ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР


ДЕКЕМВРИ
  • 01.12.1951 г.
  • 09.12.1887 г.
  • 10.12.1943 г.
  • 14.12.1927 г.
  • 20.12.1943 г.
  • 20.12.1943 г.
  • 23.12.1899 г.
  • 26.12.1926г.

На 1 декември 1951 г. в Омуртаг е роден Александър Панайотов Александров. Постъпва във ВНВУ „ Г. Бенковски“ през 1969 г., специалност летец-пилот. През 1974 г. получава назначение в 22-ри изтребително-бомбардировъчен полк, Безмер. Присвоява класна квалификация „ Летец-пилот ІII клас“. Старши лейтенант Александър Александров е сред кандидатите за първи български космонавт и заедно с майор Георги Иванов преминава подготовка в Центъра за космонавти „Юрий Гагарин“ в СССР. Включен е като дубльор в първия съветско-български екипаж през 1979 г.

През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания в СССР. След завръщането си в България е заместник-директор на Централната лаборатория за космически изследвания при БАН.

През 1987 г. майор Александров става член на екипажа на подготвящия се втори съветско-български полет. На 7 юни 1988 г. той излита на борда на космическия кораб „Союз ТМ5“ като космонавт-изследовател. Работи по програма „Шипка“ на орбиталната станция „Мир“ до 17 юни. Завръща се на Земята с космическия кораб Союз ТМ4“. След полета продължава работата си в Института за космически изследвания към БАН. Доктор на техническите науки, летец-пилот I клас, летец-космонавт на България, заслужил летец, военно звание генерал- майор.

На 9 декември 1887 г. във Велико Търново е роден Иван Андреев Михайлов – командир на българската авиация в периода 1931 – 1935 г.

През 1907 г. Иван Михайлов завършва Военното училище с чин подпоручик. Повишен е в поручик през 1910 г., капитан през 1913 г., майор – 1918 г., подполковник – 1923 г., полковник – 1928 г.

Началник на специални школи, началник-щаб на Флота. От 1931 до 1933 г. е командир на Въздухоплавателния полк, началник на Въздушните войски от 1934 до 1935 г. Уволнен е през 1935 г.

На 10 декември 1943 г. по време на третата атака, осъществена от съюзническата авиация над София, загива капитан Павел Лазаров Павлов. Ятото му е вдигнато по тревога, за да пресрещне американските летящи крепости „Либърейтър“, прикривани от изтребители П-38-Г „Лайтнинг“. Противникът е с числено превъзходство в съотношение 3 към 1. Във въздушния бой капитан Павлов, увлечен в преследването, попада в кръстосан огън. Машината му е простреляна, става неуправляема и се разбива край село Одраница, Трънско.

Павел Павлов е роден на 25 декември 1911 г. в с. Тръстеник, Плевенско. През 1936 г. завършва Военното на Н.В. училище с 55-и „Тракийски випуск“. Произведен е в звание подпоручик-летец. Служи на летище Казанлък, след което постъпва в изтребителната школа в Карлово. През 1939 г. е изпратен на специализация в Полша. В град Люблин го заварва нападението на Германия над Полша и окупацията на източните й територии от Съветския съюз. Пленен от съветските войски, той е издирван от Министерството на войната и правосъдието. Освободен е и се завръща в България. През 1943 г. е назначен за командир на 652-ро ято, въоръжено с френските самолети Девоатин-520. Посмъртно е произведен в чин майор.

На 14 декември 1927 г. в София е родена Мария Богданова Недялкова. Нейният авиационен път започва с курсове по моделизъм към дружеството за въздушен спорт „Орел“. През 1945 г. в Първото републиканско състезание по авиомоделизъм моделът ѝ печели първо място. През 1946 г. завършва курсове по парашутизъм и скача в Божурище. По-късно, когато се дипломира от гимназия, Мария Недялкова завършва инструкторски курс по авиомоделизъм и обучава курсисти.

На 6 декември 1947 г. завършва първия курс за обучение на моторни летци в Аероклуба в Казанлък. През 1948 г. лети в Аероклуба в Горна Оряховица, а през 1949 г. е приета във НВВУ „Г. Бенковски“, където завършва успешно на следващата 1950 г. До 1953 г. остава в НВВУ като инструктор на курсанти летци. От 1951 г. е началник на Аероклуб – София. Обучава инструктори-моторни летци за аероклубовете на Доброволна Организация за Съдействие на Държавата (ДОСО). До 1973 г. е на служба първо в авиополка в Узунджово, а след това и като летец от Гражданската авиация „ТАБСО“ където се пенсионира. Мария Богданова Недялкова има над 8000 часа нальот. Умира на 18.03.2005 г.

На 20 декември 1943 г. армада от 50 съюзнически самолета B-24 „Либърейтър“, охранявани от близо 50 изтребителя П-38 „Лайтнинг“за пореден път бомбардират София. Поручик Димитър Списаревски е един от пилотите на бойно дежурство. Поради техническа неизправност излита със закъснение. Когато достига до неприятелските бомбардировачи, въздушният бой вече е започнал. Със смела маневра той атакува американски бомбардировач Б-24 „Либърейтър“ и се врязва със своя самолет в него. От удара огромната четиримоторна машина се разпада на три части и заедно с българския изтребител се насочват към земята. Самолетът на поручик Списаревски пада на височините над село Долни Пасарел, Софийско.

Димитър Светозаров Списаревски е роден в Добрич на 19 юли 1916 г. По това време Добруджа е под румънско владение и семейството е принудено да напусне своя дом. Първоначално живеят в Лом, където Димитър Списаревски учи, а през 1931 г. се преместват в София. През 1934 г. е приет във Военното на Н.В. училище, което завършва четири години по-късно. Завършва изтребителната школа във Вернойхен, Германия. Той е един от първите български изтребители усвоили модерния самолет Месершмит Me-109. Списаревски се завръща в България на 4 юли 1939 г. и започва службата си в 3/6 орляк на летище Марино поле. Със своето 222-ро ято, въоръжено със самолети Аvia В-534 „Доган“, поема различни задачи – охрана на българо-турската граница, охрана на столицата, защита на Черноморското крайбрежие. През пролетта на 1942 г. е назначен за инструктор към Изтребителната школа в Долна Митрополия.

През лятото на 1943 г. поручик Димитър Списаревски е командирован като офицер-наблюдател към германските изтребителни части във Франция. След завръщането му е включен в състава на 3/6 орляк с командир капитан Чудомир Топлодолски на летище Божурище.Героят, извършил първия въздушен таран в историята на българската авиация, посмъртно е произведен в чин капитан, а през 1992 г. – в полковник.

На 20 декември 1943 г. във въздушен бой при бомбардировката над София загива подпоручик Георги Райчев Кюмюрджиев. За предотвратяване атаките на столицата той прострелва бомбардировач Б-24 „Либърейтър“. В неравния въздушен бой с противниковите изтребители П-38 „Лайтнинг” е свален и самолетът му пада близо до радомирското село Калище.

Поручик Георги Райчев Кюмюрджиев е роден на 28 юни 1919 г. в Стара Загора. Завършва Въздушното училище в Казанлък през 1941г. Постъпва на служба в 6 изтребителен полк, Карлово. Изпълнява задачи по охрана на Черноморското крайбрежие до 1942 г. в състава на 692-ро ято от летище Сарафово. От октомври 1942 до пролетта на 1943 г. заедно с подофицер Йото Каменов летят в Скопие и изпълняват ролята на въздушен дозор. Проследяват маршрута на влитащите в България противникови бомбардировачи и съобщават по радиото състава, мястото и направлението на полета им.

На 10 декември 1943 г. с поручик Марин Цветков изпълняват първия си въздушен бой с противникови изтребители. На 20 декември е последният полет на подпоручик Георги Кюмюрджиев.

На 23 декември 1899 г. в Сливен е роден Стефан Иванов Мъндев. Завършва през 1922 г. Военното на Н. В. училище като подпоручик. След създаването на Дирекцията по Въздухоплаване през 1925 г. Стефан Мъндев е зачислен в състава й. Същата година постъпва в Аеропланното училище в Казанлък и след година и половина подготовка взема първи и втори пилотски изпит. От 1928 г. е военен пилот, а през 1934 г. е назначен за командир на ято към 1-ви армейски орляк на летище Божурище. Повишен е в чин капитан. Лети на българските самолети ДАР-1, ДАР-2 и ДАР-3 „Гарван“. През 1936 г. е изпратен в Полша за усъвършенстване на летателната си подготовка. На 6 май 1940 г. е повишен в майор.

През 1942 г. майор Мъндев е назначен за командир на Трети образцов разузнавателен орляк на летище Ямбол, където пристигат новите самолети „Фоке Вулф-189“. През 1943 г. е повишен в чин подполковник. След Втората световна война е назначен за командир на Втора летищна база, Стара Загора. Уволнен е през 1946 г. От 1949 до 1953г. по политически причини е въдворен в лагера в Белене. Умира през 1996 г.

На 26 декември 1926 г. в с. Калековец Пловдивско е родена Мария Георгиева Атанасова – първата жена в България, издигнала се до командир на пътнически самолет, и първата жена в света приземила аварийно турбовитлови пътнически самолет (Ил-18) на летище Хийтроуд.

Завършва Военновъздушно училище през 1950 г. и до 1952 г. е инструктор в него. Същата година преминава обучение в школа за пилоти-изтребители и управлява Як-9. В състава на ВВС лети още на Фоке-Вулф ФВ-44 „ Врабче“ и По-2. От 1953 г. до 1974 г. лети в Българската гражданската авиация на Л-60, Ан-2, Ил-14, Ил-18 и Ту-134. Зад гърба си има пролетени 13999 часа. Умира на 11 април 2000 г.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.