Италианският авиатор

Итало Балбо е роден на 6 юни 1896 г.във Ферара, Италия. По време на Първата световна война служи в планински батальон. В последните месеци на 1917 г. започва да се обучава за пилот. Когато се завръща на фронта е назначен за командир на щурмови взвод. Към края на войната е награден с медали за военна доблест и е произведен в чин капитан.
След войната Итало Балбо продължава образованието си във Флоренция. Получава диплома по право и социални науки. Завръща се в родния си град и работи като банков чиновник.
През 1921 г. се присъединява към новосъздадената Национална фашистка партия и скоро става неин секретар във Ферара. През 1922 г., само на 26 години, участва в Похода към Рим,с който се установява фашистка власт в Италия.
На 6 ноември 1926 г. Итало Балбо е назначен за Държавен секретар на въздушните работи. На 19 август 1928 г. получава звание генерал, а от 12 септември 1929 г. вече е министър на ВВС. По това време интересът към авиацията в Италия се засилва. Много италиански пилоти извършват полети между отделни континенти, а генерал Балбо организира и осъществява два полета през Атлантически океан. В периода от 17 декември 1930 г. до 17 януари 1931 г. една ескадра от 12 самолета, прелита южния Атлантически океан, от езерото Орбетело в Рим до Рио де Жанейро в Бразилия. Това е първото групово прелитане на океана, за което Международната въздухоплавателна федерация награждава Итало Балбо със златен медал.
През 1933 г. генерал Балбо организира и води прелитането над северния Атлантически океан. На 1 юли от езерото Орбетело в Рим излитат 24 водосамолета с екипаж от 110 души. Целта на пътуването е Световното изложение в Чикаго. По пътя Монреал – Чикаго, (около 1400 км) към тях се присъединяват 43 леки американски самолети, образуващи почетен ескорт и американският дирижабъл „Макон“. Италианските летци са отведени на летището в Чикаго, където ги очакват около 100 000 почитатели. По време на престоя си в САЩ Итало Балбо е награден от президента Франклин Рузвелт с Кръст за летателни заслуги.
След завръщането си в Италия той е повишен в новоучредения чин маршал на ВВС. На 7 ноември 1933 г. Итало Балбо е назначен за генерал-губернатор на Либия. Това всъщност е изпращане в изгнание, тъй като Мусолини вече го счита за заплаха, както заради славата му, така и заради противопоставянето му за сближаване с Хитлер.
На 28 юни 1940 г. Балбо е на борда на Savoia-Marchetti SM.79, който лети към либийското летище Тобрук, малко след като то е било нападнато от британски самолети. Италианските противовъздушни батареи идентифицират погрешно самолета и откриват огън по него, докато той се приземява. Самолетът е свален, а всички на борда му загиват.
Итало Балбо е погребан на 4 юли 1940 г. в покрайнините на Триполи. През 1970 г. неговото семейство пренася тялото му в Орбетело, Италия.