканска война на 16 октомври 1912 г. при атаката на Люлебургаз. Стоян Стоянов завършва училището за сираци във Варна, а през 1934 г. Духовната семинария.

Обучава се във 57-и випуск на Военното Н.В. училище и през 1937 г. му е присвоено звание подпоручик и специалност летец-пилот. През 1938 г.е включен в групата за специализация във Висшата изтребителна школа „Вернойхен“, Германия. Преминава подготовка за летци изтребители и инструкторска работа на самолет Месершмит 109. В България се завръща през юли 1939 г. и е назначен на служба във Висшата изтребителна школа в Карлово. През 1940 г. във Въздушни войски постъпват на въоръжение самолетите Месершмит 109Е. Стоян Стоянов е изпитател на новопристигналите самолети и инструктор в школата за подготовка на български летци. От 1942 г. е командир на 682-ро ято на летище Балчик. Участва активно във Втората световна война в състава на 3/6 изтребителен орляк от 6-и изтребителен полк. В периода август 1943 г. – септември 1944 г. със самолет Месершмит 109 провежда 35 бойни полета, участва в 15 въздушни боя. Сваля 3 бомбардировача: 2 Б-24 „Либърейтър“ , 1В-17„Фортрес“ , 2 изтребителя Р-38 „Лайтнинг“, поврежда и извежда от строя 5 противникови самолета. Във втората фаза на войната срещу Германия участва в осигуряване бойните действия на щурмовата авиация и сухопътните войски до ноември 1944 г. След 9 септември 1944 г. последователно е командир на 36-и изтребителен полк, командир на изтребително-щурмова школа, през 1947 г. е инспектор по Изтребителната авиация към ПВО, от 1951 г. заместник-командващ ПВО, през 1953 г. е началниик на Главен команден пункт на ВВС. От 1954 до 1956 г. работи в ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната) за подготовка на млади летци в аероклубовете. Присвоени военни звания – капитан, майор, подполковник, полковник.

След уволнението си 30 години работи в Рилския манастир, където е фондовик, а по-късно екскурзовод в Националния музей „Рилски манастир“. Автор е на книгата „ Ние бранихме тебе, София“. Като запасен офицер е произведен в чин генерал-майор през 1992 г. Умира на 13 март 1997 г. в Карлово.

На 16 март 1890 г. в Лом е роден Милчо Тодоров Митев. Завършва Военното училище през 1908 г., звание подпоручик, поручик 22.09.1911 г., капитан 01.01.1918 г., майор 01.04.1918 г.

Служи във 2-ри кавалерийски полк и Лейбгвардейски кавалерийски полк. Явява се на конкурсен изпит за летец-пилот и е избран в групата за обучение във Франция, фабрика „Сомер“. Поради започването на Първата балканска война не успява да завърши подготовката си и е изпратен на служба в 1-во аеропланно отделение. Лети като наблюдател със Стефан Калинов и Джовани Сабели. При сформиране на 3-то аеропланно отделение прелита на летище Урша и лети като наблюдател с Джовани Сабели на самолет „Воазен“. След войната се завръща в кавалерията в състава на 3-ти и 2-ри кавалерийски полк. Участва в сраженията през Първата световна война.Уволнен от армията на 14.12.1920 г. Назначен на служба в Българското консулство в Бреслау (Германия). Умира през 1942 г.

На 17 март 1951 г. с Указ на Президиума на Народното събрание в състава на 10-а изтребителна авиационна дивизия се създава 19-и изтребителен авиационен полк (ИАП) на летище Граф Игнатиево. За командир е назначен ст.лейтенант Симеон Стефанов Симеонов. Полкът е в състав от щаб със служби, командно звено, три изтребителни ескадрили с по три звена. Полкът се осигурява в техническо и материално отношение от интендантска (летищна) дружина, батальон за летищно техническо осигуряване (БЛТО), отделен авиотехнически батальон(ОАТБ), подвижна авиоремонтна работилница (ПАРР). На летището е разположена авиоремонтна база (АРБ) за ремонт на двигатели и самолети. 19-и ИАП е определен за усвояване на новата реактивна авиационна техника. От СССР постъпват на въоръжение реактивните самолети Як-23 и учебните Як-17. Летателният състав, завършил подготовката си в СССР, се завръща в България и е разпределен в 19-и ИАП. На 22 април майор Васил Величков извършва първи полет с реактивен самолет в България. До края на юли 1951 г. на самолет Як-23 са подготвени 36 пилоти. В края на 1951 г. от СССР се завръща групата, подготвена на реактивни самолети със стреловидно крило МиГ-15. В началото на 1952 г. пристигат първите самолети МиГ-15 и УТИ МиГ-15. Последователно полкът преминава на самолети МиГ-15бис, МиГ-17, МиГ-17ПФ. Свръхзвуковите МиГ-19 пристигат в 19-и ИАП и на 12 септември 1957 г. капитан Георги Разсолков изпълнява първи полет в България със скорост, по-голяма от звука.Усвояват се самолетите МиГ-19П, МиГ-19ПМ. На 12 ноември 1963 г.капитан Иван Бедрозов изпълнява първи полет на самолет с триъгълно крило МиГ-21Ф-13. Полкът последователно се превъоръжава с МиГ-21ПМ, МиГ-21ПФМ, МиГ-21М, МиГ-21МФ, МиГ-21бис, МиГ-21У, МиГ-21УС, МиГ-21УМ.

Летателният състав се обучава в курсове за бойна подготовка на изтребителната авиация. Изпълнява задачи и носи непрекъснато бойно дежурство във всички видове метеорологични условия денем и нощем, от пределно малки до стратосферни височини, на дозвукови и свръхзвукови скорости.Полкът е подготвен за участие с целия си състав във всички провеждани учения на Българската армия и силите на Варшавския договор. Организационно 19-и ИАП преминава под командването на: 1-ви корпус ПВО – 1960 г., 10 САК – 1961 г. На 18 август 1994 г. 19-и ИАП се преструктурира в 3-а изтребителна авиобаза(ИБА) в състава на 10-ти САК. В резултат на структурните промени в българските ВВС през 1996 г. 3-та ИАБ преминава в състава на корпус ПВО София (КП к ПВО), а през 2001 г. от разформированата 5-а ИАБ Равнец се пребазират самолетите МиГ-29. От 2006 г. 3-а ИАБ е на подчинение на Щаба на ВВС.

След влизането на България в НАТО през 2004 г. 3-а ИАБ изпълнява задачи в рамките на новата колективна структура за сигурност: мероприятия по интегриране на ВВС в новите структури, охрана на въздушното пространство Air Policing, участие в съвместни учения със силите на НАТО.

На 23.03.1913 г. летецът Джовани Сабели с наблюдател поручик Пеньо Попкръстев от 3-то аеропланно отделение със самолет Блерио-ХІ-2 излитат от летище Урша по маршрут: Урша – Булаир – Галиполи – Лапсаки – Чардак – Булаирска позиция – Урша, за да проверят сведенията за прехвърляне на турски войски от Галиполския полуостров на малоазийския бряг. Събраните данни потвърждават разположението на противника, не се установява товарене или разтоварване на пристанището на Галиполи. В хода на изпълнение на задачата те хвърлят по две бомби над Галиполи и Лапсаки. На отиване и връщане самолетът е обстрелван с артилерия от Булаирската позиция.

На 24 март 1888 г. в Копривщица е роден Гавраил Киров Стоянов – един от първите пилоти на българската авиация. Завършва през 1908 г. Военното училище като част от 28-и випуск с чин подпоручик. Служи в 16-и пехотен ловчански полк. На 19 февруари 1911 г. е повишен в поручик. От 30 юли до 19 октомври 1912 г. се обучава в авиационното училище в Мурмелон, Франция. От 18 май 1915 г. е капитан. В спомените си Радул Милков разказва, че през 1915 г. Гавраил Стоянов заедно с капитан Цвятко Старипавлов получават едномесечен задграничен отпуск и заминават за Русия, като това е причината да не участват в Първата световна война. По-късно Гаврил Стоянов заминава за САЩ, където и остава да живее.

В книгата си „История на авиацията“, т.1, 1923 г., Асен Юрданов Попов разказва, че Гавраил Стоянов пръв облита легендарния самолет на Асен Йорданов – „Поменатия аероплан, пръв изпитан бил от пилота Гаврил Стоянов (Гавроша)...“. В мемоарната си книга „Асен Йорданов и авиацията“ сестрата на Асен Йорданов Милка Маркова цитира негов спомен, който доказва това твърдение: „След едно обстойно оглеждане от главния техник на „Божурище“ преместих го там, за да бъде изпробван. Авиаторът Гавраил Стоянов също одобри всичко, отнасящо се до правилното построяване, и даде съгласието си да бъде пуснат в движение. Той беше първият, който се качи и го изпита, и всичко мина благополучно“.

Според клаузите на Ньойския договор (27.11.1919 г.) на България се разрешава да притежава само гражданска авиация със самолети, развиващи скорост до 180 км/ч. В края на 1919 и началото на 1920 г. за първи път се изпълнява пощенска служба по линията – София – Горна Оряховица – Варна с отклонение Горна Оряховица – Русе. През 1921 г. в района на сегашното летище Горна Оряховица е извършен демонстративен полет и кацане със самолет, управляван от пилота Асен Агов. На 01.04.1922 г. към Министерството на железниците, пощите и телеграфите се образува Отделение за въздухоплаване, разположено на летище Божурище. За негов директор е назначен Асен Йорданов Агов. Основни му задачи са превоз на пощи, стоки и хора. През 1923 г. България става член на Международната въздухоплавателна федерация. На 15.07.1924 г. с Царски указ №40 Отделението за въздухоплаване към Министерството на железниците, пощите и телеграфите се преобразува в Дирекция на въздухоплаването, състояща се от 69 души. От тях 11 са пилоти. За директор е назначен подп. Пеню Д. Попкръстев. На 29.03.1925 г. е отслужена божествена служба и осветена аерогара Горна Оряховица. Директорът на Дирекцията на въздухоплаването подп. Пеню Попкръстев произнася реч. През периода 28.09 – 09.10.1926 г. се осъществяват 11 курса за пренасяне на поща по маршрута Божурище – Горна Оряховица с междинно кацане Варна. През 1931 г. е открито първото приемно здание на аерогара Горна Оряховица. През следващите години аерогара Горна Оряховица функционира като гражданско и военно летище.

  • 29.03.1944 г.
  • 30.03.1944 г.
  • 30.03.1944 г.
  • 30.03.1944 г.

На 29 и 30 март 1944 г. столицата София е подложена на втория комбиниран нощно- дневен удар от англо-американската авиация.Нощният удар е нанесен с 40 – 50 бомбардировача от 21.14 ч. до 21.34 ч. от височина 3000 до 4000 м. Първоначално се пускат осветителни, а след тях около 30 фугасни и запалителни бомби в различни райони. Бомбардирано е и летище Враждебна с 12 фугасни бомби.Убити са 11 души, избухват много пожари. Противодействие указва само противовъздушната артилерия.

На 30 март в 9.45ч. е нанесен дневният удар от около 450 бомбардировача Б-24„Либърейтър“, Б-17„Фортрес“, „Халифакс“ и „Митчел“ .Изтребителното прикритие е от 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг“ . Ударът е нанесен последователно в два ешелона с интервал от 50 мин. от височини 4000 – 6000 м. Българската изтребителна авиация участва в отразяването на удара с 77 изтребителя. От летище Карлово излита 1/6 изтребителен орляк с 28 „Девоатин- 20“, от Враждебна 2/6 изтребителен орляк с 19 Ме-109Г-2 и 6 „Девоатин- 520“, от Божурище 3/6 изтребителен орляк с 20 Ме-109 Г-2/6, от Изтребителната школа 4 Авиа 534„Доган“. Във завързалите се въздушни боеве нашите изтребители свалят 4 тежки бомбардировача Б-17 „Фортрес“, 3 изтребителя П-38 „Лайтнинг“, повреждат и изваждат от строя 6 бомбардировача и 4 изтребителя. Загубите на нашата авиация – загиват поручик Иван Василев Бояджиев, фелдфебел Христо Цанков Коев и фелдфебел. Йордан Николов Кубадинов.

Превъзходството 7:1 в полза на противника позволява над София да бъдат пуснати 3000 фугасни бомби, възникват над 2000 пожара, загиват 139 души, разрушени са 3575сгради, опожарени са Министерският съвет, Народният театър, Светият синод и др. Бомби са пуснати и над Враца, Фердинанд, Лом и др.

Христо Цанков Коев(Гърмидолов) е роден през 1913 г. в с.Шипка. Завършва подофицерската школа за летци-пилоти в Казанлък 1937г.Участва активно в отбраната на въздушното пространство на България през Втората световна война срещу съюзническата англо- американска авиация.Лети в състава на 682 ято от 3/6 изтребителен орляк на самолет Месершмид Ме-109 Г-6. Участва в 6 въздушни боя, извършва 14 бойни полета. На 24 ноември 1943г. сваля бомбардировач Б-24 „Либърейтър“, на 20 декември изтребител П-38 „Лайтнинг“. При най- голямото комбинирано нощно- дневно въздушно нападение на София на 29 и 30 март 1944г. в разразилата се битка с превъзхождащите противникови изтребители фелдфебел Христо Коев е прострелян и загива. Самолетът пада в района на с. Гълъбник, Радомирско. Погребан с почести в родната му Шипка.Посмъртно е произведен в чин поручик.

На 30 март 1944 г. загива Иван Василев Бояджиев – участвал активно в отбраната на страната ни по време на англо-американските бомбардировки.

Той е роден на 23.07.1916 г. в Русе. Завършва Военното на Н.В. училище през 1939 г. с чин подпоручик. Специализира в Полша. През 1939 г. получава назначение в 4-ти армейски орляк , а от 1940 г. е в изтребителния полк. През март 1944 г.е повишен в чин капитан. Бил е инструктор. Летял е на 5 типа самолети.

Иван Бояджиев загива във въздушен бой със самолет „Девоатин“ D 520 над с. Жабокрек, Кочериново.

На този ден през 1944 г. загива Йордан Николов Кубадинов – участвал активно в отбраната на страната ни по време на англо-американските бомбардировки.

Той е роден на 10.08.1919 г. в с. Орландовци (сега квартал на София). През 1939 г. подофицер Йордан Кубадинов завършва 10-и пилотски випуск. От 1940 г. фелдфебел- пилот Йордан Кубадинов е в състава на 672-ро ято на 6-и изтребителен полк, където лети на Avia-534 „Доган“. От лятото на 1942 г. ятото на Йордан Кубадинов е дислоцирано на летище Божурище. Със самолетите „Девоатин“ -520 участва при отбраната на София по време на бомбардировките на 10 януари , 24 януари. На 30 март 1944 г. при завързалия се въздушен бой Йордан Кубадинов е свален и загива. Самолетът пада в района на с. Алино, Софийско..”

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.