Как се осигурява водородът за балоните през Първата световна война?

В навечерието на Първата световна война към Техническата дружина съществува едно балонно отделение с началник капитан Юрдан Казанджиев. То е придружавано от газодобивно отделение с началник химика поручик Илия Цончев Гавазов. Задачата на отделението е да подготвя водорода, с който се пълнят балоните по време на военни действия. Водородът се получава в газодобивен апарат (от сярна киселина и железни стърготини) в един генератор с два големи казана, обвити от вътрешната страна в дебел оловен лист. Тези два казана са свързани с цилиндър за промиване на водорода и други два по-малки цилиндри, напълнени – единият с кокс и сода каустик за прочистване на водорода от въглероден двуокис. За просушаване почистеният водород преминава през друг цилиндър, напълнен с кокс и сух калциев двухлорид. Прочистеният и просушен водород се събира по 100 куб.м. в малки газосъхранители, от където се препразва в балона с обем 800 куб. м. С въпросния „генератор“ начело с 50-60 коли и гальоти, комплектувани по мобилизационен план от целия Софийски окръг (коли от едно място, коне от друго, амуниции от трето, а колари, по-интелигентни младежи, с незавършено средно образование, събрани от разни краища на страната), отделението потегля на война с Първа дивизия през Драгоман-Сливница-Пирот и Ниш.
След обявяването на война на Румъния балонното с газоснабдителното отделение получават нареждане да се отправят за Русе, където са предадени към Русенския укрепен пункт и влизат в състава на 3-та армия.
При започване на военните действия на Северния фронт отделението с напълнен балон при с. Кулата (Русенско) взема участие в бойните действия при Тутракан – Меджидие – Кюстенджа – Кубадин – Исакча – Мачин. По-късно то се развръща в балонна група с три балонни и едно газодобивно отделение, което се установява в село Каталой (12 км южно от Тулча). Първоначално водородът се добива с газодобивен апарат, като за един кубически метър водород е нужно голямо количество вода (не по-малко от 2 кубически метра) и тъй като Добруджа е изключително безводна, това предизвиква сериозни затруднения на газодобивното отделение. Поради тази причина групата започва да получава сгъстен водород от германската станция в Ямбол, като цилиндрите с по 5 кубически метра сгъстен водород се превозват с ж.п. транспорт до крайния пункт в Добруджа, а от там с два камиона до местоназначението им.
След свършване на военните действия в Добруджа сформираните две балонни отделения се пребазират на Южния фронт, като всяко включва газоснабдителна станция. Газодобивното отделение остава в София за да организира получаване на водород от силиций и натриева основа чрез електрическо разлагане на водата във вече създадените две инсталации при Въздухоплавателната дружина.