Потъналите самолети в езерото Мичиган
Вероятно водният басейн с най-много потънали самолети на квадратен километър е езерото Мичиган – едно от Великите Северноамерикански езера.
През Втората световна война за нуждите на войната срещу Япония САЩ започват масирана програма за въоръжаване. Тя се изразява в построяването на нови самолетоносачи, на самолети за тях и най-вече в подготовката на няколко хиляди пилота и членове на екипажи, умеещи да излитат и кацат от самолетоносачи.
Наличните по това време шест самолетоносача сa жизнено необходими в Тихия океан, а строящите се 13 нови все още не били готови и при тренировки в океана ставали силно уязвими за немските подводници.
Решено било да се използват защитените води на езерото Мичиган, като намиращите се в него два стари пътнически парахода се преобразуват в „самолетоносачи“. През март 1942 г. флотът поръчва от парахода Seeandbee да бъдат премахнати 400-те луксозни махагонови каюти, палубата му да бъде изравнена и името променено на USS Wolverine. Месец по-късно и Greater Buffalo претърпява същата трансформация и се превръща в USS Sable.
Двата „самолетоносача“ били без въоръжение, хангари и ремонтни работилници, но имали най-важното – здрави плоски палуби. Докували на Navy Pier – Чикаго и седем дни седмично, когато времето позволявало, навлизали на една миля навътре в езерото. От сутрин до вечер обучаемите излитали и кацали на палубите им. Всеки пилот трябвало да направи по 10 такива опита за да придобие квалификация, а когато по-късно нуждата от кадри се засилила, бройката била намалена на 8. Обучаемите били задължени да летят без врати на кокпита, за да могат по-лесно да изплуват в случай на авария във водата. Години по-късно един 18 годишен младеж, завършил тези курсове споделя в биографията си, че това са били най студените дни в живота му. Името му е Джордж Х.У. Буш-старши – 41-вият президент на САЩ (1989 – 1993).
Около 18 000 пилоти преминават обучение на тези импровизирани самолетоносачи, претърпените аварии са над двеста, осем са загиналите. Приблизително 120 самолета и до днес лежат на дъното на езерото Мичиган.
През 2009-та и 2010-та година от водите на езерото за извадени три от потъналите учебни самолети – SBD Dauntless, F6F3 Hellcat и F4U-1 Corsar. Само изваждането от вода на последния, почистването и транспортирането му до Военноморския музей Pensacola във Флорида е струвало около 300 хил.долара, а цената за реставрацията му все още се уточнява.
През Втората световна война за нуждите на войната срещу Япония САЩ започват масирана програма за въоръжаване. Тя се изразява в построяването на нови самолетоносачи, на самолети за тях и най-вече в подготовката на няколко хиляди пилота и членове на екипажи, умеещи да излитат и кацат от самолетоносачи.
Наличните по това време шест самолетоносача сa жизнено необходими в Тихия океан, а строящите се 13 нови все още не били готови и при тренировки в океана ставали силно уязвими за немските подводници.
Решено било да се използват защитените води на езерото Мичиган, като намиращите се в него два стари пътнически парахода се преобразуват в „самолетоносачи“. През март 1942 г. флотът поръчва от парахода Seeandbee да бъдат премахнати 400-те луксозни махагонови каюти, палубата му да бъде изравнена и името променено на USS Wolverine. Месец по-късно и Greater Buffalo претърпява същата трансформация и се превръща в USS Sable.
Двата „самолетоносача“ били без въоръжение, хангари и ремонтни работилници, но имали най-важното – здрави плоски палуби. Докували на Navy Pier – Чикаго и седем дни седмично, когато времето позволявало, навлизали на една миля навътре в езерото. От сутрин до вечер обучаемите излитали и кацали на палубите им. Всеки пилот трябвало да направи по 10 такива опита за да придобие квалификация, а когато по-късно нуждата от кадри се засилила, бройката била намалена на 8. Обучаемите били задължени да летят без врати на кокпита, за да могат по-лесно да изплуват в случай на авария във водата. Години по-късно един 18 годишен младеж, завършил тези курсове споделя в биографията си, че това са били най студените дни в живота му. Името му е Джордж Х.У. Буш-старши – 41-вият президент на САЩ (1989 – 1993).
Около 18 000 пилоти преминават обучение на тези импровизирани самолетоносачи, претърпените аварии са над двеста, осем са загиналите. Приблизително 120 самолета и до днес лежат на дъното на езерото Мичиган.
През 2009-та и 2010-та година от водите на езерото за извадени три от потъналите учебни самолети – SBD Dauntless, F6F3 Hellcat и F4U-1 Corsar. Само изваждането от вода на последния, почистването и транспортирането му до Военноморския музей Pensacola във Флорида е струвало около 300 хил.долара, а цената за реставрацията му все още се уточнява.