През 2016 г. Пламен Любомиров Сомов – родственик на ген. Ганчо Манчев, предостави на Музея на авиацията, лично оръжие, ордени и медали и 48 документа, лекции и книги на пилота. Особено впечатляват добре запазените офицерски кортик и парадна офицерска сабя, образец 1905 г. Голям е броят на отличията: ордени „За военна заслуга“ II ст. със „Звезда“, „За храброст“ II ст., „За гражданска заслуга“, IV ст., „9-и септември 1944г.“, „Народна свобода 1941 – 1944г.“ и др., както и медал „За възшествието на княз Фердинанд I през 1887г.“ II ст., нагръден знак „Летец-пилот“, Фердинандова емисия. Сред документите са: кръщелно свидетелство №31/7.05.1905г., издадено от Дряновска енория на Ганчо Манчев, лична карта с печат на Дирекция Въздухоплаване за периода юни 1934 – юли 1935г., входна карта №1 на генерал-майор Ганчо Манчев, издадена на 17.09.1945г. в София, с която се разрешава свободно влизане във всички части на Въздушни войски, свидетелство №22/31.03.1920г. за пилот на транспортен аероплан., удостоверение № 4812/5.12.1946г., че генерал-майор Ганчо Манчев е бил командир на ВВ от 15.10.1944г. до 11.11.1946г., протокол за обиск от 30.11.1946г. в дома на Ганчо Манчев в град София, открит лист №46/14.09.1944г. за свободно движение в София и страната и др. Сред архива са циклостилните издания на Записки по въоръжение на въздушния флот, автор Христо Лазаров, Казанлък, 1926 – 1927г., Записки по техника на летенето, част I, автор Г. Василев, Божурище, 1926г., Лекции „Тактика на противовъздушната отбрана“, автор Н. Бородачев, превод Ганчо Манчев, Казанлък 1927 – 1928г. и др.
Ганчо Манчев е роден на 23 юни 1894 г. в гр. Дряново. Завършва гимназия в Габрово и Военното на Н. В. училище в София – 38 випуск с артилерийски профил. Участва в Балканските и Първата световна войни. През 1918 г. завършва курс за летци и специализира в Германия. След завръщането си през 1919 г. постъпва като пилот в Аеропланното училище в Божурище. През 1926 г. участва в прехвърлянето на училището в Казанлък. Като член на Военния съюз през 1935 г. е арестуван и осъден на 8 години затвор, а 5 години по-късно е освободен. На 23 октомври 1944 г. е назначен за командир на Военновъздушните сили и повишен в чин генерал-майор. На 11 ноември 1946 г. подава оставка и преминава в запаса. През 1948 г. е арестуван, но оправдан поради липса на доказателства. На 16 април 1951 г. отново е арестуван и изпратен в Белене, а през месец април 1954 г. е освободен. Умира на 25 юни 1968 г.
