ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР


ОКТОМВРИ
  • 03.10.1895 г.
  • 03.10.1886 г.
  • 05.10.1951 г.
  • 15.10.1912 г.
  • 16.10.1912 г.
  • 18.10.1944 г.
  • 19.10.1912 г.
  • 20.10.1915 г.
  • 27.10.1961 г.

На 3 октомври 1895 г. в с. Мозире (Словения) е роден Владимир (Влайко) Александров Тодоров-Балан. Учи в колеж в Истанбул, а след това в гимназия в София. Завършва Военното училище през 1914 г. Произведен e в чин подпоручик. Постъпва в Аеропланното училище в Божурище. Той е един от седемте, завършили първия випуск за пилоти през 1916 г. Участва в Първата световна война (1915-1918) в състава на 1-во аеропланно отделение, придадено към Втора българска армия. Първите разузнавателни полети изпълнява от летище Белица. През юни 1916 г. e изпратен от българското командване на Западния фронт за изучаване бойния опит на германските пилоти в състава на 70-то разузнавателно пруско аеропланно отделение. Изпълнява разузнавателни полети, бомбопускане, участва в провеждане на въздушни боеве в района на крепостта Вердюн. Завърнал се в България, продължава да воюва. На 8 юли 1917 г., заедно с поручик Иван Узунов излитат от летище Левуново със самолети Роланд Д-2 и свалят британския самолет Армстронг „Уитуърт” ФК.8, пилотиран от командира на 17-та британска ескадрила - капитан О’Дуайър. Това е първата победа, постигната от български пилоти от новосъздадената изтребителна авиация в класически въздушен двубой. До края на войната изпълнява общо 29 бойни полета. Награден е с орден „За храброст” и с германския „Железен кръст”.

След войната Владимир Балан заминава за Брауншвайг, Германия, където следва аероинженерство.Завършва образованието си и работи като асистент в политехниката.

През 1932 г. се завръща в България. Започва работа на летище Божурище в ремонтната работилница. За кратко време е инженер и в самолетната фабрика „Български Капрони”. През Втората световна война, като офицер от запаса е мобилизиран и назначен за началник на авиоремонтната работилница на летище Скопие. След 9 септември 1944 г. Владимир Балан изчезва и съдбата му остава неясна.

На 3 октомври 1886 г. в Търговище е роден Никифор Йорданов Богданов – един от първите български пилоти. Завършва школата за подпоручици в Княжево. На 19 февруари 1911 г. е повишен в поручик, на 18 май 1914 г. в чин капитан.

През 1911 г. е проведен конкурсен изпит за подбор на първите български авиатори. Поручик Богданов е одобрен и заминава за Франция, където през 1912 г. се обучава в аеропланната школа на Луи Блерио в Етамп. След приключване на подготовката се завръща в България и участва в Балканската война. На 17 октомври 1912 г. извършва първия си разузнавателен боен полет над турските позиции. До края на войната изпълнява общо осем бойни полета със самолет Блерио ХІ. По време на Втората балканска война през 1913 г. в състава на 3-то аеропланно отделение от летище Серес, провежда два разузнавателни полета. Участва в Първата световна война. На 16 юли 1916 г. е назначен за командир на 2-ро аеропланно отделение базирано на летище Удово на Вардарския фронт. Под негово ръководство, отделението изпълнява полети до Олимп, Островското езеро и цялата фронтова линия от Кожух до Круша планина.

След войната капитан Богданов напуска армията и започва работа в застрахователно дружество. Умира през 1935 г.

На 5 октомври 1951 г. с Указ на Народното събрание и Заповед на министъра на отбраната към 1-ва изтребителна авиодивизия на летище Граф Игнатиево е сформиран 22 изтребителен авиополк, въоръжен с реактивния самолет Як-23. Същата година е пребазиран на летище Толбухин (Добрич). Тук полкът провежда подготовката си до 5 април 1955 г., когато е преместен на летище Безмер, превъоръжен със самолети Миг-15. През 1958 г. постъпват реактивните самолети Миг-17. Летателния състав провежда подготовката си по курсовете на бойна подготовка на изтребителната авиация, денем и нощем, в прости и сложни метеорологични условия. След организационните промени в структурата на ВВС през 1960 г. и създаването на изтребително-бомбардировъчната авиация, полкът сменя профила си, а през 1961 г. преминава в състава на 10 Смесен авиационен корпус. На въоръжение в полка от 1986 г. постъпват щурмовите самолети Су-25К, предназначени за непосредствена поддръжка на бойните действия на сухопътните войски. По този профил подготовката се провежда до 1септември 1993 г., когато полкът се трансформира в Щурмова Авиационна База (ЩАБ). През 2001г. след закриване на 26 разузнавателна авиационна база (раб), разузнавателните самолети Су-22М4 и Су-22 УМ3., са пребазирани в 22 ЩАБ. В базата като учебно-бойни самолети от 2000 г. са използвани самолети Л-29 и Л-39.

Формированието участва във всички учения провеждани в рамките на бившия Варшавски договор, а след демократичните промени и в рамките на НАТО.


Командири на формированието:

1. Майор Тошо Ангелов – 1951 - 1954 г.
2. Майор Кирил Апостолов – 1954 - 1956 г.
3. Майор Ради Радев – 1956 - 1958 г.
4. Подп. Асен Горанов –1958 - 1959 г.
5. Подп. Рашко Рашков – 1959 - 1961 г.
6. Майор Йордан Ненов – 1961 - 1962 г.
7. Полк. Христо Костадинов –1962 - 1965 г.
8. Попк. Стоян Петров – 1965 - 1969 г.
9. Полк. Иван Бедрозов – 1969 - 1973 г.

10. Полк. Милан Христов – 1974 - 1978 г.
11. Полк. Димитьр Калчев –1978 - 1982 г.
12. Подп. Райчо Логинов –1982-1985 г.
13. Подп. Иван Попгеоргиев – 1985 - 1988 г.
14. Подп. Илия Сандев –1988 - 1990 г.
15. Подп. Недко Пашелиев – 1990 - 1995 г.
16. Полк. Тодор Чаушлиев – 1995 - 1999 г.
17. Бриг.генерал Васил Димитров – 1999 -2008 г.
18. Полк.Димитър Данев– 2009 г.

На 15 октомври 1912 г. се 1912 г. се осъществява първото бойно кръщение на българското въздухоплаване. В 9.00 ч. балонът „София -1” с командир капитан Йордан Казанджиев извършва въздушно наблюдение над Одрин.

При издигането на балона на следващия ден капитан Йордан Казанджиев разкрива позициите на турските войски, опитващи се да преминат в настъпление в посока с. Кемал. В резултат на разузнаването, бойците от 34-ти полк, 5-та и 6-та артилерия разбиват турските сили. За отлично изпълнената задача, капитан Йордан Казанджиев е представен за награждаване.

На 16 октомври 1912 г. поручик Радул Милков и наблюдател поручик Продан Таракчиев със самолет Албатрос Ф-II извършват първия боен разузнавателен полет в историята на българската авиация. Машината излита в 9.30 ч.от летище Мустафа паша (Свиленград) в направление Одрин на височина 400-500 м със скорост 70 км/ч.. Поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев наблюдават разположението на турските позиции над гара Караагач и с. Кадънкьой. Над Папазтепе, на височина 800 м, откриват две роти в резерв и други две, които водят бой с българската войска. Полетът продължава 50 мин.

В донесението на инспектора на инженерните войски при ЩДА генерал Симеон Янков до Главното командване с телеграма № 474/16.10.1912 г. е написано: „Днес 16 октомври, към 11часа преди пладне, се направи едно летение с аероплан към Одрин в продължение на 50 минути. Събраните сведения се съобщиха в щаба на командващия 2-ра армия...“. Записаното в дневника за военните действия на 2-ра армия за 16 октомври „...при днешното летене на аеропланите открити били 18 групи от около по 1 табор пехота зад Кадънкьой, които произвеждаха днес вилазката...“.

До края на Първата балканска война са изпълнени 70 бойни полета от 10 пилоти българи и чужденци с 29 самолета. С разпореждане на Министерския съвет от 1963 г. 16 октомври е обявен за празник на Българската авиация и Военновъздушните сили.

През 1942 г. Министерството на войната и Щабът на войската планират създаването на парашутна рота към Въздушни войски. Извършва се подбор на военнослужещи от всички поделения на българската армия. Подготовката се провежда в Парашутното училище в гр.Брауншвайнг, Германия в периода 29.12.1942 г.- 26.03.1943 г. За там заминават две групи военнослужещи – първата с командир капитан Любомир Ноев Ноев в състав от 144 души, и втората с командир капитан Георги Велинов Алайков в състав от 146 души. Скоковете се извършват от самолети Юнкерс-82 и Хайнкел-111 с немски парашути РС-20. Подготовката се смята за завършена при изпълнение на шест скока. След приключване на обучението, двете групи се завръщат в България. С поверително Писмо І-УО № 2019 на Началника на въздушните на Н.В. войски генерал- майор Димитър Айрянов е сформирана парашутната дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в армията.За първи командир е назначен капитан Любомир Ноев. Окомплектована с най- одерното за времето си въоръжение, дружината се превръща в елитна част на българската войска.

Във втората фаза на Втората световна война, дружината е включена в състава на 1-ва армия с командир генерал Владимир Стойчев. В първия период на войната участва в сраженията срещу немските войски при Стражин, Страцин,Старо Нагоричино, Куманово в Югославия. Най- много жертви дружината дава на 18 октомври 1944 г. в боевете при Стражин –35парашутисти. Във втория период на войната в Унгария загиват още двама души, в това число и командирът на дружината майор Ноев. От 470 човека в боевете намират смъртта си 59 парашутисти, ранени са151. Загиналите са погребани на родна земя в Централните софийски гробища в новосъздадената Алея на парашутиста. През 1963г. е взето решение датата 18 октомври да бъде обявена за празник на военните парашутисти.

На 19 октомври 1912 г. загива поручик Христо Топракчиев. При полета си със самолет Блерио ХІ над турските позиции на 17 октомври 1912 г., Христо Топракчиев се завръща със 11 пробойни от куршуми. На следващия ден той извършва ремонт за отстраняване на повредите по самолета и управлението му. На 19 октомври предстои да бъде проведен контролен полет след ремонта. Самолетът е изведен на пистата, проверен и подготвен за излитане. След като се отделя от земята, на височина около 20 метра се срива, рязко се наклонява и се забива в земята. Машината изгаря, а пилотът загива.В дневника на аеропланното отделение е записано: „...изпитване на аеропланите над аеродрума. Смъртно падане на поручик Топракчиев“. Признателното българско население от новоосвободения град Мустафапаша /Свиленград/ изпраща с почести капитан Христо Топракчиев, посмъртно произведен в по-горен чин.

На 20 октомври 1915 г. в Божурище се създава първото Аеропланно училище в България. За негов временен началник е назначен капитан Продан Таракчиев, а от 22 ноември капитан Симеон Петров. По това време са доставени шест от поръчаните 12 разузнавателни самолета ЛВГ.С-ІІ. Взето е решение обучението на българските пилоти да бъде извършено в Аеропланното училище. Първата група се състои от 7 пилоти и 9 наблюдатели, обучавани от немския летец Франке. Усвояването на самолетите е извършено за по-малко от месец.

С указ № 480/27.10.1961 г. на Президиума на Народното събрание на Република България е връчено бойното знаме на 44 вертолетен авиополк (ВАП), основан с разпореждане № 00267/30.09.1961 г. на началник ГЩ. За командир е назначен летецът- пилот майор Милан Асенов Миланов.

Полкът е базиран на летище Пловдив. Подготовката на 44 ВАП започва с 3 вертолета Ми-4 и 4 Ми-1, които достигат през 1963 г. до 37 броя Ми-4 и 12 броя Ми-1. Съвременните вертолети 8 броя Ми-8 и 14 Ми-2 постъпват в периода 1970 – 1978 г. През 1985 г. на въоръжение влизат 19 броя Ми-17 и Ми-17П. Доставката на бойните вертолети Ми-24Д и Ми-24В през 1978 г. повишават бойните възможности на полка. Пребазирането на 44ВАП на летище Крумово се извършва през1980 г. Със създаването на 13 вертолетен полк бойни вертолети (впбв) през 1983 г., бойните вертолети се пребазират на летище Стара Загора. Летателният, инженерно-техническият и осигуряващ състав изпълняват задачи за транспортиране на войски, бойна техника, включително на външен товар, десантиране, специални задачи. Извършват аварийно-спасителни работи, авиомедицинска евакуация, спасително-издирвателни операции над суша и море, в интерес на армията и гражданските структури, гасене на пожари на територията на страната и извън нея, както и операции по ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи. Летателният състав се подготвя за изпълнение на задачи във всички метеорологични условия денем и нощем, над суша и море.

През 1994 г. след промяната в структурите на армията, 44 ВАП се реорганизира в 24 вертолетна авиобаза(ВАБ). През лятото на 1999 г. шест летци и група от инженерно-техническия състав от авиобазата преминават успешно курс за приучване на вертолет Бел-206 във Форт Уърт, Тексас, САЩ. Първите американски вертолети 6 Бел-206 и 1 Бел-430 пристигат в България през 1999 г. От 2000 г. бойните вертолети от Ст. Загора се завръщат в състава на 24 вертолетна авиобаза. В периода 2006-2007 г. Двадесет и четири летци и група от инженерно-техническия състав от авиобазата преминават успешно курс за приучване на вертолет Кугър (COUGAR AS 532 AL) в Маринян, Франция. Първите вертолети френско производство пристигат през 2006 г.

44ВАП и наследника му 24АБ участват в най- мащабните учения на Варшавския договор, в съвместни мисии в страната и чужбина след членството на България в структурите на НАТО.

В авиобазата се поддържа постоянно бойно дежурство за Аварийно спасително осигуряване (АСО) с готовност за излитане в рамките на 30 минути.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.