Първият изкуствен спътник на Земята

На 4 октомври 1957 г. е изведен в орбита първия изкуствен спътник на Земята. Ракетата-носител е Р-7, първата междуконтинентална балистична ракета е създадена от конструкторското бюро на Сергей Корольов, което ползва придобитата след Втората световна война документация на „Фау-2“. Първоначално е решено спътникът да се оборудва с научна апаратура за проследяване на множество параметри, но изработката и щяла да забави старта. Първият спътник представлява кълбо с диаметър 58 см. и тегло 83.6 кг, запълнено с азот. Той имал два радиопредавателя с мощност 1 ват, излъчващи сигнали на дължина на вълните 15 и 7.5 м. На повърхността на кълбото били закрепени 4 антени с дължина 2,4-2,9 м. Продължителността на сигнала била 0,3 секунди и можел да бъде уловен на разстояние до 10 хил.км. Нарекли го ПС-1 („Простейший спутник-1“).
На 4-ти октомври 1957 година в 22:28 часа московско време човечеството навлиза в космическата си ера. Спътникът извършвал една обиколка около Земята за около 96 минути. Той останал в орбита до 4-ти януари 1958 година и направил 1440 обиколки. На 3-ти ноември 1957 г. бил изстрелян и „Спутник-2“, на борда на който се намирало първото живо същество – кучето Лайка.
Първият спътник на САЩ – Авангард TV-3 е изстрелян на 6 декември 1957 г., но след секунди ракетата му губи тяга заради взрив на горивните резервоари. Американците изстрелват първия си успешен сателит – 9,5-килограмовия „Експлорър“ на 1 февруари 1958 г.
Днес в орбита около Земята има над три хиляди спътника, по-голямата част от които вече не функционират.