ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР


АВГУСТ
  • 01.08.1943 г.
  • 02.08.1887 г.
  • 05.08.1917 г.
  • 13.08.1912 г.
  • 14.08.1905 г.
  • 19.08.1892 г.

На 1 август 1943 г. се провежда първият масиран удар на американската авиация при провеждане на операцията „Приливна вълна“ със задача нанасяне на удари по нефтените рафинерии в района на Плоещ – Румъния.

От състава на 9-а въздушна армия, базирана на летищния възел Бенгази в Либия, излитат 179 тежки бомбардировача B-24Д „Либерейтър“. Маршрут на полета е Бенгази – остров Корфу – Преспанското езеро – Скопие – Крайова – Плоещ на височина 4000 м.

В 12.30 ч. навлизат в българското въздушно пространство, западно от линията Сливница – Арчар. За отразяване на предполагаем удар по столицата София от 1/6 орляк във Враждебна и Божурище излитат 10 Aвиа Б -534 „Доган“, от 3/6 орляк на летище Карлово 10 Месершмит-109Г-2. Късният сигнал на излитане не позволява на пилотите да настигнат и атакуват либърейтърите.

Ударът по Плоещ е нанесен от 1400 м до 15.00 ч. В резултат от въздушните боеве с немските и румънските летци и силната противовъздушна отбрана американската авиация губи 54 тежки бомбардировача, различни повреди получават 58.

За действие по завръщащите се бомбардировачи в 15.00 ч. от Враждебна и Божурище излитат 11самолета Aвиа Б-534 „Доган“ и 4 Месершмит-109Г-2. Летците от ятото във Враждебна водят въздушен бой с противника от Враца до Кюстендил, но със слабото си въоръжение не успяват да свалят противников самолет.

Четворката Месершмит-109Г-2 на поручик Стоян Стоянов води въздушни боеве в района от връх Ком до Цариброд. Поручик Стоян Стоянов с фронтална атака постига първата си победа и сваля един тежък бомбардировач B-24Д „Либерейтър“ и един поврежда. Поручик Христо Кръстев и подпоручик Петър Бочев свалят по един бомбардировач, а подпоручик Иван Бонев сваля един и поврежда още един тежък бомбардировач.

Така завършва първият боен ден на българската изтребителна авиация във Втората световна война.

На 2 август 1887 г. е роден Димитър Георгиев Сакеларов. Завършва Военната гимназия и Военното училище. Обучава се в Сапьорното въздухоплавателно училище във Франция, а по-късно и в Школата на Луи Блерио за авиатор. Преди началото на Първата балканска война през 1912 г. получава бревет за пилот на моноплан. По време на войната лети като наблюдател с пилотите Ернст Бюри – швейцарец, и Пьотр Евсюков – руснак. При формирането на 2-ро аеропланно отделение поема командването му .

След войната служи в Аеропланното отделение. През юли 1916 г. е назначен за началник на аеропланна команда в Ксанти, а малко по-късно е началник на аеропланното депо. До 1944 г. работи в мина, търгува с калай, след това в различни области на техниката. Умира на 8 октомври 1953 г.

На 5 август 1917 г. в Пирдоп е роден Георги Димитров Кацаров. През 1936 г. завършва средното си образование в Първа мъжка гимназия в София. Учи две години в правния факултет на Софийския университет. През 1938 г. постъпва във Военното на Негово Величество училище и през 1939 г. взема успешно първи пилотски изпит на самолет Фоке-Вулф-44 „ Врабче“. Същата година е изпратен на специализация в Германия, където преминава курс на обучение във висш пилотаж и инструментално летене.

На 16 юли 1941 г. е произведен в чин подпоручик. Лети на самолетите Юнкерс-52 на летище Телиш и на Дорниер-17 в 5-и бомбардировъчен полк на летище Пловдив. Командир на учебно ято в полка.

На 30 декември 1943 г. е назначен в 73-то ято за далечно разузнаване на летище Божурище. По-късно ятото е дислоцирано на летище Пловдив. След 9 септември 1944 г. служи на летище Враждебна.През първата фаза на Втората световна война участва активно в разузнавателни полети до Солун, Серес и Микре – Гърция, а в Македония – до Битоля, Прилеп, Скопие, Прищина и др.

Награден с ордени за „За храброст“ – IV степен 2-ри клас и IV степен 1-ви клас.

Летец- изпитател в ремонтната работилница на летище Пловдив. През пролетта на 1945 г. провежда курс на бомбардировачите Пе-2. На 30 юни 1948 г. е съкратен от Въздушни войски.

На 13 август 1912 г. поручик Симеон Петров извършва със самолет „Блерио“- XXI първия в историята на родната авиация полет на български летец в страната.

Групата български пилоти Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов, обучаващи се в школата на Луи Блерио в Етамп, Франция, завършват подготовката си на 25 юли 1912 г. Симеон Петров получава бревет № 68 на Аероклуба на Франция и международен бревет № 949 от 25 юли 1912 г. на FAI. Следващите номера 950 и 951 са на българските пилоти Христо Топракчиев и Никифор Богданов.

След обстойния преглед на аеромеханика Иван Платников е закупен аероплан „Блерио“- ХХІ от Франция. Разглобен, разпределен на части и натоварен на вагон, самолетът пристига на 7 август 1912 г. на Софийската гара. Предстояло да се извърши първият полет с аероплан в България, пилотиран от български летец.

Началникът на инженерни войски генерал Янков определя датата на първия полет – 13 август, и пилотът, който ще го извърши – поручик Симеон Петров. Място – летището в квартал Лагера, намиращо се до Софийската гара.

На 13 август в 6.30 ч. след обяд аеропланът Блерио ХХІ с мощен рев пред хилядното множество се отделя от земята и се отправя във висините. Полетът продължава 10 минути и в 6.40 ч. привечер аеропланът се приземява на меката трева. Зрителите бурно акламират българския авиатор.

На 14 август 1905 г. e роден Добри Бочев Доневски в с. Чифлик, Троянско. Завършва гимназия в Плевен. През 1926 г. постъпва в Авиационното училище на летище Божурище и през август 1927 г. взема успешно първи пилотски изпит. Присвоено му е званието “Пилот-авиатор на туристически самолет“. През 1928 г. е приет в авиаторския взвод на Военното училище. През 1931г. е произведен в чин подпоручик, летец- пилот. Служи като взводен командир на летище Казанлък.

През 1935 г. се обучава в инструкторски курс по безмоторно летене в Германия. Той е един от основателите на безмоторното летене в България.

През 1936 г. завършва Изтребителната школа „Имелман“, Германия, и лети на изтребител Хайнкел Хе-51. Назначен е за инструктор във Въздушното училище в Казанлък. През 1940 г. поручик Доневски е повишен в звание капитан.

Със заповед № 94/16.VII.1940 г. е назначен за командир на 672-ро изтребително ято към 6-и изтребителен полк в Карлово, а от февруари 1941 г. е командир на 2/6 орляк.

През март 1942 г. към 6-и изтребителен полк се създава Изтребителна школа. За неин командир е назначен капитан Добри Доневски. Школата разполага с 50 самолета от 9 типа, сред които и Месершмит-109Е. През 1942 г. Изтребителната школа се пребазира на летище Долна Митрополия, Плевенско.

След 9 септември 1944 г. Добри Доневски участва в първата фаза на Втората световна война.

През 1945 г. е произведен в звание подполковник и служи в Щаба на Въздушни войски. На 1 януари 1948 г. е уволнен като „царски“ офицер.

В своята летателна дейност Добри Доневски лети на 35 моторни и 9 типа безмоторни самолета. Служи във ВВ и ВВС от 1927 до 1948 г.

На 1 юли 1948 г. е назначен за преподавател по тактика във Военна академия „Г.С. Раковски“, където преподава до1953 г. Прехвърля се като преподавател в Държавната политехника(МЕИ), повишен е в звание полковник от запаса и работи до 1956 г. От 1968 до 1975 г. е началник- щаб на Плевенския авиоотряд на селскостопанската авиация. Умира на 17 октомври 2004 г. на 99 г.

На 19 август 1892 г. пред гостите на Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив френският въздухоплавател Йожен Годар извършва демонстративни полети със своя сферичен балон „ Ла франс“. Заедно с него в гондолата на балона за първи път се издига и българин, д-р Никола Генадиев, редактор на вестник „Балканска зора“. Балонът набира височина и под овациите на многохилядното множество отлита на запад. Към 10.30 ч. се приземява на 12 км от Пловдив в с. Радиново. От 19 август до 29 октомври французинът извършва 22 полета. Сред първите „балонисти“ са поручик Константин Кънчев, подпоручик Васил Златаров и други известни граждани.

  • 19.08.1920 г.
  • 21.08.1905 г.
  • 23.08.1881 г.
  • 26.08.1944 г.
  • 29.08.1902 г.

На 19 август 1920 г. е роден Атанас Атанасов Кръстев във Виноградец, Пазарджишко. През 1943 г. завършва Подофицерската пилотска школа в Казанлък. През септември 1943 г. е изпратен в Изтребителната школа в с. Долна Митрополия . След завършването и е приведен на военна служба в 6-и изтребителен полк, Карлово, с командир полковник Васил Вълков и зачислен към 2/6 изтребителен орляк с командир капитан Николай Бошнаков.

От края на февруари 1944 г. подофицер Атанас Кръстев започва да изпълнява бойни задачи с френските изтребители Девоатин-520 и германските Месершмит-109 Г. На 17.04.1944 г. в 12.00 ч. от летище Враждебна излитат 18 самолета от 2/6 изтребителен орляк , водени от капитан Николай Бошнаков. Сред излетелите с два Девоатина са подпоручик Веселин Рачев и подофицер Атанас Кръстев, които са свалени и загиват във въздушен бой с противниковите изтребители П-51 „Мустанг“. Самолетът на подофицер Атанас Кръстев пада при с. Лесново , община Елин Пелин, Софийска област.

На 21 август 1905 г. в Сухиндол, Търновско, е роден Петко Недялков Попганчев. Завършва Аеропланното училище през 1925 и Военното училище през 1928 г. През 1939 г. се дипломира като аероинженер в Германия. Летец изпитател в ДАР – Божурище. От 1943 г. капитан инж. Петко Попганчев е началник на ДСФ – Ловеч. На 10 юни 1948 г. полк. Петко Попганчев провежда първия изпитателен полет на учебно-тренировъчния самолет Лаз-7. Бил е заместник- началник по летателната част във Въздушното училище в Долна Митрополия, старши преподавател по аеродинамика във Военнотехническата академия.

В професионалната си кариера установява редица авиационни рекорди. През 1933 г. извършва 127 свързани лупинга със самолет ДАР-1А при полет от Карлово до Казанлък. Със самолет Фоке-Вулф-44 извършва гръбен полет в продължение на 33 минути, а с Aвиа Б-122 прави 135 свързани лупинга. На 24 май 1932 г. с ДАР-1А прелита под Стамболовия мост над р. Янтра във Велико Търново. През 1959 г. Петко Попганчев става първият републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет. От 1964 г. е носител на званието „Заслужил майстор на спорта по моторно летене“. През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт му е присвоен диплом „Пол Тисандие“ – най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване.

Умира на 8 март 1983 г.

На 23 август 1881 г. в с. Ичера, Котленско, е роден Иван Славов Гевренов. Създател на първия български вертолетен летателен апарат и основател на първото авиационно списание у нас.

Завършва гимназия в Сливен. През 1905 г. заминава за Лиеж, Белгия, където следва машинно инженерство. През 1907 г. създава своя „хеликоплан”, който съчетава двата принципа на летенето – на аероплана и на хеликоптера. Обучава се в Школата за авиационни пилоти в Брюксел и преминава летателни курсове в Париж. През есента на 1910 г. строи в София модел на своя вертолетен апарат, наречен „Чучулига“. Той има две подемни витла и маса от 38 кг. Слабият електрически двигател не успява да издигне машината с пилот. През есента на 1911 г. Гевренов се установява във Варна и започва да издава първото българско авиационно списание „Към небето“. Същата година пристъпва към реализирането на усъвършенстван модел на хеликоплана. Той вече е снабден с два електродвигателя, всеки по 37 кW и едно хоризонтално витло с общо тегло 840 кг. Твърде тежък, апаратът не успява да полети, а поради липса на средства българският изобретател преустановява опитите си.

Иван Гевренов взема участие в Балканските и в Първата световна война като аеромеханик. Умира на 5 август 1966 г.

Последното въздушно противоборство над Царство България срещу съюзниците по времето на Втората световна война се осъществява на 26 август 1944 г. Това е и последният удар на англо-американската авиация по Румъния. В нея участват над 250 бомбардировача Б-24 и Б-17, прикривани от изтребителите П-38 и П-51. Два американски самолета са свалени при завръщането си от българската авиация. 3/6 орляк участва в битката с 16 Ме-109G-6. Отличават се поручик Стоян Стоянов, подпоручици Димитър Сотиров, Георги Георгиев и подофицер Кирил Стоянов. Общата равносметка от действията на Съюзниците над страната се изразява в 1828 загинали, 2372 ранени и щети за 24 милиарда лева. Българската авиация е извършила 723 излитания за противодействие, свалени са 17 бомбардировача и 2 изтребителя, което е само 0,1 % от прелетелите над 13000 вражески самолети.

На 29 август 1902 г. в село Синьо бърдо, Врачанско, е роден Васил Маринов Бенчев. През 1925 г. завършва летателната си подготовка на летище Божурище с първи пилотски изпит и трети следвоенен авиаторски курс. През 1930 г. постъпва във Военното на Негово Величество училище , което завършва успешно и получава първото си офицерско звание – подпоручик от 51 випуск. Добрата му летателна подготовка е причина да бъде назначен за летец-изпитател в ДАР – Божурище.

На 6 юли 1938 г. при облитане на самолет ПЗЛ-24 „Ястреб“ възниква пожар в областта на двигателя. Бенчев не успява да приземи самолета, катастрофира и загива близо до с. Божурище.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.