През месец ноември се навършват 100 години от създаването на ДАР-Божурище, с което се поставя началото на българското самолетостроене. Посетителите на Музея на авиацията ще имат възможност да се запознаят с експонати, свързани с етапите на конструиране и производство на самолети в България.
Още по време на Първата световна война (1915 – 1918) необходимостта от поддръжка на летателните апарати налага изграждането на авиационна ремонтна работилница. През пролетта на 1925 г. с правителствено решение на летище Божурище се създава първото българско самолетостроително предприятие, наречено Държавна аеропланна работилница (ДАР). За неин началник е назначен летецът капитан Марко Първанов. По покана на българското правителство през юли с.г. в страната пристига немският летец и авиоконструктор инж. Херман Винтер със задача да организира и постави основите на българското самолетостроене.
На 16 ноември 1925 г. Марко Първанов и конструкторът Херман Винтер облитат първия български самолет Дар У-1 (Узунов-1). Самолетът носи името на загиналия при катастрофа през 1925 г. пилот Иван Узунов. Той е копие на известния по това време в Германия самолет DFW-C.V. Конструкцията му е дървено-платнена, тялото се състои от дървени надлъжници и обшивка от шперплат. При построяването на У-1 са използвани двигателите „Бенц“ – 220 конски сили. От него са произведени седем машини.
През следващите години отварят врати още две аеропланни фабрики – „Капрони Български“ в Казанлък (1930) и Държавна самолетна фабрика в Ловеч (1941). В периода 1925 – 1954 г. са произведени близо 1000 учебно-бойни и разузнавателни машини. Сред най-сполучливите конструкции са тези на ДАР-3 „Гарван“, ДАР-9 „Синигер“, КБ-3, КБ-5, Лаз-7 и Лаз-7М.
С решение на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1954 г. България е принудена да преустанови производството на летателни апарати. С това се слага край на една близо 30-годишна традиция в самолетостроенето, която носи изключителни дивиденти на държавата и армията.