Първите години на Луфтханза

На 6-ти януари 1926 г. е основано германското дружество „Дойче Луфтханза“ с капитал от 50 000 райхсмарки. То поема всички вече съществуващи въздушни линии в Германия и извън нея, както и участието на Аеролойд в Дерулуфт – германо-руско въздухоплавателно дружество, поддържащо връзката между немската и руската въздушни мрежи.
На 15 юни Общо акционерно събрание вдига капитала му на 25 млн. райхсмарки и му поставя амбициозни цели за експанзия в страната и света. Предпоставка за това са отпадналите току що ограничения, наложени на германското въздухоплаване през 1922 г. от Лондонския ултиматум.
Какви са първите години на Луфтханза?
През 1926 г. 120-те самолета на Луфтханза, обслужвани от 1527 човека персонал, изминават 6 милиона и 140 хил. км редовни полети. На 1 май 1926 г. се открива първата редовна нощна линия в света Берлин – Кьонингсберг с връзка с линията Кьонингсберг – Москва.
През 1927 г. дружеството възлага създаването на специални типове самолети и двигатели, с които, след изпитания, обновява парка си. През същата година се организира „флайферкер“ – смесена железопътна и въздушна пощенска и стокова превозна служба, което позволява и малките населени места да ползват услугите на въздушния превоз. За редовна въздушна връзка през южния Атлантически океан се създават две дружества – „Кондор Синдикат“ в Колумбия и „Иберия“ в Испания.

През 1928 год. Луфтханза оперира по линията Берлин – Марсилия – Барселона – Мадрид, а „Кондор-Синдикат“ – Рио де Жанейро – Натал – архипелага Фернандо Нороня. На север, съвместно с Дерулуфт изпълнява ежедневни полети по линията Берлин – Данциг (Гданск) – Кьонингсберг (Калининград) – Рига – Ревал (Талин) – Ленинград (Петроград) за 13 часа, вместо за 70 с железница.
През същата година дружеството разполага със 148 самолета, като редовността на полетите му достига 91.9%.
Следващата 1929 година е кризисна: държавната помощ се намалява наполовина, което налага съкращения на мрежата. Но ползата от кризата е голяма. Преценява се, че държавната помощ за една въздухоплавателна компания не трябва да се предоставя година за година с бюджета, а е необходимо да се определя за тригодишен период.
През 1929 г. се въвежда нововъведението – „катапултна служба“. Параходът „Бремен“, пътуващ между Хамбург и Ню Йорк, превозва и един специално пригоден хидроплан „Хайнкел“, когото „мята“ във въздуха 400 км преди Ню Йорк. Самолетът пренася пощата за 2 часа, т.е. 6 часа преди пристигането на парахода. На връщане „Хайнкел“-а е катапултиран на 5 мили западно от Шербург и изминава оставащите 800 км до Бремерхафен за 5 часа. По този начин се печелят 24 часа.
През лятото на 1929 година редовно обслужваните линии достигат 32 313 км.

1930-та е петата година от живота на „Дойче Луфтханза“ и е отбелязана със създаване на нова линия – Берлин – Виена – София – Истанбул. Същата година много опити и полети показват, че прелитането на Южния Атлантически океан все още е рисковано начинание. Появява се идеята за плаващи опорни междинни точки сред океана. Започва и службата на дирижабъла „Граф Цепелин“ до Южна Америка. Рейсовете му се свързват със самолетните и така се постига пощенска връзка Берлин – Рио де Жанейро за 5 дена (вместо за 21 дена с параход).
В Китай се създава „Евразия авиейшънкорпорейшън“ с капитал 3 млн. китайски долара с цел съвместно с Луфтханза да уреди въздушните връзки между Азия и Европа.
1931 година отново е кризисна. Стойността на самолетните билети пада до цената на билет за влак 2-ра класа, което позволява да се поддържа сравнително постоянен броя на пътниците. Продължават опитните полети над южния Атлантик и катапултната служба над северния Атлантик, вече с два парахода – „Бремен“ и „Дойчланд“. Въведеното радионасочване във всички самолети повишава редовността на полетите до 93%.
През 1932 г. кризата обхваща целия свят, търговията и международните връзки спадат драстично и това се отнася най-вече за въздушните съобщения. Луфтханза обаче се развива, благодарение на подобрените самолети – например Юнкерс-52 прелита от Берлин до Рим (1358 км) за 9 часа. Линията до Истанбул е прекратена поради недоразумения с Турция, но вместо нея се уреждат два пъти седмично полети София – Солун – Атина с връзка за Далечния Изток.
През 1933 г. националсоциалистите завземат властта в Германия, създава се Министерство на въздухоплаването начело с Херман Гьоринг с помощник Едхард Милх – един от членовете на управителния съвет на Луфт Ханза. И субсидиите към дружеството се увеличават.
Най-важното събитие за 1934 г. са редовните полети над Южния Атлантик – първата презокеанска въздушна линия в света (3 февруари 1934 г.). Тя изглеждала така – от Берлин излита Хайнкел-70, който пристигал в Лас Палмас след 13 часа и 25 минути. От там пощата се вземала от Юнкерс-52 и се доставяла в Бятхърст (Британска Гамбия). Там тя се претоварвала в летяща лодка DoWal, която прекосявала океана и кацала до моторния кораб „Вестфалия“, плуващ в средата на океана между Батхърст и Натал. С помощта на специални приспособления 10 тонната лодка се повдигала на кораба и се поставяла на гигантска катапулта. След зареждане с гориво тя бивала мятана и достигала да Натал, от където пощата се разнасяла по цяла Южна Америка от „Кондор Синдикат“.
Цялата линия (14 хил. км) се изминавала за 4-5 дена веднъж в двете посоки на всеки две седмици. Но тъй като и граф Цепелин правел по един двоен курс на всеки две седмици, въздушната линия Германия – Южна Америка се осъществявала практически веднъж седмично. Към края на годината в Южния Атлантик е изпратена и втора плаваща база – кораба „Швабенланд“, с помощта на който броя на полетите Европа – Южна Америка стават 24 годишно, а в обратна посока – 23. На 28 септември 1934 г. Луфтханза превозва милионния си пасажер.
През 1935 г. самолетният парк на компанията изглежда така – 85% са самолети Юнкерс-52, а останалите – Юнкерс-160, Хайнкел-70 и няколко Юнкерс-31. Най-важните линии се облитат 3-4 пъти дневно. Резултатът за 1935 г. са прелетени 16 660 000 км, превозените пътници 184 000, пренесен багаж – 1711 тона, пренесена поща – 2058 тона, дължина на редовните линии – 38 311 км.
Преживяла трудно първо десетилетие, в следващите години от съществуването си Луфтханза се налага на световния пазар и до днес е една от най-сигурните и успешни авиокомпании в света.