На 28 март 1929 г. в с. Одърне, Плевенско е роден Тодор Трифонов Тодоров. Завършва аероклуб Горна Оряховица (1948) и НВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия (1950) випуск 70-и. Служи в 36-и изтребителен авиополк, Марино поле. Назначен за щурман на 19-и изтребителен авиополк в Граф Игнатиево и щурман на 10-а изтребителна авиодивизия (1952). През 1953 г. получава звание „Военен летец първи клас“ с първата група български летци, усвоили полетите в сложни метеорологични условия. Командир на ескадрила в 19-и изтребителен авиополк (1954). През 1956 г. сваля четири американски разузнавателни балона и става първият пилот от страните на Варшавския договор, свалили автоматичен дрейфуващ аеростат. Старши инспектор по изтребителна авиация в командването на ВВС (1957). Завършва Военната академия „Г. С. Раковски“ (1963). Командир на 19-и изтребителен авиополк в Граф Игнатиево (1964). Завършва Генералщабната академия в Москва (1968). Заместник-командир на 10-и смесен авиокорпус, командир на корпуса (1973 – 1979). През 1974 г. му е присвоено званието генерал-майор. Удостоен със званието „Заслужил летец на НРБ“ (1976). Старши инспектор по авиацията на Българската армия и инспектората на МНО (1980 – 1992). Лети на Ме-109, Як-9У, Як-11, Як-17, Як-23 , УМиГ-15, МиГ-17ПФ, МиГ-19С, МиГ-19ПМ, МиГ-21Ф и МиГ-21М. Награден с орден „За военна заслуга“ (2014). Умира на 13 юни 2016 г.
