Първият полет на метален аероплан

На 12 декември 1915 г. светът на авиацията става свидетел на първия полет на изцяло метален аероплан. Самолетът е дело на германския конструктор Хюго Юнкерс и е наречен Junkers J-1. В разгара на Първата световна война, когато самолетите са конструирани основно от дърво и плат мнозина са скептични дали машината би могла дори да се откъсне от земята. Експерименталният моноплан така и не получава официално клас „А” или „Е” от IdFlieg (бюро на германския инспекторат на въздушните сили).
Във въпросния ден – 12 декември J-1 постига съмнителен успех. В кабината се качва летецът лейтенант Теодор Малинкорд. Машината се издига на скромната височина от три метра, но заради силния вятър при един от подскоците крилото се поврежда и се огъва. Полетът е прекратен докато се отстранят повредите и насрочен за по-късен етап.
На 18 януари 1916 г. след ремонт и основно подсилване на конструкцията е дадена зелена светлина за втори опит. Този път в моноплана се качва пилотът ефрейтор Пол Арнолд. Резултатите и този път не са впечатляващи. Самолетът достига едва 80 метра височина като са му нужни цели 200 метра за да се откъсне от земята. Оказва се, че е допусната грешка в позицията на стабилизаторите. Смятало се, че опашната част е по-тежка от колкото е в действителност. Още същия ден те са коригирани и следва третият полет на J-1. Аеропланът е пилотиран отново от лейтенант Малинкорд и този път достига височина до 900 метра. Самолетът е счетен за приемлив, а летецът докладва, че машината се е държала стабилно през цялата задача.
На следващия ден 19 януари лейтенант Малинкорд отново тества самолета и постига най-доброто му цялостно представяне. Обходен е район от 7 километра, а височината варира постоянно. Достигната е максималната скорост на машината – 170 км/ч. В следствие на това J-1 привлича интереса на военните. Самолетът е сравняван с тествания по това време двуместен биплан Rumpler C.I., който постига с 30 км/ч. по-добра скорост, но за сметка на по-мощния двигател Mercedes D.III и дървената си конструкция.
J-1 не успява да се наложи над конкуренцията заради не добрата си маневреност вследствие на по-голямото тегло. И макар да е критикуван и наричан с имена като „тенекиеното магаре” военните все пак подкрепят проекта и дават договор на Хюго Юнкерс. Той продължава своето изцяло метално начинание и създава J-2, който в последствие се оказва много по-маневрен и аеродинамичен.
През 1926 г. J-1 е поставен в най – големия технически музей в света в Мюнхен. По времето на Втората световна война през декември 1944 г. при една от бомбардировките на съюзническата авиация за жалост самолетът е уцелен от бомба и е безвъзратно унищожен.

Екипаж: 1
Дължина: 8,64 м.
Разпереност на крилете: 12,92 м.
Височина: 3,11 м.
Площ на крилото: 24,34 м2
Маса празен: 920 кг.
Двигател: Mercedes D.II
Максимална скорост: 170 км/ч.