Захари Симеонов Захариев е роден на 06.02.1904 г. в с. Бесарбово, Русенско. През 1925 г. завършва Авиационното училище в Божурище и служи като летец. През 1931 г. участва в организирането на първомайска стачка и е уволнен от армията. Заминава за СССР и до 1944 г. е политически емигрант под името Волкан Симьонович Горанов. В съветската авиация е летец-инструктор, командир на ескадрила, началник на Тамбовската авиационна школа, началник на управление „Бойна подготовка“ и „Учебни заведения“ на Гражданския въздушен флот на СССР. От лятото на 1936 г. е интербригадист в Испания под името Халил Екрем. Лети като пилот на бомбардировач „Потез-54“ на Мадридския фронт.
На 31.12.1936 г. става „Герой на Съветския съюз“ и е първият чуждестранен гражданин, получил това звание. Депутат два мандата във Върховния съвет на СССР. През периода 1941 – 1944 г. като началник управление „Учебни заведения“ участва в подготовката на над 20 хиляди летци. Сред неговите възпитаници са 27 герои на СССР, 16 герои на социалистическия труд, 18 заслужили летци.
След завръщането си в България през 1944 г. се включва в изграждането на новите военновъздушни сили. От 1945 г. до 1947 г. е заместник-командващ Въздушните войски. В периода 1947 – 1955 г. е командващ ВВС, а през 1957 – 1959 г. командващ ПВО и ВВС. Заместник-министър е на народната отбрана от 1954 г. до 1956 г. През периода 1959 – 1965 г. е военен, военновъздушен и военноморски аташе в СССР. Заместник-министър на народната отбрана от 1965 г. до 1973 г. Генерал-полковник Захариев преминава в запаса през 1973 г.
С указ на Държавния съвет на НРБ през 1974 г. му е присвоено званието „Герой на Народна република България“. Носител е на медал „Златна звезда“ и орден „Георги Димитров“. Автор на книгите „Вярност“, „Доверие“, „Върнете се“, „Образите, които са в мене“, „Доблест“ и други. Умира на 25.04.1987 г.