Първата жертва на безмоторното летене в България

Никола Джебарски е роден на 1 май 1912 г. в град Ловеч. Като ученик в техническото училище „Цар Борис III“ в София става член на Софийския клуб за безмоторно летене. Активно участва в организираната в София през 1936 г. Въздухоплавателна изложба с международно участие. По време на изложбата делегатите на Югославския аероклуб му предлагат стипендия за обучение в училището по безмоторно летене при Златибор. Никола заминава за Югославия на 25 юли 1936 година.
След вземане на първи и втори изпит, се подготвя за третия, който за съжаление завършва фатално. На 27 август, около 14 часа той излетял за половин часово реене, но няколко секунди по-късно забил безмоторника в склона на хълма, от който политнал. От силния удар пояса, с който бил привързан към самолета се скъсал и Никола бил изхвърлен на няколко метра от него. При падането той си ударил главата в един камък, а дошлият веднага лекар могъл само да констатира смъртта.
Инструкторът му – германският летец Волф споделя, че той бил много способен безмоторен летец.
Тялото на загиналия Джебарски е докарано от Югославския аероклуб в София, а след това в Ловеч, където тържествено е погребан на 1 септември.
По повод смъртта му списание „Летец“ пише: „Никола Джебарски е първата жертва, която българската младеж дава за спортното завладяване на родното небе. Нека неговият безсмъртен дух я води към нови и нови постижения във въздушния океан. Неговото име влиза завинаги в историята на нашето въздухоплаване“.