Голяма част от летателния състав на гражданската авиация в България започва своя път във ВВС. През този месец ще ви запознаем с един от тях – военен летец 1-ви клас о.з. майор Рашко Радков.
Роден е на 19.01.1953 г. в Горно ново село, област Велико Търново.
Своето „приключение във въздуха“ той започва едва 15 годишен в Аероклуб „Асен Агов“ на летище Горна Оряховица. Във ВНВВУ „Георги Бенковски“ постъпва през 1972 г. Обучава се на самолети Л-29 „Делфин“, УМиГ- 15 и МиГ-17. Службата му във ВВС започва в 26-и иап на летище Балчик, където лети на самолети МиГ-17Ф и МиГ, а през 1978 г. се приучва на -21ПМФ и лети на летище Равнец.
По време на инцидент със самолет МиГ-21ПМФ през 1979 г. се катапултира. След продължително лечение, се връща „във въздуха“. От 1984 г. е инструктор-летец на летище Каменец.
Уволнява се през 1990 г. В края на пилотската си кариера о.з. майор Рашко Радков се завръща там, откъдето тя е започнала – в аероклуб Горна Оряховица, вече като негов началник. В периода 2004 – 2011 г. е инспектор по сигурността на летището.
Автор е на книгата „Ескадрила на смелите“, събрала ценна информация за военни летци от 26-и иап, епизоди от тяхното ежедневие, както и спомени на летци – ветерани. Другите негови книги „По трънливия път на летците от Горна Оряховица“ и „История на летище Горна Оряховица“ съдържат данни за създаването и развитието на летището, трансформациите през които е преминало, пилотите и задачите, които са изпълнявали.
Неговият син Христо Радков дари на музея специализирана литература за международното гражданско въздухоплаване, която ползват и пилотите от българската Гражданската авиация (кодови сигнали, радиотелефонна фразеология, изпитни тестове и др. на английски език). Богатият снимков материал, постъпил във фонда, отразява както служебната кариера на Рашко Радков и плеяда български летци, така и историята и летателната техника на летище Горна Оряховица.