ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР


АВГУСТ
  • 01.08.1943 г.
  • 02.08.1887 г.
  • 05.08.1917 г.
  • 10.08.1915 г.
  • 13.08.1912 г.
  • 14.08.1905 г.
  • 19.08.1892 г.

На 1 август 1943 г. се провежда първият масиран удар на американската авиация при провеждане на операцията „Приливна вълна“ със задача нанасяне на удари по нефтените рафинерии в района на Плоещ – Румъния.

От състава на 9-а въздушна армия, базирана на летищния възел Бенгази в Либия, излитат 179 тежки бомбардировача B-24Д „Либерейтър“. Маршрут на полета е Бенгази – остров Корфу – Преспанското езеро – Скопие – Крайова – Плоещ на височина 4000 м.

В 12.30 ч. навлизат в българското въздушно пространство, западно от линията Сливница – Арчар. За отразяване на предполагаем удар по столицата София от 1/6 орляк във Враждебна и Божурище излитат 10 Aвиа Б -534 „Доган“, от 3/6 орляк на летище Карлово 10 Месершмит-109Г-2. Късният сигнал на излитане не позволява на пилотите да настигнат и атакуват либърейтърите.

Ударът по Плоещ е нанесен от 1400 м до 15.00 ч. В резултат от въздушните боеве с немските и румънските летци и силната противовъздушна отбрана американската авиация губи 54 тежки бомбардировача, различни повреди получават 58.

За действие по завръщащите се бомбардировачи в 15.00 ч. от Враждебна и Божурище излитат 11самолета Aвиа Б-534 „Доган“ и 4 Месершмит-109Г-2. Летците от ятото във Враждебна водят въздушен бой с противника от Враца до Кюстендил, но със слабото си въоръжение не успяват да свалят противников самолет.

Четворката Месершмит-109Г-2 на поручик Стоян Стоянов води въздушни боеве в района от връх Ком до Цариброд. Поручик Стоян Стоянов с фронтална атака постига първата си победа и сваля един тежък бомбардировач B-24Д „Либерейтър“ и един поврежда. Поручик Христо Кръстев и подпоручик Петър Бочев свалят по един бомбардировач, а подпоручик Иван Бонев сваля един и поврежда още един тежък бомбардировач.

Така завършва първият боен ден на българската изтребителна авиация във Втората световна война.

На 2 август 1887 г. е роден Димитър Георгиев Сакеларов. Завършва Военната гимназия и Военното училище. Обучава се в Сапьорното въздухоплавателно училище във Франция, а по-късно и в Школата на Луи Блерио за авиатор. Преди началото на Първата балканска война през 1912 г. получава бревет за пилот на моноплан. По време на войната лети като наблюдател с пилотите Ернст Бюри – швейцарец, и Пьотр Евсюков – руснак. При формирането на 2-ро аеропланно отделение поема командването му .

След войната служи в Аеропланното отделение. През юли 1916 г. е назначен за началник на аеропланна команда в Ксанти, а малко по-късно е началник на аеропланното депо. До 1944 г. работи в мина, търгува с калай, след това в различни области на техниката. Умира на 8 октомври 1953 г.

На 5 август 1917 г. в Пирдоп е роден Георги Димитров Кацаров. През 1936 г. завършва средното си образование в Първа мъжка гимназия в София. Учи две години в правния факултет на Софийския университет. През 1938 г. постъпва във Военното на Негово Величество училище и през 1939 г. взема успешно първи пилотски изпит на самолет Фоке-Вулф-44 „ Врабче“. Същата година е изпратен на специализация в Германия, където преминава курс на обучение във висш пилотаж и инструментално летене.

На 16 юли 1941 г. е произведен в чин подпоручик. Лети на самолетите Юнкерс-52 на летище Телиш и на Дорниер-17 в 5-и бомбардировъчен полк на летище Пловдив. Командир на учебно ято в полка.

На 30 декември 1943 г. е назначен в 73-то ято за далечно разузнаване на летище Божурище. По-късно ятото е дислоцирано на летище Пловдив. След 9 септември 1944 г. служи на летище Враждебна.През първата фаза на Втората световна война участва активно в разузнавателни полети до Солун, Серес и Микре – Гърция, а в Македония – до Битоля, Прилеп, Скопие, Прищина и др.

Награден с ордени за „За храброст“ – IV степен 2-ри клас и IV степен 1-ви клас.

Летец- изпитател в ремонтната работилница на летище Пловдив. През пролетта на 1945 г. провежда курс на бомбардировачите Пе-2. На 30 юни 1948 г. е съкратен от Въздушни войски.

След края на Балканските войни Асен Христов Йорданов, финансово подпомогнат от баща си и с помощта на самолетния специалист Григор Найденов, започва конструирането и строителството на собствен самолет.

Самолетът е двуместен, едномоторен двуплощник с теглещо витло, изцяло дървена конструкция. Горното крило е закрепено към долното с вертикални дървени стойки с кабелно опъване. Хоризонталните плоскости са тип „патица”. Колесникът е със сдвоени колела. Апаратът е построен за една година.

Първите летателни изпитания се извършват от поручик Гаврил Стоянов, който по чудо остава жив.

На 10 август 1915 г. за изпитанията на самолета пристига първият наш боен летец капитан Радул Милков. На разстояние 80 м самолетът се отлепя от земята, като се държи стабилно, но още при първия завой, на около 50 м височина, машината, наклонена наляво, се отправя към земята. Благодарение на самообладанието си Р.Милков успява да изведе самолета от критичното състояние и се приземява благополучно. Нарежда да се пристегнат надлъжниците на тялото към горното и долното крило. При повторния полет, той остава доволен.След това капитан Радул Милков лети пред специална комисия на Министерството на войната. Съставеният протокол гласи:

„Апаратът е надежден. Грешки в изчисленията няма. Изобретението да се признае, а Асен Йорданов за негов изобретател. 10 август да се смята за начало на българското самолетостроене”.
Основни тактико-технически данни:
- максимална скорост на полета – 85 км/час
- максимална височина на полета – 1200 м
- разпереност на горното крило – 14 м
- разпереност на долното крило – 14 м
- дължина – 8,5 м
- двигател – 1 блоков двигател с водно охлаждане „Аргус“
- мощност – 100 к.с.
- екипаж – двама пилоти

На 13 август 1912 г. поручик Симеон Петров извършва със самолет „Блерио“- XXI първия в историята на родната авиация полет на български летец в страната.

Групата български пилоти Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов, обучаващи се в школата на Луи Блерио в Етамп, Франция, завършват подготовката си на 25 юли 1912 г. Симеон Петров получава бревет № 68 на Аероклуба на Франция и международен бревет № 949 от 25 юли 1912 г. на FAI. Следващите номера 950 и 951 са на българските пилоти Христо Топракчиев и Никифор Богданов.

След обстойния преглед на аеромеханика Иван Платников е закупен аероплан „Блерио“- ХХІ от Франция. Разглобен, разпределен на части и натоварен на вагон, самолетът пристига на 7 август 1912 г. на Софийската гара. Предстояло да се извърши първият полет с аероплан в България, пилотиран от български летец.

Началникът на инженерни войски генерал Янков определя датата на първия полет – 13 август, и пилотът, който ще го извърши – поручик Симеон Петров. Място – летището в квартал Лагера, намиращо се до Софийската гара.

На 13 август в 6.30 ч. след обяд аеропланът Блерио ХХІ с мощен рев пред хилядното множество се отделя от земята и се отправя във висините. Полетът продължава 10 минути и в 6.40 ч. привечер аеропланът се приземява на меката трева. Зрителите бурно акламират българския авиатор.

На 14 август 1905 г. e роден Добри Бочев Доневски в с. Чифлик, Троянско. Завършва гимназия в Плевен. През 1926 г. постъпва в Авиационното училище на летище Божурище и през август 1927 г. взема успешно първи пилотски изпит. Присвоено му е званието “Пилот-авиатор на туристически самолет“. През 1928 г. е приет в авиаторския взвод на Военното училище. През 1931г. е произведен в чин подпоручик, летец- пилот. Служи като взводен командир на летище Казанлък.

През 1935 г. се обучава в инструкторски курс по безмоторно летене в Германия. Той е един от основателите на безмоторното летене в България.

През 1936 г. завършва Изтребителната школа „Имелман“, Германия, и лети на изтребител Хайнкел Хе-51. Назначен е за инструктор във Въздушното училище в Казанлък. През 1940 г. поручик Доневски е повишен в звание капитан.

Със заповед № 94/16.VII.1940 г. е назначен за командир на 672-ро изтребително ято към 6-и изтребителен полк в Карлово, а от февруари 1941 г. е командир на 2/6 орляк.

През март 1942 г. към 6-и изтребителен полк се създава Изтребителна школа. За неин командир е назначен капитан Добри Доневски. Школата разполага с 50 самолета от 9 типа, сред които и Месершмит-109Е. През 1942 г. Изтребителната школа се пребазира на летище Долна Митрополия, Плевенско.

След 9 септември 1944 г. Добри Доневски участва в първата фаза на Втората световна война.

През 1945 г. е произведен в звание подполковник и служи в Щаба на Въздушни войски. На 1 януари 1948 г. е уволнен като „царски“ офицер.

В своята летателна дейност Добри Доневски лети на 35 моторни и 9 типа безмоторни самолета. Служи във ВВ и ВВС от 1927 до 1948 г.

На 1 юли 1948 г. е назначен за преподавател по тактика във Военна академия „Г.С. Раковски“, където преподава до1953 г. Прехвърля се като преподавател в Държавната политехника(МЕИ), повишен е в звание полковник от запаса и работи до 1956 г. От 1968 до 1975 г. е началник- щаб на Плевенския авиоотряд на селскостопанската авиация. Умира на 17 октомври 2004 г. на 99 г.

На 19 август 1892 г. пред гостите на Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив френският въздухоплавател Йожен Годар извършва демонстративни полети със своя сферичен балон „ Ла франс“. Заедно с него в гондолата на балона за първи път се издига и българин, д-р Никола Генадиев, редактор на вестник „Балканска зора“. Балонът набира височина и под овациите на многохилядното множество отлита на запад. Към 10.30 ч. се приземява на 12 км от Пловдив в с. Радиново. От 19 август до 29 октомври французинът извършва 22 полета. Сред първите „балонисти“ са поручик Константин Кънчев, подпоручик Васил Златаров и други известни граждани.

  • 19.08.1920 г.
  • 21.08.1905 г.
  • 23.08.1881 г.
  • 29.08.1902 г.

На 19 август 1920 г. е роден Атанас Атанасов Кръстев във Виноградец, Пазарджишко. През 1943 г. завършва Подофицерската пилотска школа в Казанлък. През септември 1943 г. е изпратен в Изтребителната школа в с. Долна Митрополия . След завършването и е приведен на военна служба в 6-и изтребителен полк, Карлово, с командир полковник Васил Вълков и зачислен към 2/6 изтребителен орляк с командир капитан Николай Бошнаков.

От края на февруари 1944 г. подофицер Атанас Кръстев започва да изпълнява бойни задачи с френските изтребители Девоатин-520 и германските Месершмит-109 Г. На 17.04.1944 г. в 12.00 ч. от летище Враждебна излитат 18 самолета от 2/6 изтребителен орляк , водени от капитан Николай Бошнаков. Сред излетелите с два Девоатина са подпоручик Веселин Рачев и подофицер Атанас Кръстев, които са свалени и загиват във въздушен бой с противниковите изтребители П-51 „Мустанг“. Самолетът на подофицер Атанас Кръстев пада при с. Лесново , община Елин Пелин, Софийска област.

На 21 август 1905 г. в Сухиндол, Търновско, е роден Петко Недялков Попганчев. Завършва Аеропланното училище през 1925 и Военното училище през 1928 г. През 1939 г. се дипломира като аероинженер в Германия. Летец изпитател в ДАР – Божурище. От 1943 г. капитан инж. Петко Попганчев е началник на ДСФ – Ловеч. На 10 юни 1948 г. полк. Петко Попганчев провежда първия изпитателен полет на учебно-тренировъчния самолет Лаз-7. Бил е заместник- началник по летателната част във Въздушното училище в Долна Митрополия, старши преподавател по аеродинамика във Военнотехническата академия.

В професионалната си кариера установява редица авиационни рекорди. През 1933 г. извършва 127 свързани лупинга със самолет ДАР-1А при полет от Карлово до Казанлък. Със самолет Фоке-Вулф-44 извършва гръбен полет в продължение на 33 минути, а с Aвиа Б-122 прави 135 свързани лупинга. На 24 май 1932 г. с ДАР-1А прелита под Стамболовия мост над р. Янтра във Велико Търново. През 1959 г. Петко Попганчев става първият републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет. От 1964 г. е носител на званието „Заслужил майстор на спорта по моторно летене“. През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт му е присвоен диплом „Пол Тисандие“ – най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване.

Умира на 8 март 1983 г.

На 23 август 1881 г. в с. Ичера, Котленско, е роден Иван Славов Гевренов. Създател на първия български вертолетен летателен апарат и основател на първото авиационно списание у нас.

Завършва гимназия в Сливен. През 1905 г. заминава за Лиеж, Белгия, където следва машинно инженерство. През 1907 г. създава своя „хеликоплан”, който съчетава двата принципа на летенето – на аероплана и на хеликоптера. Обучава се в Школата за авиационни пилоти в Брюксел и преминава летателни курсове в Париж. През есента на 1910 г. строи в София модел на своя вертолетен апарат, наречен „Чучулига“. Той има две подемни витла и маса от 38 кг. Слабият електрически двигател не успява да издигне машината с пилот. През есента на 1911 г. Гевренов се установява във Варна и започва да издава първото българско авиационно списание „Към небето“. Същата година пристъпва към реализирането на усъвършенстван модел на хеликоплана. Той вече е снабден с два електродвигателя, всеки по 37 кW и едно хоризонтално витло с общо тегло 840 кг. Твърде тежък, апаратът не успява да полети, а поради липса на средства българският изобретател преустановява опитите си.

Иван Гевренов взема участие в Балканските и в Първата световна война като аеромеханик. Умира на 5 август 1966 г.

На 29 август 1902 г. в село Синьо бърдо, Врачанско, е роден Васил Маринов Бенчев. През 1925 г. завършва летателната си подготовка на летище Божурище с първи пилотски изпит и трети следвоенен авиаторски курс. През 1930 г. постъпва във Военното на Негово Величество училище , което завършва успешно и получава първото си офицерско звание – подпоручик от 51 випуск. Добрата му летателна подготовка е причина да бъде назначен за летец-изпитател в ДАР – Божурище.

На 6 юли 1938 г. при облитане на самолет ПЗЛ-43 „Чайка“ възниква пожар в областта на двигателя. Бенчев не успява да приземи самолета, катастрофира и загива близо до с. Божурище.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.