ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР


ДЕКЕМВРИ
  • 01.12.1951 г.
  • 09.12.1887 г.
  • 10.12.1943 г.
  • 20.12.1943 г.
  • 20.12.1943 г.
  • 23.12.1899 г.

На 1 декември 1951 г. в Омуртаг е роден Александър Панайотов Александров. Постъпва във ВНВУ „ Г. Бенковски“ през 1969 г., специалност летец-пилот. През 1974 г. получава назначение в 22-ри изтребително-бомбардировъчен полк, Безмер. Присвоява класна квалификация „ Летец-пилот І клас“. Старши лейтенант Александър Александров е сред кандидатите за първи български космонавт и заедно с майор Георги Иванов преминава подготовка в Центъра за космонавти „Юрий Гагарин“ в СССР. Включен е като дубльор в първия съветско-български екипаж през 1979 г.

През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания в СССР. След завръщането си в България е заместник-директор на Централната лаборатория за космически изследвания при БАН.

През 1987 г. майор Александров става член на екипажа на подготвящия се втори съветско-български полет. На 7 юни 1988 г. той излита на борда на космическия кораб „Союз ТМ5“ като космонавт-изследовател. Работи по програма „Шипка“ на орбиталната станция „Мир“ до 17 юни. Завръща се на Земята с космическия кораб Союз ТМ4“. След полета продължава работата си в Института за космически изследвания към БАН. Доктор на техническите науки, летец-космонавт на България, заслужил летец, военно звание генерал- майор.

На 9 декември 1887 г. във Велико Търново е роден Иван Андреев Михайлов – командир на българската авиация в периода 1931 – 1935 г.

През 1907 г. Иван Михайлов завършва Военното училище с чин подпоручик. Повишен е в поручик през 1910 г., капитан през 1913 г., майор – 1918 г., подполковник – 1923 г., полковник – 1928 г.

Началник на специални школи, началник-щаб на Флота. От 1931 до 1933 г. е командир на Въздухоплавателния полк, началник на Въздушните войски от 1934 до 1935 г. Уволнен е през 1935 г.

На 10 декември 1943 г. по време на третата атака, осъществена от съюзническата авиация над София, загива капитан Павел Лазаров Павлов. Ятото му е вдигнато по тревога, за да пресрещне американските летящи крепости „Либърейтър“, прикривани от изтребители П-38-Г „Лайтнинг“. Противникът е с числено превъзходство в съотношение 3 към 1. Във въздушния бой капитан Павлов, увлечен в преследването, попада в кръстосан огън. Машината му е простреляна, става неуправляема и се разбива край село Дивля, Трънско.

Павел Павлов е роден на 25 декември 1911 г. в с. Тръстеник, Плевенско. През 1936 г. завършва Военното на Н.В. училище с 55-и „Тракийски випуск“. Произведен е в звание подпоручик-летец. Служи на летище Казанлък, след което постъпва в изтребителната школа в Карлово. През 1939 г. е изпратен на специализация в Полша. В град Люблин го заварва нападението на Германия над Полша и окупацията на източните й територии от Съветския съюз. Пленен от съветските войски, той е издирван от Министерството на войната и правосъдието. Освободен е и се завръща в България. През 1943 г. е назначен за командир на 652-ро ято, въоръжено с френските самолети Девоатин-520. Посмъртно е произведен в чин майор.

На 20 декември 1943 г. армада от 50 съюзнически самолета B-24 „Либърейтър“, охранявани от близо 50 изтребителя П-38 „Лайтнинг“за пореден път бомбардират София. Поручик Димитър Списаревски е един от пилотите на бойно дежурство. Поради техническа неизправност излита със закъснение. Когато достига до неприятелските бомбардировачи, въздушният бой вече е започнал. Със смела маневра той атакува американски бомбардировач Б-24 „Либърейтър“ и се врязва със своя самолет в него. От удара огромната четиримоторна машина се разпада на три части и заедно с българския изтребител се насочват към земята. Самолетът на поручик Списаревски пада на височините над село Долни Пасарел, Софийско.

Димитър Светозаров Списаревски е роден в Добрич на 19 юли 1916 г. По това време Добруджа е под румънско владение и семейството е принудено да напусне своя дом. Първоначално живеят в Лом, където Димитър Списаревски учи, а през 1931 г. се преместват в София. През 1934 г. е приет във Военното на Н.В. училище, което завършва четири години по-късно. Завършва изтребителната школа във Вернойхен, Германия. Той е един от първите български изтребители усвоили модерния самолет Месершмит Me-109. Списаревски се завръща в България на 4 юли 1939 г. и започва службата си в 3/6 орляк на летище Марино поле. Със своето 222-ро ято, въоръжено със самолети Аvia В-534 „Доган“, поема различни задачи – охрана на българо-турската граница, охрана на столицата, защита на Черноморското крайбрежие. През пролетта на 1942 г. е назначен за инструктор към Изтребителната школа в Долна Митрополия.

През лятото на 1943 г. поручик Димитър Списаревски е командирован като офицер-наблюдател към германските изтребителни части във Франция. След завръщането му е включен в състава на 3/6 орляк с командир капитан Чудомир Топлодолски на летище Божурище.Героят, извършил първия въздушен таран в историята на българската авиация, посмъртно е произведен в чин капитан, а през 1992 г. – в полковник.

На 20 декември 1943 г. във въздушен бой при бомбардировката над София загива подпоручик Георги Райчев Кюмюрджиев. За предотвратяване атаките на столицата той прострелва бомбардировач Б-24 „Либърейтър“. В неравния въздушен бой с противниковите изтребители П-38 „Лайтнинг” е свален и самолетът му пада близо до радомирското село Калище.

Поручик Георги Райчев Кюмюрджиев е роден на 28 юни 1919 г. в Стара Загора. Завършва Въздушното училище в Казанлък през 1941г. Постъпва на служба в 6 изтребителен полк, Карлово. Изпълнява задачи по охрана на Черноморското крайбрежие до 1942 г. в състава на 692-ро ято от летище Сарафово. От октомври 1942 до пролетта на 1943 г. заедно с подофицер Йото Каменов летят в Скопие и изпълняват ролята на въздушен дозор. Проследяват маршрута на влитащите в България противникови бомбардировачи и съобщават по радиото състава, мястото и направлението на полета им.

На 10 декември 1943 г. с поручик Марин Цветков изпълняват първия си въздушен бой с противникови изтребители. На 20 декември е последният полет на подпоручик Георги Кюмюрджиев.

На 23 декември 1899 г. в Сливен е роден Стефан Иванов Мъндев. Завършва през 1922 г. Военното на Н. В. училище като подпоручик. След създаването на Дирекцията по Въздухоплаване през 1925 г. Стефан Мъндев е зачислен в състава й. Същата година постъпва в Аеропланното училище в Казанлък и след година и половина подготовка взема първи и втори пилотски изпит. От 1928 г. е военен пилот, а през 1934 г. е назначен за командир на ято към 1-ви армейски орляк на летище Божурище. Повишен е в чин капитан. Лети на българските самолети ДАР-1, ДАР-2 и ДАР-3 „Гарван“. През 1936 г. е изпратен в Полша за усъвършенстване на летателната си подготовка. На 6 май 1940 г. е повишен в майор.

През 1942 г. майор Мъндев е назначен за командир на Трети образцов разузнавателен орляк на летище Ямбол, където пристигат новите самолети „Фоке Вулф-189“. През 1943 г. е повишен в чин подполковник. След Втората световна война е назначен за командир на Втора летищна база, Стара Загора. Уволнен е през 1946 г. От 1949 до 1953г. по политически причини е въдворен в лагера в Белене. Умира през 1996 г.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.