Първият реактивен изтребител
На 18 юли 1942 г. е осъществен първият полет на първия реактивен изтребител в света Месершмит Ме-262 „Лястовица“. Германците отчитат неоспоримия потенциал на реактивния двигател още при създаването му през 1936 г. от Ханс Й. фон Охайн. Той е използван успешно при самолетите Хайнкел Хе-178, след което германското Министерство на авиацията поставя изискване за разработка на реактивен самолет с издръжливост на полета от 1 час и минимална скорост от 850 км/ч. С тази задача се заема конструкторският екип, оглавяван от Волдемар Фойгт, с наблюдаващ началника на производството на Месершмит Роберт Лусер.
Първоначално програмата среща трудности с вида на самата конструкция поради различните особености на двигателите и изменения в теглото. Друг проблем се оказва финансирането и подкрепата от страна на върховното командване на германската армия, сред което са Херман Гьоринг, Вили Месершмид, Адолф Галанд и др., тъй като в началото на Втората световна война битките са лесно печелени и с наличните конвенционални самолети. Въпреки това конструкцията е завършена и първият й успешен тестов полет е извършен на 18 юли 1942 г. Ме-262 притежава размери 10,6 на 12,6 м с таван на полета 11 450 м и е задвижван от два реактивни двигателя Юнкерс „Юмо-004“ с максимална скорост около 900 км/ч. Тестовите полети показват, че управлението на Ме-262 е много по-лесно от това на Бф-109 и Фоке-Вулф ФВ-190. Това е отразено и в рапорта на пилотите, които успяват да се приучат на новия тип самолети само за няколко часа.
В средата на 1943 г. Адолф Хитлер предвижда самолетите Ме-262 да се използват като бомбардировачи. Според него бърз бомбардировач от този тип може лесно да пробие въздушното пространство и да нанесе съкрушителен удар по позициите на врага, особено в предстоящия съюзнически десант във Франция. Непрекъснатите проблеми с двигателите на самолета обаче отлагат неговото официално признание и зачисляване в Луфтвафе до вече късната за войната дата 19 април 1944 г. Изработени са около 1400 самолета от този модел, но едва към 200 от тях са били в експлоатация. Производството им е прекратено с победата над Германия във Втората световна война, а Чехословакия оперира с 11 самолета и след края й.
