Въздушната акробатика

Въздушната акробатика се състои от различни по сложност и опасност изпълнения, които изискват точно определени действия и маневри. Eто как през 1933 г. ветеранът – летец Асен Юрданов в статията „Въздушните акробации“, описва възможностите на самолета и акробатическите полети:

1.Винт (свредел). Самолетът изписва една много стегната спирала, като се върти около надлъжната си ос и остава впечатлението на „падащ лист”. Тя се получава, когато пилотът намалява хода на двигателя и действа върху страничното кормило, заедно със стабилните крилца (елерони). Винтът е особено опасен, когато наклонът на оста на самолета към вертикала е по-голям от 45 градуса и затова е наречен „смъртоносен”
2.Плъзгане (глисада) по крилото. Пилотът наклонява самолета в страни, единствено с помощта на стабилните крилца (елерони). За улесняване на движението се намалява и скоростта. За да се спре глисадата, пилотът спира двигателя и действа със страничното кормило в обратна посока. Една по-трудна и опасна акробатика се явява „слизането в глисада”, при която самолетът от хоризонтално положение, чрез плъзгане встрани по крилото си, идва в хоризонтално положение, след което пак в глисада по същото крило, пак в хоризонтално положение и т.н. докато стигне земята.
3.Стремглаво (смъртоносно ) спускане. Самолетът преминава от стръмно слизане към бързо и внезапно хоризонтално летене, и се получава усещането, че пада вертикално надолу.
4.Стръмно изкачване (кабре). Самолетът се изкачва вертикално нагоре (праволинейно или винтово), при което той постоянно губи скорост и за да се излезе от това положение, преминава в пике (стръмно слизане).
Един вариант от кабре и глисада е тъй наречения шандел, при който самолетът от стръмно изкачване, минава в глисада по крилото и бързо към спирала надолу. Това изпълнение е много трудно и опасно.
5.Въздушни премятания (лупинги). Пилотът преобръща самолета по вертикален кръг, като застава с колелата нагоре, а изписваната кръгова крива се нарича „мъртва крива”. Този вид акробатика, е известен още като „Полет на Пегу“, тъй като за пръв път е извършен от него през 1913г.
Обикновено лупингът се извършва с „главата” нагоре и рядко с „главата” надолу и е много по-опасен от обикновения. У нас, за първи път лупинг се извършва през 1921г. от двама пилоти: Александър Стоянов и Георги Попвасилев.
6.Плъзгащо премятане (лупинг-глисада). Това е една комбинация от лупинг с плъзгане по крилото, който се извършва с малка скорост. Изпълнява се, като първо самолетът кабрира почти на 45 градуса и веднага се действа върху страничното кормило, от което следва едно завъртане около вертикалната ос на самолета
7.Бъчва или бурия. Това е витлово въртене на самолета около себе си т.е. около надлъжната си ос. Действа се със стабилните крилца (елерони) и страничното кормило.
8.Гърбово летене. Самолетът лети с колелата нагоре, а пилотът докарва апарата в това положение, като дава пълен ход на двигателя, последвано от едно силно изкачване до 45 градуса, след което намалява хода и действа с кормилата в обратна посока. Така обърнат с гърба надолу, той лети хоризонтално по права и кръг или спираловидно. Когато това летене се извършва близо до земята, се нарича „игла на косъм” и е особено опасно.
9.Въздушна осморка. Състои се от два последователни лупинга, единият нагоре, а другият надолу, образуващи вида на цифрата 8.
10.Лупинг-бъчва. Получава се, когато самолетът от лупинг (обикновено нагоре) минава в бъчва.
11.Змия. Самолетът от кабре минава по гръб и след това в хоризонтално положение.
12.Валяк. Самолетът с плъзгане по крилото прави страничен полукръг, като застава с колелата нагоре, и след това наново чрез плъзгане по същото крило идва в нормалното си положение.
Всички видове акробатически изпълнения се извършват на голяма височина, за да може в случай на авария да се излезе от тях, преди да се достигне земята. Самолетът се довежда от пилота в „загуба на скорост”, с което се изменя хоризонталния полет и така той се поставя в неестествено и опасно положение. Това е главната причина за нещастията със самолети (около 80%), когато машината, въпреки волята на пилота, губи скоростта си. Следователно, за сигурността на въздушната навигация е наложително всеки пилот да умее да извършва различни видове акробатическо летене и да може своевременно да излиза от него.
„Един истински пилот, трябва да бъде добър въздушен акробат, една птица в човешки образ”, е заключението на Асен Юрданов Попов.