Безмоторното летене в България
Безмоторното летене е най-лесният и бърз начин за обучаване на моторни летци, особено в годините на ограничения за българската авиация, наложени от Ньойския мирен договор. Първият курс по безмоторно летене за любители на въздушните спортове е проведен през септември 1930 г. под ръководството на летеца майор Георги Дреников на хълма Църква до село Симеоново край София. През 1935 г. майор Дреников се обучава в германското безмоторно училище Грюнау край гр. Хиршберг в Силезия, където взема лиценз за безмоторен летец клас „С“. След тричасов полет с планера „Грюнау Бебе 2“ майор Дреников получава и лиценз за инструктор по безмоторно летене. С получените официални права той организира, открива и ръководи училището за безмоторно летене „Рилски Орел“. Първите практически занятия се провеждат на „Бърдото“ край град Брезник от 20 август до 14 септември 1935 г. Направени са 1535 полета и 35 ученика взимат успешно изпита си.
На 1 февруари 1935 г. е основан Софийският клуб за безмоторно летене. Съвсем скоро след създаването му членовете на клуба започват строежа на два безмоторника. Те правят и оглед на подходящи местности за летателни упражнения, за изграждане на малък хангар за безмоторниците и за жилищно помещение за обучаваните. Докато бъде подбрано подходящо място, Настоятелството на клуба решава да проведе обучението на курсистите си на летище Божурище. На 26 април 1936 г. започват първите летателните занимания под ръководството на летецът Добри Доневски, който е и председател на летателния комитет на клуба. В тях взима участие и Георги Дреников – Началник на училището за безмоторно летене „Рилски орел“ и Председател на безмоторния клуб. Той демонстрира новия безмоторник „Комар“, построен в ДАР- Божурище. Извършени са две летения – при първото Дреников се откачва на 150 м височина, но каца, тъй като не успява да намери възходящо течение. При втория опит се откачва на 200 м височина и чрез въздушното течение достига до 350 м. Целият полет продължава 11 минути, от които 7 минути на 150 м над точката на откачване. За първи път в България се наблюдава реене във възходящи термически течения.
На 4 август 1936 г. по време на XI олимпийски игри в Берлин с българския безмоторен самолет „Рилски Орел“ (построен по лиценз на полския „Комар“) на летище Щаакен до Берлин майор Г. Дреников печели бронзов олимпийски медал. Това е първото олимпийско отличие за България в този спорт, въпреки че безмоторното летене не е включено в олимпийските игри. Масовостта обаче на този въздушен спорт в Германия го поставя като национален и победителите са наградени с олимпийски медали. През юни 1937 г. на Първото световно първенство по безмоторно летене във Васеркупе майор Дреников с германския планер „Кондор“ печели сребърен медал.
