Освещаването на водосамолетната станция Пейнарджик

Представяме още един разказ на свещеноиконом Ат. П. Маджаров за временното приемане на откупената от българското правителство, немска водосамолетна станция Пейнарджик (Чайка) при Варна. В станцията е имало 10 водосамолета – 8 разузнавателни и за леко бомбардиране, тип Фридрихсхафен и 2 изтребителни тип „Румплер“. Неин началник е бил лейтенант Сава Иванов. Официално откриване на станцията става на април 1918 година.
„По онова време бях свещеник на Варненеския укрепен пункт.
Един ден, през април 1918 г., излезе наредба по пункта: на другия ден, в 10 часа сутринта ще стане приемането на Водосамолетната станция в Пейнарджик. Предварително ще се отслужи водосвет от пунктовия свещеник, който ще поръси самолетите, хангарите и войнството.
Бе прекрасно пролетно утро. Слънцето топло препичаше.
В едно с началстващите лица, седнали във файтон, заминахме за флотските казарми, гдето при моста ни чакаше моторница.
Качихме се, моторът запращя, витлото заработи и ние се понесохме по гладката повърхност на канала, който свързва Девненското езеро с морето. Пресният въздух ободрително галеше лицата ни. Всички се чувствахме радостни и весели, толкова повече, че отивахме да извършим едно патриотично дело: да вземем в наши, български ръце откупената Пейнерджишка водосамолетна станция, която до тогава бе германска.
В нашата лодка беше и началникът на укрепения пункт. Затова когато приближихме пристана на Пейнерджик музиката гръмна „за среща“ и построените на брега моряци замръзнаха на местата си.
Лодката направи голям полукръг и спря до пристана. Всички слязохме.
Началникът на укрепения пункт обходи строените войници и ги поздрави. Аз се приближих до приготвената за водосвет маса, за да извърша обреда.
Освен нашите войни, които трябваше да поемат сега обслужването на станцията, там бяха и германските офицери и войници, които предаваха станцията, както и много канени официални лица и граждани.
Когато всички се прибраха при аналоя (висока и тясна масичка, с наклонена повърхност, върху която се слагат икони или богослужебни книги, от които се чете при служба), начена водосвета. Пееше хор от машинното училище.
След прочитането на светото евангелие аз се обърнах към войниците и офицерите със слово, което направи силно впечатление на всички присъствуващи.
След това, придружен от началника на укрепения пункт, началника на флота, окръжния управител и други военни и граждански лица, поръсих хангарите и наредените пред тях самолети, и строените войници.
Като се свърши и това, изненадващо заби и камбанката на площада.
Това беше знакът за тревога. Тутакси с невероятна бързина войниците се втурнаха към водосамолетите, които бяха изнесени на брега и закрепени върху колела; и в миг витлата се завъртаха: правеха се проби на моторите. По дадена команда войниците затеглиха хвърчилата към водата, за да ги пуснат в езерото
Едни от хидропланите заплуваха по бистрата вода и отидоха към средата на езерото, гдето се наредиха в една линия. Бяха всичко осем апарата. Начело застана „Лейтенант Ляпчев“, един вид адмиралски водосамолет, кръстен на загиналия в Германия наш морски летец.
По едно време от „Лейтенант Ляпчев“ се чу изстрел. В миг водосамолетите забръмчаха с всичката сила на моторите и се вдигнаха като ято птици.
Скоро леките апарати „Фокерите“ се издигнаха на голяма височина.
Дивна гледка! Осемтях хидроплаха се рееха по синята шир и правеха чудесни фигури, а долу езерото и по-нататък морето блестяха под лъчите на пролетното слънце…
Възхитената публика викаше възторжено „ура“!“