НОВИ ЕКСПОНАТИ



В началото на 2018 г. пилотът Александър Аладжов предостави на Музея на авиацията съхраняваните от него албуми и вещи. Сред постъпилите материали са: Албум „15-и пилотски випускъ“, който съдържа 42 броя черно-бели групови снимки и портрети на преподаватели и обучавани, албум с 89 снимки от пилотската му служба и свободното време, личен дневник, воден през периода 1948-1954 г. и кортик на офицер от Въздушните на Н.В. войски. Материалите са ценно попълнение на фонда на Музея на авиацията.

Александър Генчев Аладжов е роден на 09.09.1921 г. в гр. Борисовград (днес гр. Първомай). През 1944 г. завършва Школа за запасни офицери във Въздушното училище – град Казанлък. Обучава се в 15-и пилотски випуск, последен за училището преди включването на България в бойните действия през Втората световна война. Получава подофицерския чин – фелдфебел школник (старшина школник). Служи във ВВС от 1944 г. до октомври 1954 г. Има пролетени над 2200 часа, от които 1000 часа нощем. Във военната си кариера достига до длъжност заместник-командир по летателната част на Авиационната дивизия. През 1960 г. завършва Висшия селскостопански институт „Васил Коларов“ – Пловдив (днес Аграрен университет-Пловдив). Живее в град Пловдив.


03.2018 г.



През месец януари 2018 г. фондът на Музея на авиацията беше обогатен с ценен експонат – сирена за оповестяване на въздушна опасност, използвана през 40-те и 50-те години на ХХ век. Металният уред е произведен в Лондон. Използва се за предупреждаване на населението за опасност от въздушни нападения по време на Втората световна война, а след това във военните формирования по време на учения. Включва два етапа – Въздушна опасност и отбой от въздушна опасност. Специфичният вой продължава 3 минути и е придружен с предупреждения по високоговорител: „Внимание! Внимание! Въздушна опасност!“ или „Внимание!Внимание! Отбой от въздушна опасност!“ По този начин се дава възможност цивилното население да предприеме съответните мерки срещу надвисналата опасност. Най-често това е използване на бомбоубежища или пригодени за целта помещения. След края на войната, сирената се използва по време на военни учения, провеждани в поделения на БНА.


01.2018 г.



Марияна Карамфилова Коларова-Станева предостави на Музея на авиацията съхраняваните от нея облекла на стюардеса от БГА „Балкан“. Те включват лятна и зимна униформа от средата на 80-те години на ХХ в.

Тя е родена на 8.03.1962 г. в София. Средното си образование получава в Триполи, Либия. През 1985 г. завършва курс за стюардеси. Първият ѝ полет е на 15.05.1985г. по маршрут София – Г. Оряховица – София. Летяла е на всички машини на Авиокомпания „Балкан“: Ан-24, ТУ-134, ТУ-154, ЯК-40, ИЛ-18, Боинг-737, Боинг-767 . Известно време лети на Боинг-747 за чужда авиокомпания, изпълняваща превоз на поклонници до Мека. След ликвидацията на БГА „Балкан“ лети в Авиокомпания BHAir на ТУ-154 и Airbus.


05.2017 г.



Силвия Манчева, племенница на пилота от Въздушните на Н. В. войски, поручик Виктор Атанасов, предостави на Музея на авиацията негови снимки, документи и вещи. Дарението се състои от три албума с повече от 390 черно-бели снимки на Виктор Атанасов с преподаватели, колеги и приятели, две летателни книжки с информация за извършените полети и летателните апарати, на които лети, лична карта от 30.01.1943 г. издадена от Щаба на Военното на Н. В. училище, с която се удостоверява, че той е на служба в 6 изтребителен полк, колекция от 13 цветни и черно-бели военни географски карти, кутия с визитни картички, портрет в метална настолна поставка и други. Сред дарените вещи са строева и лятна куртки, фуражка и кепе, два чифта стъкла за пилотски очила и други.

Поручик Виктор Атанасов е роден на 12.06.1920 г. в София. През 1943 година завършва Военното на Н. В. училище с випуск 62 и заминава на специализация в Бреслау и Франкфурт на Одер, Германия. Назначен е в Изтребителния полк. Взема участие в защитата на София от англо-американските бомбардировки през периода 1943 – 1944 г. На 30.03.1944 г. във въздушен бой сваля американска крепост, но е ранен и изпратен в домашен отпуск. На летище Враждебна се завръща на 24.04.1944 г. Същият ден е дадена въздушна тревога. Самолетът на поручик Виктор Атанасов е с прикачен допълнителен резервоар с гориво и излитането трябва да се извърши с по-малка скорост. Останал последен от своята група, той излита с пълна газ, но само на 10 м. от земята машината се обръща и забива в земята, като причинява смъртта на пилота.


05.2017 г.



През месец януари 2017 г. Димитър Димитров Маказчиев, син на пилота от Въздушните на Негово Величество войски поручик Димитър Иванов Маказчиев, дари още един ценен експонат – офицерска сабя, образец 1905 г., принадлежала на неговия баща.

Димитър Иванов Маказчиев е роден на 03.04.1909 г. в Казанлък. На 06.09.1931 г. завършва Военното на Н.В. училище с чин подпоручик и постъпва на служба във Въздухоплавателния полк. През 1934 г. вече поручик е в смесения орляк. През 1936 г. специализира в Полша. На 06.05.1940 г. е произведен в чин капитан и назначен за командир на учебната рота. От 1941 г. е началник на наблюдателното училище, а от 1942 г. началник на разузнавателната секция. През 1943 г. е слушател във Военната академия. От 1944 г. е домакин на летателното комендантство в Телиш. През 1945 г. е произведен в чин майор и назначен за комендант на летище Долна Митрополия. От 1947 г. е подполковник, а през 1948 г. е назначен за временен заместник-командир на 2-ра пехотна дивизия. Във ВВС служи до 1956 г.


01.2017 г.



В края на 2016 г. пилотът Мирчо Калчев предостави на Музея на авиацията съхраняваните от него снимки, документи и медали. Сред предоставените материали са – достоверение от Народното основно училище в с. Голяма Желязна, Троянско за завършено първо отделение от 1937 г., летателна книжка, издадена на 01.01.1962 г. от Български граждански въздушен транспорт „Табсо“, свидетелство за професионален пилот първи клас от 01.06.1970 г., диплома от ВНВВУ „Георги Бенковски“, издадена на 09.08.1968 г., свидетелство за командир на самолет Ту-134 от 20.03.1969 г. Друга част от даренивто включва портретна снимка на Мирчо Калчев от 1951 г., снимки с колеги на водолетище „Чайка“, Варна, 1952 г., посещение в Музея на авиацията – Крумово през 2005 г., поздравителни адреси от различни институции по повод 80-aта и 85-aта му годишнина, четири медала, между които „За боева заслуга“, „За трудово отличие“, „25 години Българска гражданска авиация“ и други, 3 значки „За заслуги към БГА – Балкан“, „40 години БГА“ и други.

Мирчо Колев Калчев е роден на 13.04.1929 г. в с. Голяма Желязна, Троянско. Завършва Военен аероклуб през 1949 г. и Военновъздушно училище през 1951 г. Служи във Военновъздушни войски от 1951 г. до 1956 г. На 30.01.1957 г. постъпва в Българската гражданска авиация, където достига длъжност главен пилот. Работи като инструктор и лети на 15 типа самолети между, които ДАР-9, Фоке-Вулф-44, Арадо-196 А-3 „Акула“, Лаз-7М, Ли-2, Ил-10, Ил-18 и други. Има пролетени 6 240 часа.


11.2016 г.



През 2016 г. Пламен Любомиров Сомов – родственик на ген. Ганчо Манчев, предостави на Музея на авиацията, лично оръжие, ордени и медали и 48 документа, лекции и книги на пилота. Особено впечатляват добре запазените офицерски кортик и парадна офицерска сабя, образец 1905 г. Голям е броят на отличията: ордени „За военна заслуга“ II ст. със „Звезда“, „За храброст“ II ст., „За гражданска заслуга“, IV ст., „9-и септември 1944г.“, „Народна свобода 1941 – 1944г.“ и др., както и медал „За възшествието на княз Фердинанд I през 1887г.“ II ст., нагръден знак „Летец-пилот“, Фердинандова емисия. Сред документите са: кръщелно свидетелство №31/7.05.1905г., издадено от Дряновска енория на Ганчо Манчев, лична карта с печат на Дирекция Въздухоплаване за периода юни 1934 – юли 1935г., входна карта №1 на генерал-майор Ганчо Манчев, издадена на 17.09.1945г. в София, с която се разрешава свободно влизане във всички части на Въздушни войски, свидетелство №22/31.03.1920г. за пилот на транспортен аероплан., удостоверение № 4812/5.12.1946г., че генерал-майор Ганчо Манчев е бил командир на ВВ от 15.10.1944г. до 11.11.1946г., протокол за обиск от 30.11.1946г. в дома на Ганчо Манчев в град София, открит лист №46/14.09.1944г. за свободно движение в София и страната и др. Сред архива са циклостилните издания на Записки по въоръжение на въздушния флот, автор Христо Лазаров, Казанлък, 1926 – 1927г., Записки по техника на летенето, част I, автор Г. Василев, Божурище, 1926г., Лекции „Тактика на противовъздушната отбрана“, автор Н. Бородачев, превод Ганчо Манчев, Казанлък 1927 – 1928г. и др.

Ганчо Манчев е роден на 23 юни 1894 г. в гр. Дряново. Завършва гимназия в Габрово и Военното на Н. В. училище в София – 38 випуск с артилерийски профил. Участва в Балканските и Първата световна войни. През 1918 г. завършва курс за летци и специализира в Германия. След завръщането си през 1919 г. постъпва като пилот в Аеропланното училище в Божурище. През 1926 г. участва в прехвърлянето на училището в Казанлък. Като член на Военния съюз през 1935 г. е арестуван и осъден на 8 години затвор, а 5 години по-късно е освободен. На 23 октомври 1944 г. е назначен за командир на Военновъздушните сили и повишен в чин генерал-майор. На 11 ноември 1946 г. подава оставка и преминава в запаса. През 1948 г. е арестуван, но оправдан поради липса на доказателства. На 16 април 1951 г. отново е арестуван и изпратен в Белене, а през месец април 1954 г. е освободен. Умира на 25 юни 1968 г.


08.2016 г.



Ново дарение за Музея на авиацията беше направено от Дойчин Дойчинов. Той предостави на музея 56 движими културни ценности, свързани с професионалната кариера на баща му Стоян Пенев Дойчинов – пилот от българската гражданска авиация. Музейният фонд се обогати с „Народен орден на труда“ и седем медала – „За прослужени години във Въоръжените сили“ III ст.и II ст., „20 г. БНА“. „ 25 г. БНА“, „За боева заслуга“, „За заслуги“, „25 години БГА“, „35 години ССА“ , почетен знак от състезание по безмоторно летене, Шумен, 1978 г., летателна значка „Летец-пилот“, комбинирана навигационна линия, летателни книжки от 1950г., 1955г. и 1968 г., албум със снимки от службата му във военната и гражданска авиация и множество документи, свързани с дейността му, учебни помагала –„Справочник на пилота от селскостопанската авиация“ и „Теория на летенето“, тетрадки със записки за самолет ПЗЛ -101 „Гаврон“, водени от полковник Стоян Дойчинов и др.

Стоян Пенев Дойчинов е роден на 10 юли 1928 г. в с. Софрониево, Врачанско. През 1948 г. полага първи пилотски изпит при Комитета за моторно летене към Народен съюз за спорт и техника, което му дава правото да пилотира туристически самолет. През 1949 и 1950 г. се обучава в НВВУ „ Г. Бенковски“, специалност летец-пилот. От 1951 г. до 1957 г. служи в 20-и Щурмови авиационен полк /ЩАП/, Крумово, където преминава през длъжностите командир на звено, командир на ескадрила, заместник-командир и командир на полк. В периода 1954 – 1957 г. завършва курс във Военно-техническата академия – София, профил Команднощабен за ВВС. От 1957 до 1958 г. е заместник-командир на 5-а щурмова авиационна дивизия, Пловдив. През 1958 г. преминава в Доброволната организация за съдействие на отбраната /ДОСО/ като началник на Централния авиационен комитет на летище Мусачево и летище Божурище. От 1966 до 1975 г. е инструктор-пилот в ДП „Граждански летища” и „Селскостопанска авиация”. В периода 1975 – 1985 г. е Главен инспектор в Държавна въздухоплавателна инспекция към Министерството на транспорта. През 1985 г. е директор на СП „Селскостопанска авиация“ /ССА/ към СО БГА. Лети на самолети от витлова и реактивна авиация: Бюкер – Бю-181 „Бестман“, Ил-10, Лаз-7, Лаз - 7М, Як-17, Як-23, Як-11, Л-60 „Бригадир“, ПЗЛ-101 „Гаврон“, По-2, Ан-2. Напуска авиацията през 1987 г. Умира през 1992 г.


07.2016 г.



Още едно дарение получи Музеят на авиацията през 2016 г., което бе предадено от Васил Тихомиров Бенчев – внук на пилота Васил Бенчев. Той предостави на Музея на авиацията съхраняваните от семейството му вещи, документи и снимки. Така фондът на музея беше обогатен с 7 експоната, включващи части от задължителното пилотско облекло – летателно кожено боне и летателни кожени ръкавици, портрет на капитан Васил Маринов Бенчев, албум със снимки, документиращ посещението му във фабриката за самолети Фоке Вулф в град Бремен, октомври 1936 г., книгата „Безмоторно летене“ с автори Васил Бенчев и Н. Александров, издадена през1935 г., визитни картички на поручик Васил Бенчев – пилот-изпитател в Държавната самолетна фабрика – Божурище, както и радиоприемника RCA, модел Т8-16 произведен в САЩ и внесен в България от компанията „Юрдан Бояджиев и синове“, използван от пилота.

Васил Маринов Бенчев е роден на 12.08.1902 г. в Синьо Бърдо, Врачанско. През 1925 г. завършва Морското машинно училище в град Варна, а през 1927 г. Аеропланно училище в Казанлък. На 6.09.1932 г.се дипломира във Военното на Н. В. училище с чин подпоручик и е назначен на служба във Въздухоплавателния полк – учебен орляк, а 1933 г. във флота – морско ято. От 1935 г. е адютант на учебния орляк, а от 1937 г. е инструктор и пилот-изпитател в ДАР – Божурище. Той е един от първите пилоти, внедрили висшия пилотаж в българската военна авиация. Загива при катастрофа на 06.06.1938 г.


05.2016 г.



През 2016 г. Авиокомпания „България Ер“ АД предостави на Музея на авиацията пътническия реактивен самолет Як-40, вариант „VIP салон“, с регистрационен знак LZ-DOS. Самолетът е конструкция моноплан. Тялото му се състои от три части: носова, средна и опашна. В носовата част е разположена кабината на екипажа с две пилотски места, седалки за бордния механик и бордния стюард. В средната част се намира пътничиски салон, разделен на две части: „VIP салон“ оборудван с кожен диван за четири –пътника, три кожени фотьойла и маса; втора част с две сдвоени седалки и две единични с кожена тапицерия за общо 13 пътника. В опашната част са поместени – багажник, бюфет, гардероб, тоалетна и изходна част. На изходната час на тялото е монтирана специална стълба осигуряваща слизането и качването на екипажа и пътниците от самолета. В пътническия салон е предвидено място за монтиране на видео и телевизионно оборудване. Самолетът е произведен от ОКБ Яковлев, СССР. Постъпва в България в състава на правителственния Авиоотряд 28. Използван е за полети със специално предназначение от състава на Министерския съвет на България, Политбюро на БКП, Народното събрание и правителствени ведомства.От правителственият Авиоотряд 28 самолетът преминава последователно в състава на авиокомпания „Балкан“ и от 12.06.1991 г. е сертифициран в, „Хемус Ер“ ЕАД, където изпълнява пътнически превози. Последното удостоверение за летателна годност от 30.03.2001 г. до 04.11.2005 г. е издадено от Гражданската въздухоплавателна администрация на Република България. Самолетът е предназначен за превоз на пътници по вътрешни и международни въздушни линии на разстояния до 1800 км със скорости 450 км час и височини до 8 000 км. Пилотажно-навигационното оборудване на самолета осигурява полети във всички метеорологични условия денем и нощем. Конструкцията и летателните му характеристики позволяват да се извършват полети от къси площадки, включително и от грундови полоси.


04.2016 г.



През 2016 г. Румен Христов от гр. Камено, област Бургас, предостави на Музея на авиацията капак от самолет Б-24 „Либърейтър” – четиримоторен тежък бомбардировач, създаден от американската компания „Консолидейтед“ през 1939 г. Той нанася най-тежките разрушения на българските градове по време на съюзническите бомбардировки през 1943 – 1944 г. Капакът е изработен от дуралуминий и има правоъгълна форма със заоблени краища. Към него е монтирана здрава стабилна дръжка, а от вътрешната страна има 3 куки за закрепване към корпуса на тялото. В центъра му се виждат няколко отвора, най-вероятно от повреда или вражески огън. Елементът е бил разположен зад кабината на самолета и под него са се съхранявали части от аварийно-спасителните средства. Капакът е открит е в района на с. Мечка, област Русе и вероятно е част от свалените в този район два бомбардировача или се е отделил от тях вследствие на техническа неизправност.


03.2016 г.



През 2016 г. архитект Милчо Сапунджиев предостави на Музея на авиацията съхраняваната от него документация, свързана с идеята за изграждане на „Музей на военната авиация“ в Пловдив в средата на 70-те години на ХХ век. Тя включва 4 албума със снимки на всички проекти, които участват в конкурса, албум със спечелилия вариант 12 и друг, подготвен за подарък на армейски генерал Добри Джуров с посвещение от одобрения колектив и др. В няколко папки е запазен архивът от конкурса и на одобрения вариант 12 с авторския колектив – архитекти Мария Сапунджиева и Пенка Траянова, художник – Светослав Генев, конструктор – Любомир Софкаров, инсталации – инженерите Стоян Бойнов, Пенка Карагерова, Росица Стойчева, Никола Златев, благоустрояване – инженерите Ангелина Василева и Любомир Димитров. В папките са чертежите на архитектурния идеен проект и плановете, генералната сметка по строителството, различните видове инсталации и всичко необходимо за осъществяване на строежа. Срокът за представяне на идейно архитектурната разработка на сградата на Музея на авиацията е 25.05.1974 г., а обсъждането е проведено на 20.08.1974 г. В документацията са протоколите от заседанията на организационния комитет с председател генерал - лейтенант Симеон Симеонов, в които е определено музейният комплекс да се построи в непосредствена близост до новоизградения комплекс „Тракия“.


02.2016 г.



Музеят на авиацията получи ново интересно дарение – макет на самолет Concorde (Конкорд). Той бе предаден от представителя на търговско представителство „Еър Франс” – България, г-жа Нора Ковачева.

Макетът е в мащаб 1:25, с дължина 256 см и разпереност на крилата 108 см. Изработен е от пластмаса и поставен върху метална стойка. Върху тялото е нанесено обозначение на френската авиокомпания - Air France, регистрационен номер F-BVFA, на вертикалния стабилизатор е националният флаг на Франция.

Самолет „Конкорд“ е един от двата типа пътнически, свръхзвукови самолети в света. Лети с максимална скорост 2180 км/ч, максимална височина 18300 метра и далечина на полета 7500 км. Превозва 144 пътници. Използван е от компаниите British Airways и Air France за презокеански полети от 21.01.1976 до 20.10.2003 г. Високата себестойност на полета е причина за прекратяване на използването му.


25.02.2016 г.



Музеят на авиацията получи ценно дарение – ръководство за капитален ремонт на самолет Ту-154. Дарението е направено от Николай Димов от Пловдив и съдържа 23 книги, отпечатани в периода 1980-1985 г.

Ръководството е предназначено за изпълнение на капитален (основен) ремонт на самолетите Ту-154 и неговите модификации при изтичане на техническия ресурс на самолета или при излизането му от строя в процес на експлоатация. Съдържанието на ръководството включва обща характеристика на самолета, организацията и реда за извършване на ремонт, приемане, разглобяване, почистване на частите, определяне техническото им състояние, сглобяване на самолета и изпълнение на необходимите изпитания, реда за изпълнение на консервация, опаковка, маркиране, транспортиране и съхранение на отремонтираните части. В съдържанието на книгите са поместени списъци на контролно- проверовъчна и измерителна апаратура, технологичното оборудване и необходимите инструменти за извършване на дейностите по ремонта, типовите технологични процеси, албуми с монтажни и ремонтни допуски и приложения.

Ръководството за капитален ремонт на самолет Ту-154 представлява специализирана техническа литература използвана от инженерно- техническия състав в авиационните заводи допуснати до извършване на капитален ремонт на съответната авиационна техника.


08.02.2016 г.



Музеят на авиацията получи ценно дарение


Председателят на Фондация „Български ВВС“ о.з. ген. Спас Спасов подари на Музея на авиацията книги на известния български пилот и конструктор Асен Йорданов. Със съдействието на о.з. ген. Иван Парапунов те бяха закупени от САЩ и доставени в България. Сред тях са “Men and wings”, “Flying and how to do it”, “Power and flight”, “Jordanoff’s illustrated aviation dictionary”, “Safety in flight”. Така фондът на музея вече притежава пълния списък от издания на големия българин.


30.03.2015 г.



Музеят на авиацията получи ново дарение от Румен Манов от София. Част от новите експонати, които обогатиха фондовете на музея, са лични документи и снимки на инж. Константин Бошнаков, сред които: оригинална диплома за аероинженер 1937 г., Париж; удостоверение № 6254/15.09.1942 г., издадено от Главна дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството за признаване на дипломата му по въздухоплавателно инженерство от Аеропланното строително инженерно училище, Париж, с положен държавен изпит през октомври 1939 г.; военна книжка № 21-1911-1019, издадена от Министерството на войната, удостоверение №1465 от 25.03.1947 г., издадено от ДСФ – Ловеч, за работата му във фабриката в пeриода 1939 –1946 г., подписано от началника на самолетната фабрика инж. Петко Попганчев., снимка на челната част с нова рама и открит двигател „Аргус 10 С“ на самолет Лаз-7.2, II серия, в създаването на която участва инж. Константин Бошнаков, 1949 г.

Константин Георгиев Бошнаков е роден на 11 септември 1911 г. във Враца, но по-късно семейството му се премества в София. През 1937 г. завършва аероинженерство в Париж, Франция. Завръща се в България и през 1938 г. постъпва в Школата за запасни офицери. След отбиване на военната си служба инж. Бошнаков започва работа в конструкторското отделение на ДАР – Божурище, която в края на 1941 г. е преместена в новопостроената фабрика в Ловеч. Като началник на конструкторското отделение той взема участие в създаването на самолет ДАР-10Ф. През лятото на 1949 г. извършва изпитания на прототипния самолет Лаз-7.2. По-късно работи към Комитета по машиностроене. Умира през 1971 г.

Сред дарените експонати е и книгата „Въздухоплавание. Аеродинамично летене. Аероплани (теория, техника и история)“, съставил Асен Юрданов Попов, издание I, Стара Загора, 1911 г.

Асен Йорданов Попов е роден на 23.01.1886 г. в с. Хотница, Великотърновско. Висшето си образование завършва в Загреб. През 1911 г. като учител в Стара Загора отпечатва една от първите книги, посветени на авиацията, „Въздухоплавание“. По време на Балканските войни без квалификация лети като наблюдател. Интересът му към въздухоплаването го отвежда в Женева, където изучава авиационно дело и история на авиацията. По време на Първата световна война е авиатор-наблюдател на Солунския фронт. След демобилизацията през 1919 г. отново е учител и работи върху „История на авиацията“, чийто първи том излиза през 1923 г. До края на живота му авиацията е любима тема в неговите публикации. Умира на 11 май 1971 г.


11.03.2015 г.


Фондовете на Музея на авиацията бяха обогатени с документи и снимки, проследяващи богатата професионална кариера на пилота-инженер полк. Петко Попганчев, както и такива, събирани от него във връзка с възложената му задача за създаване на Музей на авиацията.

Петко Попганчев е роден на 21 август 1905 г. в Сухиндол, Търновско. Завършва Аеропланното училище през 1925 г. През 1939 г. се дипломира като аероинженер в Германия. Началник на конструкторската служба и летец-изпитател в ДАР – Божурище. От 1943 г. капитан инж. Петко Попганчев е началник на ДСФ – Ловеч. На 10 юни 1948 г. полк. Петко Попганчев провежда първия изпитателен полет на учебния самолет Лаз-7. В професионалната си кариера установява редица авиационни рекорди. През 1932 г. с ДАР-1А прелита под Стамболовия мост над р. Янтра във Велико Търново. През 1933 г. прави 127 свързани лупинга със самолет ДАР-1А при полет от Карлово до Казанлък. Със самолет Focke –Wulf Fw 44 извършва гръбен полет в продължение на 33 минути, а с Avia B-122 прави 135 свързани лупинга. През 1959 г. Петко Попганчев става първият републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет. От 1964 г. е носител на званието „Заслужил майстор на спорта по моторно летене“. През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт му е присвоен диплом „Пол Тисандие“ – най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване.

Част от документалния и снимков архив на полк. П. Попганчев включва: Заповед №230/ 18.10.1933 г. на министъра на войната със списък на войсковите чинове от Въздушния полк, наградени с „Орден за заслуги“, сред които е поручик П. Попганчев за изпълнени 127 последователни лупинга със самолет Дар-1А, писмо за дарена от капитан П.Попганчев през 1933 г. сума от 10 000 лева за построяване на чешма-паметник „ На загиналите от Авиационното училище” в двора на училището в Казанлък , документи и писма на П. Попганчев от следването му в Берлин, Германия, през периода 1935 – 1939г., Заповед №88/09.06.1948 г. изпитанията на самолет Лаз-7 да се извършват от подп. Попганчев, Заповед №73/ 21.04.1949 г. изпитанието на самолет Лаз-8 да бъде извършено от полк.- инж. Петко Попганчев, Автобиография на инж. П. Попганчев (1958), чертежи на машиностроителни елементи, използвани в самолетостроенето от 1917 г., 1925 г.,1926 г., и 1930 г.

11.03.2015 г.


Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.