Спомените на варненския свещеноиконом Ат. Маджаров за полета на Луи Блерио в Букурещ

През есента на 1909 г. се записах студент в Букурещкия университет.
Един ден през октомврий вестниците разгласиха с големи букви, че на следния неделен ден Блерио ще направи в Букурещ демонстрации със същия самолет с който прехвръкна Ламанш.
Това съобщение прелетя като бомба над влашката столица, защото славата на Блерио, наскоро прехвръкнал Ламанш, бе световна. Седмица преди него същото се опита да направи Фарман, но както е известно, падна във водата. За щастие без да пострада: намериха го седнал на една от рамките на лекия си плуващ във водата, апарат…пуши лула.
Победителят в това съревнование – Блерио, бе най-прославеният човек на онова време не само във Франция, ами в целия свят. Ето защо и в Букурещ вестта за неговото скорошно пристигане се срещна с небивал възторг.
Празненството се уреждаше от Кралския Автомобилен клуб, чийто представител беше г. Къмъръшеску – човекът пъргав и деен.
Тържественият ден наближаваше. Вестниците печатаха все по-съблазнителни съобщения; разбира се, че летенето ще стане на хиподрума Баняса, че Блерио ще лети и над града, че всички да го видят и пр. 
Влашката публика е много любопитна, особено за такива сензационни неща. Входните билети за хиподрума се продадоха още в първия ден на продажбата.
[…]Най-после дойде многоочакваната неделя. Студентската ми кесия не ми позволяваше да купя билет. Па не стигаше този разход, ами трябваше да се плаща и за превозно средство, защото Баняса е далеч от центъра на града най-малко 4 километра. Затова аз и другарите студенти-българи решихме да не отидем на Баняса, утешавайки се с мисълта, че все пак ще видим великия изобретател и хвърчилото му, когато лети над града.
И тъй, като настъпи оповестеното време, излязохме на улицата пред млекарницата на бай Никола(от Загорчани) и наблюдавахме дано да не изтървем необикновената гледка.
Обаче бдението ни бе на пусто: никакво хвърчило не мина над града.
Сетне от вестниците разбрахме, че точно щял да излита Блерио, моторът му експлодирал без да засегне никого. Поради това летенето се отложило за следния неделен ден, когато щял да пристигне новия мотор, поръчан от Париж телеграфически.
Вестниците разказваха, че се бил събрал много народ – десетки хиляди, че там била кралица Елисавета (Кармен-Силва, сега покойница) и че Блерио и се извинил за несполуката, а тя, понеже имаше чудно добро сърце, му изразила радостта си, че е останал невредим.
[…] Този път ние българските студенти решихме на всяка цена да отидем на хиподрума. Събрахме се в 8 часа в млекарницата нашия негласен клуб и тръгнахме. Излитането щеше да стане в 11 часа. Понечихме да се качим в трамвай – невъзможно! Трамваите бяха препълнени, а всички файтони и автомобили – заети. Ами сега ?
– Хайде пешком! – извика някой
– Хайде!
И потеглихме. Пек, горещина – езиците ни изскочиха. Както и да е стигнахме на мястотос надеждата, че ще можем да видим как ще стане излитането поне през разтрозите на оградата. Обаче що се оказа? Навалицата толкова голяма,че не само не можеш да приближиш до оградата, ами не можеш и да я видиш… Събрали се бяха най-малко 20 000 души.
Поради грамадната навалица не можахме да си пробием път по-нататък и се спряхме до една нива засята с люцерна. Понеже хората щадяха люцерната, не искаха да нагазят в нивата и да стъпчат плода на трудолюбивия стопанин, множеството беше обградило като стена нивата.
……………………
Най-после след дълго и мъчително чакане, часът стана 11. Откъм хиподрума взе да се чува особен шум: затрещя моторът на самолета.
Всички погледи се отправиха нататък. И ето не след много Блерио царствено се издигна над тълпата над около 70 метра (най-много), махаше с ръка за поздрав и хвърляше хвърчащи листчета.
Това направи потресающо впечатление на всички; за пръв път виждахме човек във въздуха – летец наравно с птиците!
Като похвърча 2-3 минути летецът се спусна пак сред хиподрума: не дръзна да се отдели оттам и да иде над града.
[…] На следния ден, понеделник, апаратът биде изложен в големия хол на магазина Сигмунд Прагер, срещу Пощата.
Ходихме да го видим и ние българите. Срещу две леи вход влязохме.
Апаратът беше обиколен с опънато въже, така че да не може да се пипа. Пазеха го войници. Разгледахме го. Беше моноплан, платнени крила, дълъг около5-6 метра. Тялото му беше от дебели бамбукови пръти, напречени с тел. С това хвърчило гениалният Блерио беше прехвръкнал от Франция в Англия.
Така прочие видях великия французки летец и неговото хвърчило.