През месец февруари посетителите на музея могат да видят лични вещи и отличия на генерал-полковник Захари Захариев, предоставени от дъщеря му проф. Жени Захариева по повод 120-ата годишнина от рождението му.
Захари Симеонов Захариев е роден на 6 февруари 1904 г. в с. Бесарабово, Русенско. През 1927 г. завършва Аеропланното училище в Казанлък. В периода 1931 – 1944 г. е политически емигрант в СССР, където живее и служи под името Волкан Семьонович Горанов. Назначен е за летец-инструктор в Тамбовското авиационно училище на Гражданския въздушен флот (ГВФ). През август – декември 1936 г. участва с първата група доброволци-интербригадисти в Испанската гражданска война. Воюва в състава на 1-ва интернационална авиационна бомбардировъчна ескадрила от ВВС на републиканска Испания като пилот на самолет-бомбардировач Потез-54. Псевдонимът му е Халил Екрем, тъй като отлично владее турски език. Печели множество въздушни битки с немски и италиански противникови самолети, с което си спечелва прозвището „Страшилището“.
Захари Захариев е първият чуждестранен гражданин удостоен със званието „Герой на Съветския съюз“. След завръщането си в СССР заема длъжностите началник на Тамбовското авиационно училище, началник на Управление „Бойна подготовка“ на ГВФ, началник на Управление „Учебни заведения“ на ГВФ.
След 9 септември 1944 г. се връща в България и е назначен за заместник-командващ ВВС (1945 – 1947). Преминава през следните командни и ръководни длъжности: командващ ВВС (1947 – 1955), командващ ПВО и ВВС (1957 – 1959) заместник-министър на народната отбрана (1954 – 1956). В периода 1959 – 1965 г. е военновъздушен и военноморски аташе в СССР, а от 1965 г. до 1973 г. заместник-министър на народната отбрана. Преминава в запаса с чин генерал-полковник. През 1974 г. му е присвоено званието „Герой на Народна република България“, връчени медал „Златна звезда“ и орден „Георги Димитров“. Автор е на книгите „Вярност“, „Доверие“, „Върнете се“, „Образите, които са в мене“, „Доблест“.
