Въздушният влак

Интересите към изследване на най-високите слоеве на атмосферата и желанието за летене на голяма височина се разглеждат изключително сериозно в СССР още в средата на 30-те години на ХХ в. Именно в подкрепа на тези планове е идеята за „Стратовлак“ (Кула) на небезизвестния съветски учен и конструктор А. Щербаков.
Алексей Яковлевич Щербаков е роден през 1901 г. в Уразово, Белгородска област, СССР. Завършва Харковския технически институт през 1929 г. и работи в няколко конструкторски бюра с инженери като Константин Калинин, Владислав Грибовски, Сергей Каролев и др. Той е създател на военно-транспортния самолет Ще-2 „Щука“. Към средата на 30-те години на ХХ в. Щербаков започва усилено да разработва идеята си за конструиране на т.нар. „Стратовлак“. Това е „въздушен влак“, съставен от моторен самолет и три глайдера (безмоторници), дърпани вертикално от него. Предвижда се когато достигнат 5000 м, глайдерите да се откъснат от моторния самолет и да продължават да се изкачват до 8000 м. На тази височина първият глайдер се освобождава, а останалите два продължават да набират височина. Следващата стъпка е 12 000 м, когато се откъсва и вторият глайдер, а третият трябва да достигне до 15 000 м в стратосферата.
Тази амбициозна идея изисквала доста подготовка и правилно планиране. Такъв полет се осъществява на 30 юни 1937 г. Моторният самолет е управляван от пилот-изпитателя майор Петр Логинов, който успява да издигне глайдера Г-9 с пилот-изпитателя Владимир П. Фьодоров до височина 12 105 м. Пилотите са оборудвани с кислородни маски и са облечени с дебели вълнени костюми. При завръщането си от полета Фьодоров заявява, че е могъл да набере дори по-голяма височина, но контролът върху конструкцията силно го притеснявал. Освен, че бележи изключително постижение, този полет повдига също въпроса за важността на използване на херметическа кабина на глайдер. Опростена версия на такава кабина е инсталирана и тествана на глайдер Г-14 през 1936 г., която е и първата херметическа кабина в СССР.