През месец май посетителите на Музея на авиацията ще могат да се запознаят с живота на подофицер Желю Иванов Желев – един от многото български летци, получили летателна подготовка във Въздушното училище в Казанлък. Документите, съхранени във фонда на музея, разказват за дългия му професионален път, белязан с трудности и лишения по време на обучението и службата му във военната авиация в периода 1940-1950 г.
Желю Желев е роден на 12 юли 1920 г. в с. Рупките, Чирпанско. През 1941г. постъпва във Въздушното училище на летище Казанлък. Полага първи и втори пилотски изпит през 1942 г. и е назначен в 3-ти разузнавателен орляк на летище Ямбол. Летателната му дейност започва на самолети КБ-6 „Чучулига“ и Летов-Шмолик-328 „Врана“. През есента на 1943 г. отново е командирован в школата на летище Казанлък. През 1944 г. постъпва на обучение в Изтребителната школа в Долна Митрополия. Летателната му подготовка преминава на различни типове самолети: Авиа-122 „Оса“, Фоке-Вулф-56 „Комар“, Фоке-Вулф-189, Авиа Б-135 „Лястовица“, Арадо-65 „Орел“, Хейнкел-51Б „Сокол“, Авиа Б-534 „Доган“. През 1945 г. е изпратен в 6-ти въздушен полк в Казанлък, където лети на самолет Девоатин Де-520. През втората половина на годината е зачислен на летище Балчик. Там пилотира самолети Бюкер Бю-181„Бестман“ и Арадо-96 „Сойка“, и усвоява реактивния самолет Як-9. В началото на 1947 г. служи на летище Божурище, след което заминава в Изтребителната школа в Телиш.
До пролетта на1948 г. когато започва кариерата му на инструктор – пилот, подофицер Желю Желев има 1286 полета и 517 часа, прелетени в небето на България. Придобитите знания и умения в тежките военни и следвоенни години, той е предал на десетките пилоти, обучени под негово ръководство.
