Как се става летец?

В началото на въздухоплаването летците се обучават самостоятелно, което изисква много време и средства.
Първата световна война показва необходимостта от въвеждането на „нова“ система на обучение – т.н „возна” или „английска“, тъй като е въведена от английските инструктори по летене. При нея се използват учебни самолети с двойно управление. Ученикът лети заедно със своя инструктор на височина 500-600 метра и повтаря всяко упражнение, като учителят следи и поправя грешките още във въздуха. Обучението по тази система е бързо, икономично и безопасно.
Има и трета – смесена система. Тя започва със самостоятелно обучение на земята с маломощен самолет, наречен „рульор“, след което се преминава с инструктор на самолет с двойно управление и продължава както при „возната“ система. Смесената система се употребява във френските училища.
Целият курс на обучение в пилотаж по „возната“ система продължава в три етапа за около една година. С постъпването си в авиационно училище, учениците и учебните самолети се разпределят чрез жребий на групи от 5-6 души. На земята те се запознават с устройството на самолета и двигателя, с бордните прибори, с действията на кормилата, получават указания, как да седят в кабината, как да използват коланите и парашута и т.н.
Първите два полета са опознавателни – наблюдава се земята отгоре, свиква се с усещането в самолета, леко се държат лостовете на кормилата, за да се придобие представа как се работи с тях. След тези два полета започва истинската и системна работа.
Ученикът започва да работи с кормилата, докато се научи да лети по хоризонтална права линия, обучава се в излитане и кацане, изучава възможностите на двигателя. Така се създават умения за самостоятелно управление на самолета по време на полета (учителят помага само при завоите). Ученикът сам се насочва за кацане на летището, като учителят поема управлението на аероплана на 4-5 метра от земята.
Обучението продължава с усвояването на „завоя“ и се набляга на тънкото и прецизно съгласуване на кормилата. Следват упражненията за излитане, в рамките на 20-30 опита, и се преминава към кацане. Този елемент е най-труден заради необходимостта да се определи височината на изравняване и смъкване на опашката така, че самолетът да се опре на три точки – колелата и палешника (бекил). Обикновено след 50 кацания и този елемент е усвоен.
Когато ученикът е готов да достигне необходимата височина, инструкторът започва обучението в стръмен завой, спирали и акробатически фигури. След демонстрация на свредел, ученикът сам вкарва самолета и го изважда от това положение. Извършват се полети при неблагоприятни атмосферни условия и кацания вън от летището. След 15-20 часа летене и 120-200 кацания в зависимост от уменията му летецът е готов за самостоятелен полет, с което завършва първия етап на обучението.
Вторият етап започва със самостоятелно летене и завършва с вземането на първи пилотски изпит. Упражненията са за усъвършенстване на излитането и кацането, увеличаване височината на летене до 2000 м, слизане и насочване към летището по различни начини – завивания, спирали, хлъзгане на крило, с изгасен двигател, кацане на определено място от различни височини, полети при неблагоприятни атмосферни условия, кацане извън летището и извършване на т.н. упражнение „осморка“, състоящо се от два последователно свързани ляв и десен завой. При всички тези полети – подготвителни и изпитни, барограф отчита височината и умението на ученика да я спазва.
След тази подготовка (към 20 часа и 120 кацания) обучаващият се се явява на първи пилотски изпит. Условията на изпита са определени от Международната въздухоплавателна конвенция и са задължителни за всички държави, членуващи в нея:
1. Изпълнение на пет осморки на височина 200 м. между две точки на 500 м. една от друга и кацане с изгасен двигател в кръг с радиус 50 м.
2. Достигане на височина 2000 м., оставане в нея в продължение на 1 час, и кацане в кръг с радиус 150 м.
3. Маршрутен полет на разстояние от 100 до 200 км на зададена височина.
Взелите успешно изпита получават звание „пилот на туристически самолет“ и право да носят пилотска значка – разперен сребърен орел.
При третия етап на обучението, ученикът преминава на самолети с по-мощни двигатели, с по-труден пилотаж и с по-голяма скорост. Тази подготовка включва усъвършенстване във въздушна навигация, по-системно обучение във въздушни акробатики, нощни полети и др. През този етап се извършват средно 50 часа полети и към 200 кацания.
Преминалият тези упражнения се подлага на втори пилотски изпит – маршрутен полет с карта и компас на разстояние повече от 300 км, с две задължителни кацания по пътя и едно нощно летене по даден маршрут и височина. Взелият изпита получава званието „пилот на транспортен самолет“, свидетелство за правоспособност и позволително за летене по международен образец, написани на френски и на родния език на летеца.
Учебните самолети, използвани по време на обучението, са устойчиви, лесно управляеми, със стабилна конструкция и икономичен двигател. Пилотската кабина позволява добър поглед както във въздуха, така и при кацане, снабдени са с изправни бордни прибори. С учебния самолет за първоначално обучение се лети през първия, втория и началото на третия етап. След това учениците преминават на „преходен“ тип самолет с по-мощен двигател за извършване на въздушни акробатики, за около 30 часа полети. От преходния се преминава на изпитен, близък до бойните или транспортни самолети с мощност от 250 до 650 к.с. и скорост от 200 до 400 км/ч. С него се лети около 40 часа.
Паралелно с практическото обучение върви теоретическата и техническата подготовка на земята. В един или два курса се изучават предметите: авиационни двигатели, устройство на самолета, теория на летенето, поддържане и обслужване на самолета, метеорология, радиотелеграфия, парашутно дело, летищна служба, топография и четене на карти, история на авиацията, въздушна навигация, техника и практика на летенето, въздушно законодателство, физиология и хигиена на летеца, аерофотография и др.