На 3 юни 1915 г. в София е роден Михаил Георгиев Григоров. През 1935 г. завършва курс по безмоторно летене в Божурище. Кандидатства във Военното училище, но не е приет и завършва Школата за запасни офицери със звание фелфебел-школник. През 1938 г. постъпва във Въздушната школа в Казанлък за летци-пилоти. Усъвършенства обучението си в Изтребителната школа в Карлово през 1939 г. Преминава подготовка за инструктор в юнкерския учебен орляк на летище Враждебна. От 1940 г. е включен в групата за подготовка на самолет Месершмит-109Е. В периода на обучение е приравнен към 59-и випуск на Военното на Негово Величество училище и му е присвоено офицерско звание подпоручик. Започва службата си в 6-и изтребителен полк. В началото на Втората световна война в периода 1941 – 1942 г. е включен в Черноморската охрана на летище Сарафово.
На 1август 1943 г. е първото нахлуване на съюзническите бомбардировачи в България. Михаил Григоров носи бойно дежурство и излита за противодействие срещу тях. На 14 ноември 1943 г. във въздушен бой над Скопие сваля американски изтребител П-38 „Лайтнинг“. На 24 ноември 1943 г. поврежда четиримоторен бомбардировач Б-24 „Либърейтър“. Прострелян в двигателя, прекратява боя и успешно се приземява. На 30 март 1944 г. в състав на група сваля четиримоторен бомбардировач Б-17 „Фортрес“. Общо провежда 9 въздушни боя в 11 бойни полета. Участва във втората фаза на войната. След нея завършва курс за управление на самолет Як-9М. Командир на полк в Карлово, заместник-командир на изтребителна авиодивизия, инструктор по техника на пилотиране. През 1950 г. извършва първия нощен полет с изтребител. Началник на ГКП-ИА (Главен команден пункт на изтребителната авиация). През 1955 г. се пенсионира и започва работа като инспектор по техника на пилотиране в ДОСО. Последно войнско звание – полковник.