Истарията на цепелина L5
На 13 март 1918 г. в най-големия неаполитански вестник „Il Matino” излиза новина, озаглавена „Ненужно варварство – немски дирижабъл хвърли бомбите си над Неапол”. Тя внася смут в Италия, тъй като до тогава немските машини не са оперирали над страната. Историята е повече от необичайна и започва няколко месеца по-рано с първия полет между два континента извършен от цепелин, с косвеното участие на България.
В края на 1915 г. Германия владее в Африка само склоновете на планината Килиманджаро към границата с Кения. Немските сили са водени от полковник Паул фон Летов-Форбек и наброяват не повече от 3 000 души – предимно колонисти и наемници. Те участват в успешна партизанска война, с която задържат 130 000 съюзническа войска.
За Берлин е било въпрос на чест да помогне на бранещите се колонисти, но едва през 1917 г. започва строителството на цепелина L59 (фабр.обозначение LZ 104) с дължина 227 м, с 30 м повече от обичайната. Балонът му е бил с обем 68 500 куб. метра и се предвиждало да носи 50 тона товар – самата гондола, екипажът, радио и противосамолетно оръжие. Благодарение на 5-те си двигателя „Майбах” (oбщо 1200 к.с.) L 59 развивал скорост до 103 км. в час. Решено било да не се прехвърля войска, а машината, натоварена с боеприпаси и материали, да бъде изпратена в помощ на полковник фон Летов-Форбек. За неин командир е избран капитан-лейтенант Лудвиг Бокхол, чиято цел била да стигне до платото Маконде, владяно от полковник фон Летов-Форбек. След проведените тренировки е установено, че екипажът може да издържи над 100 часа полет. Прехвърлянето в Африка трябвало да се осъществи от най-южната база на германците, а именно от Ямбол, България.
На 3 ноември 1917 г. цепелинът L59 пристига в Ямбол с 23 членен екипаж. Излитането се извършва на 21 ноември. Дирижабълът бил натоварен с 7 400 кг боеприпаси, 3260 кг картечници и друго оръжие, 200 кг облекло, 50 кг оптика, 2970 кг медикаменти и превързочни материали и др. Направлението е Бяло море, Измир, Цикладите, Либия. При преминаването над остров Крит L59 е застигнат от гръмотевична буря. За да намали опасността над машината капитан Бокхол дава заповед да се прибере антената на радиото,след което цепелинът губи връзка с Берлин. На 22 ноември достигат Либия и от Сахара се отправят на югоизток към река Нил, която следват. На 23 ноември са при Хартум – столицата на Судан, където отново е осъществен контакт с Берлин.
Междувременно, научила за полета, Великобритания започва дезинформационна кампания, като чрез медии и дипломатически канали разпространява съобщение, че немските сили в Африка са сразени, а полковник Летов-Форбек се е предал. Адмирал Хенинг Хотцендорф – началник на щаба на Кайзеровия флот, се подвежда и издава заповед цепелина да се върне в Европа. След 6 757 км, два пъти прекосяване на Средиземно море и 95 часов полет (което е световен рекорд тогава) на 25 ноември дирижабълът каца обратно в Ямбол. По време на полета екипажът не използва карти, предвижва се по усет и през повечето време няма контакт с Берлин.
След тази задача L59 осъществява няколко разузнавателни мисии, а на 11 март 1918 г. успешно бомбардира пристанището на Багньоли, Италия. Хвърлени са 20 бомби, 16 човека загиват, а 40 са ранени. Медиите в страната отразяват тази атака, описвайки Италия като жертва, равностойна на Великобритания и Франция.
На 7 април 1918 г., след излитане отново от Ямбол, цепелинът L59 е унищожен при Малта. Около свалянето му се появяват различни хипотези – от светкавица до заблуден приятелски огън от подводницата UB53, действаща в Отранския пролив между Албания и Италия. Но и до днес обстоятелствата около катастрофата остават мистерия.
А хангарът за дирижабли край Ямбол е демонтиран по-късно, като материалите са използвани за изграждането на самолетни хангари.