НОВИ ЕКСПОНАТИ



Музеят на авиацията получи ново дарение, предоставено от Николай Кацаров от Пазарджик – авариен предавател BС-778A, открит в областта на с. Панчарево, област София. Уредът е част от оборудването на свален американски самолет по време на въздушните бомбардировки през 1943 – 1944 г.

Необходимостта от използването на радиопредавател за помощ при спасяване на оцелели от катастрофи в морето излиза на преден план след потъването на RMS Titanic през 1912 г. Спасителните лодки са оборудвани с предаватели от типа „Marconi 241“. Те оперират, използвайки морзов код на честота 500 кНz – международната честота за бедствие по онова време, и са снабдени с дълги антени задържани от хвърчила или балони.

По време на Втората световна война Германия разработва задействащо се с ръчна манивела на честота 500 кНz спасително радио „Notsender“ NS2 (авариен предавател). Радиото е с удобна извита форма, така че, седнал в спасителна лодка, човек може да го държи между краката си и да работи с него. Сигналът за бедствие се подава чрез морзова азбука със завъртане на ръкохватката. През 1941 г. британците залавят един такъв предавател (NS2) и правят копие Dinghy Transmitter T-1333, което използват. Вторият заловен предавател от тях е предоставен на САЩ, които изработват копие SCR-578 за самолетите на американските военновъздушни сили. Получава името „GIBSON-GIRL“ (момичето Гибсън) поради формата на пясъчен часовник, която има. Захранването се осигурява от ръчно задействан генератор, предавателният компонент е BС-778, честота 500 kHz при 4 вата с обхват около 300 км. Въвеждането на сигналът SOS става ръчно и автоматично.

След Втората световна война версията на предавателя е АN CRT-3 с честота 8 MHz и се използва от кораби и граждански самолети до 70-те години на ХХ век.


04.2021 г.



О. р. бригаден генерал Спас Ненчев Спасов предаде ново ценно дарение на Музея на авиацията – дипломната му работа от курс на обучение във ВА „Г. С. Раковски“.

О. р. бригаден генерал Спасов е роден на 29 март 1952 година в град Добрич. През 1970 г. постъпва във ВНВВУ „Георги Бенковски“, специалност „летец-пилот“. Завършва Военновъздушното училище с нальот 240 часа и през 1975 г. е произведен в чин лейтенант. Разпределен е за инструктор във Втори учебно-боен авиполк – Каменец. През пролетта на 1981 г. той е в групата от 15 пилоти за усвояване на новия изтребител на въоръжение във ВВС – МиГ-23. След завръщането си от обучението в СССР постъпва в 25-ти ибап и преминава през всички длъжности от старши пилот (1981) до командир на полка (1993).

В периода май – септември 1993 г. е командир на експериментален вариант на първата авиобаза по натовски образец. След успешно проведения експеримент на базовата организация, подполковник Спас Спасов става командир на 25-а изтребително-бомбардировъчна авиационна база – Чешнегирово, до 1998 година. В периода 1998 – 2008 г. последователно е заместник-началник щаб на 10 САК – Пловдив; заместник-началник щаб на КТА, заместник-командир на КТА; началник щаб на КТА; командир на КТА; началник на Управление „Личен състав“ на Генералния щаб. Той има общо пролетяно време от 2300 часа на Л-29, УМиГ-15 и МиГ-17, МиГ-21, МиГ-23бн, Л-39 и хеликоптер БЕЛ-206.

През периода 1984 – 1986 г. капитан Спас Спасов е слушател във ВА „Г.С. Раковски“. Дипломната работа, с която успешно завършва курса на обучение там е „Участие на убап в борбата с високите оръжия разузнавателните, разузнавателно-ударни системи и комплекси на противника“. Дарената на музея дипломна работа включва подробно разработени текст, графики и схеми. Като илюстрация на провежданите бойни действия са подготвени от кап. Спасов три карти, върху които са нанесени „План за провеждане на групово занятие на командира на поделение 38790“, „Развитие на бойните действия“, „Изходна обстановка“. Научен ръководител на дипломната работа е майор Кутянов, а рецензент майор Иван Дочев.


03.2021 г.



Музеят на авиацията обогати фонда си с още ценни дарения от историка и колекционер Румен Манов. Това са три албума с фотографии от периода 1940-1944 г.

Първият от тях включва снимки на пилота Драган Христов Коцев, роден на 16 ноември 1917 г. в Одрин. Той завършва Военното на Н.В. училище през 1940 г. и служи в 4-ти армейски въздушен полк. От 1942 г. е в Линейния полк, а от 1944 г. в Щурмовия. През 1946 г. е назначен за началник на летищната служба в летище Горна Оряховица.

Снимките от втория албум проследяват посещението на командира на Въздушни войски генерал Димитър Айранов в 3-ти въздушен полк – Ямбол през август 1941 г., чийто командир е подполковник Климент Карадимчев. По време на Втората световна война генерал Айранов е интендант на Въздушни войски (1941–1942) и началник на Въздушното училище (1942–1943).

Третият албум съдържа снимки от тържествата по случай Освобождението на България, организирани в Ямбол на 3 март 1942 г., проследяващи участието на граждани и военни части.


Албум 1

Албум 2

Албум 3

03.2021 г.



Фондът на Музея на авиацията се обогати с нови периодични издания на авиационна тематика, откупени от Валерия Миладинова:

  • Вестник „Първият Български летец“, течения: 1939 г, 1941г. и 1942г.
  • Библиотека „Военноисторически преглед“, редактор Ст. Г. Иванов;
  • Списание „Летец“ – месечно илюстровано списание на Въздушните на Н.В. войски, течения 1939 – 1940 г. Военноиздателски фонд София, редактор Т. Рогев;
  • Списание „Летец“ – Списание за въздухоплаване и въздушна просвета, орган на Народния съюз за въздушен спорт, редактор капитан В. Янакиев от 1946 г.;
  • Списание „Газова защита и авиация“, течения 1933 г.,1934 г.,1936 г., 1937 г., 1940 г., 1941 г., 1942 г., 1943 г.;
  • Месечно илюстровано списание с редактор д-р Захари Ганов.


02.2021 г.



Във фонда на Музея на авиацията постъпи част от витло на самолет, открито на летище Враждебна. То е подарено от Драган Драганов. Витлото е принадлежало на летателен апарат от сериите самолети, строени в Държавна аеропланна работилница – Божурище през 30-те години на миналия век. То е с размери 115/25 см., изработено е от няколко вида дървесина, а ръбът му е укрепен с метална пластина. Върху него е запазен гравиран надпис „Д А Р 38 3 6 9“.


01.2021 г.



Фондът на Музея на авиацията се обогати с нови ценни експонати –отличия, лични документи, албум със снимки, свидетелства, награди и грамоти на Нено Шивачев, предоставени от неговия син Веселин Шивачев.

Нено Василев Шивачев е роден на 02 септември 1908 г. в гр. Павел баня. Завършва Тревненското столарско училище, а след това учи в Русе за мебелист. В ранните си младежки години работи като чирак в различни столарски (мебелни) работилници и така придобива квалификация на „майстор-столар“.

Нено Шивачев е един от основоположниците на безмоторното летене в България, за което получава медал. Взема участие при строежа на Самолетната фабрика за чешката фирма „Аеро“, продадена в последствие на италианската фирма „Капрони“. Опитът и уменията му в работата с дърво са забелязани от ръководството и оглавява цеха за изработване на дървените витла в „Капрони Български“. След спиране на производството на самолети се насочва към изработка на дървени музикални инструменти – цигулки, контрабаси, виоли, и дълги години работи във фабрика „Кремона“, Казанлък. Майсторът създава уникална цигулка с образа на Георги Димитров и богата дърворезба с растителни мотиви. Инструментът е плод на облог с един от най-големите лютиери – Иван Скордев, който не вярва, че цигулката ще възпроизведе звуци при такива инкрустации. Край на спора поставя именитият цигулар Минчо Минчев, който свири на нея и произнася думите „Добър инструмент си направил, майсторе“. Нено Шивачев умира на 16 ноември 1992 г.


12.2020 г.



Гина Тончева Хаджиева от гр. Шипка дари на Музея на авиацията оригинални снимки на Петко Атанасов Чирпанлиев - един от първите български авиатори.

Петко Чирпанлиев завършва Шипченското класно училище, а след това Държавното железарско училище в София. След Балканските войни започва работа като механик на летище Божурище, а по-късно участва в Първата световна война. По време на военните действия изпълнява разузнавателни задачи и заснема с фотоапарат от въздуха разположението на неприятелските обекти.

След Ньойския мирен договор се уволнява от армията и започва кариера в киното. Създава най-успешния ням филм на българското кино – „Под Орлово гнездо“. Продукцията излиза на екран едновременно с първия звуков филм и търпи големи финансови загуби. Умира през 1952 г.


11.2020 г.



Музеят на авиацията обогати фонда си с предоставените от Tодор Спасов Вапцаров ценни печатни издания.

Колекцията включва течения на списанията „Газова защита и авиация“ (1938-1939 г.) и „Летецъ” (1935-1939 г.), както и поредици на списанията „Бойните самолети“, и „Летящи крепости“.

Тодор Спасов дари още изработени 66 макета на бойни самолети.


10.2020 г.



Музеят на авиацията получи ценно дарение – орден „За храброст“, IV степен, II клас и значка „БАД“ на пилота Михаил Георгиев Григоров, направено от неговата внучката Делина Иванова Григорова. С това се обогатиха материалите, проследяващи професионалния път на пилота, които се съхраняват във фонда на Музея.

Михаил Григоров завършва Школата за запасни офицери и Въздушната школа в Казанлък за летци-пилоти. Усъвършенства обучението си в Изтребителната школа в Карлово през 1939 г. Включен е в групата за подготовка на самолет Месершмит-109Е. В периода на обучение е приравнен към 59-и випуск на Военното на Негово Величество училище и му е присвоено офицерско звание подпоручик.

Започва службата си в 6-и изтребителен полк. В началото на Втората световна война, в периода 1941-1942 г., е включен в черноморската охрана на летище Сарафово. Участва във въздушната отбрана на България по време на англоамериканските бомбардировки. Общо провежда 9 въздушни боя в 11 бойни полета. След края на войната е командир на полк в Карлово, заместник-командир на изтребителна авиодивизия, инструктор по техника на пилотиране.

През 1950 г. извършва първия нощен полет с изтребител.

Последно войнско звание – полковник.


09.2020 г.



Веселин Топалов от Ловеч предостави на Музея на авиацията ценни книги „Самолетът“ на инж. Димитър Димитров и „Записки по история на авиацията“ на Георги Попвасилев.

В „Самолетът“, от 40-те години на ХХ век, авторът проследява развитието на самолета, неговото устройство, бордно оборудване, типове двигатели, които представя със 113 снимки и схеми.

„Записки по история на авиацията“ разказва за зараждането на въздухоплаването и първите опити за строителство на балони и аероплани в света. Георги Попвасилев завършва Военното на Н.В. училище като пехотен офицер. През 1916 г. се обучава в Авиационното училище в Божурище. Участва в Първата световна война като боен пилот. От 1924 г. до 1927 г. е началник и преподавател в Авиационното училище в Казанлък. През 1932 г. се обучава във Военновъздушната академия в Италия. Заема висши командни длъжности в българските Въздушни войски. През 1947 г. получава званието генерал-майор. Пилотира над 50 типа самолети


08.2020 г.



Фондовете на Музея на авиацията се обогатиха с нови експонати, предоставени от Ясен Асенов Иванов – син на летеца Асен Емануилов Иванов. Представените експонати са само малка част от богатата колекция от лични и служебни документи, нагръдни знаци и военни отличия на Асен Иванов, които Музеят получи.

Асен Иванов е роден 21 ноември 1943 г. в село Владимирово, Михайловградски окръг (Монтана). Обучението му преминава през ВНВВУ „Г. Бенковски“ – Долна Митрополия, Военна академия „Г.С.Раковски“ и Военна академия „Юрий Гагарин“ – Москва, които завършва с отличие.

Военната му кариера на летец-щурман започва през 1961 г. на летище Толбухин (Добрич), продължава в 16-и транспортен авиационен полк –Доброславци, участва в работата на аерофотографско звено за изработване на картографска карта на България. От 1977 г. до 1999 г. е началник на отдел в поделение 22800 – София. Като главен щурман на Военновъздушните сили участва в провеждането на всички учения в системата на Варшавския договор, ръководи въздушния парад през 1981 г. по случай 1300 години България.

Преминава в резерва на Българската армия през 1999 г.

Умира през 2017 г.


07.2020 г.



Фондът на Музея на авиацията се обогати с ново дарение – двутактов боксерен двигател МБ-200, конструиран от Колю Пранджев. Създаден е в периода 1977-1981 г., за да задоволи необходимостта от двигатели за леки летателни апарати. Конструиран е на базата на бутало-цилиндровата група от двигателна бензинова резачка „Дружба 4“. Има бутално газоразпределение и оригинално електронно запалване. Преминава успешни наземни изпитания.

На „Авиопарад 85“ в Пловдив са представени 8 летателни апарата и 2 авиационни двигателя, сред които е и МБ-200. Той заема първо място в клас „специални двигатели“.

Информация за представеното изобретение е публикувана в списанията „Криле“ и „Патриот“ от 1985 г.

Колю Пранджев завършва през 1968 г. Техникума по механотехника „Христо Ботев“ в Карлово. Работи като стругар в поделение 42050 – София, а по-късно и в Авиотехника ЕООД – Пловдив.


03.2020 г.



Музеят на авиацията получи ценно дарение от професор Станимир Станев от Шумен, включващо част от американски самолет-бомбардировач B-24, който се разбива през 1944 г. край с. Чурен, обл. Пловдив; част от американски самолет-бомбардировач B-24 “Liberator”, който се разбива през 1944 г. в местността „Липовец“, край с. Гостиня, обл. Ловеч; част от крилото на американски самолет-бомбардировач B-17 “Flying Fortress”, който се разбива през 1944 г. в местността „Алабаир“ край с. Сухозем, обл. Пловдив.


12.2019 г.



Пламен Сталев от София дари на Музея на авиацията летателната си униформа с отличителни знаци на авикомпанията „AirVIA Bulgarian airways“. През периода 1993 –2016 г. той е командир на екипаж на самолет А-320. Има над 20000 прелетени часа в Гражданската авиация.


11.2019 г.



Музеят на авиацията получи дарение от Ангел Соловьов – руски авиомоделист и парашутист, книгата „Ваши крыля“, руски превод на едно от първите издания на българинът Асен Йорданов в САЩ/ “Your wings” (1937). Тя е комплексно, лесно приложимо при обучението помагало за пилоти, в което сложната теория е онагледена чрез рисунки и схеми. Освен книгата дарението включва и фотография на Ангел Соловьов с обучаваните от него участници в кръжока по авиомоделизъм в гр. Ставропол, СССР.


10.2019 г.



О.р.полк. Дончо Нанов Дончев от Пловдив предостави на Музея на авиацията автобиографичните записки на летеца Петър Захариев Кожухаров „Спомените на моя трудов живот“. Той е роден на 28 август 1917 г. в гр. Хасково. В периода 1937 – 1940 г. учи във Военното на Н.В. училище. Летец-инструктор от Учебния орляк на Въздушната школа Участва във Втората световна война. Уволнен е през 1946 г. От 1948 г. оглавява Школата за обучаване в летателна подготовка на младежи в предказармена възраст, но след няколко месеца окончателно напуска армията.


09.2019 г.



Музеят на авиацията откупи от Рафи Марукян колекция от 417 негатива, подредени в 19 класьора на тема „Подготовка на бългаските космонавти Георги Иванов и Александър Александров за полет в Космоса през 1979 г.“, книгата „Интеркосмос – звездни маршрути на дружбата”, в която е представена програмата „Интеркосмос“ и държавите участнички в нея, прес-карта на фотокореспондента на НРБ – Марукян и цветна картичка с два автографа от 10 април 1979 г.


05.2019 г.


О.р. полк. Стефан Синев дари на Музея на авиацията грамофонната плоча „Звезден миг“, която съдържа 12 песни. Те са посветени на полета на първия българин в Космоса Георги Иванов ( 1979 г.). Песните са в изпълнение на Вокално-инструменталния ансамбъл на БНА и са издадени от „Балкантонׅ“ през 1979 г.


04.2019 г.



Поля Табакова, родственица на проф. Виден Табаков, работил в сферата на космическите проучвания на НАСА, САЩ, подари на Музея на авиацията снимки, писма, ръчен часовник, писалка, бележник и калкулатор, използвани от бележития българин. Виден Табаков е роден на 14 декември 1919 г. в с. Стакевци, Белоградчишко. Завършва средното си образование във Видин. През 1939 г. следва машинно инженерство в Прага. През 1942 г. завършва аеронавтика в Берлинската политехника и защитава докторска дисертация по аероинженерство.

Виден Табаков сътрудничи на създателя на първия в света самолет с турбореактивен двигател Ханс фон Охайн и същевременно работи в концерна „Сименс“. През 1944 г. е част от групата на главния конструктор на немските ракети „Фау“, Вернер фон Браун. През 1948 г. заминава за Аржентина, където с италиански и немски инженери участва в разработването на първия аржентински свръхзвуков самолет.

През 1958 г. Виден Табаков започва работа като професор по космическо инженерство в Университета в Синсинати, щата Охайо. Поставя началото на докторска програма по космонавтика, в която през годините се обучават повече от 50 докторанти и над 200 магистри. Провежда научни изследвания и изпитания като технически ръководител, съветник и изпълнител за Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА), американските въздушни, военноморски и наземни сили и световни компании като „Дженерал електрик“, „Проктър енд Гембъл“, „Ролс Ройс“, „Тексако“ и др. Като част от екипа на НАСА участва в опитите по изстрелването на космическите ракети „Сатурн“ и създаването на космически кораб по програмата „Аполо“. Научните интереси на проф. Виден Табаков са свързани и с разкриване на причините за ерозията и уврежданията на турбодвигателите. Има над 400 научни публикации.

Член е на Американския институт по аеронавтика и астронавтика и на Американската асоциация на машинните инженери.

През 2014 г. Виден Табаков е обявен за почетен професор на НАСА. Умира на 6 юни 2015 г. в САЩ.


04.2019 г.



Журналистът Николай Димов предостави на Музея на авиацията документи и снимки от професионалната кариера на авиоинженера Георги Панайотов Ковачев. Той е роден на 12 май 1947 г. в Стара Загора. През 1970 г. завършва ВНВВУ „Георги Бенковски“ с инженерен профил. Служи във Вертолетния авиационен полк на летище Крумово и летище Стара Загора като инженер по вертолета и двигателя.


03.2019 г.



Андон Георгиев Андонов дари на Музея на авиацията, съхраняваните от известната пловдивска фамилия ценни материали – летателно боне, пилотски очила, снимки и картички на техния родственик пилотът Иван Андонов Андонов. Той е роден на 24 октомври 1917 г. в София. През 1939 г. завършва Военното на Н.В училище с чин подпоручик. Служи последователно във Въздушни школи и в 1-ви армейски орляк. От 1940 г. е завеждащ Противовъздушната и химическа защита на летищата и от 1941 г. е в 1-ви армейски въздушен полк. През 1942 г. поручик Андонов преминава в Щаба на Въздушни войски където е адютант на ген. Васил Бойдев, а от 1943 г. е Въздухоплавателно аташе на България в Берлин.


02.2019 г.



Веселин Шивачев от гр. Казанлък подари на Музея на авиацията съхраненото от неговото семейството част от витло на самолет КБ-11 „Фазан“. През 1932 г. баща му Нено Шивачев завършва мебелно столарство в Русе и постъпва на работа като специалист по дървообработване и направа на дървени витла в самолетостроителната фабрика „Български Капрони“. След проведени изпитания и преработка на прототипа, серийното производство на КБ-11 „Фазан“ започва през 1941 – 1942 г. Той е едномоторен, двуместен моноплан, горноплощник със смесена конструкция. Произведени са 50 машини, като първите седем са с италиански двигатели и с фирмени метални, трилопатни витла. Останалите 43 летят с лицензно произведени в Полша двигатели Bristol Pegasis XXI и български двулопатни дървени витла. Усвояването на самолета започва през 1943 г. Към 5 септември 1944 г. с него са снабдени 333-то и 453-то ято от разузнавателния полк, които вземат активно участие във военните действия на Балканите в края на 1944 г. След Втората световна война 30 самолета КБ-11 са предадени на Югославия. Там на част от тях дървените крила са заменени с целометалически и се използват до 1958 г.


11.2018 г.



Ангел Коев Кибарски – пилот от ВВС и БГА „Балкан“, подари на Музея на авиацията радиобоне, кислородна маска, кортик, шарф, униформа на пилот от БГА „Балкан“, документи, снимки , медали, значки и грамоти.

Ангел Кибарски е роден на 18.03.1930 г. в с. Борец, Пловдивска област. През 1949 г. е приет във Военновъздушното училище в Долна Митрополия. Служи като боен пилот в авиополка на летище Граф Игнатиево. Усвоява първите реактивни изтребители Як-23 и МиГ-15, а по-късно и изтребителите МиГ-17ПФ и МиГ-19. В авиационния полк на летище Граф Игнатиево заема длъжности – командир на звено и щурман на ескадрила. През 1964 г. е освободен от действителна военна служба и завършва Висшия медицински институт в гр. Пловдив. Ангел Кибарски започва работа в БГА „Балкан“, където е командир на екипаж на самолети Ан-24 и Ил-18. Лети до 1987 г., като нальотът му в бойната авиация е около 1400 часа, а в гражданската – около 10 000.


10.2018 г.



Габриела Клатева и Елена Стоянова - дъщери на пилота от БГА „Балкан” Стефан Стоянов подариха на Музея на авиацията – вещи, снимки и документи отразяващи професионалната дейност на техния баща. Дарението включва - униформа на пилот от БГА „Балкан”, летателни книжки, лични документи, снимки и грамоти.

Стефан Иванов Стоянов е роден на 22 март 1931 г. в гр. София.През 1943 г. семейството се премества в гр. Първомай. Увлечението му към техниката и особено към авиацията, го отвежда в аероклубовете на ДОСО, където завършва курсове по стрелкова подготовка, мототехника, парашутизъм, безмоторно летене, авиомоделизъм. През лятото на 1949 г. извършва първите си парашутни скокове и започва обучение по безмоторно летене на базата край Голямо Конаре, Пловдивско. През 1951 г. завършва курс за инструктори в Централната школа в Мусачево, а през 1955 г. е назначен за инструктор в аероклуб Бургас. По това време започва да лети на моторни самолети, а през 1958 г. става майстор на спорта по безмоторно летене. Пилотира 13 типа безмоторни и 8 типа моторни самолети.

В гражданската авиация работи от 3 март 1965г. до 1 януари 1987г. В ССА лети на Ан-2 и Злин-37, а в транспортната – на Ан-24 и Ил-18. През 1969-1970г. завършва Школа за висша летателна подготовка в Уляновск /СССР/, а през 1976 г. същата школа за командир на Ил-18. В БГА е командир на самолет, инструктор на Ан-2 и Ан-24, инструктор в звено Ил-18. Има пролетени 12 943 часа.


09.2018 г.



Теодор Муховски от София подари два албума със снимки на пилота от Въздушните на Н.В.войски – поручик Любен Кондаков.

Любен Захариев Кондаков е роден на 14.04.1915 г. в Сливен. През 1937 г. година завършва Военното на Н.В. училище и е произведен в чин подпоручик. Участва активно във въздушните сражения срещу англо- американската авиация по време на Втората световна война. На 10 декември 1943 г. поврежда „Либерейтър“ Б-24, на 30 март 1944 г. – Б-17 „Фортрес“. На 17.04.1944 г. по София е нанесен последният – трети комбиниран дневно-нощен удар от англо-американската авиация. Българските летци изтребители, смело атакуват противника, но поради голямата прилика между използваните от тях „Messerschmitt” и американските изтребители P-51 „Mustang” те не разпознават врага и се приближават в опасна близост. Загиват шест български пилоти. Жертва става и командирът на 692-ро изтребително ято в 3/6 орляк поручик Кондаков, който попада под противниковия огън и самолетът му се разбива до с. Дреново, Благоевградско.


07.2018 г.



През месец май 2018 г. о.р. полк. проф. Станимир Станев дари на Музея на авиацията съхранена от него документация. Тя е свързана с участието на колектив „Български орел“ в конкурса „Майстор Манол“ (1978 – 1980) за възстановяване на чертежите на самолет „Albatros F-2“ и неговата изработка. Документацията съдържа проект на самолет Albatros F-2 с двигател „Аrgus“ в мащаб 1:20, чертежи, схеми и таблици с данни на различни елементи от конструкцията на Albatros F-2, служебни писма и допълнителна информация за самолет „Albatros F-2“, снимки на колектива „Български орел“ в състав: инж. Светослав Спиров, инж. Станимир Станев, Георги Димитров, резултатите от конкурса „Майстор Манол“, отпечатани в списание „Български войн“, бр.10, 1980г. и др.


05.2018 г.



През април 2018 г. Музеят на авиацията получи поредното дарение от журналиста Николай Димов – снимка от посещението на първата жена космонавт Валентина Терешкова на 11 септември 1963 г. в Пловдив. Снимката е запечатала момент от пътя на делегацията към Паметника на съветската армия „Альоша“ на хълма Бунарджик.


04.2018 г.



През март 2018 г. фондовете на Музея на авиацията се обогатиха с нови експонати, предоставени от капитан Константин Кирилов Александров. Сред тях са куртка, риза и вратовръзка, които са част от униформата на пилот от БГА „Балкан“ от 90-те години на XX в. и фуражка от униформата на летец-пилот на авиокомпания „Spirit Airlines“ от гражданската авиация на САЩ. Константин Кирилов Александров е роден през 1958 г. в Перник. Като ученик в Софийската математическа гимназия завършва курс по моторно летене в Софийския аероклуб (1975 – 1976 ). През 1981 г. се дипломира във ВНВВУ „Г. Бенковски“ със специалност „Инженер по самолета и Двигателя“. В периода 1981 – 1986 г. работи като сменен инженер в БГА „Балкан“ . От 1986 до 1989 г. е главен инженер по летателна годност към Държавната въздухоплавателна инспекция на Министерството на транспорта. През периода 1987 – 1989 г. лети като борден инженер на Ту-154 за авиокомпания „Балкан“, а от 1990 до 1998 г. на самолет Ан-24 като командир-инструктор. През 1998 г. заминава за САЩ, където първоначално е борден инженер на самолет Боинг B-727 за Amerijet International, а след обучение в Аляска за кратко лети на Дъглас DC-6 за Florida Air Transport. От 2001 г. е пилот за Spirit Airlines на Макдонъл Дъглас MD-80 (81,82, 83, 87). От 2006 г. до момента (2018 г.) е командир на Airbus 319, 320, 321, NEO. Има повече от 18 000 пролетени часа.


03.2018 г.



В началото на 2018 г. пилотът Александър Аладжов предостави на Музея на авиацията съхраняваните от него албуми и вещи. Сред постъпилите материали са: Албум „15-и пилотски випускъ“, който съдържа 42 броя черно-бели групови снимки и портрети на преподаватели и обучавани, албум с 89 снимки от пилотската му служба и свободното време, личен дневник, воден през периода 1948-1954 г. и кортик на офицер от Въздушните на Н.В. войски. Материалите са ценно попълнение на фонда на Музея на авиацията.

Александър Генчев Аладжов е роден на 09.09.1921 г. в гр. Борисовград (днес гр. Първомай). През 1944 г. завършва Школа за запасни офицери във Въздушното училище – град Казанлък. Обучава се в 15-и пилотски випуск, последен за училището преди включването на България в бойните действия през Втората световна война. Получава подофицерския чин – фелдфебел школник (старшина школник). Служи във ВВС от 1944 г. до октомври 1954 г. Има пролетени над 2200 часа, от които 1000 часа нощем. Във военната си кариера достига до длъжност заместник-командир по летателната част на Авиационната дивизия. През 1960 г. завършва Висшия селскостопански институт „Васил Коларов“ – Пловдив (днес Аграрен университет-Пловдив). Живее в град Пловдив.


03.2018 г.



През месец януари 2018 г. фондът на Музея на авиацията беше обогатен с ценен експонат – сирена за оповестяване на въздушна опасност, използвана през 40-те и 50-те години на ХХ век. Металният уред е произведен в Лондон. Използва се за предупреждаване на населението за опасност от въздушни нападения по време на Втората световна война, а след това във военните формирования по време на учения. Включва два етапа – Въздушна опасност и отбой от въздушна опасност. Специфичният вой продължава 3 минути и е придружен с предупреждения по високоговорител: „Внимание! Внимание! Въздушна опасност!“ или „Внимание!Внимание! Отбой от въздушна опасност!“ По този начин се дава възможност цивилното население да предприеме съответните мерки срещу надвисналата опасност. Най-често това е използване на бомбоубежища или пригодени за целта помещения. След края на войната, сирената се използва по време на военни учения, провеждани в поделения на БНА.


01.2018 г.



Марияна Карамфилова Коларова-Станева предостави на Музея на авиацията съхраняваните от нея облекла на стюардеса от БГА „Балкан“. Те включват лятна и зимна униформа от средата на 80-те години на ХХ в.

Тя е родена на 8.03.1962 г. в София. Средното си образование получава в Триполи, Либия. През 1985 г. завършва курс за стюардеси. Първият ѝ полет е на 15.05.1985г. по маршрут София – Г. Оряховица – София. Летяла е на всички машини на Авиокомпания „Балкан“: Ан-24, ТУ-134, ТУ-154, ЯК-40, ИЛ-18, Боинг-737, Боинг-767 . Известно време лети на Боинг-747 за чужда авиокомпания, изпълняваща превоз на поклонници до Мека. След ликвидацията на БГА „Балкан“ лети в Авиокомпания BHAir на ТУ-154 и Airbus.


05.2017 г.



Силвия Манчева, племенница на пилота от Въздушните на Н. В. войски, поручик Виктор Атанасов, предостави на Музея на авиацията негови снимки, документи и вещи. Дарението се състои от три албума с повече от 390 черно-бели снимки на Виктор Атанасов с преподаватели, колеги и приятели, две летателни книжки с информация за извършените полети и летателните апарати, на които лети, лична карта от 30.01.1943 г. издадена от Щаба на Военното на Н. В. училище, с която се удостоверява, че той е на служба в 6 изтребителен полк, колекция от 13 цветни и черно-бели военни географски карти, кутия с визитни картички, портрет в метална настолна поставка и други. Сред дарените вещи са строева и лятна куртки, фуражка и кепе, два чифта стъкла за пилотски очила и други.

Поручик Виктор Атанасов е роден на 12.06.1920 г. в София. През 1943 година завършва Военното на Н. В. училище с випуск 62 и заминава на специализация в Бреслау и Франкфурт на Одер, Германия. Назначен е в Изтребителния полк. Взема участие в защитата на София от англо-американските бомбардировки през периода 1943 – 1944 г. На 30.03.1944 г. във въздушен бой сваля американска крепост, но е ранен и изпратен в домашен отпуск. На летище Враждебна се завръща на 24.04.1944 г. Същият ден е дадена въздушна тревога. Самолетът на поручик Виктор Атанасов е с прикачен допълнителен резервоар с гориво и излитането трябва да се извърши с по-малка скорост. Останал последен от своята група, той излита с пълна газ, но само на 10 м. от земята машината се обръща и забива в земята, като причинява смъртта на пилота.


05.2017 г.



През месец януари 2017 г. Димитър Димитров Маказчиев, син на пилота от Въздушните на Негово Величество войски поручик Димитър Иванов Маказчиев, дари още един ценен експонат – офицерска сабя, образец 1905 г., принадлежала на неговия баща.

Димитър Иванов Маказчиев е роден на 03.04.1909 г. в Казанлък. На 06.09.1931 г. завършва Военното на Н.В. училище с чин подпоручик и постъпва на служба във Въздухоплавателния полк. През 1934 г. вече поручик е в смесения орляк. През 1936 г. специализира в Полша. На 06.05.1940 г. е произведен в чин капитан и назначен за командир на учебната рота. От 1941 г. е началник на наблюдателното училище, а от 1942 г. началник на разузнавателната секция. През 1943 г. е слушател във Военната академия. От 1944 г. е домакин на летателното комендантство в Телиш. През 1945 г. е произведен в чин майор и назначен за комендант на летище Долна Митрополия. От 1947 г. е подполковник, а през 1948 г. е назначен за временен заместник-командир на 2-ра пехотна дивизия. Във ВВС служи до 1956 г.


01.2017 г.



В края на 2016 г. пилотът Мирчо Калчев предостави на Музея на авиацията съхраняваните от него снимки, документи и медали. Сред предоставените материали са – достоверение от Народното основно училище в с. Голяма Желязна, Троянско за завършено първо отделение от 1937 г., летателна книжка, издадена на 01.01.1962 г. от Български граждански въздушен транспорт „Табсо“, свидетелство за професионален пилот първи клас от 01.06.1970 г., диплома от ВНВВУ „Георги Бенковски“, издадена на 09.08.1968 г., свидетелство за командир на самолет Ту-134 от 20.03.1969 г. Друга част от даренивто включва портретна снимка на Мирчо Калчев от 1951 г., снимки с колеги на водолетище „Чайка“, Варна, 1952 г., посещение в Музея на авиацията – Крумово през 2005 г., поздравителни адреси от различни институции по повод 80-aта и 85-aта му годишнина, четири медала, между които „За боева заслуга“, „За трудово отличие“, „25 години Българска гражданска авиация“ и други, 3 значки „За заслуги към БГА – Балкан“, „40 години БГА“ и други.

Мирчо Колев Калчев е роден на 13.04.1929 г. в с. Голяма Желязна, Троянско. Завършва Военен аероклуб през 1949 г. и Военновъздушно училище през 1951 г. Служи във Военновъздушни войски от 1951 г. до 1956 г. На 30.01.1957 г. постъпва в Българската гражданска авиация, където достига длъжност главен пилот. Работи като инструктор и лети на 15 типа самолети между, които ДАР-9, Фоке-Вулф-44, Арадо-196 А-3 „Акула“, Лаз-7М, Ли-2, Ил-10, Ил-18 и други. Има пролетени 6 240 часа.


11.2016 г.



През 2016 г. Пламен Любомиров Сомов – родственик на ген. Ганчо Манчев, предостави на Музея на авиацията, лично оръжие, ордени и медали и 48 документа, лекции и книги на пилота. Особено впечатляват добре запазените офицерски кортик и парадна офицерска сабя, образец 1905 г. Голям е броят на отличията: ордени „За военна заслуга“ II ст. със „Звезда“, „За храброст“ II ст., „За гражданска заслуга“, IV ст., „9-и септември 1944г.“, „Народна свобода 1941 – 1944г.“ и др., както и медал „За възшествието на княз Фердинанд I през 1887г.“ II ст., нагръден знак „Летец-пилот“, Фердинандова емисия. Сред документите са: кръщелно свидетелство №31/7.05.1905г., издадено от Дряновска енория на Ганчо Манчев, лична карта с печат на Дирекция Въздухоплаване за периода юни 1934 – юли 1935г., входна карта №1 на генерал-майор Ганчо Манчев, издадена на 17.09.1945г. в София, с която се разрешава свободно влизане във всички части на Въздушни войски, свидетелство №22/31.03.1920г. за пилот на транспортен аероплан., удостоверение № 4812/5.12.1946г., че генерал-майор Ганчо Манчев е бил командир на ВВ от 15.10.1944г. до 11.11.1946г., протокол за обиск от 30.11.1946г. в дома на Ганчо Манчев в град София, открит лист №46/14.09.1944г. за свободно движение в София и страната и др. Сред архива са циклостилните издания на Записки по въоръжение на въздушния флот, автор Христо Лазаров, Казанлък, 1926 – 1927г., Записки по техника на летенето, част I, автор Г. Василев, Божурище, 1926г., Лекции „Тактика на противовъздушната отбрана“, автор Н. Бородачев, превод Ганчо Манчев, Казанлък 1927 – 1928г. и др.

Ганчо Манчев е роден на 23 юни 1894 г. в гр. Дряново. Завършва гимназия в Габрово и Военното на Н. В. училище в София – 38 випуск с артилерийски профил. Участва в Балканските и Първата световна войни. През 1918 г. завършва курс за летци и специализира в Германия. След завръщането си през 1919 г. постъпва като пилот в Аеропланното училище в Божурище. През 1926 г. участва в прехвърлянето на училището в Казанлък. Като член на Военния съюз през 1935 г. е арестуван и осъден на 8 години затвор, а 5 години по-късно е освободен. На 23 октомври 1944 г. е назначен за командир на Военновъздушните сили и повишен в чин генерал-майор. На 11 ноември 1946 г. подава оставка и преминава в запаса. През 1948 г. е арестуван, но оправдан поради липса на доказателства. На 16 април 1951 г. отново е арестуван и изпратен в Белене, а през месец април 1954 г. е освободен. Умира на 25 юни 1968 г.


08.2016 г.



Ново дарение за Музея на авиацията беше направено от Дойчин Дойчинов. Той предостави на музея 56 движими културни ценности, свързани с професионалната кариера на баща му Стоян Пенев Дойчинов – пилот от българската гражданска авиация. Музейният фонд се обогати с „Народен орден на труда“ и седем медала – „За прослужени години във Въоръжените сили“ III ст.и II ст., „20 г. БНА“. „ 25 г. БНА“, „За боева заслуга“, „За заслуги“, „25 години БГА“, „35 години ССА“ , почетен знак от състезание по безмоторно летене, Шумен, 1978 г., летателна значка „Летец-пилот“, комбинирана навигационна линия, летателни книжки от 1950г., 1955г. и 1968 г., албум със снимки от службата му във военната и гражданска авиация и множество документи, свързани с дейността му, учебни помагала –„Справочник на пилота от селскостопанската авиация“ и „Теория на летенето“, тетрадки със записки за самолет ПЗЛ -101 „Гаврон“, водени от полковник Стоян Дойчинов и др.

Стоян Пенев Дойчинов е роден на 10 юли 1928 г. в с. Софрониево, Врачанско. През 1948 г. полага първи пилотски изпит при Комитета за моторно летене към Народен съюз за спорт и техника, което му дава правото да пилотира туристически самолет. През 1949 и 1950 г. се обучава в НВВУ „ Г. Бенковски“, специалност летец-пилот. От 1951 г. до 1957 г. служи в 20-и Щурмови авиационен полк /ЩАП/, Крумово, където преминава през длъжностите командир на звено, командир на ескадрила, заместник-командир и командир на полк. В периода 1954 – 1957 г. завършва курс във Военно-техническата академия – София, профил Команднощабен за ВВС. От 1957 до 1958 г. е заместник-командир на 5-а щурмова авиационна дивизия, Пловдив. През 1958 г. преминава в Доброволната организация за съдействие на отбраната /ДОСО/ като началник на Централния авиационен комитет на летище Мусачево и летище Божурище. От 1966 до 1975 г. е инструктор-пилот в ДП „Граждански летища” и „Селскостопанска авиация”. В периода 1975 – 1985 г. е Главен инспектор в Държавна въздухоплавателна инспекция към Министерството на транспорта. През 1985 г. е директор на СП „Селскостопанска авиация“ /ССА/ към СО БГА. Лети на самолети от витлова и реактивна авиация: Бюкер – Бю-181 „Бестман“, Ил-10, Лаз-7, Лаз - 7М, Як-17, Як-23, Як-11, Л-60 „Бригадир“, ПЗЛ-101 „Гаврон“, По-2, Ан-2. Напуска авиацията през 1987 г. Умира през 1992 г.


07.2016 г.



Още едно дарение получи Музеят на авиацията през 2016 г., което бе предадено от Васил Тихомиров Бенчев – внук на пилота Васил Бенчев. Той предостави на Музея на авиацията съхраняваните от семейството му вещи, документи и снимки. Така фондът на музея беше обогатен с 7 експоната, включващи части от задължителното пилотско облекло – летателно кожено боне и летателни кожени ръкавици, портрет на капитан Васил Маринов Бенчев, албум със снимки, документиращ посещението му във фабриката за самолети Фоке Вулф в град Бремен, октомври 1936 г., книгата „Безмоторно летене“ с автори Васил Бенчев и Н. Александров, издадена през1935 г., визитни картички на поручик Васил Бенчев – пилот-изпитател в Държавната самолетна фабрика – Божурище, както и радиоприемника RCA, модел Т8-16 произведен в САЩ и внесен в България от компанията „Юрдан Бояджиев и синове“, използван от пилота.

Васил Маринов Бенчев е роден на 12.08.1902 г. в Синьо Бърдо, Врачанско. През 1925 г. завършва Морското машинно училище в град Варна, а през 1927 г. Аеропланно училище в Казанлък. На 6.09.1932 г.се дипломира във Военното на Н. В. училище с чин подпоручик и е назначен на служба във Въздухоплавателния полк – учебен орляк, а 1933 г. във флота – морско ято. От 1935 г. е адютант на учебния орляк, а от 1937 г. е инструктор и пилот-изпитател в ДАР – Божурище. Той е един от първите пилоти, внедрили висшия пилотаж в българската военна авиация. Загива при катастрофа на 06.06.1938 г.


05.2016 г.



През 2016 г. Авиокомпания „България Ер“ АД предостави на Музея на авиацията пътническия реактивен самолет Як-40, вариант „VIP салон“, с регистрационен знак LZ-DOS. Самолетът е конструкция моноплан. Тялото му се състои от три части: носова, средна и опашна. В носовата част е разположена кабината на екипажа с две пилотски места, седалки за бордния механик и бордния стюард. В средната част се намира пътничиски салон, разделен на две части: „VIP салон“ оборудван с кожен диван за четири –пътника, три кожени фотьойла и маса; втора част с две сдвоени седалки и две единични с кожена тапицерия за общо 13 пътника. В опашната част са поместени – багажник, бюфет, гардероб, тоалетна и изходна част. На изходната час на тялото е монтирана специална стълба осигуряваща слизането и качването на екипажа и пътниците от самолета.

В пътническия салон е предвидено място за монтиране на видео и телевизионно оборудване.

Самолетът е произведен от ОКБ Яковлев, СССР. Постъпва в България в състава на правителственния Авиоотряд 28. Използван е за полети със специално предназначение от състава на Министерския съвет на България, Политбюро на БКП, Народното събрание и правителствени ведомства.От правителственият Авиоотряд 28 самолетът преминава последователно в състава на авиокомпания „Балкан“ и от 12.06.1991 г. е сертифициран в, „Хемус Ер“ ЕАД, където изпълнява пътнически превози. Последното удостоверение за летателна годност от 30.03.2001 г. до 04.11.2005 г. е издадено от Гражданската въздухоплавателна администрация на Република България. Самолетът е предназначен за превоз на пътници по вътрешни и международни въздушни линии на разстояния до 1800 км със скорости 450 км час и височини до 8 000 км. Пилотажно-навигационното оборудване на самолета осигурява полети във всички метеорологични условия денем и нощем. Конструкцията и летателните му характеристики позволяват да се извършват полети от къси площадки, включително и от грундови полоси.


04.2016 г.



През 2016 г. Румен Христов от гр. Камено, област Бургас, предостави на Музея на авиацията капак от самолет Б-24 „Либърейтър” – четиримоторен тежък бомбардировач, създаден от американската компания „Консолидейтед“ през 1939 г. Той нанася най-тежките разрушения на българските градове по време на съюзническите бомбардировки през 1943 – 1944 г.

Капакът е изработен от дуралуминий и има правоъгълна форма със заоблени краища. Към него е монтирана здрава стабилна дръжка, а от вътрешната страна има 3 куки за закрепване към корпуса на тялото. В центъра му се виждат няколко отвора, най-вероятно от повреда или вражески огън. Елементът е бил разположен зад кабината на самолета и под него са се съхранявали части от аварийно-спасителните средства. Капакът е открит е в района на с. Мечка, област Русе и вероятно е част от свалените в този район два бомбардировача или се е отделил от тях вследствие на техническа неизправност.


03.2016 г.



През 2016 г. архитект Милчо Сапунджиев предостави на Музея на авиацията съхраняваната от него документация, свързана с идеята за изграждане на „Музей на военната авиация“ в Пловдив в средата на 70-те години на ХХ век. Тя включва 4 албума със снимки на всички проекти, които участват в конкурса, албум със спечелилия вариант 12 и друг, подготвен за подарък на армейски генерал Добри Джуров с посвещение от одобрения колектив и др. В няколко папки е запазен архивът от конкурса и на одобрения вариант 12 с авторския колектив – архитекти Мария Сапунджиева и Пенка Траянова, художник – Светослав Генев, конструктор – Любомир Софкаров, инсталации – инженерите Стоян Бойнов, Пенка Карагерова, Росица Стойчева, Никола Златев, благоустрояване – инженерите Ангелина Василева и Любомир Димитров. В папките са чертежите на архитектурния идеен проект и плановете, генералната сметка по строителството, различните видове инсталации и всичко необходимо за осъществяване на строежа. Срокът за представяне на идейно архитектурната разработка на сградата на Музея на авиацията е 25.05.1974 г., а обсъждането е проведено на 20.08.1974 г. В документацията са протоколите от заседанията на организационния комитет с председател генерал - лейтенант Симеон Симеонов, в които е определено музейният комплекс да се построи в непосредствена близост до новоизградения комплекс „Тракия“.


02.2016 г.



Музеят на авиацията получи ново интересно дарение – макет на самолет Concorde (Конкорд). Той бе предаден от представителя на търговско представителство „Еър Франс” – България, г-жа Нора Ковачева.

Макетът е в мащаб 1:25, с дължина 256 см и разпереност на крилата 108 см. Изработен е от пластмаса и поставен върху метална стойка. Върху тялото е нанесено обозначение на френската авиокомпания - Air France, регистрационен номер F-BVFA, на вертикалния стабилизатор е националният флаг на Франция.

Самолет „Конкорд“ е един от двата типа пътнически, свръхзвукови самолети в света. Лети с максимална скорост 2180 км/ч, максимална височина 18300 метра и далечина на полета 7500 км. Превозва 144 пътници. Използван е от компаниите British Airways и Air France за презокеански полети от 21.01.1976 до 20.10.2003 г. Високата себестойност на полета е причина за прекратяване на използването му.


25.02.2016 г.



Музеят на авиацията получи ценно дарение – ръководство за капитален ремонт на самолет Ту-154. Дарението е направено от Николай Димов от Пловдив и съдържа 23 книги, отпечатани в периода 1980-1985 г.

Ръководството е предназначено за изпълнение на капитален (основен) ремонт на самолетите Ту-154 и неговите модификации при изтичане на техническия ресурс на самолета или при излизането му от строя в процес на експлоатация. Съдържанието на ръководството включва обща характеристика на самолета, организацията и реда за извършване на ремонт, приемане, разглобяване, почистване на частите, определяне техническото им състояние, сглобяване на самолета и изпълнение на необходимите изпитания, реда за изпълнение на консервация, опаковка, маркиране, транспортиране и съхранение на отремонтираните части. В съдържанието на книгите са поместени списъци на контролно- проверовъчна и измерителна апаратура, технологичното оборудване и необходимите инструменти за извършване на дейностите по ремонта, типовите технологични процеси, албуми с монтажни и ремонтни допуски и приложения.

Ръководството за капитален ремонт на самолет Ту-154 представлява специализирана техническа литература използвана от инженерно- техническия състав в авиационните заводи допуснати до извършване на капитален ремонт на съответната авиационна техника.


08.02.2016 г.



Музеят на авиацията получи ценно дарение


Председателят на Фондация „Български ВВС“ о.з. ген. Спас Спасов подари на Музея на авиацията книги на известния български пилот и конструктор Асен Йорданов. Със съдействието на о.з. ген. Иван Парапунов те бяха закупени от САЩ и доставени в България. Сред тях са “Men and wings”, “Flying and how to do it”, “Power and flight”, “Jordanoff’s illustrated aviation dictionary”, “Safety in flight”. Така фондът на музея вече притежава пълния списък от издания на големия българин.


30.03.2015 г.



Музеят на авиацията получи ново дарение от Румен Манов от София. Част от новите експонати, които обогатиха фондовете на музея, са лични документи и снимки на инж. Константин Бошнаков, сред които: оригинална диплома за аероинженер 1937 г., Париж; удостоверение № 6254/15.09.1942 г., издадено от Главна дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството за признаване на дипломата му по въздухоплавателно инженерство от Аеропланното строително инженерно училище, Париж, с положен държавен изпит през октомври 1939 г.; военна книжка № 21-1911-1019, издадена от Министерството на войната, удостоверение №1465 от 25.03.1947 г., издадено от ДСФ – Ловеч, за работата му във фабриката в пeриода 1939 –1946 г., подписано от началника на самолетната фабрика инж. Петко Попганчев., снимка на челната част с нова рама и открит двигател „Аргус 10 С“ на самолет Лаз-7.2, II серия, в създаването на която участва инж. Константин Бошнаков, 1949 г.

Константин Георгиев Бошнаков е роден на 11 септември 1911 г. във Враца, но по-късно семейството му се премества в София. През 1937 г. завършва аероинженерство в Париж, Франция. Завръща се в България и през 1938 г. постъпва в Школата за запасни офицери. След отбиване на военната си служба инж. Бошнаков започва работа в конструкторското отделение на ДАР – Божурище, която в края на 1941 г. е преместена в новопостроената фабрика в Ловеч. Като началник на конструкторското отделение той взема участие в създаването на самолет ДАР-10Ф. През лятото на 1949 г. извършва изпитания на прототипния самолет Лаз-7.2. По-късно работи към Комитета по машиностроене. Умира през 1971 г.

Сред дарените експонати е и книгата „Въздухоплавание. Аеродинамично летене. Аероплани (теория, техника и история)“, съставил Асен Юрданов Попов, издание I, Стара Загора, 1911 г.

Асен Йорданов Попов е роден на 23.01.1886 г. в с. Хотница, Великотърновско. Висшето си образование завършва в Загреб. През 1911 г. като учител в Стара Загора отпечатва една от първите книги, посветени на авиацията, „Въздухоплавание“. По време на Балканските войни без квалификация лети като наблюдател. Интересът му към въздухоплаването го отвежда в Женева, където изучава авиационно дело и история на авиацията. По време на Първата световна война е авиатор-наблюдател на Солунския фронт. След демобилизацията през 1919 г. отново е учител и работи върху „История на авиацията“, чийто първи том излиза през 1923 г. До края на живота му авиацията е любима тема в неговите публикации. Умира на 11 май 1971 г.


11.03.2015 г.


Фондовете на Музея на авиацията бяха обогатени с документи и снимки, проследяващи богатата професионална кариера на пилота-инженер полк. Петко Попганчев, както и такива, събирани от него във връзка с възложената му задача за създаване на Музей на авиацията.

Петко Попганчев е роден на 21 август 1905 г. в Сухиндол, Търновско. Завършва Аеропланното училище през 1925 г. През 1939 г. се дипломира като аероинженер в Германия. Началник на конструкторската служба и летец-изпитател в ДАР – Божурище. От 1943 г. капитан инж. Петко Попганчев е началник на ДСФ – Ловеч. На 10 юни 1948 г. полк. Петко Попганчев провежда първия изпитателен полет на учебния самолет Лаз-7. В професионалната си кариера установява редица авиационни рекорди. През 1932 г. с ДАР-1А прелита под Стамболовия мост над р. Янтра във Велико Търново. През 1933 г. прави 127 свързани лупинга със самолет ДАР-1А при полет от Карлово до Казанлък. Със самолет Focke –Wulf Fw 44 извършва гръбен полет в продължение на 33 минути, а с Avia B-122 прави 135 свързани лупинга. През 1959 г. Петко Попганчев става първият републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет. От 1964 г. е носител на званието „Заслужил майстор на спорта по моторно летене“. През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт му е присвоен диплом „Пол Тисандие“ – най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване.

Част от документалния и снимков архив на полк. П. Попганчев включва: Заповед №230/ 18.10.1933 г. на министъра на войната със списък на войсковите чинове от Въздушния полк, наградени с „Орден за заслуги“, сред които е поручик П. Попганчев за изпълнени 127 последователни лупинга със самолет Дар-1А, писмо за дарена от капитан П.Попганчев през 1933 г. сума от 10 000 лева за построяване на чешма-паметник „ На загиналите от Авиационното училище” в двора на училището в Казанлък , документи и писма на П. Попганчев от следването му в Берлин, Германия, през периода 1935 – 1939г., Заповед №88/09.06.1948 г. изпитанията на самолет Лаз-7 да се извършват от подп. Попганчев, Заповед №73/ 21.04.1949 г. изпитанието на самолет Лаз-8 да бъде извършено от полк.- инж. Петко Попганчев, Автобиография на инж. П. Попганчев (1958), чертежи на машиностроителни елементи, използвани в самолетостроенето от 1917 г., 1925 г.,1926 г., и 1930 г.

11.03.2015 г.


Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.