За да избегне непрекъснатото наблюдение на дипломатическите представители върху летателната дейност в Божурище, Българското правителство през 1926 г. премества Въздушното на Н.В. училище от София в Казанлък.
На новото място се обучават летци офицери, ШЗО летци, метеоролози и аеромонтьори. За пръв началник и преподавател на училището е назначен майор Георги Минев Попвасилев – летец, получил подготовката си в авиационната школа в Божурище.
С 50-ти випуск са приети и първите юнкери, обучаващи се за летци. Първоначално те преминават обща военна подготовка, а през втората година започват да изучават специалните предмети, предвидени в програмата по въздухоплаване.
През 1945 г. училището в Казанлък е преименувано на Подофицерско въздушно училище от Въздушните учебни части и много авиомонтьори, ел. техници по аеропланната част и др. получават там техническо образование.
Представените записки и учебни тетрадки са свързани с обучението на летци и авиомонтьори във Въздушното училище в Казанлък. Записките са подготвени от майор Г. Попвасилев и използвани от него в преподавателската му кариера при изучаване на история на авиацията. Тетрадките принадлежат на техника Тодор Тодоров, дипломирал се в училището през май 1947 г. В тях са записани лекции по няколко учебни предмета, сред които обща военна подготовка, електроника, телеграфна и телефонна техника.