На 27 ноември 1920 г. в Русе е роден Стефан Николов Маринополски в семейството на командира на 5-и Дунавски пехотен полк.
През 1939 г. постъпва във Военното училище. След като сдава и двата си пилотски изпита, през юли 1940 г. извършва първия си самостоятелен полет на „Фоке-Вулф“- 44. През 1941 г. заминава на специализация в Казерта, Италия, а две години по-късно е произведен в чин подпоручик-летец. Службата си започва в 1-ви разузнавателен орляк в Божурище. През 1943 г. завършва Изтребителната школа в Долна Митрополия в групата с инструктор летеца Петър Манолев. Следва назначение във 2/6 изтребителен полк, дислоциран на летище Карлово. По време на съюзническата бомбардировка на 10 декември 1943 г. Стефан Маринополски получава бойното си „кръщение“, а в боя на 20 декември сваля бомбардировач В-24 „Либърейтър“. Награден е с офицерски орден „За храброст“, ІV степен, 2-ри клас.
През януари 1944 г. 5-о ято, на което е заместник-командир, е превъоръжено с изтребители „Месершмит“. С новите самолети ятото участва в боя на 17 април – „Черният Великден“. Подхождащите вражески самолети Р-51 „Мустанг“ са припознати като „Месершмит“-ите от 3-ти орляк. Заблудени, нашите летци понасят тежка загуба. Загиват шестима летци, унищожени са девет машини. Стефан Маринополски е ранен, но успява да приземи повредения си самолет.
След 9 септември 1944 г. Стефан Маринополски участва в бойните действия срещу Германия в състава на своя орляк.
На 7 юли 1946 г. е арестуван и изпратен в лагер„Куциян“, а през 1947 г. – в лагер „Белене“. Освободен е през 1952 г., а през 1957 г. като строителен работник в Чехословакия успява да премине границата с Австрия. Шест години работи в радио „Свободна Европа“. От 1963 г. живее в САЩ, където създава своя строителна фирма. През 1993 г. се завръща в България. Умира на 30 септември 2008 г.