ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР


СЕПТЕМВРИ
  • 01.09.1888 г.
  • 02.09.1896 г.
  • 06.09.1893 г.
  • 10.09.1905 г.
  • 17.09.1984 г.
  • 18.09.1915 г.

На 1 септември 1888 г. в Русе е роден Симеон Константинов Петров. Завършва Военното училище в София през 1907 г. и служи в 4-ти артилерийски полк. През 1912 г. завършва летателната школа на Луи Блерио в Етамп, Франция. Извършва първото принудително кацане на самолет със спрял мотор. Получава бревет № 68 на Аероклуба на Франция и международен бревет № 949 от 25 юли 1912 г. на FAI. На 13 август 1912 г. извършва първия самостоятелен полет на български авиатор в родното небе с аероплан „Блерио-ХXI“. При обявяване на мобилизацията на българската армия за Балканската война на 17 септември 1912 г. е командир на аеропланното отделение. Командирован в Русия за закупуване на 15 нови самолета. Завръща се на 21 октомври 1912 г. и се включва в бойните действия като пилот в състава на Аеропланното отделение на летище Мустафа паша. Извършва 2 разузнавателни полета над Одрин. На 3 ноември 1912 г. поручик Симеон Петров прелита със самолет „Блерио-ХІ“ на летище Чорлу в състава на Второ аеропланно отделение. Участва в поддържане бойните действия на 1-ва и 3-та българска армия на Чаталджанския фронт. В периода от 14 януари до 15 март 1913 г. извършва 11 разузнавателни полета над Чаталджанската позиция и един в района на Цариград .

Във Втората балканска война 2-ро аеропланно отделение се пребазира на летище Сливница. Симеон Петров изпълнява 4 разузнавателни полета в районите на Пирот, Враня и Ниш.

На 22 ноември 1915 г. капитан Симеон Петров е назначен за началник на Аеропланното училище. Под негово ръководство се изгражда летище Божурище. В края на1918 г. е назначен за командир на 1-во аеропланно отделение и участва в Първата световна война до нейния край. След войната е демобилизиран. Създава акционерно дружество за производство на грамофонни плочи „Симонавия“ през 1924 г., което съществува до неговата национализация през 1947 г. Основава се Държавното предприятие „Балкантон“. За негов технически ръководител е назначен Симеон Петров. Умира през 1950 г.

На 2 септември 1896 г. в София е роден Асен Христов Йорданов. Учи последователно в София, Враца и Свищов. На 15 години, през 1912 г. прави опити да конструира планьор и да полети с него. При посещението си във Франция посещава като слушател училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие Етамп. Завръщайки се в България, се записва доброволец в Балканската война като аеромеханик в Аеропланното отделение.

На 10 август 1915 г. построява първия български самолет, с който Радул Милков извършва успешен изпитателен полет. По-късно 10 август е обявен за ден на българското самолетостроене. Записва Аеропланното училище, което завършва година по-късно, и е произведен в чин подпоручик летец-пилот. Участва в Първата световна война в състава на 1-во аеропланно отделение. След Ньойския договор Асен Йорданов е демобилизиран.

През 1921 г. правителството на Александър Стамболийски осигурява 6000 долара за участието в околосветска обиколка със самолет на Асен Йорданов и Александър Стоянов.Обиколката трябва да започне от САЩ, но не се осъществява. Асен Йорданов остава в Америка, за да не се завърне в родината до края на живота си. Успява да започне работа в самолетостроителната компания „Къртис Райт“ пръвоначално като чертожник, след това като летец- изпитател и инструктор. Завършва химия, физика и аероинженерство. Работи като конструктор в заводите „Боинг“, „Къртис“, „Дъглас“, „Пайпър“ „Локхийд“ със значителен принос в разработката на бойните самолети Боинг Б-17 „Флайнг Фортрес“, Боинг Б-29 „Сюпърфортес“, Локхийд Р-38 „Лайтнинг“, Р-40 и особено на пътническия и военно-транспортен самолет Дъглас ДС-3 „Дакота”. Създател на основните принципи на инструменталното(сляпо) летене. През 1941 г. в Ню Йорк основава авиационна компания – „Джорданов Авиейшън Корпорейшън“, с основна дейност създаване и разпространение на авиационна техническа литература за комплексно обучение на военни и граждански пилоти и механици. Издава 9 книги, преведени на всички основни езици, дори на японски и китайски. Компанията просъществува до 1950 г.

Асен Йорданов е награден със званието „почетен гражданин“ на Ню Йорк, вписан е в Златната книга на Америка за високи заслуги към авиацията, в залата „Слава на въздуха” е поставен негов барелеф. Умира на 18 октомври 1967 г. в Ню Йорк.

На 6 септември 1893 г. в Стара Загора е роден Димитър Василев Айранов. От 22 ноември 1912 г. е подпоручик, повишен е в поручик на 2 август 1915 г., в капитан на 18 септември 1917 г., майор от 6 май 1924г., подполковник от 6 май 1928 г., полковник от 6 май 1935 г., генерал-майор от 3 октомври 1940 г. Командир на автомобилната дружина от 1932 г. Командир на 2-ри инженерен полк – 1935 г. Същата година е назначен за началник на Инженерната инспекция. В периода 1941 – 1944 г. Димитър Айранов е командир на Въздушните на Негово Величество войски. На 13 септември 1944 г. е уволнен. Умира същия месец при неизяснени обстоятелства.

На 10 септември 1905 г. в с. Поповяне, Самоковско, е роден Кръстю Антонов Атанасов. Завършва основно училище в съседното село Ковачевци, а гимназия в Самоков. От 1921 г. учи в Морското училище във Варна. Заедно с група ученици се явяват на летище Казанлък, за да помагат като аеромонтьори. Младият Кръстьо Атанасов се запалва по авиацията и три пъти кандидатства в Авиационното училище. На третия опит е приет и през 1928 г. полага първия си пилотски изпит. Завършва Военното училище в София на 6 август 1932 г., 51-ви випуск и получава чин подпоручик. Поручик от 3 октомври 1935 г., капитан от 6 май 1941 г., майор от 1ноември 1944, подполковник от 9 август 1945 г.

Изпратен в Полша през 1934 г., където се обучава в школа за висш пилотаж. Веднага след завръщането си е назначен за инструктор в Изтребителната школа в Пловдив, а след това за началник на Висша изтребителна школа – Карлово.

През 1940 г. е определен за командир на 682-ро ято, въоръжено с най-новите изтребители Месершмит 109 Е. От 1942 г. е началник на Школа за висш пилотаж в Долна Митрополия. На 9 август 1944 г. става командир на 3/6 изтребителен орляк на мястото на заболелия капитан Чудомир Топлодолски. Във въздушни боеве в група има свалени два тежки бомбардировача и два повредени. След 9 септември 1944 г. командва Изтребителния полк и участва до края на Втората световна война в бойни полети за осигуряване бомбардировъчната, щурмовата авиация и сухопътни войски.

Полковник Кръстю Атанасов се пенсионира през 1948 г. като най-възрастния летец-изтребител до този момент във Въздушни войски, награден е с два ордена „За храброст”. Умира на 3 април 1978 г.

На 17 септември 1984 г. се навършват 30 години от първия полет на полковник Димитър Фотев на самолет Су-22 М4 в небето на България. Последният полет с този самолет е на 20.04.2004 г., като през целия срок на експлоатацията му нашата военна авиация няма загубена машина при авария или катастрофа.

На 18 септември 1915 г. в с. Кара кьой, Драмско, е роден Петър Димитров Манолев. Завършва Военното на Негово Величество училище на 16 юни 1939 г., випуск 58-и „Родопски“ с чин подпоручик. От 16 юни 1942 г. е повишен в поручик, от 15 ноември 1946 г. е капитан.

Авиационната си подготовка получава в Полша. След завръщането си в България служи във Въздушната школа в Казанлък през 1939 г., след това във 2-ри армейски орляк, командир на крило в Изтребителния полк. Завършва Изтребителната школа за висш пилотаж в Карлово през 1940 г. С Министерска заповед № 35/1942 г. е изпратен като старши инструктор в Изтребителната школа в Долна Митрополия. Подготвя 7 випуска изтребители. С Министерска заповед № 103/1944г. е назначен за командир на 682-ро изтребително ято от 3/6 изтребителен орляк. Участва във въздушните боеве, сваля 4-моторен бомбардировач Боинг Б-17, ранен успява да кацне по корем на летище Божурище. Във втората фаза на войната срещу Германия участва във всички бойни полети с изтребителния орляк. След войната е командир на юнкерско учебно ято 1946 г., от 1947 г. заема различни длъжности в Щаба на Въздушни войски, присвоено последно звание – полковник.

За участието си в отбраната на София по времето на Втората световна война е награден с военен орден „За храброст“ – IV степен, 2-ри клас. Уволнен през 1953 г. Умира на 19 март 2013 г.

  • 18.09.1932 г.
  • 19.09. 1944 г.
  • 21.09.1991 г.
  • 22.09.1926 г.
  • 30.09.1916 г.

На 18 септември 1932 г. в Томск, СССР, е роден Николай Рукавишников – съветски космонавт, командир на полета от 10 април 1979 г., с който се издига първият български космонавт Георги Иванов.

Завършва Московския инженерно-физичен институт през 1957 г. От 1967 г. е зачислен в Отряда на космонавтите. Преминава курс за подготовка на полети на космическите кораби „Союз“ и орбиталните станции „Салют“.

Първия си полет в Космоса извършва на 23 април 1971 г. като инженер-изследовател на космическия кораб „Союз-10“. Вторият му полет е на 2 декември 1974 г. като бордови инженер на „Союз-16“. Полетът му с Георги Иванов е третият в кариерата му.

След като напуска Отряда на космонавтите, Николай Рукавишников работи като заместник-началник на отделение в НПО „Енергия“. От 1985 до 1991 г. е председател на Федерацията по космонавтика на СССР. От 1991 г. е президент на Федерацията по космонавтика на Русия. Умира на 19 октомври 2002 г.

Сутринта на 19 септември 1944 г. в Главното командване е получена радиограма от командира на 15-а пехотна дивизия, намираща се край Прилеп, с молба да бъде изпратена със самолет нова радиостанция, тъй като наличната там не работи. Мисията е възложена на капитан Добри Доневски от Щаба на Въздушни войски. Той излита с лек свързочен самолет Физелер Фи-156 „Дрозд“. По това време българските войски са се оттеглили от Прилеп. Противникът се опитва да подмами българския пилот да кацне в двора на казармите, които той вече е заел. Капитан Доневски обаче проявява съобразителност и не се попада в клопката. Той успява да намери оттеглящата се колона на българските войски и предава радиостанцията. За успешно изпълнената бойна мисия капитан Добри Доневски е награден с орден „За храброст“ и предсрочно повишен в звание майор.

Създава се Музеят на авиацията.

На 22 септември 1926 г. в с. Джулюница, Великотърновско, е родена Сийка Костадинова Цончева – единствената българка-летец, пилотирала военен, граждански, водосамолет и вертолет. След гимназията завършва полувисше училище за медицински сестри и същевременно записва в Аероклуб – Варна, курсове по парашутизъм. През 1948 г. взима първия си изпит за пилот в Аероклуб – Граф Игнатиево. На следващата 1949 г. постъпва като курсант в НВВУ „Г. Бенковски”. Завършва през 1950 г. и е произведена в звание лейтенант. След завършването на инструкторски курс остава там като инструктор. В рамките на две години обучава курсантите за втори пилотски изпит.

От 1952 г. е назначена на водолетище „Чайка“ – Варна. Като военен летец пилотира хидросамолетите Арадо-196 А-3 „Акула“, Хенкел-60 „Тюлен”. След това службата я отвежда към военнотранспортния авиополк, където лети на По-2, Як-12, Ли-2 и вертолет Ми-1.

От 17 февруари 1970 г. Сийка Цончева е част от Българската гражданска авиация – санитарно звено. Лети на самолет Ан-14 „Пчьолка“. Подполковник от запаса. На 17 септември 1976 г. загива заедно със 7 пътници при изпълнение на полет Кърджали – София.

На 30 септември 1916 г. по време на Първата световна война неприятелски самолет Фарман-40 навлиза дълбоко във въздушното пространство на България и дори успява да хвърли две бомби по жилищни сгради в столицата София. Зенитната артилерия обстрелва противниковия аероплан. Излитат два изтребителя поручик Марко Първанов със самолет Фокер- Е80/Е-І и фелдфебел Вагнер със самолет Фокер- Е80/Е-ІІ. Те набират 3000 м в зоната за изчакване над Владая. Други два учебни L.V.G. C-II кръжат над столицата, за да прихванат нападателя. Наблюдателят на единия от тях първи открива огън по неприятеля. След това атакуват изтребителите Фокер. Двамата пилоти свалят двуместния френски биплан със смесен екипаж – сърбинът Бранко Наумович (наблюдател ) и френския пилот Морис Роабл. Екипажът успява да кацне край Своге и е пленен.

Постигната е първата въздушна победа над територията на страната след въздушен бой.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.