Краткият живот на съветския ракетоплан „Буран“
На 15 ноември 1988 година съветския ракетоплан „Буран“ извършва своя първи и единствен полет. Зад този полет стои труда на близо 1 милион човека, работили в над 1300 завода и конструкторски бюра, координирани от две непрекъснато спорещи помежду си министерства – Министерството на авиационната промишленост (МАП) и Министерството на общото машиностроене (МОМ). Спорът се водил от това как да се нарича изделието – космически кораб или космически самолет (самолетът изисквал години изпитания на всяка една система, а корабът – само два успешни пуска), до това управлението автоматично ли да е или с екипаж (надделява автоматичното аналогово управление на МОМ, известно като „кутия 1001“ – без животоспасяващи системи, процесори, софтуер и др. ). В резултат „Буран“ няма главен конструктор, а само конструктори на най-важните му системи.
„Трябваше да се види, как на командния пункт протече полета на „Буран“. Всяка група специалисти отговаряше за своя участък. Всички седяха като в транс. Когато „Буран“ премина първия участък, групата, отговаряща за него стана като се прегръщаше и целуваше. А останалите седяха „на тръни“. И така, група по група ставаха и си празнуваха до самото приземяване“. Тези думи са на летеца-изпитател Игор Волк, определен да бъде командир на ракетния кораб в случай на пилотиран полет.
Игор Волк е летец-космонавт на СССР, герой на Съветския Союз и заслужил летец-изпитател на СССР. В периода 1970-2000 г. е считан за един от най-добрите пилоти в света. По думите му, попада в проекта „Буран“ заради собствената си глупост. Веднъж при полет със Су-9 пропуска да забележи, че горивото свършва и успява да го приземи с неработещ двигател. Получава мъмрене, но осъзнава, че „приземяване без двигател“ е нещо напълно осъществимо.Започва да го тренира, като всеки негов изпитателен полет завършва с приземяване при работа на двигателя в режим на минимална газ. След като изпълнява няколко десетки такива опита на различни типове самолети, той разписва алгоритъма, по който един летец може да приземи „Буран“-а. Програмистите го реализират и на динамичен стенд Волк извършва 20 перфектни приземявания в зададена точка при видимост „нула“. Това предопределя избора му за водещ летец на „Буран“-а. И макар в крайна сметка полетът да се извършва безпилотно, в основата на автоматичното му управление са алгоритмите на Волк.
По-нататъшната съдба на Волк включва и първото изпълнение на „кобра“ в света (наричана кобрата на Пугачов на името на летеца, показал я на авиоизложението в Париж), както и участие в космическата програма.
А съдбата на „Буран“, за разлика от оцелелите и гордо изложени в музеи американски шатъли, е обидно кратка. Проектът е спрян поради нецелесъобразност. Съветската конструктивна мисъл, която го изпраща в Космоса и го връща безаварийно с 13 м. отклонение от определената точка, пропуска да предположи, че и в казахските степи понякога вали сняг. И когато това се случва, покривът на хангара, съхраняващ ракетата „Энергия“ и завърналият се „Буран“, рухнал и ги смазал.
