Първата въздушна пощенска линия в България

През септември 1926 г. Дирекцията на Въздухоплаването към Министерство на железниците, пощите и телеграфите, организира пощенска въздушна линия между София и Варна. За целта се използват двуместните самолети Потез -17 с мотори Лорен от 450 к.с. Те развиват скорост до 200 км/ч и височина от 4000 м, което означава, че с тях може да се прелита спокойно над Стара планина. Без да бъдат зареждани, самолетите могат да летят два часа и да стигнат от София до Варна без междинно кацане. При насрещен вятър обаче, рискуват да останат без гориво някъде над Шумен. Затова е решено да се извършва междинно кацане над Горна Оряховица. Маршрутът е Божурище – Орхание (Ботевград) – с. Торос – Ловеч – Горна Оряховица – Шумен – Варна (летище Чайка).
Самолетите излитат от София и Варна в 7.30 ч. сутринта. Така те вземат само кореспонденцията, насъбрала се през нощта, а тази от деня е изпращана с вечерния влак. Пощенските самолети кацат във Варна, респективно в София към 10 часа. Кореспонденцията се доставя в града към 11 часа, но в това време утринният разнос вече е започнал. Донесената „бърза въздушна поща“ остава в София за вечерния разнос, а „във Варна понеже там такъв по това време няма – за другия ден, когато се разнася с изпратената със сутрешния влак „обикновена земна поща“. По въздуха се пренася толкова малко кореспонденция, че дори няма смисъл да се урежда специален разнос за нея. От въздушната поща печелят само софийските сутрешни вестници, които се пускат във Варна към обяд, вместо вечерта на същия ден. Поради това изпращаните по въздуха писма не се таксуват допълнително, не са напечатани и специални марки, както не е осигурена и отделна кутия за въздушна поща (първите български марки за въздушна поща влизат в продажба на 7 ноември 1927 г. за пратките пренасяни от компания „Бунавад“). Така от общия куп щампеловани писма се взимали няколко килограма и след като се постави някъде на плика още един червен кръгъл печат с надпис „Въздушна поща 1926“, се предавали в пломбирано чувалче за въздушен превоз. Извършени са общо 11 двойни курса в периода 28.09.1926 – 9.10.1926 г. Пренесени са 680 кг пратки и вестници и 65 кг поща. Въпреки неблагоприятното време в чисто летателно отношение опитът за създаване на въздушна пощенска линия има пълен успех. Редовността му е 100 процента – всички предвидени летения са изпълнени по разписание. Няма нито една, дори и най-малка злополука. За съжаление ограничените средства, с които разполага Дирекцията на въздухоплаването, налагат прекратяването на първата въздушна пощенска линия в България.