Първата международна въздухоплавателна изложба в България

През 1936 г. се провежда Първата международна въздухоплавателна изложба в България, състояла се в София от 21 май до 21 юни. Нейн инициатор и организатор е Българският аероклуб.
Председател на изпълнителния комитет е майор Иван Ножаров, а членове-майор Георги Дреников, Йончо Йоневски, капитан Никола Кокилев и Васил Кулев. Тяхната идея е да се даде на изложбата не търговско-рекламен, а научно-пропаганден характер.
Показаните експонати трябвало да запознаят посетителите с развитието на въздухоплаването, със законите, които позволяват летенето, със строежа на въздухоплавателни уреди, двигатели и начина на действието им, а така също и с тяхното приложение.
В изложбата са организирани отдели, които представят различна област от въздухоплаването и дават на посетителя пълна визуална представа за въздухоплаването и приложението му.
Всеки от единадесетте тематично свързани отдела се подготвя от уредник, а главен организатор и координатор на цялата дейност е Васил Кулев, секретар на Българския аероклуб.
Във връзка с изложбата Българският аероклуб отпечатва вестник „Белите Орли“, в който са поместени много снимки и статии от известни личности, свързани с авиацията, както и пътеводител с подробна информация за наличните експонати във всеки отдел, разпределени така:
Отдел Първи: Развитие на световното въздухоплаване. Уредник Васил Кулев. Представя: модели на летателни апарати от началото на тяхната поява и усъвършенствани през годините, диаграми за постижения на скорост, височина, изминато разстояние и др.
Отдел Втори: История на българското въздухоплаване. Уредник Никола Кокилев Представя: макет на „Първото бойно летене в световното военно въздухоплаване“, модел на самолет „Блерио“, с който се извършва първият полет в българско небе, бойния самолет ДФВ, исторически снимки на самолети и български пилоти участвали във войните 1912 – 1918г., табла, посветени на загиналите български летци, снимки, направени от въздуха, самолетната бомба тип „Симеон Петров“, позиви пуснати от самолет над Одрин през 1912г., летателна книжка с донесение от Балканската война, 1913г. и др.
Отдел Трети: Атмосфера. Уредник Димитър Бакалов Представя: научни апарати, модели, чертежи и др. демонстриращи свойствата на атмосферата и процесите в нея, аерологически и метеорологически уреди, организацията на службата за времето във въздухоплаването, въздухоплавателни сведения за времето, синоптични карти, статистики, диаграми и др.
Отдел Четвърти: Физически основи на летенето. Уредник инж. Кирил Петков. Представя: научни апарати, модели, чертежи и др. обясняващи принципите на динамичното летене.
Отдел Пети: Самолетостроене. Уредник инж. Асен Христов. Представя: материали, от които се строят самолети, отделни части на самолети, изпитания за здравина, начини за производство(снимки, чертежи и др.), бордни прибори.
Отдел Шести: Двигатели. Уредник Христо Христов. Представя: различни видове витла, строеж и изпитания на същите, материали, от които се строят самолетни двигатели, изработка на отделни части, модели показващи нагледно функционирането на двигателя, цели двигатели, горива, масла, контролни уреди.
Отдел седми: Летец. Уредник д-р Б. Вълчев. Представя: летателно облекло и снаряжения, медицински уреди за подбор и здравен контрол на летците, парашути, кислородни апарати.
Отдел Осми: Въздушни съобщения. Уредник Георги Михайлов Представя: модели на самолети за въздушни съобщения, земно устройство, летища, карти, статистики, диаграми и др., радиоапарати, стопанско приложение на въздухоплаването, въздушна фотография и др.
Отдел Девети: Въздушен спорт. Уредник Владимир Соколов. Представя: строеж на безмоторници, снимки, чертежи, диаграми за постигнати резултати и рекорди.
Отдел Десети: Въздухоплаването във войната. Уредник Климент Карадимчев. Представя: модели на военни самолети и водосамолети, въоръжение и бойна екипировка, бомби и действието им и др.
Отдел единадесети: Противовъздушна и противогазова отбрана. Уредник полк. Костов. Представя: противовъздушни оръдия и картечници, балонни прегради, маскировка, задимяване, убежища, организация на ПВ-отбрана, наблюдателно-осведомителна служба, действие на химическите бойни вещества, неутрализиращи вещества, газоубежища, маски, първа помощ при отравяне с химически бойни вещества и др.
Изложбата постига голям успех. Както вестниците отбелязват, тя е „посетена от около 50 000 души – нещо небивало у нас. Това подчертава още веднъж нарасналия интерес на нашето общество към въздухоплаването – признак, че то е вече готово да вземе дейно участие в изграждането на мощно българско въздухоплаване.“
Изложбата е съпътствана и с провеждане на въздушни демонстрации и любителски полети на летище Божурище.