На 21 август 1905 г. в Сухиндол, Търновско е роден Петко Недялков Попганчев. През 1925 г. завършва Аеропланно училище, а през 1928 г. Военното на Н. В. училище с чин подпоручик. Първото назначение на пилота е като инструктор в учебната летателна част на летище Казанлък. През 1934 г. заминава за Германия, където след пет годишно обучение в Берлин получава диплома за аероинженер.
След завръщането си в България през 1939 г. е назначен за началник на конструкторската служба и летец-изпитател в ДАР – Божурище. От май 1942 г. капитан Петко Попганчев е началник на новопостроената Държавната самолетостроителна фабрика (ДСФ) в Ловеч. В началото на 1944 г. е назначен за инструктор в Долна Митрополия, където преподава и техника на пилотиране. След 9 септември 1944 г. отново е началник на ДСФ – Ловеч. На 10 юни 1948 г. полк. Петко Попганчев извършва първия изпитателен полет на учебно-тренировъчния самолет Лаз-7. С Министерска заповед № 37/28.06.1949 г. полковник Попганчев е назначен в инспектор по пилотиране и теория на летенето в Щаба на Военновъздушните сили. От есента на следващата година е заместник- началник на НВВУ „Г. Бенковски“ – Долна Митрополия по учебната и летателна подготовка, а през 1959 г. полковник Попганчев става старши преподавател по аеродинамика във Военнотехническата академия.
Летял е на 138 типа самолети, носител на пет немски бревета за пилотиране в сложни условия. Петко Попганчев е първият републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет. Негови са рекордите за изпълнени 127 лупинга с ДАР-1 и 135 свързани лупинга с Avia B-122. Като легенда остава забележителният му полет през май 1932 г. над река Янтра, когато със самолет ДАР-1 прелита под Стамболовия мост.
Носител е на званието „Заслужил майстор на спорта по моторно летене“. През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт е награден с диплом „Пол Тисандие“ – най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване.