Тетрадка за волни помощи за подпомагане на съединисткото дело
Съхранена от Андрей Топракчиев – участник в националноосвободителните борби, заточеник в Диарбекир, депутат в Първото областно събрание на Източна Румелия и от 1879 г. член на комитета „Единство“ за Бургаския край. В протокол на БТЦРК от 3 януари 1886 г. е записано, че Иван. Х. Петров, Димитър Милковски, Иван Иванов и Андрей Топракчиев са дарили 49,5 турски лири за подпомагане на комитета. През 1885 г. Иван Х. Петров е кмет на Бургас, затова и Тетрадката за волни помощи е подпечатана на 17 септември 1885 г. с печата на Бургаското кметство. Парите са събирани за издръжка на доброволческата чета, съставена към средата на септември 1885 г. в Бургас от около 150 души за подпомагане на Съединението. Нейни водачи са учителят Иван Кишелски, родом от Котел, и Захарий Димитров. Веднага след Съединението, четата потегля за турската граница и се настанява в с. Казъл клисе (дн. Ведрово), Бургаско. След като на 3 ноември 1885 г. пристига известие, че Сърбия е обявила война на България е решено четата да се върне в Бургас. Оттам с параход да се прехвърли във Варна и през Русе да стигне до Видин. По време на похода се получава нареждане от Щаба на армията четата да се базира отново на турската граница в съседство с конната Сливенска чета на войводата Панайот Хитов. Бургаската чета остава на турската граница с охранително-стражеви задачи до 18 януари 1886 г.
Синът на Андрей Топракчиев – Христо, свързва живота си със зараждането на българската авиация. Роден е на 16 декември 1887 г. в Бургас, а през 1908 г. завършва Военното училище с чин подпоручик. В края на 1911 г. Военното министерство провежда конкурс за летци. Сред одобрените кандидати е и Христо Топракчиев, който е изпратен на обучение в школата на Луи Блерио във Франция и през юли 1912 г. получава бревет за пилот. Поручик Топракчиев участва в Шуменските маневри през септември същата година, а по време на Балканската война е зачислен в Първо аеропланно отделение. При полета си на 17 октомври 1912 г. със самолет Блерио ХІ над турските позиции, той се завръща със 11 пробойни от куршуми. След като отстранява повредите по самолета, на 19 октомври извежда аероплана на пистата и го подготвя за излитане. При издигането на височина около 20 метра самолетът се срива и се забива в земята, а пилотът загива. Христо Топракчиев е първата жертва, дадена от българската авиация.
Пощенската картичка от 6 септември 1884 г.
Изпратена от В. Костов до Коста Тодоров – началник на пощите и телеграфите в Източна Румелия, застрелял в деня на Съединението капитан Райчо Николов. Картичката е съхранена от Иван Андонов Савов. Последният участва в Старозагорското (1875) и Априлското въстание (1876), за което е осъден и изпратен в Пловдивския и Цариградския затвор. Освободен е според амнистията на Санстефанския мирен договор. До 1885 г. работи като заместник-прокурор на Пловдив. Секретар на БТЦРК и един от основателите на комитетите „Единство“. Активен участник в подготовката и реализацията на Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. Иван Андонов е председател на Околийското и Окръжно бюро на Народнолибералната партия в Пловдив (1886 – 1919). Народен представител в III-то и IV-то Велико народно събрание, V-то и VI-то Обикновено народно събрание (1886 – 1907). Подпредседател на V-то и VI-то Обикновено народно събрание и IV-то Велико народно събрание. В периода 1897 – 1937 г. е адвокат в Пловдив. Автор на „Из спомените ми от турско време“ и „Съединението“. Умира през 1937 г. в Пловдив.
Летецът Иван Андонов Андонов е роден в София на 24 октомври 1917 г., но израства в дома на дядо си Иван Андонов Савов в Пловдив. Завършва пловдивското Немско училище и Военното на Н. В. училище със специалност летец. От 1940 г. е завеждащ противовъздушна и химическа защита на летищата, а по-късно същата година е назначен за адютант на ген. Васил Бойдев – началник на Въздушни войски. По негова заповед и в пълна тайна подпоручик Иван Андонов организира заминаването от летище Божурище на Цар Борис ІІІ за среща с Хитлер. На 19 януари 1941 г. адютант Иван Андонов придружава генерал Бойдев в Румъния на преговори с фелдмаршал Зигмунд Лист във връзка с присъединяването на Царство България към Тристранния пакт. От 1942 до 1945 г. е военновъздушно аташе на Царство България в Берлин. В края на войната е задържан от френските окупационни войски. По-късно е освободен, но остава в Германия, тъй като има издадена смъртна присъда от комунистическата власт в България. След като се установява в САЩ, Иван Андонов работи като администратор в авиокомпания „Локхийд“. Умира през 2007 г. в Калифорния, САЩ.