През първия месец на 2025 година, когато се навършват 128 години от рождението на Георги Дреников, посетителите на музея ще се запознаят с част от неговия личен архив.
Той е един от онези български военни пилоти, чийто живот е посветен в служба на Отечеството през двете световни войни и „възнаграден“ от Народния съд с 15 години тъмничен затвор и заточен в лагера в Белене.
Георги Дреников е роден на 15 януари 1897 г. в с. Рила. През 1917 г. завършва Военното на Н.В. училище с 38-и „Боен випуск“. Назначен е за командир на рота в 44-ти полк от Втора пехотна тракийска дивизия и е произведен в чин подпоручик. За участието си в Първата световна война (1915 – 1918) е награден с три ордена „За храброст“. През 1919 г. постъпва в кавалерийската школа на Военното Н.В. училище, а през 1920 г. във 2-ри конен полк в град Лом. В края на 1925 г. е преведен на служба в 4-та жандармерийска конна група в Ямбол. Там, след полет със самолет решава да стане летец. Учи в Аеропланното училище в Казанлък. През 1928 г. взема втори пилотски изпит и получава бревет № 56 за авиатор. Капитан Георги Дреников постъпва на служба на летище Божурище. В периода 1930 – 1932 г. е началник на летателното поле, командир на 3-то разузнавателно ято, началник на техническия отдел, включващ и ДАР – Божурище. През лятото на 1930 г. като инструктор ръководи занятия на моторните летци в Аеропланното училище, а от 1931 г. е летец-изпитател на произвежданите в България ДАР-1, ДАР-3, ДАР-5, ДАР-6, полските самолети PZL, германския Хайкел-45 и др. От началото на 1934 г. е командир на 1-ви армейски орляк с учебни самолети КБ-2УТ, а след преврата от 19 май 1934 г. е назначен за директор на Въздухоплаването. През 1935 г. Георги Дреников завършва германското безмоторно училище в Грюнау и получава лиценз за безмоторен летец клас „С“ и инструктор. През август с.г. създава първото училище по безмоторно летене в България „Рилски орел“ в град Брезник. На XI олимпиада в Берлин (1936) с безмоторен самолет „Комар“ печели бронзово отличие, а на следващата година на първото европейско първенство – сребърен медал.
През 1936 г. преминава в Щаба на Въздушни войски, а от 1937 г. е командир на 3-ти смесен орляк. От пролетта на 1939 г. подполковник Дреников е командир на новосъздадения Въздушен учебен полк на летище Казанлък.
След 9 септември 1944 г. полковник Дреников е назначен за командир на Въздушните на Н.В. войски, но на 23 октомври 1944 г. е освободен от длъжност.
Народният съд в Казанлък го осъжда на 15 години строг тъмничен затвор, конфискация на имуществото и лишаване от пенсия. След излежаване на присъдата отново е преследван и изпратен в затвора във Варна, а след това в лагер на остров Белене. Умира на 6 ноември 1980 г.
По време на своята кариера Георги Дреников лети на 40 типа моторни и 17 типа безмоторни самолети, и има повече от 3500 летателни часа.