Българската бойна авиация 1939-1955. Спомени

В сборника са публикувани спомените на летци от Въздушните на Н.В. войски, някои от които са продължили кариерата си и във ВВС. Това са разказите на хората, които възраждат българската авиация през 30-те години на миналия век като създават съвременни школи за обучение на пилоти, летят на нови самолети и организират нови летища.

Техните имена не са толкова известни на широката публика както на въздушните защитници на София. В историите им няма Месершмити и тарани, но затова пък са изпъстрени със случки, които касаят полетите на другите самолети, постъпили на въоръжение във Въздушни войски.
Как без радиовръзка и светлинна сигнализация са закупувани и прехвърляни в България от Европа, как достойно са служили и как са приключвали земно-небесния си път, нарязвани на мястото, където днес е нашият Музей.

Истории за това, как летците ни обикалят „пешком по летешки“ из югославските планини в търсене на „македонските ВВС“ и как по българските летища германските самолети се сменят с руски. Истории смешни и трагични, изпълнени със скромност и човешко достойнство. На второто поколение български летци, заплатило с животи, кариери и пречупени съдби, поредната загубена война и национална катастрофа. Което също като първото намира сили да започне всичко отначало.

Спомените са публикувани така както са разказани, запазен е стила на времето, оценките на събитията и личностите, размишленията, такива каквито са дадени от самите автори. Те са илюстрирани със снимки от фонда на Музея на авиацията, Военноморския музей, Варна и г-жа Снежина Бояджиева – Заимова.