Музеят на авиацията получи ново дарение от Румен Манов от София. Част от новите експонати, които обогатиха фондовете на музея, са лични документи и снимки на инж. Константин Бошнаков, сред които: оригинална диплома за аероинженер 1937 г., Париж; удостоверение № 6254/15.09.1942 г., издадено от Главна дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството за признаване на дипломата му по въздухоплавателно инженерство от Аеропланното строително инженерно училище, Париж, с положен държавен изпит през октомври 1939 г.; военна книжка № 21-1911-1019, издадена от Министерството на войната, удостоверение №1465 от 25.03.1947 г., издадено от ДСФ – Ловеч, за работата му във фабриката в пeриода 1939 –1946 г., подписано от началника на самолетната фабрика инж. Петко Попганчев., снимка на челната част с нова рама и открит двигател „Аргус 10 С“ на самолет Лаз-7.2, II серия, в създаването на която участва инж. Константин Бошнаков, 1949 г.
Константин Георгиев Бошнаков е роден на 11 септември 1911 г. във Враца, но по-късно семейството му се премества в София. През 1937 г. завършва аероинженерство в Париж, Франция. Завръща се в България и през 1938 г. постъпва в Школата за запасни офицери. След отбиване на военната си служба инж. Бошнаков започва работа в конструкторското отделение на ДАР – Божурище, която в края на 1941 г. е преместена в новопостроената фабрика в Ловеч. Като началник на конструкторското отделение той взема участие в създаването на самолет ДАР-10Ф. През лятото на 1949 г. извършва изпитания на прототипния самолет Лаз-7.2. По-късно работи към Комитета по машиностроене. Умира през 1971 г.
Сред дарените експонати е и книгата „Въздухоплавание. Аеродинамично летене. Аероплани (теория, техника и история)“, съставил Асен Юрданов Попов, издание I, Стара Загора, 1911 г.
Асен Йорданов Попов е роден на 23.01.1886 г. в с. Хотница, Великотърновско. Висшето си образование завършва в Загреб. През 1911 г. като учител в Стара Загора отпечатва една от първите книги, посветени на авиацията, „Въздухоплавание“. По време на Балканските войни без квалификация лети като наблюдател. Интересът му към въздухоплаването го отвежда в Женева, където изучава авиационно дело и история на авиацията. По време на Първата световна война е авиатор-наблюдател на Солунския фронт. След демобилизацията през 1919 г. отново е учител и работи върху „История на авиацията“, чийто първи том излиза през 1923 г. До края на живота му авиацията е любима тема в неговите публикации. Умира на 11 май 1971 г.