Как се е изработвало дървеното витло на самолетите?

Въздушното витло се използва още от създаването на моторно задвижваните летателните апарати и е основен двигателен елемент на витловите самолети.
За направата на витлото се е използвал най-често твърд дървен материал. Особено подходящи са били дървесините на ясена, явора, ореха, махагона, кедъра, палисандъра, кевазингото, абаноса. В зависимост от големината на самолета, витлата били с различни размери: дебелина от 10 до 15 см, ширина от 16 до 22 см и дължина от 1.80 до 2.40 см. Изработването ставало по предварително зададен детайл, като дебелината се образувала от напластяването от 10 до 16 броя отделни дъски от два различни вида дървен материал. Те били с еднаква дебелина и се изрязвали по шаблон според чертежа. След това се назъбвали и се залепвали едно върху друго, като се редували двата вида материал. Залепването се извършвало с чист, рафиниран туткал. Така витлото ставало много здраво и не се изкривявало и напуквало. В двата му предни ръба се поставяло абаносово дърво в клиновидна форма, което засилвало устойчивостта при интензивните въртения, получаващи се от приземяването и излитането на самолета. Залепено и изсъхнало, витлото се зачиствало от най-ниският до най-високият кант. Заобляло се добре, определяли се градусите на кривината да бъдат на еднакви разстояния от центъра по двете страни, нивелирало се, окончателно се изцикляло, шлифовало и полирало с копалова или обикновена политура.
Витлото в средата се пробивало и там се поставяла специална муфа с винтове за прикачване към оста на мотора.